73-годишна жена се явява за преглед с оплаквания от три седмици от задух при натоварване, непродуктивна кашлица и интермитентна треска. Нейните придружаващи заболявания са ревматоиден артрит с доказано плевропулмонално засягане, което първоначално е било лекувано с кортикостероиди. Осем месеца преди постъпването за преглед пациентката започва да приема метотрексат в допълнение към кортикостероидния режим поради лош клиничен отговор и странични ефекти от първоначалното лечение. Терапията с метотрек­сат подобрява съвместните симптоми и позволява да се намалят стероидите. Пациентката има и анамнеза за рак на гърдата, който е лекуван с лечебна мастектомия преди 17 години; не е използвана никаква радиация или химиотерапия. Тя отрича употребата на тютюн или професионални рискови фактори, увреждащи белите дробове.

От физикалния преглед пациентката е афебрилна и е имала тахипнея и дребни влажни хрипове двустранно в основите, които са били по-изявени от лявата страна. Също така е имало и плеврално триене вляво. Сърдечният удар е изместен наляво с акцентиран втори сърдечен тон. Установено е леко ставно сковаване с ранна улнарна девиация, но без подуване в лакътната или гривнената става и от двете страни. Клинично значими находки от лабораторните резултати са парциално налягане на кислорода 55 mmHg, при атмосферен въздух, левкоцити – 6 900 за mm3 (6.9 ×109 per L). Рентгенографията на гръден кош 10 месеца по-рано показва минимално ретикулонодуларна находка в базалните сегменти на БД двустранно. Резултатите от тестването на белодробната функция по време на приема показват тежък рестриктивен дихателен дефект, с дифузен капацитет на въглероден оксид (DLCO) – 38% от прогнозираната стойност за възрастта.