Прескочи към главното съдържание на страницата

Новини


Иновации в диагностиката и терапията удължават живота при онкозаболявания, лечението става все по-персонализирано

Текст A

Иновативни методи за диагностика и терапия при рак водят до революционно удължаване на живота на пациентите, а лечението е системно и все по-персонализирано. Очаква се онкозаболяванията да станат водещи по разпространение и инвалидизация в света през 2020 г., разходите неизбежно ще растат и трябва да се търсят възможности за финансиране.

Това стана ясно на конференцията „Иновациите в онкологичната терапия – парадигма на настоящето“, организирана от в. „Капитал“ в партньорство с HealthPR.

„Най-новите методи в диагностиката и терапията водят до това, терапията да става все по-персонализирана. Идеята е стара, но почти цяло столетие остана само на теория и сега, с възможностите за търсене на генни мутации, включително генно профилиране, се осъществява в практиката. Персонализирането е факт при някои локализации, за други навлиза в момента и у нас“, обясни проф. Асен Дудов, медицински директор на „Аджибадем Сити клиник Онкологичен център“. Той представи съвременния персонализиран подход при рак на дебелото черво, при който биологичната терапия вече е рутинна част от системната терапия. Надеждата ни е, че ще имаме подкрепата на държавата, за да продължи развитието на онкологичното здравеопазване, допълни той.

„Онкозаболяванията са приоритет, държавата отдели 8,5 млн. лв. за нова апаратура в периода 2015-2019 г. Разходите за онколекарства са увеличени от 245.9 млн. лв. през 2015 г. на 416.1 млн. лв. за 2018 г.“, каза доц. Лъчезар Иванов от здравната комисия в парламента.

„В последните години се осъществява революция в онкотерапията, от смъртоносна диагноза ракът се превръща в хронично заболяване. Двама от всеки 3-ма онкопациенти имат над 5-годишна преживяемост, а 75% от пациентите се връщат на работа в Европа, но и у нас ситуацията не е различна“, обясни д-р Красимира Чемишанска, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM). Тя подчерта, че асоциацията продължава диалога с институциите в търсене на подобрен достъп до иновативни терапии и алтернативни начини за финансиране.

„Днес като лекари имаме възможности, за които доскоро не смеехме и да мечтаем. В България за 10-15 г. прескочихме цяла епоха – и като оборудване с апаратура, и като начин на мислене в онкологията. Длъжници сме все още по отношение на интегритета на предлаганата услуга“, каза проф. Николай Габровски, зам.-директор на УМБАЛ „Пирогов“, който приветства форума в качеството си на зам.-председател на БЛС.

Значителен напредък се отбелязва и при лечението и удължаването на живота при рака на млечната жлеза, чийто дял е около 26% от всички онкодиагнози, стана ясно от презентацията на д-р Светлана Ганчева от „Аджибадем Сити клиник Онкологичен център“. Средно 72,8% е 5-годишната преживяемост у нас, а в Европа – 83,8%. Около 60% от пациентките у нас се диагностицират в ранен стадий, когато целта на терапиите е излекуване.

Съвременният подход в лечението на онкозаболяванията се фокусира не върху акакуването на отделни пътища на раковите клетки, а да търсим и прилагаме средства за повлияване на комбинацията от фактори и пътища за развитието на рака, обясни проф. д-р Галя Куртева, началник на Клиниката по медицинска онкология в УСБАЛО. Тя подчерта, че онкоболните у нас са над 350 000, разходите за лекарства са се удвоили, може да стигнат и 1 млрд. лв., но те се измерват в човешки живот. От широкоспектърно лечение се движим към персонализирано, но, за да го постигнем, трябва да има и персонализирана диагностика, добави проф. Куртева.

Имунологичните механизми за развитие на рака и като важна част от съвременната онкотерапия бяха представени от д-р Антоанета Томова, началник на Отделението по медицинска онкология в КОЦ-Пловдив. Модерното лечение е системно, комбинирано, персонализирано, прицелно, насочено и към активиране на собствения имунитет за справяне с рака. Д-р Томова сподели, че скоро се очакват добри новини и за лечението на най-агресивния рак на млечната жлеза, при който се съчетават неблагоприятни генни мутации.

„Над 5000 генни терапии се разработват в момента, 25% от тях са в областта на онкологията. Разработката на ново лекарство може да стигне до 4.5 млрд. евро“, съобщи д-р Светослав Ценов, зам.-председател на ARPharM. Фармацевтични компании са сред 20-те световни бранда, които инвестират в иновации, добави той.

Достъпът на българските пациенти до иновитивни терапии се затруднява, ако не се вземат необходимите регулаторни решения, 2020 г. ще е тежка година без иновации, каза Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Той обясни, че има желание от страна на властите да контролират какво да изписват лекарите – принципът за разходоефективност като контролиращ механизъм, а трябва да се акцентира върху проследяването на ефективността на терапиите, базирано на научни методи.

Иновации в немедицинската грижа за онкопациенти представи Евгения Александрова, председател на АПОЗ. Рехабилитационна програма за жени с рак на гърдата, психотерапевтична помощ и уелнес за онкопациенти са сред работещите програми за подобряване качеството на живота на пациентите.


Коментари 0
За да коментирате трябва да сте влезли в профила си. Вход от тук.


Все още няма коментари.