Прескочи към главното съдържание на страницата

Новини


Могат ли пробиотиците да лекуват рани?

Текст A

Известно е, че микробиомът играе важна роля за здравето на червата, но какво да кажем за кожата си? Милиарди бактерии пребивават там, а пробиотичните видове могат да притежават голям потенциал за предотвратяване на инфекции в процеса на зарастване на раните. Когато кожната бариера е нарушена, тези патогени са готови да навлязат в тялото, за да я колонизират. Това е особено опасно, ако въпросните бактерии имат потенциала да причиняват голямо увреждане на кожата или на други тъкани, а също и ако са устойчиви на антибиотици.

Staphylococcus aureus естествено присъства в носовете на около 30% от населението и в повечето случаи не причинява вреди. Въпреки това, когато кожната бариера е нарушена, S. aureus може да причини тежка инфекция. В случай че навлезе в кръвта, това може да причини сепсис. Това е една от главните причини за смъртен изход при деца с обширни изгаряния.

Pseudomonas aeruginosa, за който се знае, че образува биофилм, често се среща в инфектирани рани от изгаряне. Обикновено този патоген живее в червата, но може да колонизира кожата, а след това и други органи, като черния дроб и белите дробове – при имунокомпрометирани.
Въпреки че антибиотиците се използват за терапията на подобни рани, те не винаги са ефективни заради мултирезистентни щамове. Дали бактериите биха могли да предложат така необходимата алтернатива? Имат ли самите те антибактериални способности? Отговорът е да, имат! Те се конкурират едни с други за храна и пространство. Това се постига когато бактериите произвеждат молекули с антимикробно действие, които служат за потискане на растежа на други щамове бактерии. Изследователи от университета в Манчестър са правили опити да използват тези свойства, за да предотвратяват появата на кожни инфекции. Стои въпросът дали подходящите бактерии пребивават върху кожата и дали биха могли да бъдат добавени? На този етап екипът споделя, че не се знае достатъчно за кожните пробиотици. Няма достатъчно данни за кожния микробиом и как той взаимодейства с раните.

Екипът използва лактобацилус бактерии. Те са предимно безвредни и някои щамове оказват голямо въздействие върху ежедневието ни, тъй като способстват за ферментацията на продукти, като кисело мляко, бира и вино.
Екипът показва, че L. rhamnosus GG и L. reuteri могат да предпазват кожните клетки в лабораторни условия от инфекция със S. aureus. Двата вида лактобацили имат различни ефекти върху кожните клетки в модела за лечение на рани. L. rhamnosus GG предимно стимулира клетъчната миграция, позволявайки на клетките бързо да затварят изкуствената рана, докато L. reuteri увеличава скоростта на клетъчното делене, като помага да се попълни количеството клетки, които са били разрушени при образуването на раната. Това проучване е използвало бактериални екстракти, а не живи клетки.

Има редица проучвания, които доказват, че различни подвидове лактобацили инхибират развитието на редица патогени. Те обаче са провеждани с лабораторни мишки и клетъчни линии.

Две проучвания, проведени при хора, дават допълнително надежди за развитието на този тип терапия. Едното е било в Аржентина и е проучвало ефикасност на сулфадиазин срещу L. plantarum при пациенти с втора и трета степен изгаряния. Резултатите са, че използването на L. plantarum е толкова ефикасно колкото и сребърен сулфадиазин. Другото е проведено в Охайо, САЩ при деца с рани от изгаряне. Изследването е включвало 20 деца, при които е изпитан пробиотик като терапия.


Коментари 0
За да коментирате трябва да сте влезли в профила си. Вход от тук.


Все още няма коментари.