Прескочи към главното съдържание на страницата

Новини


Може ли „огледалните неврони“ да обяснят мозъчните механизми на емпатията?

Текст A

От образни изследвания на човешкия мозък вече e ясно, че регион, наречен cortex cingulatus anterior (ACC), който се активира при изпитване на болка, може да стане активен и когато човек наблюдава чуждата болка.

Тези проучвания показват също, че когато наблюдаваме болката на друг, този регион е по-активен при хора с високи нива на съпричастност и по-малко активен при хора с психопатология. Все още обаче не се изясняват основните механизми или клетките, които вземат участие.

Сега, при изучаване на плъхове, изследователите от Холандския институт за невронауки (NIN) в Амстердам са установили, че способността човек да е съпричастен с болката на другите е свързана с „огледалните неврони" в ACC.

Мозъчните изследвания при маймуни, наблюдаващи други себеподобни, са разкрили, че клетките в двигателната система стават активни, все едно наблюдаващите маймуни са тези, които извършват действията. Тази дейност се извършва в допълнение към обработката на визуалната информация.

В статия от списание Current Biology авторите на новото проучване описват как огледалните неврони в ACC на плъхове стават активни не само когато самото животно изпитва болка, но и когато наблюдава друг плъх, който страда.

Тестване на теориите за съпричастност

„Това, което е най-удивително", казва водещият автор на изследването Кристиан Кейзърс, професор в NIN, „е, че всичко това се случва точно в същия мозъчен регион както при плъховете така и при хората.”

Кейзърс и неговият екип виждат констатациите си като важен напредък в разбирането защо липсва емпатия при определени психиатрични състояния.

Компютърната томография на мозъка разграничава два вида емпатия. В изследването си те обобщават два доклада от предишни изследвания, според които „някои ACC неврони отговарят при наблюдаване и изпитване на болката."

Имайки предвид тези констатации и факта, че огледалните неврони са част от двигателната система на мозъка, те решават да тестват две теории. Първата е, че в ACC има огледални неврони, „които предизвикват нашето собствено чувство на болка и се активират отново, когато виждаме болката на друг човек", а второто е, че „това е причината, поради която ние сбърчваме чело и усещаме болка, докато гледаме страданието на другите“.

Тъй като не е възможно нито да се картографира активността на отделните неврони, нито да се стимулират промени в АСС в човешкия мозък, изследователите са решили да тестват тези теории при плъхове. Една от причините, поради които са избрани плъхове като модел, е, че част от техния ACC има подобна клетъчна структура и невронни връзки като ACC областта, която има връзка с емпатията за болка при хората.

Изследването включва серия от експерименти, при които учените измервали промените в мозъка и поведението на плъховете, когато животните получавали „лек шок" и когато след това наблюдавали други плъхове, които получавали същия неприятен стимул. Резултатите показват, че поведението на плъховете и промените в мозъка в отговор на наблюдение на други плъхове, изпитващи болка, са същите като тези, които се случват, когато плъховете сами са изпитвали болката. И в двата отговора вземат участие същите ACC неврони.

След това изследователите повторили експеримента за емпатия, но този път потиснали действието на активните неврони от АСС. Когато третираните плъхове наблюдавали болка на други себеподобни, те вече не показвали същото емпатично поведение. Болката е многофакторно изживяване, което има сензорни и емоционални компоненти. За да е сигурно, че се наблюдава болка, а не някакво друго отрицателно чувство, е важно да се вземат под внимание сигналите в невронната система.

Проф. Кейзърс и неговият екип се занимават с този въпрос в изследването си. Учените твърдят, че пишат, че „специфичен отговор", който е характерен за болката и различен от страха, например, трябва да покаже две вида отговор в мозъка.

Първата особеност е, че реакцията на мозъка „трябва да бъде селективна". Втората особеност е, че веригата трябва да има същия начин на кодиране на болката в себе си, както и в другите. Техните резултати съответстват на тези две изисквания.

Проф. Кейзърс заключава, че изследването хвърля светлина върху това как липсва съпричастност при някои видове психопатология и други заболявания. Той отбелязва: „Това също ни показва, че емпатията, способността да съчувстваш на емоциите на другите, е дълбоко вкоренена в нашата еволюция.”


Коментари 0
За да коментирате трябва да сте влезли в профила си. Вход от тук.


Все още няма коментари.