Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2007

Isoprinosine в терапията на инфекциозна мононуклеоза

виж като PDF
Текст A
А. Гоцева, Т. Червенякова, М. Господинова, Т. Кузмова, Л. Андонова, В. Лилянова



Ключови думи: Isoprinosine®, EBV-инфекция, инфекциозна мононуклеоза  
  
Isoprinosine® е имуномодулатор с противовирусна активност. Действа в ранната фаза на инфекцията, веднага след проникването на вируса в клетката и разпознаването му от антигенпредставящите клетки. Isoprinosine® на ниво рибозома препятства транслирането на вирусната нуклеинова киселина (РНК, ДНК) и блокира синтеза на вирусни частици. Клиничните проучвания показват, че Isoprinosine® нормализира потиснатия или увреден клетъчен имунитет. Isoprinosine® повлиява имунния отговор, като увеличава абсолютния брой на Т-лимфоцитите, усилва ендогенната продукция на IL-1, IL-2, IL-12 и IFN-γ, модулира цитотоксичността на Т-лимфоцитите и NK-клетките, усилва фагоцитарната активност на макрофагите и микрофагите[6,7,8].  
     
 
Основните фармакокинетичните характеристики на препарата са чревна абсорбция, бъбречна екскреция, орална бионаличност 90% и време на полуелиминиране 3,5 часа.  
Показанията за приложение на Isoprinosine® са основно вирусни инфекции - респираторни, вирусни инфекции, причинени от хепатитни вируси, от вирусите на заболявания като рубеола, паротит, морбили, HIV, папиломавирусни, херпесвирусни инфекции и пр. (EBV, CMV, HSV1, HZ). Isoprinosine® позволява да се започне активно лечение още с появата на началните симптоми на заболяването. Подходящо е приложението му при деца (от 0 до 18 години), хора в напреднала възраст и особено имунокомпрометирани, или продължително боледуващи.  
Isoprinosine® е показан при EBV-инфекция. EBV е лимфотропен вирус като таргетни клетки за вируса се явяват В- лимфоцитите[1,3,4,5]. Имунният отговор на организма обуславя и различното протичане на EBV-инфекция при имуносупресирани индивиди и такива с интактна имунна система. От една страна Т-лимфоцитният клетъчен отговор е от съществено значение при осъществяване на експресията на вирусните антигени на EBV[2]. Бързият и ефективен клетъчен и в по-малка степен хуморален отговор води до контролиране на първичната EBV-инфекция и доживотна супресия на вируса. Неефективният обаче клетъчен отговор може да доведе до ексцесивна и неконтролирана В-клетъчна пролиферация[2].  
Над 90% от възрастните имат серологични данни за предшестваща EBV-инфекция, което говори за честата среща с този вирус в по-млада възраст[5]. В юношеска възраст най-честата изява на първична EBV-инфекция е инфекциозната мононуклеоза [1,4,5]. Заболяването може да има различна клинична презентация, но класическите симптоми включват лимфаденопатия, възпалителни промени в гърлото и фебрилитет[5]. Чести са хепатомегалията (с леко до умерено повишени стойности на серумните трансаминази) и спленомегалията. Откриват се характерни промени в хемограмата с наличие на атипични мононуклеари на фона на нормален или повишен брой на левкоцитите.  
 
 
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ  
 
Клиничното наблюдение е проведено при 44 болни на възраст от 2-34 г., от тях 14 мъже и 30 жени (Tабл. 1). Изучаваната група включва 22 души, лекувани с Inosine pranobex и 22 пациенти оформят контролна група (без прием на този препарат). Проучването е проведено за периода януари - септември 2006 год. в КИПТБ - УМБАЛ "Св. Ив. Рилски", гр. София, СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров", гр. София и УМБАЛ "Св. Марина", гр. Варна. Проследени са в динамика клинично и лабораторно (ПКК, ДКК, чернодробни ензими със стандартни комерсиални методи) всички пациенти. Серологична верификация на остра EBV инфекция е доказаването на специфични EBV VCA IgM с помощта на имуноензимен метод (ЕLISA).  
 

Група с Isoprinosine

Контролна група*

Брой болни

22

22

Възраст

до 18 г.

11

16

19-24 г.

8

2

25-32 г.

3

4

Пол

жени

16

14

мъже

6

8

Съпътстващи заболявания

не

е

*Терапия: хепатопротективно лечение със силимарин  
 
Терапията с Inosine pranobex* се проведе по следната схема:  
- 3 х 2 табл. (3 х 1 000 mg) 5 дни  
- 0 табл. 2 дни  
*В детска възраст дозата се коригира съобразно теглото на детето (50 mg/kg/т)  
Общ курс на лечение: 28 дни  
 
 
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ  
 
От направеното клинично проучване се установи, че при сравняваните групи болни с инфекциозна мононуклеоза основно засегната е възрастта до 18 години (61%). Разпределението по пол показва преобладаване на заболяването сред женския пол (Табл. 1). Водещите клинични симптоми са отразени на Табл. 2 и Табл. 3, съответно преди и след края на терапията. От таблиците се вижда благоприятното повлияване на клиничните симптоми при всички болни лекувани с Isoprinosine® и персистиране на хепатомегалията при 11 и на спленомегалията при 7 болни от контролната група.  
 
От лабораторните изследвания с диагностична значимост са общият брой на атипичните мононуклеари, т.е. техният брой, общият брой на левкоцитите, а при 40 от всички болни и повишените стойности на серумните трансаминази (AST/ALT), също подпомагат диагнозата инфекциозна мононуклеоза.  
 
Проследяването на пациентите показва, че клиничната симптоматика (Tабл. 3) и лабораторните показатели (Фиг. 1, Фиг. 2, Фиг. 3, Фиг. 4, Фиг. 5) се нормализират по-бързо при лекуваните с Isoprinosine® в сравнение с контролната група.  
 
Табл. 2. Начало на терапията с Inosine pranobex  

Ангина

Темп.

Л.В.

Обрив

Иктер

Хепатоме- галия

Сплено- мегалия

Inosine pranobex

22

22

22

3

1

22

15

Контр.
група

22

21

21

6

3

22

22

 
 
Табл. 3. След лечение с Inosine pranobex  

Ангина

Темп.

Л.В.

Обрив

Иктер

Хепатоме-галия

Сплено-мегалия

Inosine pranobex

0

0

1

0

0

0

0

Контр.
група

0

1

0

0

0

11

7

 
 
 
 
Фиг. 1. Сравнителен анализ на левкоцитите в изучаваните групи (4.0-11.0 х 109/L)  
 
 
Фиг. 2. Сравнителен анализ на лимфоцитите в изучаваните групи (20-40%)  
 
 
Фиг. 3. Сравнителен анализ на моноцитите в изучаваните групи (3-10%)  
 
 
 
Фиг. 4. Сравнителен анализ на AST в изучаваните групи (10-35 U/L)  
 
 
 
Фиг. 5. Сравнителен анализ на ALT в изучаваните групи (10-35 U/L)  
 
 
ИЗВОДИ  
1.   Установено е скъсяване продължителността на обективните симптоми: температура, хепатомегалия, спленомегалия, при лекуваните с Isoprinosine® спрямо болните от контролната група.  
2.   Нормализирането на температурата настъпва средно за 4-5 дни, вместо обичайните 7-9 дни.  
3.   Фаринго-тонзиларната симптоматика е овладяна за 4-6 дни при 16 от болните, лекувани с Isoprinosine®, в сравнение с 8-10 дни при контролната група.  
4.   В групата, лекувана с Isoprinosine®, се наблюдава статистически достоверен спад на левкоцитите спрямо началното ниво при втора и трета визита, докато при контролната група този ефект е постигнат едва в края на терапията.  
5.   В края на лечението с Isoprinosine® е постигнато сигнификантно намаление на лимфоцитите, докато при контролите се регистрира увеличение на този показател.  
6.   В групата, лекувана с Isoprinosine®, се наблюдава статистически значимо понижение на стойностите на AST, докато в контролната група на 14-я ден се наблюдава повишение, овладяно едва в края на лечението.  
7.   При лекуваните с Isoprinosine® се наблюдава статистически сигнификантно понижение на стойностите на ALT спрямо началното ниво при втора и трета визита. В контролната група този ефект е постигнат в края на лечението и стойностите остават леко завишени.  
8.   Терапията с Isoprinosine® води до скъсяване времето за лечение и продължителността на заболяването.  
9.   Приложението на Isoprinosine® предотвратява развитието на усложнения.  
10.   При проведеното лечение с Isoprinosine® не са отчетени странични ефекти.  
11.   При всички проследени болни, Isoprinosine® е показал отлична поносимост.  
12. Проведеното клинично наблюдение показва, че приложението на Isoprinosine® е препоръчително при болни с инфекциозна мононуклеоза, поради установена ефективност и безопасност.  
 
 
 
КНИГОПИС:

1. Cochen JI. Epstein-Barr virus infection. N Engl J Med. 2000; 343:481-492.  
2. Crawford DH. Biology and disease associations of Epstein-Barr virus. Philos Trans R Soc Lond B Biol Sci. 2001; 356:461-473.  
3. Kieff E, Rickinson AB. Epstein-Barr virus and its replication. In: Knipe D, Howley P, Griffin D, et al, eds. Fields Virology. Philadelphia: Lippincott-Raven; 2000:2511-2574.  
4. Macsween KF, Crawford DH. Epstein- Barr virus- Recent advances. Lancet Infect Dis. 2003; 3: 131-140.  
5. Mandell, Benuett. Principles and Practice of infectious diseases. 6-th ed. 2005- Part 3, 135:756-762.  
6. Milano, S., M. Dieli, S. Millott. Effect of Isoprinosine on IL-2, IFN-γ and IL-4 production in vivo and in vitro. Int.J.Immunopharmac., Vol. 13, No.7, pp. 1013-1018,1991.  
7. Renoux, G., M. Renoux, j.-m. Guillanmin. Isoprinosine as an immunopotentiator. Journal of Immunopharmacology 1(3):337-356.  
8. Singh, H., D. Herndon. Effect of Isoprinosine on lymphocyte proliferation and natural killer cell activity following thermal injury. Immunopharmacology and immunotoxicology 11(4), 631-644 (1989).