Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2007

Недоразумения в медицинската терминология

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Александър Попов, дмн



Основно изискване в науката е да се борави с точно определено съдържание на използваните в нея понятия. То налага да се създават ясни термини, които имат еднакво значение на всички езици. Това важи естествено и за медицинската терминология. Взискателността в това отношение не е продиктувана от сух педантизъм; малка неточност в превода може да насочи представата за същността на явлението или обекта в погрешна посока. Типичен пример е вкорененият у нас неправилен превод на производните от понятието "метаболизъм". Метаболизъм е специфичен термин за съвкупността от обменни превращения, които се извършват в живите организми през цялото им съществуване. В български превод той е равнозначен на обмяна на веществата. В миналото имено така се означаваха и производните от метаболизъм: обменни процеси, обменни болести, основна обмяна и др. Твърде широкото значение на думата "обмяна" очевидно е причината да се предпочете специфичният за живите същества международен термин - метаболизъм. Изведеното от него прилагателно "метаболизмен" не само на български би било доста тромаво. Затова във всички езици е възприета съкратената форма "метаболен" със съответното за езика окончание -ic, -ique, -isch. По неизвестни съображения това опростяване на изговора на прилагателното у нас е превърнато в "метаболитен", без да се отчете, че в този вид то е производно на друго съществително. Метаболит е участник или продукт на метаболизма и неговото производно (прилагателно) не може да характеризира метаболизма като съвкупност от процеси, а не само от субстанции. Прилагателното "метаболитен" трябва да се употребява единствено, за да се обозначат обекти, свързани пряко с участниците в обмяната, напр. метаболитна ацидоза, метаболитна болест, когато патологичен обменен продукт е в нейната основа или при други конкретни обстоятелства.  
Тази отлика на българското означение от международното е твърде очевадна при погрешния превод у нас на термина "метаболитен" (metabolic) за актуалния МЕТАБОЛЕН СИНДРОМ. Естеството на метаболитите и тяхната величина определят само рамката на синдрома, а тя се оказа твърде условна и разтеглива. Това, което създава патологичната същност на синдрома, са нарушенията в регулацията на процесите, осигуряващи физиологичното постоянство на вътрешната среда - хомеостазата.  
Всички величини, включени в синдрома, се регулират от сложни многозвенни сигнални системи от различно естество - молекулни, електронни, хормонални и др. Очертаните сигнални пътеки, които повлияват протичането в една или друга посока на биохимичните промени в съответния сектор, са свързани в обща сигнална мрежа. Чрез различни механизми, включително и на принципа на обратната връзка (feedback) се осигурява автоматичното им хармонизиране, както и корекцията на неизбежните колебания в съдържанието на веществата, породени от непрекъснато променящите се взаимоотношения с външния свят.  
Сигналите постигат този ефект посредством възприемащи структури - рецептори върху клетъчните мембрани. За изявяване на генетично заложените характеристики на организма особено важни са прицелните рецептори на ядрената мембрана, т.нар. активирани от пролифератор рецептори - РРАR, специално гама-формата. При метаболния синдром съществуват генетични предпоставки за променена реактивност на организма в това отношение. При определени обстоятелства във връзка със стила на живот и особено при по-силни и дълготрайни неблагоприятни външни въздействия регулаторната роля на сложната сигнално-рецепторна система може да се окаже неефикасна и да се наруши необходимият стабилитет. В този смисъл метаболният синдром представлява патология на хомеостазата, която с времето води и до структурни поражения на органите. Определението "метaболитен" синдром заличава същността на тази патология.     
Изненадващо е как тази грешка в превода не се забелязва от квалифицирани научни дейци. Те упорито го използват в доклади и публикации, аргументирани с цитати от чужди автори, за които терминът "метаболитен синдром" не съществува. Интересно как постъпват преводачите, когато трябва да подготвят подобни публикации на наши автори за чужди списания? Непонятно е и защо се пренебрегват удобните и точни съкратени международни производни от думата метаболизъм, още повече, че за тях има и прецедент с употребата в езика ни на други термини със същия корен: катаболни процеси, анаболни препарати и др.  
Недоразумение от подобен род откриваме и в предаването на български съдържание на абревиатура РРАR. В печатни текстове го намираме по различен начин: "пероксизомният пролиферативно активиран рецептор" (в Ръководство по вътрешна медицина, 2004, с. 480) или "активирани рецептори на пероксизомната пролиферация" (МД, 2006, бр. 2, г. III, с. (28 и 29). В първото представяне излиза, че активираният към пролиферация (?) рецептор принадлежи на пероксизомите, а във второто, че активираните рецептори имат отношение (или са продукт) на пероксизомната пролиферация. И двете представяния на абревиатурата погрешно отнасят тези рецептори към клетъчните органели - пероксизомите или към тяхната пролиферация; всъщност те само доставят пролифератора, активиращ рецепторите в ядрената мембрана. От това недоразумение впрочем избавя възприетото в медицинската литература включително и у нас изразяване на дългото определение само с началните букви на думите, стига употребяващите го да са наясно с неговата същност.  
За друго едно недоразумение, което считахме за преодоляно, мотивът за деформиращия превод изглежда е бил благозвучността. Става дума за означаването на захарния диабет тип 2 или неинсулино-зависимия тип захарен диабет с термина "инсулинонезависим" тип. Неотдавна тази форма се появи отново не само в медиен репортаж, но за съжаление и в диапозитивите на научен доклад от високо квалифициран специалист по проблемите на захарния диабет. Тази форма ясно показва, как една малка промяна - мястото на частицата "не" - изопачава смисъла на термина. Няма независим от инсулина захарен диабет. Смисълът на истинския международен термин е само, че този тип не е или е различен от другия - инсулинозависим, безусловно изискващ лечение с инсулинови препарати. Този пример показва, колко трудно изкореними са добилите веднъж гражданственост термини. Това налага особено внимание и отговорност при въвеждане на международни термини в българската лексика, за да не се получат превратни представи за техните истински същност и значение.