Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2007

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Божидар Финков



 
 
Доц. д-р Божидар Финков е ръководител на Клиника по кардиология към УМБАЛ "Света Анна" и председател на Научното дружество по интервенционна кардиология в България, вицепрезидент на Българското дружество на кардиолозите. Завършва Медицинска академия през 1971 г., а в периода 1978-1984 г. придобива последователно специалности по вътрешни болести, кардиология и ревматология. Следват няколко специализации в чужбина. Пионер е за страната в областта на съвременните методи на интервенциионната кардиология като за първи път въвежда коронарните и клапни балонни дилатации, коронарното стентиране и други методи (1988-1995 г.). От 1993 г. е Републикански консултант по кардиология, а от 2003 г. - национален консултант на МЗ по инвазивна кардиология. Министър на Здравеопазването е в периода юли 2001-юли 2003 г.  
 
 
Кои от сърдечно-съдовите заболявания са с най-голям дял смъртни случаи?  
 
Засега е известно, че 2/3 от случаите на смърт в България, както и в света, се дължат на сърдечно-съдови заболявания като това са на първо място инфарктът на миокарда и мозъчният инсулт.  

 
А какви последици водят след себе си сърдечно-съдовите заболявания?  
 
Поради факта, че пациентите постъпват твърде късно в контакт с лекар и в болница, сърдечно-съдовите заболявания водят до сериозна инвалидизация. Затова една от основните насоки в борбата с тези заболявания цели да се изнесе борбата с тях не само в крайния етап, когато възникне инфарктът и неговите усложнения, а в един по-ранен етап. Когато пациентът има например стенокардна болка, той следва да бъде лекуван, за да не възникне инфаркт. Или когато има рискови фактори и те са известни, да бъде проведена профилактика за тяхното коригиране, за да не възникне ангина пекторис. Това са насоките - борбата да се изведе, колкото се може в по-ранна фаза. За профилактиката мога да кажа, че едва ли има държава, България също не прави изключение, която да няма профилактични програми. От 2000 г. има Програма за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. Тя е приета с решение на Министерски съвет, а от 2003 г. има Програма за подпомагане на инвазивната кардиология. Значи имаме две програми - едната е чисто профилактична, другата е лечебно-профилактична. За да се реализира една програма, трябва да се мобилизират усилията и ресурсите на много министерства и ведомства, контактни към здравеопазването. Особено профилактичните програми - те не могат да бъдат реализирани с капацитета (организационен и финансов) на едно министерство, в случая на здравното. Те касаят още много други организации и структури. Що се касае до профилактиката, това е социален, а не само медицински проблем.  
В диагностиката профилактика и лечение вървят ръка за ръка, отживелица е да се твърди, че някой е добър диагностик, а друг - добър терапевт. В момента диагностиката се съпътства с лечението - непрекъснато се диагностицира и непрекъснато се лекува. Всичко е единен процес. Така че новите предизвикателства са в две насоки - връщане назад към болестта и обхващане на все по-широки контингенти с профилактични мероприятия и едно, което върви напред, заедно с болестта, това е лекуване на болестите с по-съвременни методи и лекарства, така че да се ограничи инвалидизирането.  

 
Вие сте специалист по инвазивна кардиология. С какво инвазивните методи се различават от сърдечните операции?  
 
Инванзивната кардиология е алтернатива и на операционното, и медикаментозно лечение. С методите на инвазивната кардиология може да се лекуват острия миокарден инфаркт, хроничните форми на Исхемична болест на сърцето, клапни стенози и от вродените малформации на сърдечно-съдовата система. Разбира се, с методите на инвазивната кардиология се обхващат все повече случаи с периферни заболявания на големите артерии, аорта, каротинни артерии, бъбречни артерии и периферия, като част от тези случаи, що се отнася до периферията, се поемат и от някои все още не достатъчно активни екипи от рентгенолози или съдови хирурзи.  

 
Националната програма за развитие на инвазивната кардиология в България обхваща периода до 2008 г. Знаете ли какво е постигнато по отношение на целите й?  
 
В моя близо 30-годишен стаж като лекар съм видял три или четири такива профилактични програми от миналото, които останаха само на хартия. Може би пак само на хартия остана и Програмата за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания от 2000 г. не съвсем на хартия е Програмата за лечение на острия миокарден инфаркт. Инвазивно лечение се провежда все по-масово в пет центъра в София, един във Варна и един в Пловдив. Първите резултати от 2003 г. показаха, че в София около 70% от острите инфаркти бяха лекувани с катализация, ангиопластика и стентиране. Знаете, че тогава беше отчетено през 2003/2004 г. намаляване на смъртността от острия инфарктен миокард в София по данни на регистъра, което беше изключително обнадеждаващо. В следващите години финансирането на програмата беше ограничено и в момента инфаркти се третират по този начин, но обхващането на пациенти е все по-ограничено. А разходите са по-големи от тези за лечение на не-острите случаи. Тази година по предложения на национални консултанти и председатели на дружества, НЗОК възприе идеята да бъде направена отделна пътека за острия инфаркт и стабилната ангина чрез инвазивни методи. В проекта, който знам, че седи на масата на преговорите, това е съобразено. Надявам се, от догодина отново да се обхванат всички възможни показани за такова лечение случаи и смъртността да бъде намалена, както разбира се и инвалидизацията. В световен мащаб повече от 15 години, инвазивната кардиология е метод на избора, основен метод за лечение на острия миокард, който има най-добри близки и далечни резултати по отношение на пациентите.  

 
Като бивш министър на здравеопазването как ще коментирате това, което се случва в здравната сфера и какви са проблемите пред кардиологията според вас?  
 
Бих си позволил да коментирам само проблеми, свързани с кардиологията, тъй като с политика не се занимавам, а знаете, че министърът е политическо лице. В момента не съм политическо лице, занимавам се единствено с медицина. Проблемите пред кардиологията през последните няколко години бяха именно тези, които вече споменах, когато говорих за проблема с острия инфаркт. Друг сериозен проблем е връзката между доболничната и болничната помощ. Заради чисто финансово-организационни съображения тя беше разделена, поради разделното финансиране, което в началния етап на функционирането на НЗОК като основен платец, беше наложително. Може би в момента по отношение на определена група пациенти, това разделение се оказва не съвсем удачно.  
Друг проблем това са центровете за Спешна медицинска помощ, които в момента са базирани в болницата, но са в подчинение и са финансирани от министъра, тъй като спешната помощ е държавен приоритет. Ако бъдат върнати спешните отделения на болниците, тогава тяхното управление и функциониране би било по-целесъобразно с оглед на основната задача, за които са създадени. Те трябва да имат връзка с болниците. А болниците извършват консултативната дейност, провеждат изследванията, които стават за сметка на бюджета на болниците. Основният поток пациенти са кардиологично болните.  
Разбира се, касае ни и общият за всяка медицинска практика проблем - общата маса пари, тоест финансирането, което се пада на пациент за медицинските услуги, грижи и дейности, които трябва да получи, за да оздравее. България не е богата държава, а заделените средства за здравеопазване останаха най-ниски в цяла Европа, което не предпоставя развитие на нови методики, нито лечението с по-модерни методи. А това отново ни поставя в задния двор. Имаме кадрови потенциал, дори в известен смисъл можем да говорим и за оборудване, които да позволят да се прилагат по-съвременните лечебни методи, но ограниченията идват от ниското заплащане на консумативите, с които се работи.  

 
В тази връзка някакви проблеми, касаещи съсловието, бяха ли коментирани на изминалия Конгрес по кардиология?  
 
На Конгреса не бяха коментирани управленски въпроси, той беше фокусиран изцяло върху медицинските достижения. В България в периода от миналогодишния конгрес досега след известни ограничения на някои мои колеги в създаване на научна продукция, на публикации, се забелязва известно раздвижване, казвам това с голямо удоволствие. Предните години почти нямаше научни съобщения, базирани на собствен материал. А знаете, че конкуренцията на научния пазар в областта на големите научни изследвания е много голяма. Най-сериозният акцент на конгреса, който бих откроил, са наши разработки в областта на инвазивната кардиология. Имахме и външни автори, също така секция "Съдова хирургия".  

 
Каква е връзката между специалиста-кардиолог и ОПЛ?  
 
ОПЛ са в много неопределена позиция в цялата система на здравеопазването в България, част от диспечерските функции трябва да бъдат улеснени. Действително в тази насока се върви. Нивото и възможностите на ОПЛ определено нарастнаха през последните няколко години. Така или иначе те станаха общопрактикуващи с една промяна в закона за една нощ. Много от тях не бяха подготвени. Най-важният проблем не е решен - т.нар. специалност по обща медицина, която твърде малко хора успяха да вземат. Това ще се окаже проблем. Връзката между специалиста и ОПЛ не е здрава и двупосочна. Има една положителна тенденция обаче, и се надявам, че след няколко години ще се решат тези организационни проблеми.  
 

Въпросник:

доц. д-р Божидар Финков

Любимо занимание?

Медицината

Какво Ви вдъхновява?

Духът на познанието

Какво Ви разочарова?

Примитивизмът

Личност, на която се възхищавате

Много известни и неизвестни хора

Любима музика?

Класическа музика и джаз

Три неща, които Ви дава професията?

Материални средства, за да живея, свобода, възможност да усещам живота

Вашето кредо?

Вярвам в доброто у хората

Как релаксирате?

Нищо специално

Вашата дефиниция за добър медик?

Равновесие между познания, опит и възможности

Вашата мечта?

Добро здраве