Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2008

Проблем ли е затлъстяването в детската възраст за общата медицинска практика в България?

виж като PDF
Текст A
Св. Христова, В. Маджова, А. Забунов, П. Манчева, Ст. Томчева, С. Галчева*, В. Йотова*



Според дефиницията на СЗО ?затлъстяването е комплексно мултифакторно заболяване, характеризиращо се с излишък на мастна тъкан?. Най-кратко затлъстяването се дефинира като състояние на свръхплюс или излишък на телесна мазнина, отнесена към активната маса на тялото[5].  
 
Детското затлъстяване е значим здравен и социален проблем, който през последните години придобива мащабни размери. Все по-често в детска възраст се диагностицират заболявания, при които затлъстяването е значим патогенетичен фактор. Наднорменото тегло и затлъстяването при децата водят до риск от развитие на редица хронични, социално-значими заболявания в по-късна възраст, като захарен диабет, хипертония, атеросклероза, хиперлипопротеинемия, чернодробна стеатоза и др. Децата със затлъстяване имат тенденция да станат подрастващи, а след това и възрастни със затлъстяване ? до 71% риск при затлъстявяне на 15-годишна възраст[9]. От друга страна обаче, затлъстяването при децата може да се разглежда и като самостоятелно заболяване, а не само като рисков фактор за други заболявания[2].  
 
Разпространение и сравнителна характеристика на затлъстяването на децата у нас  
Относителният дял на децата и юношите с наднормено тегло в България е 17-25%, а на тези със затлъстяване е 2-10%[3], дори по-новите данни посочват още по-широк диапазон на затлъстели деца между 2 и 23%[8]. По данни от проучване, проведено в 18 детски градини на територията на София, 6% от децата на възраст от 3 до 7 години са със затлъстяване[11].  
 
Данни от Националното репрезентативно поучване през 1998 год. и друго такова през 2004 год. на деца в училищна възраст (7-19 години) посочват, че през последните няколко години има тенденция за намаляване броя на момичетата с наднормената телесна маса във всички възрастови групи и на тези със затлъстяване във възрастта 7-10 години. За разлика от това обаче, броят на момчетата с наднормена телесна маса и със затлътяване остава твърде висок[16]. Резултатите от двете проучвания са дадени на Табл. 1.  
 
Табл. 1. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при деца в училищна възраст у нас.  
 

Проучване

Пол

Наднормено тегло (в %)

Затлъстяване (в %)

1998 год.

момчета

18,9

4,1

момичета

15,7

2,9

2004 год.

момчета

17,5

4,7

момичета

11,9

1,7

 
 
Изводите и на двете проучвания са аналогични с тези В. Йотова и колектив, относно тенденциите в честотата на затлъстяване в България при деца в предпубертетна възраст[1].  
Широкото разпространение на детското затлъстяване в света и у нас, поставят въпроса за управлението му като глобален приоритет на цялото общество, а не само и единствено задължение на общопрактикуващите лекари и педиатрите в дадена страна.  
 
Данните от проучване в САЩ посочват, че броят на затлъстелите деца значимо намалява с нарастване на възрастта и за двата пола, а най-високо ниво на затлъстяване има при децата на 8 години ? 14.8% от момчетата и 26.8% от момичетата[12]. Проведено е и двуетапно проучване за затлъстяването сред деца на възраст 6-19 години за периода 1999-2000 и 2001-2002 год., резултатите, от което са дадени на Табл. 2.  
 
Табл. 2. Данни за САЩ при деца на възраст 6-19 години за периода 1999- 2002 год.  
 

Проучване

С риск за наднормено тегло (в %)

С наднормено тегло (в %)

Със затлъстяване
(в %)

1999-2000 год.

29.9

15,0

2001-2002 год.

31.5

16.5

16.0

 
 
Двуетапното проучване в САЩ показва общата световна тенденция за нарастваща честота на наднорменото тегло при децата и на тези с риск за такова, но там разпространението на затлъстяването е почти двукратно по-високо в сравнение с България и другите Балкански страни ? Табл. 3[14].  
 
Табл. 3. Данни за Гърция при деца на възраст 6-12 години (Втори Балкански конгрес по затлъстяване, 2006)  
 

Пол

С наднормено тегло (в %)

Със затлъстяване (в %)

Общо за двата пола

22.6

6.5

Момичета

-

4.7

Момчета

-

8.1

 
 
Подобни проучвания има в Сърбия и Черна гора. Данните от изследване в региона на Нишава при 10 274 деца на възраст 7-15 год. през 2002-2003 г. са посочени на Табл. 4[15].  
 
Табл. 4. Данни за Сърбия и Черна гора при деца на възраст 7-15 години (2002-2003)  
 

Пол

С наднормено тегло (в %)

Със затлъстяване (в %)

Момчета

9.8 ? 10

5.0 ? 5.15

Момичета

9.6 ? 10.1

5.01 ? 5.33

 
 
Различните проучвания в Балканските държави показват близки резултати за дела на затлъстелите деца, поради сходните хранителни и битови навици на населението от тези региони, а това са значими модифицируеми фактори в патогенезата на затлъстяването и в неговата превенция.  
 
Причините  
Затлъстявянето в детска възраст е хетерогенен синдром. Може да се раздели на три основни типа, като най-често срещано е простото затлъстяване[6]:  
1.   Синдромно - в резултат на мутация на гени.  
2.   Вторично - затлъстяване при някои ендокринни заболявания и при патологични процеси в ЦНС, при които се нарушава централната регулация на апетита.  
3.   Просто - характеризира се с подчертана фамилност и е резултат от лоши хранителни навици.  
 
Начини на диагностика  
Между ръста и теглото съществува пряка връзка и съпоставянето им ни ориентира за физическото развитие и степента на хармоничност в развитието на детето. Въпреки че въпросът за нормалното телесно тегло на децата в различните възрастови групи е широко дискутиран, все още липсват единни критерии за оценка на установеното при децата тегло. Това затруднява работата на общопрактикуващите лекари и педиатрите и води до несигурност на данните за разпространение на затлъстяването. Съществуват т. нар. таблици за идеална телесна маса, по които се отчитат индивидуалните показатели. За свръхтегло се приема стойност на индекса тегло за ръст +2 SD, а за затлъстяване +3 SD[3].  
По метода на персентилите, степента на затлъстяване се определя като се съпоставя с идеалното тегло от таблицата за дадения пол и ръст. Отчитането става по следния начин[4]:  
?   Възрастови отклонения до 10% - норма;  
?   10.1%-15% - наднормено тегло;  
?   15.1%-30% - затлъстяване І-ва степен;  
?   30.1%-50% - затлъстяване ІІ-ра степен;  
?   50.1%-100% - затлъстяване ІІІ-та степен;  
?   над 100% - затлъстяване ІV-та степен.  
 
Индексът на телесната маса (ИТМ) е широко използван в ежедневната практика на лекаря за оценка на степента на затлъстяване при възрастни. Остава обаче въпросът, може ли този показател да се използва при оценка на детското затлъстяване и трябва ли да има някакво приспособяване според възрастта? През последните години екпертите се обединяват около становището, че ИТМ може да се прилага не само в зряла възраст, но и при деца под 10 год.[3].  
 
ИТМ се изчислява като теглото в килограми се раздели на височината в метри на квадрат. Получава се теглото в кг на 1 м2. След 18-годишна възраст ИТМ е:  
?   Нормален при стойности 20-25 kg/м²  
?   При 25,1-30 - наднормено тегло  
?   Над 30 - затлъстяване в различна степен.  
Проучвания при деца показват, че тези стойности не са съвсем точни за тях. Затова за детско-юношеската възраст са направени изчисления на ИТМ, посредством метода на персентилите, при което са получени по-ниски цифри на ИТМ за различните възрасти, отговарящи на критичните за възрастните 25 и 30 kg/м2[4].  
 
Представен във вид на таблица, преизчисленият ИТМ за детско-юношеската възраст дава възможност на лекарите, срещащи се в своята практика с проблема детско затлъстяване, успешно да го диагностицират и своевременно да дадат препоръки относно лечението му.  
 
Ролята на общопрактикуващия лекар в проблема ?детско затлъстяване у нас?  
Поради дълготрайните контакти с техните пациенти, общопрактикуващите лекари имат реална възможност за ранно откриване на деца с наднормено тегло и затлъстяване. Те могат да предоставят информация за здравните рискове и да въздействат за предотвратяване или намаляване на затлъстяването[8].  
 
Затлъстяването в детската възраст представлява сериозен проблем и за България. При проучване сред 387 деца в начална училищна възраст в Пловдив се установява, че 29.93% от тях са с наднормено тегло и затлъстяване[8]. Проблемът затлъстяване има своето отражение върху психо-емоционалното развитие на детето и формирането му като личност. От една страна, самото заболяване създава условия за възникването им, а от друга може да бъде последица от тях, като най-често са свързани с промени в социалното поведение и общуването с техните връстници[9].  
 
Насоки за профилактика и лечение  
Нарастващата честота на децата със затлъстяване е отговор на хранителния дисбаланс и ниската двигателна активност, често в съчетание с неблагоприятен генетичен терен[3]. Увеличаването на телесната маса е резултат от нарушения баланс между приема и разхода на енергия. Ето защо, двете основни насоки в профилактиката и лечението са намаляване на приема и увеличаване на разхода на енергия. Тъй като говорим за детско затъстяване, а детството е период, в който организмът е в процес на изграждане, агресивното намаление на вноса на енергия е нежелателно и затова по-скоро говорим за промяна в хранителните навици в посока правилен хранителен режим и повишена двигателна активност.  
Проблемът със затлъстяването в детската възраст е недооценен в общата медицинска практика в България. В проучване сред 35 общопрактикуващи лекари в Пловдив се установява, че при 48.72% от децата с наднормено тегло няма данни за проведена здравно-обучителна дейност на лекаря и не са дадени здравни съвети за хранителен и двигателен режим[9]. Анкетиране на деца с наднормено тегло и затлъстяване в начална училищна възраст показва, че не при всички, а само в 79% от тях са получавали съвети или личният им лекар е провеждал разговори и беседи с тях за правилен хранителен и двигателен режим[8].  
 
Специалистите са категорични, че деца с ИТМ >95% се нуждаят от консултация с диетолог. При останалите, личният лекар трябва да препоръча режим, състоящ се от храни, бедни на мазнини и такива с ниско калорийно съдържание, отбягване на безалкохолните напитки и увеличаване приема на плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и оптимизиране на двигателния режим[7].  
 
Проучването върху проблема затлъстяване в детската възраст в Пловдив (2005) установява, че само 8.6% от децата с наднормено тегло или затлъстяване са спазили съветите на общопрактикуващите си лекари[8]. Важно за постигане на добри и трайни резултати е детето да получи подкрепата и на своите родители, което означава, че трябва да се промени начинът на хранене на цялото семейство и да се ориентира към здравословен начин на живот.  
 
Изводи  
1.    Затлъстявянето в детска възраст е хетерогенен синдром, но най-честата причина са прехранването и хипокинезията.  
2.    Затлъстяването при децата е рисков фактор за развитие на редица хронични заболявания в по-късна възраст.  
3.    Тенденция за България в последните години е намаляване на наднормената телесна маса във всички възрастови групи и на тези със затлъстяване във възрастта 7-10 години при момичетата.  
4.    Въпреки тенденцията към намаляване на броя на затлъстелите деца у нас, броят на момчетата с наднормено тегло и затлъстяване остава висок.  
5.    Оценката на степента на затлъстяване в детско-юношеската възраст трябва да се прави от общопрактикуващите лекари чрез ИТМ, преизчислен за съответната възраст.  
6.    Фамилните лекари имат ключова роля в профилактиката на детското затлъстяване.  
7.    Превенцията на пациентите със свръхтегло в детска възраст, която общопрактикуващите лекари у нас предоставят е недостатъчна.  
8.    Основни в лечението на наднорменото тегло и затлъстяването при децата са промяната на хранителните навици на цялото семейство и повишената двигателна активност.  
 
 
 
КНИГОПИС:
 
1.   В. Йотова, В. Цанева, К. Петрова. ?Тенденции в честотата на затлъстяването в предпубертетна възраст. Съпоставка с наскоро предложените стандарти за междупопулационни сравнения?. Endocrinologia vol. VІІІ, 2003, брой 3, стр. 125.  
2.   В. Йотова, К. Петрова, В. Цанева. ?Честота и риск от затлъстяване сред зрелостници от град Варна?. Сп.?Педиатрия?, 2005, бр.1, стр. 31-33.  
3.   Д. Байкова. ?Затлъстяването в детска възраст?. Сп. ?Практическа педиатрия?, 2003, бр.1, стр. 2-3.  
4.   Ив. Топузов. ?Особености при диагностиката на затлъстяването в детско-юношеската възраст чрез индекс на телесната маса?. Сп. ?Практическа педиатрия?, 2003, бр. 1, стр. 8-9.  
5.   Л. Балабански. ?Затлъстяването - риск за здравето?. Сп. ?Практическа педиатрия?, 2003, бр.1, стр. 4-5.  
6.   М. Константинова. ?Затлъстяването в детската възраст - хетерогенен синдром?. Сп. ?Педиатрия?, 2005, бр. 1, стр. 34-35.  
7.   М. Маринова, К. Гроздева. ?Лечение на деца със затлъстяване?. Сп.?Практическа педиатрия?, 2003, бр.1, стр. 15-17.  
8.   Р. Асенова. ?Отражение в детското съзнание на ролята на общопрактикуващия лекар в превенцията на затлъстяването?. Първи Национален конгрес по ОМ с международно участие. Варна, 03-06.11.2005, Сборник резюмета стр. 66-67.  
9.   Р. Асенова, Д. Димитрова, Н. Чачевски. ?Дейности на общопрактикуващи лекари при деца с наднормено тегло?. Втори Национален конгрес по ОМ с международно участие, Пловдив, 2006, Сб. Резюмета, стр.8-9.  
10.   С. Галчева, В. Йотова, В. Цанева, В. Маджова. ?Подход към детско-юношеското затлъстяване в общомедицинската практика?. Сп.?Социална медицина?, 2006, бр. 4, стр. 19-22  
11.   Ч. Петрова. ?Психологични аспекти на затлъстяването в детска възраст?. Сп. ?Практическа педиатрия?, 2003, бр. 1, стр. 6-7.  
12.   A Hediel et al. ?Prevalence of overweight and obesity among US children, adolescents and adults?. По Сп. ?Практическа медицина?, 2004, бр. 3, стр. 41-43.  
13.   D. Baikova. ?The problem of obesity in children of 3 to 7 years of age?. Second Balkan Congress on Obesity. Albena, Bulgaria, 2006, 19-21 May, p. 95.  
14.   І. Kiriazis, El. Zervas, P. Drecoudis et al. ?Obesity indices in relation to age in Greek Primary School Children?. Second Balkan Congress on Obesity. Albena, Bulgaria, 2006, 19-21 May, p. 55.  
15.   M. Nikolic, S. Milutinovic, M. Stojanovic. ?The prevalence of obesity in primary school children in Nisava district, Serbia and Montenegro?. Second Balkan Congress on Obesity. Albena, Bulgaria, 2006, 19-21 May, p. 80.  
16.   S. Petrova, Kr. Vatranova, D. Baikova et al. ?Prevalence and trends of overweight and obesity among school age children in Bulgaria?. Second Balkan Congress on Obesity. Albena, Bulgaria, 2006, 19-21 May, p.86.