Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2008

Антибактериални и антивирусни средства, различни от антибиотиците

виж като PDF
Текст A
Д-р Мария Христова



 
 
Ерата на антибиотиците започва през 30-те години на XX-ти век, след откриването на пеницилина от Флеминг. Антибиотиците се превръщат в най-силното оръжие на медицината срещу инфекциозните заболявания и довеждат до небивали постижения в борбата с инфекциите. Основни източници за извличането на химични съединения с антибактериална активност са микроби, като по-късно се появяват полусинтетичните и синтетични съединения с антибактериална активност. Седемдесет години след началото на приложението на антибиотиците в медицината човечеството е изправено пред сериозния проблем с бактериалната резистентност.  
 
В търсенето на нови антибактериални и антивирусни средства научният интерес се насочва към изследването на различни растения. Процесът на извличането на активния ингредиент с антибактериален или антивирусен ефект е труден, защото растенията имат голям брой различни съставки и ефектът по-често се определя от комбинацията, отколкото от съставките поотделно.  
 
Все пак има някои растения, към които професионалният интерес е оправдано висок. Това са: Pau d’arco (Tabebuia impetiginosa), елеутерокок, ехинацея и гъбите рейши.  
 
Пау д’арко е вечнозелено растение от джунглата на река Амазонка. За медицински цели се използва кората и дървесината му. Индианците са прилагали растението за лечението на инфекциозни болести, инфектирани рани, шистозомиаза и малария. При изучаване на растението през 60-те години на ХХ век са изолирани съставки с антибактериална, антимикотична и антипротозоина активност. Това са лапахол, бета-лапахон и ксилоидон (нафтокинони), ксилоидин (киноид), сапонини и други съединения.  
 
Лапахолът е най-проучваното съединение. Проведени са лабораторни изследвания и клинични тестове в различни държави, които потвърждават неговите антибактериални и антивирусни свойства. Лапахолът е проучван и по отношение на бактериалната резистентност. Инвитро изследвания, проведени в университета в Рио де Женейро (2003 г.), установяват, че нафтокиноните, извлечени от Пау д’арко, проявяват антибактериална активност спрямо Staphyllococus aureus. Сапонините и ксилоидинът са причина за антимикотичното действие на екстракта. Инвитро е установено, че екстрактът от цялото растение има активност срещу 11 вида гъби (вкл. и Candida albicans), редица вируси (вкл. вирусите на грипа, Herpes virus 1 и 2 тип).  
 
Приложението на препарати, съдържащи екстракти от растения с антибактериална и/или антимикотична активност, могат да бъдат от полза в хода на лечението на различни остри, хронични и обострени хронични инфекции на дихателната и отделителната система. Като се има предвид бактериалната резистентност, всяка възможност да се прилагат препарати с антибактериална и антимикотична активност, различни от известните антибиотици, ще е от значителна полза за оздравителния процес и възстановяването на болните.  
 
В периода на реконвалесценцията, както и при необходимостта от “антибиотична опашка” при лечението на белодробни инфекции може да се използват растенията с антибактериални и антимикотични свойства. Важно е да се знае, че цинкът подобрява ефективността на антибиотиците при белодробни инфекции и приложен едновременно с тях може да скъси периода на приема им.  
 
Препаратът Immune support на английската компания AD Medicine съдържа Pau d’arco (Tabebuia impetiginosa) Пау д’арко. В комбинацията е включен и цинк.  
 
Препаратът е подходящ за възрастни и деца над 3 години.  
 
Търсете Immune support в аптеките.