Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2008

Нуждае ли се acne vulgaris от специална грижа след лятото?
Какво въобще е важно да знаем за лечението?

виж като PDF
Текст A
Д-р Димитрина Серафимова, гл. асистент



Въпрос, който без изключение задават всички пациенти, страдащи от това заболяване. И не без основание. По правило след изчезване на възпалителните промени под влияние на слънчевите лъчи, още в началото на есента те забелязват влошаване, което бързо ги довежда обратно при дерматолог. Това обстоятелство намира лесно своето обяснение, ако познаваме добре патогенезата на заболяването. Ултравиолетовите лъчи имат силно противовъзпалително и имуносупресивно действие, поради което повлияват успешно възпалителната реакция. Но от друга страна те стимулират защитните механизми на кожата. Наред с хиперпигментацията се увеличава и дебелината на роговия слой. А това е предпоставка за засилено комедонообразуване. Именно тези комедони след няколко седмици започват да се възпаляват и са отговорни за клинично влошаване.  
 
Ако трябва да припомним с няколко думи основните механизми за развитие на acne vulgaris ще споменем комбинацията от:  
1. Смущение във вроговяването на космените фоликули и създаване на условия за образуване на отворени и затворени комедони /”черни и бели точки/;  
2. Нарушена функция на мастните жлези – повишена мастна секреция и променено съотношение на съставляващите я компоненти;  
3. Бактериална възпалителна реакция, причинена от Propionibacterium acnes[1].  
 
Макар да се влияят от околната среда, тези фактори са до голяма степен генетично предопределени. Подтвърждение намираме в многобройните случаи на фамилно засягане. Така например, ако някой от родителите е имал прояви на заболяването в юношеските си години, рискът децата му да развият подобни симптоми е много по-голям. Според различни автори честотата варира, като в различните страни 60 до 80% от младежите на възраст 12-24 години са развивали клиничните симптоми. Всеки пети от потърсилите дерматологична помощ го е правил по повод acne vulgaris. Макар и рядко, еволюцията може да продължи 10 и повече години, а задоволително подобрение да настъпи след 30-годишна възраст. Засягането на млади хора, във възрастта на съзряването и формиране на характера, във времето на търсене на подходяща социална среда и партньорства, са само някои от обстоятелствата, определящи социалната му значимост[2]. Ефектът от лечението до голяма степен зависи от постоянството, с което пациентите ще осъществяват предложените от специалиста мероприятия. Макар бактериите да играят роля, определено не се касае за инфекциозно заболяване. Налице е по-скоро индивидуална, генетично детерминирана особеност на биохимичните процеси в кожата. В този смисъл, невъзможно е да се очаква постигане на устойчив във времето благоприятен ефект, без продължителни адекватни грижи за контролиране на състоянието. Терминът ”поддържащо лечение” е от ключово значение за добрия краен резултат.  
 
Понастоящем фармацевтичната индустрия е предоставила впечатляващ арсенал от средства за лечение на acne vulgaris. В последните години са осъществени редица нови разработки, в които да се ориентира е нелесна задача дори за специалиста. Правилният избор на терапевтични стратегии нерядко граничи с изкуство, като се определя най-вече от стадия и формата на заболяването, но също и възможностите на пациента да ги прилага. И най-ефективните мерки, обаче могат да се окажат напълно безуспешни, ако не се осъществяват. Задача на дерматолога е не само правилно да подбере медикаментите, но и да убеди пациента, че негова е отговорността за правилното им прилагане, както и че е нереалистично да се очакват бързи резултати.  
 
В зависимост от морфологията на преобладаващият тип изменения се описват няколко основни клинични форми – комедонно, папуло-пустулозно и кистично акне, а в зависимост от тежестта на изява – леки, средно тежки и тежки форми. След преминаване на активните лезии остават хиперпигментации и цикатрикси.  
 
Към системното лечение обикновено се прибягва само в тежките случаи или при необходимост от по-бързо повлияване. Оптимални резултати се постигат когато то се комбинира с локални средства. Този вид терапии са продължителни, обременяват целия организам, имат странични ефекти и трябва да се прилагат под контрол на специалист. Най-голямо приложение намират антибиотиците, ароматните ретиноиди /деривати на витамин А/ и хормонални препарати, най-вече контрацептиви[3,4,5].  
 
Локалната терапия включва кераторегулиращи средства, антибактериални, включително антибиотици и такива, повлияващи мастната секреция, т.е. възможно е повлияване на всеки един от компонентите на патогенезата. Например, ако преобладават комедони локалната терапия се доминира от кератолитици, докато при възпалителни прояви основна роля играят антибактериалните агенти. Болшинството от случаите, обаче са с полиморфна изява и изискват съответно комбинирана терапия.  
 
Средствата, повлияващи комедонообразуването са дериватите на витамин А – третиноин и по-новата генерация адапален, както и хидрокси киселините – алфа, бета, поли-хидрокси, азелаична киселина. Страничните им ефекти – зачервяване, залющване, сухота на кожата и др. биха могли да се минимизират чрез увеличаване на интервала между апликациите и постепенното адаптиране към тях.  
 
Възпалителната реакция при заболяването успешно се повлиява от антибиотици и средства с антибактериален ефект. Утвърдени в практиката са еритромицин, клиндамицин, бензоил пероксид, азелаична киселина. Резистентността е основният фактор, който би лимитирал приложението им.  
 
Вьрху функцията на мастните жлези влияние оказват цинковите соли, като могат до намалят степента на мастна секреция, повлиявайки активността на ключовия ензим 5-алфа редуктаза[6].  
 
След постигане на благоприятен клиничен ефект „задържането на резултата” е следващото предизвикателство. Рязкото прекратяване на активната терапия по правило се последва от повторно влошаване в рамките на месец. Вашият дерматолог ще адаптира периодично схемите на приложение на лечебни и козметични средства за осигуряване на продължителен конфорт. Индивидуализирането на лечението е улеснено значително от предложенията за дерматокозметична грижа на редица фирми. На българския пазар от години разполагаме и с продуктите на BIODERMA, чиято серия SEBIUM е насочена към пациенти с подобни проблеми. Голямо предимство на серията е, че разполага както с активните препарати, така и със средствата за ежедневна хигиенна грижа. Като ново предложение SEBIUM АІ (антиинфламаторен) допълва успешно доказалата се вече палитра от ефективни модерни средства, съобразени с най-съвременните научни разбирания.  
 
 
 
КНИГОПИС:
 
 
1. Stinco G, Bragadin G, Trotter D, et al. Relationship between sebostatic activity, tolerability and efficacy of three topical drugs to treat mild to moderate acne.JEADV 2007; 21: 320-325.  
2. Jones-Caballero M, Chren M, Soler B, et al. Quality of life in mild to moderate acne: relationship to clinical severity and factors influencing change with treatment. JEADV 2007; 21: 219-226.  
3. Akman A, Durusoy C, Senturk M, et al. Treatment of acne with intermittent and conventional isotretinoin: a randomized, controlled multicenter study. Arch Dermatol Res 2007; 299: 467-473.  
4. Freitag F, Cunba V, Diebl E, et al. Acne treated successfully with azithromycin. Int J Dermatol 2007; 46: 334-335.  
5. Lehmann H, Robinson K, Andrews, et al. Acne therapy: a methodologic review. J Am Acad Dermatol 2002; 47: 231-240.  
6. Stamatiadis et al. Inhibition of 5 alpha reductase activity in human skin by zinc and azelaic acid. Br J Dermatol 1988; 119: 627-632