Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2008

Електромиографията като диагностичен метод в неврологията

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р С. Новачкова



Електромиографията (ЕМГ) е високоспециализиран метод за диагностициране на уврежданията на периферния двигателен неврон/преднороговите клетки, коренчетата на периферните нерви и самите периферни нерви, мускулите и нервно-мускулното предаване.  
 
Чрез по-специализирана техника може да се проследи функцията на целия пирамиден път и да се изследва единично мускулно влакно. Електродиагностичните методи са своеобразно продължение на клиничното изследване. ЕМГ дава възможност да се уточнят с по-голяма точност локализацията и видът на процесите, увреждащи тези структури, тяхната тежест, динамика, появата на усложнения и да се проследи възстановяването или влошаването им.  
 
Електромиографията изследва биоелектричната активност на мускулите. При рутинното изследване се прилагат две групи методи - иглени и стимулационни.  
 
А. Иглена ЕМГ  
Представлява отвеждане на активността на скелетните мускули с иглени електроди и регистриране на акционните потенциали (АП) на моторните единици, които имат графичен и звуков образ. Те са различни по своите параметри при различните мускули и възрасти, както и в норма и патология. Изследването нa единично мускулно влакно (SFEMG) се прилага при нарушено нервно-мускулно предаване.  
 
Б. Стимулационна ЕМГ  
Изследва скоростта на провеждане на подвигателните и сетивни влакна на периферните нерви чрез отвеждане на двигателни и сетивни отговори. Ритмичната стимулация е метод за изследване на нервно-мускулното предаване. С по-специална техника може да се стимулира пирамидният път в моторната зона на кората и да се тества целият двигателен път.  
 
Много са неврологичните заболявания и неврологичните усложнения при неневрологичните заболявания, при които може да бъде полезна електромиографията.  
 
Уврежданията на периферните нерви са широко разпространени - неврити, полиневрити, плексити от най-различни причини – вьзпалителни, дегенеративни, травми, инфекции, токсични, метаболитни, ендокринни, професионални и др. Тук ролята на ЕМГ изследването е много категорична. Може да се докаже видът на увредата, локализацията, тежестта, развитието на процесите.  
 
Радикуларната увреда е много често срещано страдание. Причините могат да са възпалителни и дегенеративни промени на гръбначния стълб, травми. ЕМГ изследването може да покаже какво е увреждането, колко е тежко и има ли признаци на възстановяване.  
 
Увреждането на преднороговите мотоневрони води до тежки заболявания от различен произход. В ЕМГ изследването има характерни белези, чрез които още в ранните стадии да се предполага наличието на такова увреж-  
дане и да се проследи развитието на процесите.  
 
Първичните заболявания на мускулите, които наричаме общо „миопатии”, също са обект на ЕМГ изследване. Те могат да бъдат от различни причини: дегенеративни, възпалителни, паразитни, токсични, ендокринни, ревматологични и др.  
 
Особена група заболявания са тези на нервно-мускулното предаване - миастения и миастенни синдроми. Вярната диагноза и правилната терапия са от жизнено значение за пациента. Няма друго изследване, освен електромиографското, което с голям процент достоверност да може да подпомогне клиничната диагноза.  
 
Има и други заболявания, при които може да бъде полезна електромиографията. Например при диференциране на треморите, при МС - за откриване увреждането на определени структури и др.  
 
Електромиографията има няколко особености:  
1.
В повечето случаи е много трудоемко изследване.  
2. Изследването не е стандартно, а според поставената задача. То се извършва по различна програма при всеки пациент според проблема и тя може да се променя в хода на изследването според получаваните резултати. Много е важно изследването да се провежда от лекар-невролог, който да оценява находката, като я съпоставя с оплакванията и клиничните данни.