Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2008

Разговор с проф. д-р Иван Черноземски
По повод приетата „Декларация в подкрепа на дейностите за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България”

виж като PDF
Текст A




Професор Иван Черноземски е лекар, доктор по медицина с придобита специалност по патология и онкология, доктор на медицинските науки.  
 
Професионална дейност: участъков лекар 1957-59; Институт по онкология: аспирант 1960-63, научен сътрудник 1964-68; старши научен сътрудник 1969-84; професор 1984; директор на Националния онкологичен център 1987-89 и 1995-2000; Министър на здравеопазването 1990-91; член на съвета на директорите на НСБАЛО 2000-; национален консултант по онкология 2000-2006 г.  
Има над 200 статии и множество монографии в различни специализирани медицински издания.  
Владее английски, руски и френски език. Членува в Българско онкологично дружество; Европейска асоциация за изследване на рака (European Assn. for Research of Cancer - EARC); Европейско дружество по мутагенеза (European Mutagenisity Socy - EEMS). Председател е на Българския национален комитет на УНИЦЕФ, 1990-97, почетен председател от 1997 до този момент; председател на Фонда за лечение на деца в чужбина от 2005 до настоящия момент; председател на фондации “Борба с рака” от 1990 до настоящия момент, “Светът”, Международна изследователска фондация Хасуми – България, член на фондация “21 век” 1997-1999.  
Има награда Орден “Кирил и Методий” І степен, Лекар на България.  
С какво тази година е по-специална в борбата с раковите заболявания?  
2008 година остава исторически белязана с примера, който даде и продължава да дава организираната Европейска общност в борбата с рака като едно от най-тежките социално значими заболявания. Още през месец февруари Словенското председателство определи борбата с рака като приоритет на Общността. На 10 април т.г. Европарламентът прие законодателна резолюция относно борбата с рака във вече разширения Европейски съюз, в който от 2007 г. е и България. На 12 юни т.г. за първи път в нашата история 40-то Народно събрание прие с пълно единодушие „Декларация в подкрепа на дейностите за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България”.  
 
Какви са основните тенденции в развитието на раковите заболявания у нас и как се отнася тази статистика в сравнение с другите Европейски страни и САЩ?  
В нашата страна продължава да нараства както заболеваемостта, така и смъртността с все по-значимо засягане на млади жени и мъже. Основното ни различие от САЩ и другите страни с развита противоракова борба е намаляване на смъртността в тези страни, а при повечето локализации – с повишена честота – явление, обусловено от по-ранно откриване, вследствие на системен скрининг там.  
 
Кои са основните локации на рака, при които се наблюдава значително нарастване на заболеваемостта?  
В България през 2005 г. новорегистрираните случаи с рак са 31 910, като 52% от тях са при мъжете. С най-голям дял е ракът на белия дроб при мъжете (19,2%) и ракът на млечната жлеза (23.2%) при жените.  
Починалите от рак през 2005 г. са 17 777, т.е. с 33% повече спрямо 1981 г. Те представляват 14.8% от всички смъртни случаи.  
Заболеваемостта показва 2-3 пъти увеличение през периода 1981-2005 г. при рака на млечната жлеза и рака на маточната шийка (РМШ), колона, ректума и простатата. При РМШ и рака на простата смъртността се е удвоила.  
 
Кои са основните цели залегнали в програмата?  
Представената в МЗ програма от експертна група съдържа 67 задачи. Приоритетна задача е профилактиката на раковите заболявания чрез водене на здравословен начин на живот, намаляване на тютюнопушенето, по-малко контакти с канцерогени и най-вече чрез организиран популационен скрининг. Наред с това се предвиждат важни нормативни и законодателни мерки.  
В друг раздел се описва необходимостта от осигуряване на съвременна диагностика, лечение и диспансеризация. Отделено е подобаващо място на съвременното лъче- и лекарствено лечение.  
Има и раздел за квалификация, обучение и наука, без които няма съвременно здравеопазване.  
Програмата завършва със задачи за интегриране със съответни програми, прояви и структури на ЕС и други международни, регионални и национални институции.  
 
Преди броени дни Д-р Харалд цур Хаузен получи Нобелова награда за медицина за откритието си, че човешкият папилома вирус е причинителя на вторият по разпространение сред жените рак, а именно този на шийката на матката. На базата на неговото откритие е създадена и първата в света четиривалентна ваксина за превенция на това заболяване. Къде виждате мястото й в профилактиката на онкозаболяванията?  
Да, и аз с вълнение лично честитих Нобеловата награда на доказалия се като голям приятел на България проф. Цур Хаузен.  
Създадената ваксина срещу човешкия папиломен вирус (НРV) е първото голямо научно постижение, намерило вече приложение при профилактиката на рака при хората. За щастие тази ваксина вече се произвежда от 2 големи фармацевтични фирми и нейното приложение влезе в здравната политика и практика на всички европейски страни, като при някои – напр. Македония, с личното участие на министър-председателя.  
У нас, на 21 септември т.г. беше приета Консенсусна декларация на 14-ия Конгрес по онкогинекология, в която най-изявените български и международни експерти формулираха „Консенсус за превенция на рака на маточната шийка в България”. В т. 2.2. от Раздел ІІ. Препоръки е записано: „Националната програма за превенция на рака на маточната шийка трябва да е дълготрайна и да съчетава организиран популационен скрининг и ваксиниране срещу онкогенни типове НРV на подрастващи момичета.” Не бих могъл да кажа нещо по-различно от това!  
 
Кога министерството смята да отделя средства за профилактика? (Извинения от рода, че сме бедна държава не са меродавни, тъй като дори Македония от отктомври месец стартира програма за превенция на рака на маточната шийка с безплатна ваксинация и скрининг, а в съседна Румъния са отделени 30 млн. и се планира старт на ваксинационна кампания от ноември).  
Уместно е този въпрос да се отнесе не само към МЗ, но и към цялото държавно управление.  
 
Какво следва да бъде направено, за да види бял свят тази програма, а не да остане само на хартия?  
Всички специалисти, пациентски и други неправителствени организации, медиите и обществеността трябва да следят и открито да реагират ако и тази програма остане в папките, каквато бе съдбата на много други документи от миналото.