Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2008

Рискови фактори за възникване на карцином на пикочния мехур

виж като PDF
Текст A
Д-р Георги Венков



Карциномът на пикочния мехур е сравнително често срещано заболяване. Според данните на Националния раков регистър в България през 2003 г., са регистрирани 1 141 новозаболели от карцином на пикочния мехур, като заболеваемостта е 13.5% на 100 000. От тях 906 са мъже и 235 жени. Наблюдава се тенденция на увеличаване на заболеваемостта, като през 1990 г. са регистрирани много по-малко новозаболели – 711, от които 593 са мъже и 118 жени. В Европа и САЩ, карциномът на пикочния мехур достига от 5 до 10% от всички малигнени заболявания.  
 
Рискови фактори  
Някои от етиологичните рискови фактори, спомагащи за клиничното развитие на тумор на пикочния мехурq са известни.  
 
Възраст и пол  
Населението след 60-годишна възраст е най-често засегнато от болестта. Мъжете заболяват 4 пъти по-често.  
 
Раса и географско местоположение  
В Съединените щати бялата раса заболява над 2 пъти по-често от чернокожото население. Като причина за смърт годишно на 100 000 души, карциномът на пикочния мехур достига 8% в Южна Африка, 5.5% в Средна Европа и само 2.4% в Япония[1].  
 
При повечето злокачествени заболявания се открива тястна връзка с въздействието на химични канцерогени, считани за най-честите причини за развитие на тумори. Като рискови фактори са индентифицирани следните канцерогенно действащи субстанции:  
•   Ароматни амини - най-рано откритите канцерогени. През 1938 г. Hueper експериментално доказва канцерогенното действие на ароматните амини, като добавя бета-нафтиламин в храната на кучета и животните развиват тумор на пикочния мехур[2]. Днес към вече доказаните канцерогени на пикочния мехур от групата на ароматните амини спадат: бета-нафтиламин, 4-аминобифенил, бензидин, фенацетин, циклофосфамид, ортотолидин, аурамин, дихлорбензидин, хлорнафазин и др.[3]. Тези субстанции се метаболизират в черния дроб до ортоаминофеноли, свързват се с глюкуронова киселина и сулфати и се отделят през бъбреците.  
-   Тютюнопушене - при анализ на тютюневия дим е доказан канцерогенът бета-нафтиламин[4]. Поради наличието на различни канцерогени в цигарения дим, рискът от развитие на тумор на пикочния мехур при пушачи е значително по-голям и достига от 2:1 до 6:1 в съотношение от риска при непушачите[5]. Тютюнопушенето е най-значимият екзогенен фактор за развитие на карцинома на пикочния мехур. Повече от 60 канцерогена са доказани в цигарения дим. Над 50% от случаите на заболяването са свързани с поемане на цигарен дим[6,7].  
-   Фенацетин - приемането на медикамента предизвиква интерстициален нефрит (фенацетинова нефропатия) и образуване на уротелен карцином в лигавицата на уретера и легенчето. При 5 до 10% от пациентите, развили фенацетинова нефропатия, се наблюдава поява на уротелен карцином[8].  
-   Циклофосфамид - лечението с този медикамент поражда химичен цистит (асимптоматичен или симптоматичен) и повишен риск от развитие на туморно образувание в пикочния мехур[9].  
-   Полицикличните ароматни въглеводородни съединения имат значително участие в канцерогенезата на това заболяване[3].  
 
Работещите в много професии са изложени на действието на ароматните амини. Такива професии са: производство на бои и изкуствени влакна, обработка на гумени изделия, алуминиева, стоманодобивна и текстилна индустрия и др. Доказано е 7 пъти по-честото развитие на карцином на пикочния мехур при работници, подложени на експозиция с бета-нафтиламин, в сравнение с други работници, изолирали действието на тази нокса[10]. Друг доказан рисков фактор е акрилнитрил в производството на изкуствени влакна[11].  
•   Нитрозамини - съединения с експериментално доказано канцерогенно действие.  
-   Хронична инфекция на пикочните пътища - наблюдава се отделяне на нитрозамини и повишена честота на развитие на тумори на пикочния мехур, които са предимно плоскоклетъчни карциноми. Пациентите с параплегия, изпразващи мехура чрез катетеризация, развиват след около 10 г. в 5 до 10% метаплазия на епитела и плоскоклетъчен карцином[12-13].  
-   Конкременти в мехура и пикочните пътища - при хронична инфекция и продължително дразнене на лигавицата на мехура от конкременти се наблюдава развитие на предимно плоскоклетъчен карцином[14].  
-   Билхарциоза - ендемично заболяване, обхващащо големи части от Африка и някои арабски държави. Причинител е Schistosoma haematobium. По време на острата фаза на инфекцията в пикочния мехур на заразения се образуват грануломатозни полипи с подобен на тумор вид. Тези промени след ефективно лечение на билхарциозата търпят обратно развитие. При хронифициране на инфекцията настъпва последователно: епителиална хиперплазия, дисплазия, плоскоклетъчна метаплазия и развитие на плоскоклетъчен карцином в пикочния мехур[15]. Eтиологично се приема отделяне на нитрозамини вследствие на възпалителния процес[16]. В Египет заболяването билхарциоза причинява до 16% от карциномите на пикочния мехур[17].  
-   Кафе, изкуствени подсладители (захарин, цикламати) и метаболити на триптофана се приемат от някои изследователи за канцерогенни[18].  
-   Арсен в питейната вода, чиято концентрация варира между 0,01 и 180 микрограма на литър, се приема като канцероген и причинява до 7% от карциномите на пикочния мехур[19,20].  
•   Наследственни фактори - при малък брой болни е доказана автозомно доминантна наследственност на карцинома на пикочния мехур.  
     
Патогенеза  
Метаболизмът на ароматните амини до отделянето на уротелни канцерогени е представен за първи път от Lower през 1982 г.[21].  
 
В черния дроб се извършва хидроксилирането на ароматните амини, следва глюкоронидиране и отделяне чрез урината. При хората и бозайниците ароматните амини се инактивират чрез ензима N-ацетилтрансфераза. Скоростта на инактивиране на ароматните амини чрез ензимната система е различна при хората. Тези наблюдения обясняват различната чувствителност на отделните индивиди към ескпозицията на канцерогена[22].  
 
Заключение  
Вероятно не всички канцерогени са установени и експозицията на още неоткрити съединения, действащи канцерогенно не е прекъсната. Латентният период между въздействието на ноксата и развитието на туморно заболяване може да достигне 10 до 40 години. Тютюнопушенето е най-важният екзогенен фактор за развитието на карцином на пикочния мехур. В цигарения дим са открити над 60 канцерогени.  
 
КНИГОПИС:
 
 
1.    Morrison AS, Cole P: Epidemiology of bladder cancer. Urol. Clin. North. Am. 1976, 3:13.  
2.    Hueper WC, Wiley FH, Wolfe HD: Experimental production of bladder tumors in dogs by administration of beta-nafthylamine. J. Indust. Hyg. Toxicol.20/1:46.  
3.    Vineis P, Pirastu R: Cancer Causes Control, 1997, 8: 346-355.  
4.    Patrianakos C, Hoffman D: Chemical studies on tobacco smoke. LXIVOn the analysis of aromatic amines in cigarette smoke. J Anal. Toxicol. 3:150.  
5.    Kunze E, Claude J, Frentzel-Beyme R: Assotiation of cancer of the lower urinary tract with consumption of alcoholic beverages-a case control study. Carcinogenesis 1986, 7 :163.  
6. Hoover R, Cole P: Population trends in cigarette smoking and bladder cancer. Am. J. Epidemiol. 1971, 94, (5) : 409-418.  
7.    Leppert JT, Shvarts O, Kawaoka K, Liberman R, Belldegrun AS, Pantuck AJ: Prevention of Bladder Cancer: A Review, Europ. Urol., 2006, 49: 226-2.  
8.   Gonwa TA, Corbett WT, Schey HM, Buckalew VM: Analgesic associated nephropathy and transitional cell carcinoma of the urinary tract. Ann. Intern. Med. 1980, 93: 249.  
9.   Pearson RM, Soloway MS: Does cyclophosphamide induce bladder cancer? Urology, 1978, 4:437.  
10. Schulte PA, Ringen K, Hemstreet GP: Risk faktors for bladder cancer in cohort exposed to aromatic amines. Cancer, 1986, 58:2156.  
11. Collins JJ, Acquavella JF: Review and meta-analysis of studies of acrylonitrile workers. Scand. J. Work. Environment Helth, 1998, 24, (Suppl 2): 71-80.  
12. Kaufmann JM, Fam B, Jacobs SC, Gabrilondo F, Yalla S, Kane Jp, Rassier AB: Bladder cancer and squamous metaplasia in spinal cord injury patients. Jour. Urol, 1977, 118:967.  
13. Olson CA, Vere White RW de (1979) Cancer of the Bladder. In: Javadpour N (ed) Principles and management of urologic cancer. Williams & Wilkins, Baltimore, p 337.  
14. Wynder EL, Goldsmith R: The epidemiology of bladder cancer: a second look. Cancer, 1977, 40:1246.  
15. Morrison AS, Cole P: Urinary tract. In: Schottenfeld D, Fraumeni FJ, Saunders WB (eds): Cancer epidemiology and prevention. Sanders, Philadelphia, 1982, p 925.  
16. Hicks RM, Walters CL, El Sebai I, El Asser AB, El Merzabani M, Grough TA : Demonstration of nitrosamines in human urine. Preliminary observation on a possible etiology for bladder cancer in assotiation with chronic urinary tract infection. Proc. R. Soc. Med: 1977, 70: 413.  
17. Bedwani R, Renaganathan E, El Kwhsky F: Schistosomiasis and the risk of bladder cancer in Alexandria, Egypt. Br. J. Cancer, 1998, 77 (7): 1186-1189.  
18. Donato F, Boffetta P, Fazioli R, Gelatti U, Porru S: Reliability of data on smoking habit and coffee drinking collected by personal interview in a hospital-based case control study. 1998, Euer. J. Epidemiol. 14, (3): 259-267.  
19. Karagas MR, Tosteson TD, Blum J, Morris JL, Baron JA, Klaue B: Desin of an epidemiologic study of drinking water arsenic exposure and skin and bladder cancer risk in a U.S. population. Environmental Health Perspectives, 1998, 106, (Suppl 4): 1047-1050.  
20. Smith AH, Goycolea M, Haque R, Biggs ML: Marced increase in bladder and lung cancer mortality in a region of Northern Chilie due to arsenic in drinking water. Am. J. Epidemiol. 1998, 147, (7) : 660-669.  
21. Lower GM: Concepts in causality: chemically induced human bladder cancer. Cancer, 1982, 49: 1056.  
22. Reckwitz T, Golka K, SchulzeH: Aromatic amines in cigarette smoke have to considarad as a factor responsible for elevated bladder cancer risk in smokers. Urol. Res. 1997, 25, (1) : p4, 10.