Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2008

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р Константин Чернев



 
 
Проф. д-р Константин Чернев завършва медицинското си образование през 1969 г. във ВМИ – гр. Пловдив. През 1969-1971 г. е лекар във вътрешно отделение в РБ, гр. Казанлък. През 1971-1974 г. е аспирант в Института по хранене към ИСУЛ. От 1974 до 1983 г. е асистент в Клиника по гастроентерология, ИСУЛ. От 1983 до 1989 г. е Ръководител на Клиника по гастроентерология във ВМИ, гр. Плевен. От 1989 г. до настоящия момент е Ръководител на Клиника по гастроентерология, КПВБ, гр. София, а 1999 г. – Ръководител на същата катедра. Има специалности по Вътрешни болести (1976) и Гастроентерология (1978).  
 
Има следните специализации:  
1976-1977 г. – Хумболдов стипендиант в Институт по токсикология, Тюбинген, Германия; 1983-1984 г. – Хумболдов стипендиант, Институт по фармакология, Хановер, Германия; 1987 г. – Шарите и Университетска болница, Дрезден, Германия; 1988-1989 г. Хумболдов и ДААД стипендиант, Институт по фармакология, Хановер, Германия; 1993-1994 г. – ДААД и по трудов договор, Институт по фармакология, Хановер, Германия.  
 
Защитава докторска дисертация на тема: „Индукция на чернодробни микрозомни ензими при алкохолни чернодробни увреждания и при експериментална порфирия” с ръководител акад. Т. Ташев (1974), както и дисертация на тема Еволюция и прогноза на хроничен хепатит и чернодробна цироза за степен д.м.н.  
 
Участва в научни симпозиуми и конгреси постоянно, води лекции в чужбина – многократно като гост лектор в ГФР.  
 
 
Професор Чернев, разкажете ни какво е специфично за Катедрата по Пропедевтика на вътрешните болести, която ръководите и в частност за Клиниката по гастроентерология?  
В Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести студентите за първи път се срещат с вътрешната медицина и започват да се обучават по нея. Самият термин „propedeo” в превод от латински означава „обучавам” и от там идва наименованието „въведение във вътрешната медицина”. Това е и предметът на цялата катедра. Тя разполага с четири клиники (Белодробни болести, Гастроентерология, Кардиология и Интензивно отделение) и със съответните специалисти, занимаващи се с целия спектър на вътрешната медицина.  
 
С какви заболявания се сблъсквате най-често в практиката си?  
Аз лично се слъсквам със заболявания от целия спектър на вътрешната медицина – хранопровод, стомах, панкреас, черен дроб. Пациентите, които ни посещават са от цяла България. Процентът на пациентите, които постъпват в Клиниката е според честотата на съответните заболявания, а тя може да се нарече реална в спектъра на всички гастроентерологични заболявания. Ще дам пример с горната част от храносмилателния тракт. Най-често срещана е гастроезофагиалната рефлуксна болест (ГЕРБ), докато честотата на язвената болест и на рака на стомаха намаляват. Тънкочревните заболявания не променят честотата си, но като цяло техният интензитет е нисък. Бичът на медицината е ракът на дебелото черво и неговото рязко увеличаване. Почти всеки ден за съжаление диагностицираме такива пациенти. Друг аспект от дебелочревните заболявания е т.нар. дразнимо дебело черво. От чернодробните заболявания, които лекуваме в Клиниката на първо място са вирусните хепатити В и С, последвани от чернодробна цироза с различните й усложнения. Що се отнася до панкреасните заболявания, мога да кажа, че зачестява ракът на панкреаса. Значително подобрение и огромна помощ в това отношение е въвеждането на модерните компютъртомографски скенери на панкреаса.  
 
Намаляването на забололеваемостта от рак на стомаха, се наблюдава в целия свят, а не конкретно само у нас. В това отношение като вероятна причина се сочи активната борба с инфекцията с Хеликобактер пилори и успешното и бързо лечение на пациентите. Може да се каже, че това е и най-вероятната причина за забавянето на гастралния рак. Той бива два големи вида. Единият вид е аденокарцином - генетично предразположеният карцином и той практически не намалява. Но той е малка част от общата и засяга предимно младите пациенти. Останалата част от пациентите, при които карциномът се проявява в по-напреднала възраст, са инфектирани с Хеликобактер пилори. Тук именно намаляването на честота на тази форма води до цялостното намаляване на пациентите с рак на стомаха.  
 
А по отношение зачестяването на рака на дебелото черво какво бихте казал?  
Причините за това са малко неясни. Генетичното предразположение се търси наново. Тук също съществуват няколко групи. Първата група пациенти е с т.нар. полипоза, тъй като обикновено една от причините за карцинома на дебелото черво са полипите. Съществува и генетичен фактор. Много рядко възниква рак на дебелото черво деново, т.е. той пак е обусловен генетично, но без да има никакъв субстрат преди това. Това означава преди неговата поява да няма наличие на полипи и обусловена наследственост, както е при Лънч-синдрома. Четвъртата група пациенти с рак на дебелото черво е групата, при която ракът възниква на базата на тежки дебелочревни заболявания, протичащи дълготрайно, много по-радко при болест на Крон (т.нар. псевдополипоза). Т.е. спектърът на рака на дебелото черво е още по-голям отколкото рака на стомаха и затова казваме, че се оформят четири големи етиологични групи, като на първо място все пак остава полипозата, последвана от наследствеността, която обаче в последно време все повече и повече се налага – т.е. генетично предразположение както към развитие на полипи – тук спада и една по-особена група – на т.нар. групови полипози (няколко синдрома). Те са сравнително редки, но всички са свързани с повишен риск от развитие на рак на дебелото черво.  
 
Има ли някакво значение начинът на хранене?  
Изписа се много за това както по отношение на някои храни, така и по отношение на превенцията – какво поведение трябва да имаме, за да се предпазим от рак на стомаха. Тук се включват и някои медикаменти – аспирин, селен и др. подобни медикаменти и елементи. Има по-големи проучвания с много спорни резултати. Досега начинът на хранене няма дефинитивно значение за превенция, която да бъде утвърдена и етаблирана сигурно, за да се провежда при групите пациенти с определен риск за развитие на рак на дебелото черво или по отношение на някои вредни фактори.  
 
Кои са причините за поява на стомашни киселини и кое ги провокира?  
Този въпрос е доста обширен. Съществуват норми на секреция на солната киселина. В един момент когато се появи инфекцията с Хеликобактер пилори, при една голяма част от пациентите настъпва нарушение в регулацията на солната киселина от париеталните клетки. Този елемент е в основата на дуоденалната язва и в по-малка степен на стомашната язва. Именно тези пациенти се разболяват от дуоденална или стомашна язва, като при една част от тях се наблюдава генетично предразположение към това. Сега обаче все повече се говори за фамилна инфекция с Хеликобактер пилори. Статистиката сочи, че нашето население е инфектирано в около 90%, но предразположение към развитие на язвена болест съществува при около 10% от хората. Развитието на болестта се определя както от генетичното предразположение на индивида, така и от вирулентността на щама на Хеликобактер пилори. Самите промени и различните щамове на Хеликобактер пилори имат тези, които са с висока вирулентност, със секреция на ка-ка, на как-пай са щамовете, които предразполагат към развитие на стомашна и дуоденална язва и стомашен карцином.  
 
Възрастовата граница на язвената болест и на рака на стомаха в България е издърпана с 20 години напред в сравнение със страните от Западна Европа. При нас инфекцията достига пика си към 20-25 години, докато в Европа този пик първо не е 90%, а 60-65% и се достига на около 40-50-годишна възраст. В западните учебници пише, че язвената болест е болест на средната възраст, а ракът на стомаха е болест на напредналата възраст – на 60-70-годишните. У нас пикът на язвите е 20-25 години за дуоденалната язва, а карциномите се развиват на 45-50 години, което е от много голямо социално значение. У нас патологията на стомаха засяга хората в съвсем активна трудова възраст.  
 
На какво се дължи това?  
Ранното инфектиране с Хеликобактер пилори, поради ниските социални условия. Като специалисти, ние сме положили много големи усилия в тази посока и всички пациенти, които ни потърсят, получават адекватна помощ.  
 
Означава ли това, че можем да очакваме покачване на възрастовата граница, за която говорим?  
Да. Тя ще се повиши, когато стандартът на живот се повиши. И сега майките, които са на 20-25 години и са инфектирани, започвайки да прегръщат и целуват децата си съответно инфектират и тях.  
 
Как стои въпросът с тежкото хронично заболява цироза и кои са най-тежките усложнения от него? Накъде са насочени усилията на лекарите, за да се предотврати появата на цирозата?  
Причините за появата на цироза основно са две - хроничният вирусен хепатит В и С и алкохолът. Алкохолната употреба е константна в целия свят, като се увеличава също прогресивно. У нас положението е 50 на 50. 50% от цирозите се дължат на алкохола и 50% на вирусния хепатит. Тук не включваме редките фактори, които обаче представляват релативно нисък дял от общия. Ще спомена и едно друго заболяване – неалкохолния стеатохепатит. Той засяга млади хора, по-често мъже. Полека-лека се появява диабет, нарушен глюкозен толеранс, повишено кръвно налягане, сърдечни усложнения. Много пъти този неалкохолен стеатохепатит е първата изява на метаболитния синдром.  
Лечението на цирозата изисква майсторство и правилно отношение към пациентите. Това може да удължи значително техния живот. Самата цироза е етиологичен фактор за развитие на хепатоцелуларен карцином.  
 
Каква е честотата на хепатита?  
Това е огромна област, с която и аз се занимавам много активно. Честотата е много висока. Преди 16 години въведохме ваксинация срещу хепатит В. Трябва да се очаква, че в следващите 7-8 години честотата му ще започне да намалява. Но в момента все още тази опашка, която е много дълга отпреди ваксинирането ни залива. Много хора са инфектирани и пренасят инфекцията.  
 
Кои са медикаментите, които се използват за лечение на хроничен хепатит?  
Одобрените медикаменти за лечение на хроничен хепатит са интерферон и рибаверин. Мога да кажа, че това е най-скъпото лечение в медицината. Радостното е, че постигаме много добри успехи при лечението на хепатит С, като процентът в този аспект у нас и в целия свят е от 50 до 60% премахване напълно на инфекцията, т.е. хората оздравяват. При хепатит С имаме и въведено понятието „оздравял”. По-трудно е лечението на хепатит В. Сега спектърът на лекарствата се разширява, всички вече са регистрирани в България, някои ще бъдат вкарани и в ЗОК, за да могат пациентите да се възползват от тях.  
 
Имайте предвид, че ние лекуваме младите хора, а това е т.нар. производителна сила. Много често определят медицината като непроизводителна сила. Това не е правилно, тъй като ние излекуваме напълно 50-60% пациенти на 25-30 години с вирусен хепатит С и те оздравяват. Съответно продължават да работят до 60 години. Ние не сме ли производителна сила? Не може да ни преценяват така. Схващането е погрешно. Парите, които се дават за лечение на хепатитите са изключително важни, защото ефектът след това е отгромен и икономически оправдан.