Синобронхити в детска възраст
виж като PDF
Текст
Проф. д-р П. Минчев
Въздухът е нашия живот. Дихателната система у човека, както всичко останало в биологичния свят, е уникална и съвършенна. Единството на дихателния път от носа до алвеоларната система, обуславя взаимната връзка в патологията на горните и долните дихателни пътища.
Съществуват единадесет физиологични мехенизми за защита на дихателната система. Самите те се състоят в следното:
• Механични бариери, обем и архитектоника на дихателните пътища;
• Мукоцилиарен клирънс;
• Лимфоидна тъкан;
• Кашличен рефлекс;
• Бронхоконстрикция;
• Секреторен IgA;
• IgG,
• IgE;
• Лактоферин;
• Лизизим;
• Плеврални макрофаги;
Независимо от това при определени обстоятелства и преодоляване на естествените защитни механизми твърде често в детска възраст се проявяват следните възпалителни заболявания на дихателната система:
• Ринит (остър, обострен, хроничен, алергичен);
• Тонзилофарингит (остър, обострен, хроничен);
• Синуит (остър, обострен, хроничен);
• Бронхиална астма.
Единството на дихателния път от морфологична и физиологична гледна точка обуславя появата на бронхитни изяви при хронични процеси в горните дихателни пътища.
Взаимнообусловената връзка между горни и долни дихателни пътища е тема, следена и проучвана от редица автори в началото на ХХ век – Fishberg и George – 1921, Flaisher – 1922, Aktisson – 1925, Jenes – 1926 и др. Wasson Wari през 1929 г. първи осмисля и обуславя връзката между хроничните патологични процеси в носа, околоочните кухини и носоглътката с появата на бронхит. Същият първи въвежда понятието „синобронхит” – с патогенетично изяснена взаимовръзка между горни и долни дихателни пътища.
В България синобронхитът е описан за първи път през 1960 г. от проф. д-р Братан Братанов и проф. д-р Здравко Станчев.
За период от 48 години съществуват твърде малко научни проучвания по отношение на синобронхита в детската възраст.
Клиничната картина на синобронхита има своето проявление в детската пневмологична практика:
• Задни ринити – с протрахирани катарални изяви и хронична кашлица;
• Десцендиращи инфекции при хронични процеси в носоглътката с прояви на катарален бронхит;
• Алергични ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция.
Задни ринити (ринофарингити)
Етиологичните причинители в носоглътката, обуславящи хронични процеси, са най-често следните:
• Stafilоcoccus gr. A – 18%;
• Str. pneumonie – 11%;
• Moraxela catharalis – 20%;
• Haem. influence – 9%;
• Staf. aureus – 15%.
Клиничната картина при тези деца се характеризира със следната симптоматика:
• Кашлица – при 100% от болните деца;
• Лош дъх от устата при 100% от болните деца;
• Смутено носово дишане – при 65% от болните деца;
• Шумно дишане по време на сън – при 65% от болните деца;
• Интоксикационен синдром – при 58% от болните деца;
• Фарингеална обструкция – при 65% от болните деца;
• Инспираторна диспнея с апноични паузи – 25% от болните деца.
Десцендиращи инфекции при хронични процеси в носоглътката с прояви на бронхити
Десцендиращите инфекции в долните дихателни пътища при хронични процеси в носоглътката се обуславят най-често от предхождащи вирусни инфекции:
• Грип;
• Парагрип;
• RSV;
• Риновируси;
• Аденовируси;
• Морбили;
• Варицела.
Бронхити, които се проявяват като синобронхити при съществуващи гранични процеси в горните дихателни пътища се класифицират като:
• Катарални бронхити;
• Пуролентни бронхити;
• Обструктивни бронхити;
• Хронични бронхити;
• Деформиращи бронхити.
Клиничната картина при децата със синобронхит се характеризира със следната симптоматика:
• Кашлица;
• Експекторация;
• Диспнея;
• Интоксикационен синдром;
• Нарушено физическо развитие.
Дългото протичане на синобронхита в детската възраст, липсата на ранна диагноза и адекватно лечение много често обуславя усложнения с тежки последици върху детското здраве. Тези усложнения се проявяват с:
• Хиперплазия на бронхиалния епител и увеличена мукусна секреция при рецидивиращи бронхитни прояви;
• Метаплазия на брохиалния епител с нарушен мукоцилиарен клирънс и постоянна хиперсекреция при хроничен бронхит;
• Бронхектазии с наличие на деформиращ бронхит.
Алергични ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция
През последните години значителен интерес и здравен проблем представляват алергичните ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция. Случаите се проявяват значително по.често в училищна и юношеска възраст.
Основната симптоматика при алергичните ринити (риносинуити) се владее от:
• Назална обструкция и конгестия;
• Ринорея и постназална секреция;
• Сърбеж в носа;
• Кихане;
• Отслабване на обонянието;
• Болка в челната област.
Към основните симптоми много често се добавят и:
• Главоболие;
• Температура (при възпалителен тласък);
• Адинамия;
• Кашлица;
• Болки в ушите.
Най-честото съчетание и усложнение на алергичния ринит (риносинуит) е появата на бронхиална астма. При 50% от децата с дълголетно протичане на алергичен ринит се развива бронхиална астма.
Появата на бронхиална обструкция е късно, но трудно за лечение усложнение, което изисква опит от лекаря и внимание и търпение от страна на родителите.
Синобронхитът в детската възраст има твърде широко разпространение. Независимо от това познанията за тази нозологична единица са оскъдни, а отношението към нея твърде снизходително.
Именно това императивно поставя необходимостта от изучаване на това заболяване, разпространяване на съвременните диагностични методи сред педиатри, оториноларинголози и общопрактикуващи лекари. Това неминуемо ще подобри ранната диагноза, своевременното лечение и постигане на добър терапевтичен резултат – комфорт по време на дихателния акт, обусловен от нормалната проходимост на горни и долни дихателни пътища.
КНИГОПИС:
1. Минчев П. Рецидивиращи синобронхити – предиспозиция за сформиране на хроничен бронхит в ранна детска възраст, Пробл. на Пневм. и Фтизиатрия т.ІV, 1976, 65-74.
2. Славов Г., Минчев П. и колектив синобронхити в детската възраст. Пробл. на Пнев. и Фтиз., т.VІІІ, 1080, 15-25.
3. Научен консенсус за диагноза, профилактика и лечение на БА в детската възраст, София, 2003 г.
4. JA Hadley, R Siegertq Clinician s manual of rhynosinuitis science press 2004, p6, p23.
5. Lack Gq Pediatric allergic rhinitis and comorbid disordersq J.Allergy Clin Immunol 2001, 108, 59-515.
6. Poe RH, Harder RV, Izrael RH, Kallay MC Chronic persistent cough. Experiens in diagnosis and outcome using anatomic diagnostic protocolq Chest 1989, 95, 723-728.
7. Simons FE, Prenner BM, Finn A Efficasy and safetyof desloratadine in the treatment of perennial allergic rhinitis J Allergy Clin Immunol 2003, 111, 617-622.
8. Mc Garvey LP, Cough 6 : Which investigations are most useful in the diagnosis of chronic cough? Thorax 2004, 59, 342-346.
9. Josef H Sissionq 3d editionq Respiratory infections, New York 1994, p154.
10. Murphy TM, Sethy S, Am.Rev.Respir.Dis.1992, 146,10067-1083.
11. Bonham AC and col, Pulmon Pharmacol Ther, 1004, 17, 453-457.
12. J-C Pechere, Cambridge medical publication, Acute Bacterial Pharingitis, 1994, p.64.
Въздухът е нашия живот. Дихателната система у човека, както всичко останало в биологичния свят, е уникална и съвършенна. Единството на дихателния път от носа до алвеоларната система, обуславя взаимната връзка в патологията на горните и долните дихателни пътища.
Съществуват единадесет физиологични мехенизми за защита на дихателната система. Самите те се състоят в следното:
• Механични бариери, обем и архитектоника на дихателните пътища;
• Мукоцилиарен клирънс;
• Лимфоидна тъкан;
• Кашличен рефлекс;
• Бронхоконстрикция;
• Секреторен IgA;
• IgG,
• IgE;
• Лактоферин;
• Лизизим;
• Плеврални макрофаги;
Независимо от това при определени обстоятелства и преодоляване на естествените защитни механизми твърде често в детска възраст се проявяват следните възпалителни заболявания на дихателната система:
• Ринит (остър, обострен, хроничен, алергичен);
• Тонзилофарингит (остър, обострен, хроничен);
• Синуит (остър, обострен, хроничен);
• Бронхиална астма.
Единството на дихателния път от морфологична и физиологична гледна точка обуславя появата на бронхитни изяви при хронични процеси в горните дихателни пътища.
Взаимнообусловената връзка между горни и долни дихателни пътища е тема, следена и проучвана от редица автори в началото на ХХ век – Fishberg и George – 1921, Flaisher – 1922, Aktisson – 1925, Jenes – 1926 и др. Wasson Wari през 1929 г. първи осмисля и обуславя връзката между хроничните патологични процеси в носа, околоочните кухини и носоглътката с появата на бронхит. Същият първи въвежда понятието „синобронхит” – с патогенетично изяснена взаимовръзка между горни и долни дихателни пътища.
В България синобронхитът е описан за първи път през 1960 г. от проф. д-р Братан Братанов и проф. д-р Здравко Станчев.
За период от 48 години съществуват твърде малко научни проучвания по отношение на синобронхита в детската възраст.
Клиничната картина на синобронхита има своето проявление в детската пневмологична практика:
• Задни ринити – с протрахирани катарални изяви и хронична кашлица;
• Десцендиращи инфекции при хронични процеси в носоглътката с прояви на катарален бронхит;
• Алергични ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция.
Задни ринити (ринофарингити)
Етиологичните причинители в носоглътката, обуславящи хронични процеси, са най-често следните:
• Stafilоcoccus gr. A – 18%;
• Str. pneumonie – 11%;
• Moraxela catharalis – 20%;
• Haem. influence – 9%;
• Staf. aureus – 15%.
Клиничната картина при тези деца се характеризира със следната симптоматика:
• Кашлица – при 100% от болните деца;
• Лош дъх от устата при 100% от болните деца;
• Смутено носово дишане – при 65% от болните деца;
• Шумно дишане по време на сън – при 65% от болните деца;
• Интоксикационен синдром – при 58% от болните деца;
• Фарингеална обструкция – при 65% от болните деца;
• Инспираторна диспнея с апноични паузи – 25% от болните деца.
Десцендиращи инфекции при хронични процеси в носоглътката с прояви на бронхити
Десцендиращите инфекции в долните дихателни пътища при хронични процеси в носоглътката се обуславят най-често от предхождащи вирусни инфекции:
• Грип;
• Парагрип;
• RSV;
• Риновируси;
• Аденовируси;
• Морбили;
• Варицела.
Бронхити, които се проявяват като синобронхити при съществуващи гранични процеси в горните дихателни пътища се класифицират като:
• Катарални бронхити;
• Пуролентни бронхити;
• Обструктивни бронхити;
• Хронични бронхити;
• Деформиращи бронхити.
Клиничната картина при децата със синобронхит се характеризира със следната симптоматика:
• Кашлица;
• Експекторация;
• Диспнея;
• Интоксикационен синдром;
• Нарушено физическо развитие.
Дългото протичане на синобронхита в детската възраст, липсата на ранна диагноза и адекватно лечение много често обуславя усложнения с тежки последици върху детското здраве. Тези усложнения се проявяват с:
• Хиперплазия на бронхиалния епител и увеличена мукусна секреция при рецидивиращи бронхитни прояви;
• Метаплазия на брохиалния епител с нарушен мукоцилиарен клирънс и постоянна хиперсекреция при хроничен бронхит;
• Бронхектазии с наличие на деформиращ бронхит.
Алергични ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция
През последните години значителен интерес и здравен проблем представляват алергичните ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция. Случаите се проявяват значително по.често в училищна и юношеска възраст.
Основната симптоматика при алергичните ринити (риносинуити) се владее от:
• Назална обструкция и конгестия;
• Ринорея и постназална секреция;
• Сърбеж в носа;
• Кихане;
• Отслабване на обонянието;
• Болка в челната област.
Към основните симптоми много често се добавят и:
• Главоболие;
• Температура (при възпалителен тласък);
• Адинамия;
• Кашлица;
• Болки в ушите.
Най-честото съчетание и усложнение на алергичния ринит (риносинуит) е появата на бронхиална астма. При 50% от децата с дълголетно протичане на алергичен ринит се развива бронхиална астма.
Появата на бронхиална обструкция е късно, но трудно за лечение усложнение, което изисква опит от лекаря и внимание и търпение от страна на родителите.
Синобронхитът в детската възраст има твърде широко разпространение. Независимо от това познанията за тази нозологична единица са оскъдни, а отношението към нея твърде снизходително.
Именно това императивно поставя необходимостта от изучаване на това заболяване, разпространяване на съвременните диагностични методи сред педиатри, оториноларинголози и общопрактикуващи лекари. Това неминуемо ще подобри ранната диагноза, своевременното лечение и постигане на добър терапевтичен резултат – комфорт по време на дихателния акт, обусловен от нормалната проходимост на горни и долни дихателни пътища.
КНИГОПИС:
1. Минчев П. Рецидивиращи синобронхити – предиспозиция за сформиране на хроничен бронхит в ранна детска възраст, Пробл. на Пневм. и Фтизиатрия т.ІV, 1976, 65-74.
2. Славов Г., Минчев П. и колектив синобронхити в детската възраст. Пробл. на Пнев. и Фтиз., т.VІІІ, 1080, 15-25.
3. Научен консенсус за диагноза, профилактика и лечение на БА в детската възраст, София, 2003 г.
4. JA Hadley, R Siegertq Clinician s manual of rhynosinuitis science press 2004, p6, p23.
5. Lack Gq Pediatric allergic rhinitis and comorbid disordersq J.Allergy Clin Immunol 2001, 108, 59-515.
6. Poe RH, Harder RV, Izrael RH, Kallay MC Chronic persistent cough. Experiens in diagnosis and outcome using anatomic diagnostic protocolq Chest 1989, 95, 723-728.
7. Simons FE, Prenner BM, Finn A Efficasy and safetyof desloratadine in the treatment of perennial allergic rhinitis J Allergy Clin Immunol 2003, 111, 617-622.
8. Mc Garvey LP, Cough 6 : Which investigations are most useful in the diagnosis of chronic cough? Thorax 2004, 59, 342-346.
9. Josef H Sissionq 3d editionq Respiratory infections, New York 1994, p154.
10. Murphy TM, Sethy S, Am.Rev.Respir.Dis.1992, 146,10067-1083.
11. Bonham AC and col, Pulmon Pharmacol Ther, 1004, 17, 453-457.
12. J-C Pechere, Cambridge medical publication, Acute Bacterial Pharingitis, 1994, p.64.