Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2008

Синобронхити в детска възраст

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р П. Минчев



Въздухът е нашия живот. Дихателната система у човека, както всичко останало в биологичния свят, е уникална и съвършенна. Единството на дихателния път от носа до алвеоларната система, обуславя взаимната връзка в патологията на горните и долните дихателни пътища.  
 
Съществуват единадесет физиологични мехенизми за защита на дихателната система. Самите те се състоят в следното:  
•   Механични бариери, обем и архитектоника на дихателните пътища;  
•   Мукоцилиарен клирънс;  
•   Лимфоидна тъкан;  
•   Кашличен рефлекс;  
•   Бронхоконстрикция;  
•   Секреторен IgA;  
•   IgG,  
•   IgE;  
•   Лактоферин;  
•   Лизизим;  
•   Плеврални макрофаги;  
Независимо от това при определени обстоятелства и преодоляване на естествените защитни механизми твърде често в детска възраст се проявяват следните възпалителни заболявания на дихателната система:  
•   Ринит (остър, обострен, хроничен, алергичен);  
•   Тонзилофарингит (остър, обострен, хроничен);  
•   Синуит (остър, обострен, хроничен);  
•   Бронхиална астма.  
 
Единството на дихателния път от морфологична и физиологична гледна точка обуславя появата на бронхитни изяви при хронични процеси в горните дихателни пътища.  
 
Взаимнообусловената връзка между горни и долни дихателни пътища е тема, следена и проучвана от редица автори в началото на ХХ век – Fishberg и George – 1921, Flaisher – 1922, Aktisson – 1925, Jenes – 1926 и др. Wasson Wari през 1929 г. първи осмисля и обуславя връзката между хроничните патологични процеси в носа, околоочните кухини и носоглътката с появата на бронхит. Същият първи въвежда понятието „синобронхит” – с патогенетично изяснена взаимовръзка между горни и долни дихателни пътища.  
 
В България синобронхитът е описан за първи път през 1960 г. от проф. д-р Братан Братанов и проф. д-р Здравко Станчев.  
 
За период от 48 години съществуват твърде малко научни проучвания по отношение на синобронхита в детската възраст.  
 
Клиничната картина на синобронхита има своето проявление в детската пневмологична практика:  
•   Задни ринити – с протрахирани катарални изяви и хронична кашлица;  
•   Десцендиращи инфекции при хронични процеси в носоглътката с прояви на катарален бронхит;  
•   Алергични ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция.  
 
Задни ринити (ринофарингити)  
Етиологичните причинители в носоглътката, обуславящи хронични процеси, са най-често следните:  
•   Stafilоcoccus gr. A – 18%;  
•   Str. pneumonie – 11%;  
•   Moraxela catharalis – 20%;  
•   Haem. influence – 9%;  
•   Staf. aureus – 15%.  
 
Клиничната картина при тези деца се характеризира със следната симптоматика:  
•   Кашлица – при 100% от болните деца;  
•   Лош дъх от устата при 100% от болните деца;  
•   Смутено носово дишане – при 65% от болните деца;  
•   Шумно дишане по време на сън – при 65% от болните деца;  
•   Интоксикационен синдром – при 58% от болните деца;  
•   Фарингеална обструкция – при 65% от болните деца;  
•   Инспираторна диспнея с апноични паузи – 25% от болните деца.  
 
Десцендиращи инфекции при хронични процеси в носоглътката с прояви на бронхити  
Десцендиращите инфекции в долните дихателни пътища при хронични процеси в носоглътката се обуславят най-често от предхождащи вирусни инфекции:  
•   Грип;  
•   Парагрип;  
•   RSV;  
•   Риновируси;  
•   Аденовируси;  
•   Морбили;  
•   Варицела.  
 
Бронхити, които се проявяват като синобронхити при съществуващи гранични процеси в горните дихателни пътища се класифицират като:  
•   Катарални бронхити;  
•   Пуролентни бронхити;  
•   Обструктивни бронхити;  
•   Хронични бронхити;  
•   Деформиращи бронхити.  
 
Клиничната картина при децата със синобронхит се характеризира със следната симптоматика:  
•   Кашлица;  
•   Експекторация;  
•   Диспнея;  
•   Интоксикационен синдром;  
•   Нарушено физическо развитие.  
 
Дългото протичане на синобронхита в детската възраст, липсата на ранна диагноза и адекватно лечение много често обуславя усложнения с тежки последици върху детското здраве. Тези усложнения се проявяват с:  
•   Хиперплазия на бронхиалния епител и увеличена мукусна секреция при рецидивиращи бронхитни прояви;  
•   Метаплазия на брохиалния епител с нарушен мукоцилиарен клирънс и постоянна хиперсекреция при хроничен бронхит;  
•   Бронхектазии с наличие на деформиращ бронхит.  
 
 
Алергични ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция  
 
През последните години значителен интерес и здравен проблем представляват алергичните ринити (риносинуити) с прояви на бронхиална обструкция. Случаите се проявяват значително по.често в училищна и юношеска възраст.  
Основната симптоматика при алергичните ринити (риносинуити) се владее от:  
•   Назална обструкция и конгестия;  
•   Ринорея и постназална секреция;  
•   Сърбеж в носа;  
•   Кихане;  
•   Отслабване на обонянието;  
•   Болка в челната област.  
 
Към основните симптоми много често се добавят и:  
•   Главоболие;  
•   Температура (при възпалителен тласък);  
•   Адинамия;  
•   Кашлица;  
•   Болки в ушите.  
 
Най-честото съчетание и усложнение на алергичния ринит (риносинуит) е появата на бронхиална астма. При 50% от децата с дълголетно протичане на алергичен ринит се развива бронхиална астма.  
 
Появата на бронхиална обструкция е късно, но трудно за лечение усложнение, което изисква опит от лекаря и внимание и търпение от страна на родителите.  
 
Синобронхитът в детската възраст има твърде широко разпространение. Независимо от това познанията за тази нозологична единица са оскъдни, а отношението към нея твърде снизходително.  
 
Именно това императивно поставя необходимостта от изучаване на това заболяване, разпространяване на съвременните диагностични методи сред педиатри, оториноларинголози и общопрактикуващи лекари. Това неминуемо ще подобри ранната диагноза, своевременното лечение и постигане на добър терапевтичен резултат – комфорт по време на дихателния акт, обусловен от нормалната проходимост на горни и долни дихателни пътища.  
 
КНИГОПИС:
 
 
1. Минчев П. Рецидивиращи синобронхити – предиспозиция за сформиране на хроничен бронхит в ранна детска възраст, Пробл. на Пневм. и Фтизиатрия т.ІV, 1976, 65-74.  
2. Славов Г., Минчев П. и колектив синобронхити в детската възраст. Пробл. на Пнев. и Фтиз., т.VІІІ, 1080, 15-25.  
3. Научен консенсус за диагноза, профилактика и лечение на БА в детската възраст, София, 2003 г.  
4. JA Hadley, R Siegertq Clinician s manual of rhynosinuitis science press 2004, p6, p23.  
5. Lack Gq Pediatric allergic rhinitis and comorbid disordersq J.Allergy Clin Immunol 2001, 108, 59-515.  
6. Poe RH, Harder RV, Izrael RH, Kallay MC Chronic persistent cough. Experiens in diagnosis and outcome using anatomic diagnostic protocolq Chest 1989, 95, 723-728.  
7. Simons FE, Prenner BM, Finn A Efficasy and safetyof desloratadine in the treatment of perennial allergic rhinitis J Allergy Clin Immunol 2003, 111, 617-622.  
8. Mc Garvey LP, Cough 6 : Which investigations are most useful in the diagnosis of chronic cough? Thorax 2004, 59, 342-346.  
9. Josef H Sissionq 3d editionq Respiratory infections, New York 1994, p154.  
10. Murphy TM, Sethy S, Am.Rev.Respir.Dis.1992, 146,10067-1083.  
11. Bonham AC and col, Pulmon Pharmacol Ther, 1004, 17, 453-457.  
12. J-C Pechere, Cambridge medical publication, Acute Bacterial Pharingitis, 1994, p.64.