Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2008

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р Петко Минчев



“…Има библейски правила за здраве, които са непреходни във всички времена и епохи…”  
 
 
Проф. д-р Петко Минчев завършва медицинското си образование в МУ – гр. София. През 1969-1972 г. е участъков лекар в с. Червен, Русенска област. През 1972-1979 г. е асистент в НИПФ, гр. София. През 1979 г. придобива научна степен – Кандидат на медицинските науки. От 1979 до 1986 г. е главен асистент в НИПФ МА, гр. София. От 1986 г. е с придобито научно звание доцент и ръководител на Детска клиника по белодробни болести, а през 1998 г. става доктор на медицинските науки. През 2006 г. става Професор по Белодробни Болести. Притежава специалности по Пневмология и Фтизиатрия, Детски болести и Детска Пневмология и Фтизиатрия.  
 
Има 163 научни публикации, 1 монография и 3 учебника, както и многобройни участия в български, европейски и световни конгреси по медицина.  
 
От 1995 г. до настоящия момент е Национален консултант по Детска Пневмология и Фтициатрия; Председател на държавна изпитна комисия за придобиване на специалност по Детска Пневмология и Фтициатрия; Член на изпитна комисия по детски болести; Член на Европейското Респираторно Дружество. От 2000 до 2004 г. е член на Съвета по медицинска наука при МУ, гр. София, а от 2004 г. Зам. председател на БДББ. От 2006 г. е Председател на Българска Асоциация Детска Пневмология, член на Национален координационен комитет за профилактика на СПИН и туберкулоза при МС; Член на Изпитна комисия по Обща медицина. От 2007 г. е член на съвета по етика на научното изследване при МУ, гр. София, а от 2008 г. е избран за Зам. председател на Общото Събрание на МУ, гр. София. Председател е на организационния комитет на Националния симпозиум на БАДП от 24-25 май 2008 г.  
 
Ръководител е на екип - част от кооперирано международно проуване в Европа на инфицираността с Mycobacterium scrofulaceum и Mycobacterium tuberculosis в България.  
Има спечелен Грант на СМН при МУ, гр. София на тема: „Neopterin в серум – критерий за количествено определяне активност на туберкулозния процес”.  
 
Награди: Носител на почетен медал на МУ за дългогодишна учебна и преподавателска работа и 85 години от основаването на МУ, гр. София; Носител на почетен знак Signum laudis на лента по решение на Акад. Съвет на МУ, гр. София за особени приноси в развитието на МУ; Носител на почетен медал 90 години МУ – гр. София.  
 
Проф. Минчев, наблюдава ли се повишаване на белодробната заболяемост напоследък, като се имат предвид резките температурни промени?  
При белодробната заболяемост се наблюдава едно статукво. Тя не се увеличава, нито намалява. Средно е около 70% от всички заболявания при децата и 40% от всички заболявания при възрастните. Това статукво през последните 25 години си остава неизменно. Естествено е, че през преходните периоди – пролет и есен винаги има относително увеличаване на острите респираторни заболявания, но не и някакво драматично увеличаване на тази заболяемост като цяло. Трябва да се спомене все пак, че половината от заболяемостта при възрастните и 2/3 от заболяемостта при децата е за сметка на бронхо-белодробната система. Това са най-честите заболявания и следователно те представляват и социалнозначими заболявания, каквито са бронхиалната астма, туберкулоза, ХОББ при възрастни, хронични пневмопатии, вродени и придобити и пр.  
 
Предвид всичко това, както вече споменах, не може да се говори за драматично увеличаване, но има някои заболявания, които безспорно тревожат от страна на белодробните им изяви, каквато е белодробната туберкулоза. Туберкулозата е заболяване, което рязко се увеличава в целия свят и в момента по данни на СЗО има около 2 млрд. души, заразени с туберкулоза. Цифрата е впечатляваща, тъй като това представлява 1/3 от земното население. Същевременно в България се наблюдава увеличаване на заболяемостта от туберкулоза, а това е двукратно в сравнение с 1990 година, която е най-добра за всички времена в България по отношение епидемиология на туберкулозата. По отношение на бронхиалната астма и хроничните белодробни неспецифични заболявания също се наблюдава относително равновесие. Така или иначе в този проблем трябва да има поставен един добър и стриктно спазван маршрут на болния (възрастен или дете) - от общия лекар до специалиста, както и профилактични мерки с цел ограничаване на заболяемостта на тези заболявания.  
 
Специално във вашата Клиника кои от белодробните заболявания най-много засягат децата и какви са последиците от това?  
Клиниката, която ръководя, е единственото специализирано заведение за лечение на остри и хронични неспецифични белодробни заболявания и за всички форми на белодробна и извънбелодробна туберкулоза. Тя е специализирано заведение за лечение на всички белодробни заболявания от 0 до 18 години, но за разлика от останалите педиатрични заведения, които лекуват най-често срещани остри и рутинно проявяващи се заболявания, ние се занимаваме със сериозни усложнения на острите заболявания, обостряния на хроничните такива като муковисцидоза, бронхиектазии, бронхиална астма, белодробни дисплазии и др. и разбира се всичко свързано с туберкулозното заболяване.  
 
Клиниката има за цел да подпомогне диагностиката на трудни за диагностициране белодробни заболявания, лечението на комплицирани такива в хода на острото им проявление или обострени хронични заболявания, както и да даде насоки за профилактиката на деца с тези заболявания.  
 
Разкажете малко повече за самата клиника, която ръководите?  
Клиниката е част от Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести „Света София”. Тя разполага с 40 легла и в нея могат да се лекуват деца от 0 до 18 години, както вече споменах, като принципът е да се приемат пациенти от цялата страна без ограничение.  
 
Съществуват две изисквания по отношение на приемамето – осигуряване на легло за болното дете предварително, тъй като клиниката има републикански функции и наличие на талон №7, с който детето се насочва за хоспитализация със съответната диагноза. Телефоните, на които лекарите могат да се свързват в продължение на 24 часа, всеки ден, 365 дни в годината, са 02/ 80 54 299 и 80 54 275.  
 
Критерий ли е възрастта, що се отнася до белодробните заболявания?  
Разбира се, че има възрастова обусловеност съобразно заболяемостта. Например бронхиалната астма има една специфика в ранна детска възраст от 0 до 3 години, която се проявява повече с бронхиолити, с обструктивен синдром, докато при по-големите деца с различни по тежест пристъпи и различни по честота на проявление.  
 
Пневмониите по-често се наблюдават в ранна детска и предучилищна възраст, особено при яслени деца и деца в детски градини, както и в първите класове на училище.  
 
Грип няма всяка година като епидемия, въпреки че има грип като заболяване. Грипоподобните или вирусни заболявания преобладават в преходните периоди – зима-пролет и есен-зима, като резките температурни колебания и промените в климата, липсата на двигателна активност, струпването на повече хора в големите градове, колективи от деца и ученици, при които няма спазване на епидемични мероприятия, са предпоставки за развитието на тези заболявания.  
 
Какви мерки препоръчвате като специалист за контрол и превенция на белодробните заболявания?  
Мерките за контрол и профилактика са различни, съобразно вида заболяване. Универсални мерки няма, тъй като иначе ще опосредстваме твърде много великата и свещена професия, каквато е медицината. Има си обаче библейски правила за здраве, които са непреходни във всички времена и епохи. Те свеждат до следните три основни неща: първо – рационално и разумно хранене – нещо, което липсва напоследък при децата. Тук имам предвид навлизането на много храни със съмнителна хранителна стойност като чипс, пица, хамбургери и др. подобни. Рационалното хранене включва нещо, което е известно откакто свят светува – млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци. При малките деца е важно да има определен ритъм на хранене без преяждане. Второто нещо, което касае здравето на всеки човек е системната двигателна активност. Човекът на XXI-ви век е тотално обездвижен, абониран за компютър, автомобил и стол. Следователно двигателната активност в един системен и разумен стил, изключително добре влияе върху цалостната хемодинамика и върху дихателната система. Не на последно място, независимо, че е трето по ред – това е свещенодействието към личната и комунална битова хигиена, тъй като голяма част от дихателните заболявания имат епидемичен характер. Това е универсалната рецепта, но за съжаление се споменава само в определен тип издания, без да се прилага в практиката системно, ежедневно, през целия съзнателен живот.  
 
Какво бихте казал за туберкулозата? Можем ли да говорим за завръщането й напоследък?  
Туберкулозата е много сложно инфекциозно заболяване, но с много по-различна патогенеза отколкото другите инфекциозни заболявания и с много сложна имунология – нещо, за което се учи и затова има отделна специалност. Трябва да се знае, че големият пролем, свързан с туберкулозата, е нарастването и то с главоломна бързина на резистентността на туберкулозния бактерий към съвременните средства за лечение. Поради това вече има пациенти, които са абсолютно резистентни на всички медикаменти, а се знае, че през последните 60 години нови медикаменти няма. Това е огромната заплаха, свързана с туберкулозата, като се има предвид, че за голямо съжаление дори и сред лекарите понятията за това заболяване са твърде литературни. В България в момента се работи по проект на Глобалния фонд на ООН - програма, която заедно с МЗ и МС има амбициозната задача да постави заболяването под един перманентен контрол.  
 
Какъв е процентът на болните от астма деца? Увеличава ли се?  
Астмата е сериозно заболяване, също проблем в целия свят. Не разполагаме с автентични проучвания по отношение разпространението й в България, но средно 10% от детското население и средно 8-10% от възрастното население боледуват от бронхиална астма. Важно е да се знае, че България има Национален консенсус за диагностика, профилактика и лечение на бронхиална астма у деца от преди 5 години и България засега е единствената страна в ЕС, която има подобен консенсус за деца на базата на Глобалната Инициатива за Астма на Европейското Респираторно Дружество. Този косенсус е подчинен на всички съвременни научни достижения. България е една от малкото страни, която има най-доброто от фармацевтичния пазар в света за лечение на бронхиалната астма за деца и възрастни. Причината за недостатъчен ефект е в липсата на единодействие на различните нива – доболнична и болнична помощ, в добрата корелация между двете нива и в контрола по отношение профилактиката, когато тя е назначена с великолепни медикаменти.  
 
Каква е връзката между алергиите и заболяванията на горните и долни дихателни пътища?  
Алергията е едно ново понятие, въведено през ХХ-ти век. През целия този век се наблюдава изключително бързо урбанизиране на света, поради което човек се потапя в една несвойствена за него среда, натоварена с много и най-различни частици със стотици алергени. Химизацията на бита, производството и липсата на адаптация към бързо променящата се околна среда водят до появата на свръхчувствителност.  
 
Каква е връзката на тази свръхчувствителност към всичките неприродосъобразни вещества, витаещи във въздуха, водата и храната с дихателната сестема? Връзката е доста осезаема. Трябва да се има предвид, че дихателната система на човек започва от носа и завършва до алвеолата. При носа има алергични ринити и риносинуити, които са много широко разпространени. Съчетанието на алергичния ринит и бронхиалната астма е много тясно. 80% от възрастните и 50% от децата астматици имат алергични ринити, които в повечето случаи не са диагностицирани дори когато имат проявления на бронхиална астма. Сенсибилизацията на лигавицата на носа и на цялото бронхиално дърво към необичайната среда е в пряката връзка на появата на обструктивни състояния на белия дроб. От друга страна при по-малките деца и при по-възрастните хора този тип алергичност се проявява със засилването на физиологичната секреция. Тази секреция от своя страна е предиспозиция и много лесна почва за развитие на вируси и бактерии на фона на системно изразени вторични имунодефицитни състояния.  
 
Каква трябва да бъде връзката между вас – специалистите и ОПЛ, при които най-напред отиват пациентите с оплаквания?  
Известно е, че има пакет от дейности на ОПЛ, които той трябва да извършва. Това, което се наблюдава напоследък обаче, е надвишаване на тези възможности. Често пъти колегите ОПЛ се занимават със заболявания и дейности, които не са в тяхната компетентност. Моят съвет е, всяко дете, което има неповлияно остро заболяване, чести рецидиви на белодробно заболяване, недобро повлияване на хронично белодробно заболяване, да бъде насочено към Клиниката, която ръководя.  
 
Наближава сезонът на грипа? Какво бихте посъветвал своите колеги, които от своя страна да посъветват пациентите си?  
Грипът е сериозно заболяване. Грипният вирус е най-големият от всички известни вируси, опасни за дихателната система. Той атакува цялостно организма, а неговите усложнения засягат много органи и системи.  
Разбира се, няма много медикаменти, които биха помогнали за грипната епидамия, но има три, които са добре известни на пазара – един хомеопатичен и два терапевтични. Това, което искам обаче да споделя е, че най-доброто средство за профилактика си остават ваксините. България, съобразно препоръките на експертните комитети на СЗО, предлага на фармацевтичния пазар най-добрите ваксини в цял свят.  
 
Нещо, което бихте желал да споделите с нас и читалелите на сп. Мединфо?  
Бих искал да кажа следното – белият дроб е уникален орган. Би следвало да се подчертае, че разгърната алвеоларна площ на новороденото е 28 кв.м., а на възрастен човек – средно 80 кв.м. Това е естествената контактна среда на организма с околната среда. Тази огромна разгърната алвеоларна площ има невероятната привилегия да осъществява акта на дишането. Трябва да я пазим, да я щадим и да свещенодействаме. Затова са необходими престой на чист въздух, абсолютна забрана на тютюнопушенето и подобряване на здравната култура по отношение на трансмисивните инфекции, които много често нападат или са обусловени от вирусни или бактериални инфекции. Те от своя страна са предиспозиция за възникване и развитие на възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система. Това според мен е малко популярно, но трябва да се знае. В една сложна биороботика, каквато представлява човешкият организъм, белодробната система е уникална. Там е малкият кръг на кръвообращението. Там се извършват три акта на дишането – вентилация, перфузия и дифузия на газовете в тъканите. Без кислород, животът на великолепната планета, на която живеем, е немислим. Следователно, едно от разковничетата за здраве и дълголетие е опазването на чиста дихателна площ, която стои в основата на храненето на всички тъкани с кислород, който пък от своя страна е в основата на живота.