Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2008

Естествено хранене на кърмачето

виж като PDF
Текст A
Д-р Пламен Масларски



Като естествено се означава храненето с майчина кърма до 4-6-месечна възраст с включване на обичайните храни за захранване. Понастоящем са добре известни предимствата на естественото хранене, които го правят предпочитано от майките и препоръчвано от лекарите. За съжаление жените у нас по различни причини не могат или не желаят да кърмят децата си, а лекарите не винаги са в състояние компетентно да ги съветват как да бъде хранено детето поне през първите 4 месеца след раждането. Това налага да се припомнят някои от предимствата на майчината кърма спрямо най-усъвършенстваните и поради това най-скъпи адаптирани млека:  
1.   Майчината кърма е видово специфична храна, чийто състав е плод на продължителна еволюция, датираща от появата на homosapiens.  
2.   Майчината кърма задоволява енергетичните и пластичните нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота. С адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но остават редица биологични различия:  
- Антиинфекциозните фактори, повече от 20 брой, са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавяни към адаптираните млека.  
- В кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но стимулират развитието на чревната лигавица и нейната бариерна функция.  
- Майчината кърма чрез своите биохимични, биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревния тракт, дихателната система, предотвратява развитието на отити и алергизирането на организма. По-ниската заболяемост и смъртност сред естествено хранените деца е най-очебийна в развиващите се страни, но такива статистически данни са налице и в индустриално развитите държави.  
- Чрез кърменето се създава оптимален контакт между майката и детето, който повлиява по¬ве¬де¬ние¬то на детето през следващите месеци и години.  
 
   Предпоставките, които осигуряват естественото хранене на детето, могат да бъдат формулирани по следния начин:  
1.   Желание от страна на майката да кърми детето си, породено от съзнателно и активно отношение към проблема, формирано още по време на бременността под влияние на умело и аргументирано провеждана здравна просвета.  
2.   Оказване на морална и емоционална подкрепа от страна на близките на кърмачката, като особено значение при нашите условия се отдава на майката и съпруга на кърмачката.  
3.   Закърмяне на детето възможно най-рано; първоначално поставяне и на двете гърди. Забрана на адаптираните млека в родилния дом и избягване на обилното оводняване, особено с подсладена вода.  
4.   Прилагане на т.нар. биологично кърмене - когато детето заплаче. В повечето случаи децата се приспособяват към 7- или 6-кратно кърмене.  
5.   Осигуряване на достатъчно спокойствие на кърмачката; допълнителен внос от около 2200 Kj (500 kcal), 20 g белтъци и 750 ml течности.  
6.   При опасения, че детето не получава достатъчно кърма, да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съвета на лекар за стимулиране на лактацията.  
 
Захранване на кърмачето  
 
Захранването на кърмачето се дефинира като постепенно въвеждане на полутечни храни (пюрета, каши, попари), които заместват млякото под формата на майчина кърма, адаптирани млека или квасено мляко.  
 
Захранването е важен етап в живота на детето. Някои автори го означават като второ раждане, защото се прекъсва връзката с майката, осъществявана чрез кърменето. От хранителна, физиологична, имунологична и психологична гледна точка захранването е комплексен процес, поради което изисква и съответен научен подход.  
     
Защо е необходимо захранването?  
Основната причина е нарастването на енергетичните потребности след 4-5-ия месец от живота. Докато нуждите от белтъчини на 12-месечното дете могат да се задоволят от 800 ml кърма или квасено мляко, за задоволяване на енергетичните потребности ще са необходими 1500-1600 ml мляко, което трудно може да се поеме от детето. Освен това немлечните храни са източник на повече минерали и микроелементи, на витамини и баластни вещества.  
     
Кога да започва захранването?  
Времето за въвеждане на полутечните храни в диетата на детето варира в широки граници и зависи повече от традициите и социални фактори, отколкото от физиологичните нужди. Налице е тенденция към по-ранно захранване в САЩ, Западна Европа, както и у нас. Тя е неоправдана от физиологична гледна точка и крие известни опасности.  
     
Възрастта за въвеждане на полутечни храни в диетата на кърмачето зависи от начина на хранене ? естествено или изкуствено, от физическото развитие на детето и предпочитанията на майката. Повечето деца трябва да бъдат захранвани преди 6-ия месец; много малък брой изискват захранване преди 4-ия месец.  
     
Аmerican Academy of Pediatrics сочи, че: ?На базата на стоящите знания въвеждането на полутечни храни, заместители на млякото, преди 4-6-месечна възраст няма никакви предимства?. Мнозинството от специалистите препоръчват захранването да става след 16-ата седмица и не бива да се забавя след 24-ата седмица.  
     
С какво да се провежда захранването?  
Въвеждането на плодови пюрета през 3-ия месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. У нас отдавна се използва зеленчуково пюре като първа храна за захранване, последвано от каши на зърнена основа, мастно-зеленчукови пюрета и попара със сирене.  
     
Препоръчваната от МНЗ (1980) схема за въвеждане на различни не млечни кърмачески храни отговаря на съвременните изисквания и трябва да се спазва:  
- През 4-ия месец (16-ата седмица) - фабрично приготвено зеленчуково пюре.  
- През 5-ия месец (20-ата седмица) - млечно-плодово-брашнена каша и ¼ твърдо сварен жълтък. Пюрето и каша¬та може да разменят местата си.  
- През 6-ия месец (24-ата седмица) - фабрично месно-зеленчуково пюре.  
- През 7-ия месец (28-ата седмица) - попара със сирене.  
- През 8-9-ия месец (32-36-ата седмица) - супа със смляно месо и хляб.  
- През 10-ия месец (40-ата седмица) - опит с преходна храна.  
 
За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен. През периода на захранване децата продължават да получават мляко. Малко от тях се кърмят и основен източник на белтъчини е кравето мляко, адаптирано и неадаптирано. Използваните в този период адаптирани млека трябва да са с по-високо белтъчно съдържание. Такива са т.нар. млека за втора възраст. Те са обогатени с витамин Д и желязо и са за предпочитане пред обикновеното краве мляко. При нашите условия обикновено се използва неразредено подсладено квасено краве мляко след 5-месечна възраст. При непоносимост към белтъчините на кравето мляко и у деца с атопия е подходящо използването на млека на основата на соев белтък или хипоалергични млека.  
 
Опасности при ранно захранване на кърмачетата  
 
1.   Затлъстяване. Внасянето на високоенергийни храни преди 4-ия месец, като енергетичните нужди според J. Poskitt (1985) спадат до 360 kj (85 kcal/kg), благоприятства натрупването на мастна тъкан.  
 
2.   Претоварване на детския организъм с електролити и по-специално с натриев хлорид. Според J. Bouton (1988) при естествено хранене тримесечното кърмаче ще получи 140 mg натрий, при хранене с адаптирано мляко - два пъти повече, а при захранване с храни на зърнена основа ? около 600 mg/24 h, т.е. ? четири пъти повече. Повишеният внос на електролити в тази възраст превишава капацитета на гломеруларната филтрация, води до задръжка на натрий, увеличава риска от хипернатриемична дехидратация и евентуално от хипертония в по-късна възраст.  
 
3.   Алергизиране от хранителен произход. В процеса на захранване в организма на кърмачето попадат нови антигени. Те преодоляват несъвършената бариера на чревната лигавица и проникват в кръвта. Бариерната функция спрямо белтъчините на кравето мляко започва да действа ефективно едва през 4-ия месец. По аналогия се приема, че това се отнася и до алергени от растителен и животински произход - соев белтък, телешко месо и т.н. А. Ballbriga и E. Schmidt (1988) препоръчват внасянето на месно-зеленчуково пюре да стане след 6-ия месец. Ранното внасяне на глутен в диетата е един от факторите за възникване на цьолиакия.  
 
4.   При повишен внос на нитрати с растителните храни, съдържащи наднормени количества от тях, не може да се разчита на детоксичната функция на черния дроб, която е все още несъвършена. Същото се отнася до афла-токсините, антибиотиците и техните метаболити от животински продукти, както и до пестицидите.  
 
Неблагоприятните последици от ранното захранване на децата с немлечни храни е не само теоретична постановка. За съжаление не винаги се търси, а още по-рядко се открива връзката между ранното захранване и възникналата патология. Ето защо трябва да се подчертае, че няма никакви теоретични основания и практическа необходимост за ранно захранване (преди 16-ата седмица), с немлечни храни.  
 
 
25 практични въпроса, отнасящи се до храненето на здравото кърмаче и техните отговори  
 
1. Кой дава съвети за хранене на кърмачето?  
Отговор:
Съвети за хранене на кърмачето дава лекарят: акушер-гинеколог, неонатолог, семеен лекар, педиатър, както и медицинската сестра и акушерката.  
Съветите на близки и родственици, които претендират, че имат богат опит при отглеждане и хранене на деца, са желателни, ако те са насочени към стимулиране на кърменето. За съжаление нерядко те са погрешни и това следва да се има предвид.  
 
2.   На кого се дават съвети за хранене на кърмачето?  
   Отговор:
Съвети се дават преди всичко на майката. По традиция у нас младата майка се подпомага от баба или баби. Уместно е да се разбере какви са техните схващания за хранене на малкото бебе и при нужда да се опресни техният опит. Обикновено младият татко малко се интересува как се храни бебето, но неговото запознаване със съвременните тенденции на кърмаческото хранене е много полезно.  
 
3.   Къде да се дават съветите за хранене?  
   Отговор:
Бъдещата майка трябва да получи информацията за храненето на кърмачето още в женската консултация. След това в родилния дом и детската консултация. Най-подходящото място обаче е домашната обстановка, където се разкриват затрудненията и тревогите на майката и се отговаря конкретно на поставените въпроси.  
 
4.   Какви съвети да се дават?  
   Отговор:
Съветите трябва да бъдат компетентни, съобразени със съвременните научни постижения в областта на кърмаческото хранене.  
 
5.   Кога и как да се закърми новороденото?  
   Отговор:
Колкото е възможно по-рано след раждането, защото сукателният рефлекс е най-активен през първите 30 минути след раждането. При нашите условия това може да стане в първите два-три часа.  
   Тъй като лактацията в началото е оскъдна, новороденото се кърми от двете гърди. По този начин то получава не само повече кърма, но се стимулира и по-добре пролактиновият рефлекс, който увеличава лактопоезата.  
 
6.   Да се дава ли подсладена вода на новороденото?  
   Отговор:
Подсладена вода не бива да се дава. Кърмата задоволява не само глада, но и жаждата, така че няма нужда от допълнително предлагане на вода, което задоволявайки жаждата намалява активността на сукането. Неподсладена вода може да се дава по време на горещини, при претопляне на детето, недостатъчна лактация.  
 
7.   Как се храни детето след изписване от родилния дом?  
   Отговор:
Трябва да се храни естествено. Да се кърми до 4-ия месец, след което да започне постепенно заменяне на кърмата с немлечни храни - захранване.  
 
8.   Кои са най-честите причини за неуспешно кърмене?  
   Отговор:
 
- Майката не желае да кърми и не полага усилия да поддържа лактацията;  
- Гръдните зърна са лошо развити, непригодни за сукане и предразполагат към развитие на рагади;  
- Детето отказва да суче, защото гладът му е заситен поради немотивирано дохранване с друго мляко;  
- Детето непрекъснато смуче залъгалка (смукалка) и допълнително храна и вода му се дават с биберон.  
 
9.   Как да се предотврати развитието на рагади по гръдните зърна?  
   Отговор:
При сукане бебето трябва да обхваща не само гръдното зърно, но и част от ареолата. Полезна е предварителната подготовка на гръдните зърна за сукане чрез фрикции, които водят до загрубяване на кожата върху гръдното зърно и чрез масажи за по-добро оформяне на гръдното зърно.  
 
10.   Млечницата (soor) пречи ли на кърменето?  
   Отговор:
Да! Това е стоматит, който трябва да се лекува.  
 
11.   Има ли рядка кърма с понижени хранителни свойства?  
   Отговор:
Няма такава кърма. Майчината кърма изглежда по-рядка в сравнение с млякото на домашните животни, защото има по-ниско съдържание на белтък и по-специално на казеин, но това не е недостатък, а предимство на кърмата. Енергийната плътност на кърмата не е по-ниска от тази на кравето мляко.  
 
12.   Може ли детето да се алергизира чрез майчината кърма?  
   Отговор:
Теоретично има такава възможност, но на практика се среща изключително рядко и това не бива да бъде повод за отбиване на детето или за спазване на специална диета от страна на кърмачката. Няма друга по-безопасна храна, подходяща за хранене на малкото бебе от кърмата.  
 
13.   Има ли противопоказания за кърмене на детето?  
Отговор:
Има, но те са редки:  
- Тежки, изтощителни заболявания у майката;  
- Инфекциозни заболявания: системни и мастит;  
- Прием на медикаменти от майката, които, преминали през кърмата, биха навредили на детето;  
- Вроден лактазен дефицит, който се среща изключително рядко;  
- Новородено с тежка степен на недоносеност или аномалии, които пречат на сукането. В тези случаи детето се храни с изцедена или дарителска кърма.  
 
14.   Какво да се прави, ако майката се тревожи, че детето й гладува?  
   Отговор:
Не бива първата реакция на лекаря в такъв случай да бъде препоръката за дохранване с адаптирано мляко. Необходимо е да се изясни дали детето наистина гладува и защо гладува.  
 
15.   Кой е подходящият заместител на майчина кърма?  
   Отговор:
Адаптираните млека.  
 
16.   Какво представляват адаптираните млека?  
   Отговор:
Адаптираното мляко е подложено на технологична преработка краве мляко, така че да наподобява по своя качествен и количествен състав майчината кърма.  
 
17.   Какви са недостатъците на адаптираните млека спрямо майчината кърма?  
   Отговор:
Адаптираните млека наподобяват майчината кърма в биохимично, но не и в биологично отношение:  
- Те не съдържат антиинфекциозни фактори;  
- Те не съдържат стимулиращи (митогенни) фактори;  
- Техният белтък е чуждовидов и има опасност от алергизиране.  
   При хранене с адаптирани млека липсва психологичният ефект от кърменето. Има опасност от прехранване и внасяне на инфекция. Те са по-скъпи.  
 
18.   Защо квасеното мляко не е подходящ заместител на майчината кърма?  
   Отговор:
Защото има големи, непреодолими различия в количествения и особено в качествения състав на двете млека. Поради това съставките на кравето (квасено) мляко не само че не се оползотворяват напълно, но предизвикват и патологични смущения: повръщане, диария, хиперелектролитемия, алергични реакции.  
 
19.   Какво представлява захранването?  
   Отговор:
Захранването е процес, при който изключително млечното хранене (майчина кърма, адаптирани млека, квасено мляко) постепенно се замества с немлечни, кашави храни.  
 
20.   Защо и кога се налага захранването?  
   Отговор:
Новите немлечни, кашави храни са с по-висока енергийна плътност. Те имат по-разнообразни вкусови качества; приучват детето да поема по-консистентна храна; подготвят бебето за постепенен преход към храната на възрастните.  
Захранването трябва да стане при навършване на 4-месечна възраст (16-та седмица). Преди това млякото (кърма или адаптирано мляко) задоволява напълно енергийните и пластични нужди на детето. Забавянето на захранването след 5-и и 6-и месец не е желателно.  
 
21.   С какво да се захрани детето?  
   Отговор:
Със зеленчуково пюре без месо. Не е грешка, ако първата немлечна храна, която замества едно млечно хранене, е млечно-плодово-брашняната каша.  
 
22.   Кога да се внесе месо в диетата на кърмачето?  
   Отговор:
След навършване на 6-месечна възраст. По-ранното внасяне на още един чуждовидов белтък с месото не е желателно.  
 
23.   Какво представлява адаптираното мляко за ?втората възраст??  
   Отговор:
Това адаптирано мляко отговаря на нуждите на кърмачето след 6-месечна възраст. То се отличава от квасеното мляко по ниското съдържание на белтъчини и казеин, по-високо съдържание на желязо, по-малко натрий и благоприятно съотношение на калций:фосфор, което осигурява тяхното по-добро оползотворяване.  
 
24.   Какви опасности крие изкуственото хранене за кърмачето?  
   Отговор:
Смущение във физическото развитие: хипотрофия или по-често прехранване и затлъстяване; по-чести инфекции поради липса на антиинфекциозните фактори, доставяни чрез кърмата; алергични заболявания. От значение е и недостатъчно интимният контакт между майка и дете, който се осъществява най-добре по време на кърмене.  
 
25.   Как да се прецени дали кърмачето се храни правилно?  
   Отговор:
 
- По правилното физическо развитие;  
- По липсата на недоимъчните състояния: желязодефицитни анемии, хиповитаминози и др.;  
- По отсъствието на заболявания, свързани с храненето: диарии, алергични заболявания, хранителни ин¬то¬к¬си¬кации и др.