Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2008

Противоречия в скрининговата програма при рака на маточната шийка у нас

виж като PDF
Текст A
Д-р Ст. Георгиева



Епидемиология  
 
Ракът на маточната шийка (РМШ) е едно от най-разпространените злокачествени заболявания. България е сред високо засегнатите страни в Европа и на междинна позиция в световен план. По данни на СЗО, само в две страни в света ? Тайланд и България, се отчита трайно нарастване на смъртността.  
 
През 1924 г. Papanicolaou (Фиг. 1), американски анатом от гръцки произход, случайно наблюдава ракови клетки във вагинални намазки, изследвайки ендокринологията на месечния цикъл. Той се свързва с гинеколога Traut и през 1941-1943 г. създават универсална и проста класификация на цитологичните находки. Тенденцията за честотата на РМШ показва намаляване на заболеваемостта в повечето страни в Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Япония, Хонг Конг, Сингапур, сравнени с нивата, регистрирани от началото на 60-те години. Тази тенденция е свързана с правилното функциониране на скрининговите програми в тези страни. Най-успешни са скрининговите програми в Канада и Скандинавските страни, където е постигнато снижаване на заболеваемостта с повече от 80%. За България РМШ е с най-висока честота от гинекологичните тумори, като изпреварва рака на ендометриума (данни на Националния Раков Регистър)[1].  
 
На териториален принцип в България се очертават области с ниска заболеваемост ? Кърджали, Смолян, Пловдив, Пазарджик и други - с високо ниво на засягане ? Плевен, Перник, Ловеч. Нарастването на заболеваемостта е най-изразено в две от възрастовите групи - при жени на възраст от 30-39г. и 40-49 г.За разлика от тях темповете на нарастване на заболеваемостта при жени над 50 години и при 20-29-годишните са сравнително ниски (Фиг. 2). Темпът на нарастване на заболеваемостта в градовете е 0.597 промила и е по-голям от този в селата ? 0.487 промила. Тази разлика не е статистически значима, още повече, че в последните две години е налице по-бързо нарастване на темпа на заболеваемостта в селата[2]. От новозаболелите и стадирани болни около 65% са в I-ви и II-ри клиничен стадий, 30% са в III-ти и IV-ти стадий и изключително малко са със СIS (carcinoma in situ) и със CIN (интраепителна неоплазия).Това е още една негативна тенденция в епидемиологията на заболяването в България.  
 
Епидемиологичните тенденции са огледален образ на скрининга. Лошо функциониращият скрининг води до негативни епидемиологични тенденции. Масовият скрининг води до рязък спад на заболеваемостта и смъртността.  
 
Цел на настоящото проучване е да разкрие противоречията и специфичните особености в скрининга на РМШ у нас, свързани директно с негативните тенденции в епидемиологията на заболяването. Проучването включва анонимни анкетни карти, попълвани от равен брой жени без и със РМШ. Включени са жени от всички възрастови групи над 20 г. Анкетните карти съдържат следните групи въпроси:  
 
- Демографска характеристика ? възраст, образование, семейно положение, религия, местоживеене, доходи;  
- История на скрининга при жените;  
- Бариери пред скрининга;  
- Осведоменост за РМШ.  
 
Няма значима разлика във възрастта и нивото на образование между двете анкетирани групи. Прави впечатление по-високото ниво на религиозни жени сред заболелите. Анкетираните жени от двете групи - 70% от здравите и 83% от заболелите смятат, че в страната има добра база и достатъчно квалифициран персонал за предпазване от заболяването. Данните от проучването сочат, че сред анкетираните няма достатъчно достъпна информация за РМШ и за неговата профилактика:  
 
- Само 45% от жените знаят, че България е сред високо засегнатите страни от РМШ, 55% дават грешен отговор.  
- 84% от здравите жени и 50% от заболелите не знаят нищо за причините за развитие на РМШ и не го възприемат като сексуално трансмисивно заболяване с вирусна етиология.  
- 17% от здравите и 15% от заболелите не знаят какво е цитонамазка (ЦН).  
 
Като основен източник на информация за заболяването 84% от анкетираните жени приемат лекарите, 10% - медиите, останалият процент ? други. 90% oт заболелите жени имат пълно доверие в оператора-гинеколог и радиолога, 10% се колебаят в отговора си, като липсват такива, които им нямат доверие. Прави впечатление еднаквото доверие в оператора и лъчетерапевта, ангажирани директно в лечението на заболяването. Особено негативна тенденция сред заболелите жени е, че при 91% от тях заболяването е открито по повод на кървене или гноевидно течение и само при 9% при профилактичен преглед с цитонамазка (Фиг. 3).  
 
Изводи  
     
       
  1. Следователно действащият ефективен скрининг при заболелите е 9%.  
       
  2. При 15% от заболелите първата ЦН през живота е при поставяне на диагнозата РМШ.  
       
  3. В България е изкривена представата за скрининг при РМШ.  
       
  4. Редовно се взима ЦН при вече заболелите жени по време на лечението и проследяването: 88% от жените с вече установен цервикален рак провеждат ЦН.  
       
  5. Не се изследват здравите жени ? при 25% от здравите никога не е взимана ЦН, а при 30% - само веднъж през целия живот - или всяка втора българска жена не провежда ефективен скрининг.  
       
  6. Обхванатите от скрининг са много малко и на практика у нас липсва масов скрининг ? едва 9% провеждат редовно ЦН.  
       
  7. Само на 12% от всички жени някога въобще е била предлагана в здравно заведение провеждането на ЦН.  
       
  8. Едва 30% от анкетираните имат намерение да посетят гинеколог профилактично при отсъствие на каквито и да било оплаквания.  
       
  9. В момента скринингът на РМШ у нас е напълно хаотичен, без спазване на регламентирана национална програма.  
 
Заключение  
Повишеното ниво на знания за РМШ е фактор за подобряване на скрининга. За да бъде убедена, че трябва да се яви на профилактичен преглед, българката трябва да е много добре мотивирана с информация за заболяването. Неинформираната жена никога не отива на преглед за профилактика на раково заболяване. Действащият скрининг за РМШ у нас е 9%. Представата за скрининг е изкривена ? той е носочен към вече заболелите, при проследяването им и там е масов ? 88%, а не е насочен към здравите. Ангажираните с провеждането на масов скрининг лекари са пасивни ? едва на 12% от анкетираните жени е предлагано активно извършване на ЦН. Но и българката е пасивна, едва 30% желаят преглед при липса на оплаквания, още по-малък е процентът на тези, които биха го реализирали на практика. Ние трябва да намалим броя на жените, които имат нужда от лечение, защото е всеизвестно, че в страната липсват средства за съвременно апаратурно обезпечаване на лъчелечението и за развитие на съвременна брахитерапия - основни методи в лечението на РМШ. От друга страна средствата са недостатъчни за провеждането на масова скринингова програма. Програма има, но тя не действа. Това силно влошава негативните епидемиологични тенденции в скок на заболеваемостта, което натоварва недостатъчната и поостаряла лъчетерапевтична апаратура (от 70-те години на миналия век). Разумът подсказва от две злини да се избира винаги по-малката. По-малката злина е да заработи масовата скринингова програма при РМШ у нас, разбира се, обезпечена финансово. Така със сигурност ще спестим някой ден средства за съвременна лъчетерапевтична апаратура  
 
 
Фиг.1  
 
 
Фиг. 2  
 
 
Фиг.3  
 
 
КНИГОПИС: