Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2008

Едновременно лечение на сезонния алергичен ринит с левоцетиризин и монтелукаст: Влияние върху клиничните симптоми

виж като PDF
Текст A
Д-р Мария Алексиева, доц. д-р Димитър Попов



Резюме  
Алергичният ринит е най-често срещаното алергично заболяване. Няколко проучвания изтькват ролята на хистамина и цистеиниллевкотриените като важни възпалителни медиатори при алергичния ринит.  
 
Цел на проучването: Да се установи ефектът от едновременната терапия с Левоцетиризин и Монтелукаст при лечението на сезонен алергичен ринит (САР).  
 
Обект на изследването са 388 пациенти от мъжки и женски пол (на възраст между 18 и 51 години) със САР. Те се рандомизират в четири групи:  
 
1. Да приемат само Левоцетиризин (5 мг/ден);  
2. Само Монтелукаст (10 мг/ден);  
3. Левоцетиризин (5 мг/ден) плюс Монтелукаст (10 мг/ден) или  
4. Плацебо вечер за 4 седмици.  
 
Първичната крайна цел е оценката на скора на назалните симптоми през деня. Вторичните цели включват оценката на скора на симптомите вечер и оценката на очните симптоми през деня. Други вторични цели са общата преценка (на пациента и лекаря) и въпросникът за качеството на живот на болния с риноконюнктивит. Периферните кръвни еозинофили са преброени преди и след лечението.  
 
Резултатите показват, че комбинираното лечение с Левоцетиризин и Монтелукаст значително (Р<0.01) подобрява първичната оценка на TСС в сравнение с плацебо и с всеки от медикаментите поотделно. Вторичните цели също са значително подобрени от комбинираното лечение в сравнение с плацебо. Едновременната терапия демонстрира по-значимо подобрение в сравнение с плацебо и в другите крайни оценки (общата оценка на пациента и лекаря и въпросника за качеството на живот с риноконюнктивит). Поотделно Левоцетиризин или Монтелукаст водят до по-леко подобрение. Болните от четирите групи са понесли лечението добре.  
 
В заключение: Комбинираното лечение с Левоцетиризин и Монтелукаст е по-ефективно при облекчаването на симптомите на САР от плацебо или друг вид самостоятелно лечение, с профил на сигурност, близък до този на плацебо.  
 
Въведение  
Алергичният ринит е най-често срещаното алергично заболяване, което засяга близо 25% от възрастните и до 40% от децата в развитите страни. Симптомите на алергичен ринит са резултат от IgE - медииран процес, който се отключва при излагането на назалната лигавица на инхалиран алерген. Според някои доклади разпространението на алергичния ринит се увеличава.  
 
Прогресьт в имунохистологията на сезонния алергичен ринит (САР) разкрива патогенезата на това заболяване. Преди то бе разглеждано като най-вече локална реакция към инхалирани алергени. Зараждащият се подход към САР като към системно заболяване извежда на преден план ролята на специфичните медиатори: цитокини, хемокини, адхезионни молекули и други медиатори в комплекса, регулиращ алтерацията на ефекторните клетки. Те включват мастоцити, базофили, еозинофили, Т-клетки и други левкоцити. Проинфламаторните медиатори включват хистамин, цитокини, хемокини,адхезионни молекули като междуклетъчната адхезионна молекула-1 (ICAM-1) и липидни медиатори като простагландини (в частност PLD2) и левкотриени (в частност LTC4, LTD4).  
 
Симптомите на САР, които включват запушен нос, хрема, назален сьрбеж и кихане, не са животозастрашаващи. Въпреки това, те значително влошават качеството на живот на засегнатите пациенти, които имат нарушени възприятия и смущения в съня.  
 
САР често е асоцииран с очна симптоматика (зачервяване, сълзене, подпухнали клепачи и сърбеж) и симптоми от устата и гърлото (сърбеж на небцето и фарингса т.нар.?задно стичане?).  
 
Лечението на САР включва препоръки за подобрения в околната среда, антихистамини, деконгестанти, интраназални кортикостероиди, имунотерапия и, при упорити случаи - системни кортикостероиди. Левоцетиризин е нов, неседиращ антихистамин, широко използван за лечение на алергични заболявания. Демонстрирал е ефикасност и сигурност при лечението на САР, персистиращ алергичен ринит и хронична идиопатична уртикария. В многоцентровите проучвания при пациенти със САР, Левоцетиризин се доказва като много ефективен при облекчаване на симптомите, без да седира или да причинява умора. По същото време клиничните проучвания доказват ролята на цистеиниллевкотриените в патогенезата на САР. Те бързо се синтезират от възпалителните клетки, които играят ключова роля при алергичния ринит. Цистеиниллевкотриен тип 1 (CysLT1) рецепторният антагонист Монтелукаст е ефективно и добре поносимо превенционно лечение за възпаление на дихателните пътища.  
 
Методи  
Пациенти над 18 години с активен САР, (документирана клинична история на САР за поне 2 години), са рандомизирани в 4 групи:  
1. С Левоцетиризин, 5 мг/ден (N=96);  
2. С Монтелукаст, 10 мг/ден (N=104);  
3. Комбинирано лечение с Левоцетиризин и Монтелукаст (N=134);  
4. Плацебо (PB, N=54).Лечението се дава веднъж дневно за 4 седмици по време на цьфтежния сезон. Всички пациенти имат анамнеза за алергия кьм тревен полен, Parietariq Judaica или алергия от маслини, потвърдени от скин-прик тестове и назални симптоми по време на алергичния сезон.  
 
На пациенти с бронхиална астма, използващи само краткодействащи бета-антагонисти, е позволено да участват.  
Критерии за изключване са: персистиращ алергичен ринит; неалергичен ринит; медикаментозен ринит; структурална назална обструкция; инфекции на горните дихателни пьтища; остри или хронични заболявания на белия дроб; бременност. Медикация за алергичен ринит не се позволява по време на проучването.  
 
Медикации, които могат да засегнат назалните или очните симптоми, включително деконгестанти и противовъзпалителни лекарства, и орални или дългодействащи инхалаторни бета-антагонисти не се допускат. Пациенти, започнали имунотерапия през последните 6 месеца също са изключени.  
 
Всички пациенти попълват дневник по време на подготвителния период и периода на лечението.  
 
Първостепенна цел е оценката на дневните назални симптоми (средно от индивидуалните симптоми на запушване на носа, хрема, сърбеж и кихане).  
 
Второстепенната задача включва оценката на нощните симптоми (средно от индивидуалните симптоми на трудност на заспиване, събуждане през нощта и запушване на носа при нощно събуждане), и оценката на дневните очни симптоми (средно от индивидуалните симптоми на сълзене, сърбеж, зачервяване и подпухналост).  
Всички индивидуални симптоми се оценяват по 4 точкова скала (0 до 3).  
 
Други второстепенни задачи са общият преглед на пациента и въпросникът за качество на живота с риноконюнктивит (RQLQ). Този въпросник оценява седем аспекта от качеството на живот: активност, сън, назални симптоми, очни симптоми, практически проблеми, емоции, използвайки скала от 0 (най-добре) до 6 (най-зле). При последната визита пациентът и лекарят сравняват глобалната оценка.  
 
Безопасността и толерантността се проверяват от мониторинга на страничните ефекти, физикалните прегледи и лабораторните изследвания (хематология, серумна биохимия, анализ на урината).  
 
Резултати  
Комбинираното лечение с Левоцетиризин и Монтелукаст значително (Р<0.01) подобрява първостепенния скор (оценката на дневните назални симптоми) в сравнение с плацебо и всеки препарат поотделно.  
Вторичните оценки са значително подобрени с Левоцетиризин и Монтелукаст в сравнение с плацебо и всеки препарат поотделно.  
 
Обсьждане  
За да обобщим, резултатите от това проучване подкрепят използването на Левоцетиризин (5 мг/ден) и Монтелукаст (10 мг/ден) за лечението на САР. Комбинираната терапия е по-ефективна при облекчаването на симптомите, отколкото плацебо или всеки препарат поотделно. Свързаните алергични очни симптоми също са намалени.