Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2008

Разговор с д-р Станимир Хасърджиев
По повод Световния ден за борба с хепатита

виж като PDF
Текст A




 
 
Д-р Станимир Хасърджиев е роден на 17 октомври 1978 г. в гр. Сливен. През 1997 г. завършва Природо-математическата гимназия, а през 2003 г. се дипломира в Медицински университет - София. Още по време на следването си той взема активно участие в редица проекти, свързани с обществено значими заболявания - остеопороза, инконтиненция, наднормено тегло и др. Бил е редактор на здравно предаване в Дарик Радио и водещ и продуцент на телевизионното здравно шоу по bTV - ?Реално?.  
 
Консултант е на няколко издания със здравна насоченост. През 2005 година инициира учредяването на "Хепасист - Национално сдружение за борба с хепатита" и оттогава заема длъжността секретар. Член е на ELPA (European Liver Patient Association), WHA (World Hepatitis Alliance), VHPB (Viral Hepatitis Prevention Board), както и на други неспециализирани организации - Ротаракт Тангра, Българско гурме общество и други.  
 
Д-р Хасърджиев, като секретар на Националното сдружение за борба с хепатита - ?Хепасист", разкажете повече за тазгодишния Световен ден за борба с хепатита?  
Новото тази година е, че за пръв път Световният ден за борба с хепатита ще се отбележи на всички континенти по едно и също време, като над 300 организации ще се включат в честването му. Радвам се, че успяхме да изберем единна дата - 19 май, на която да се чества Световният ден на хепатита. Така за пръв път тази година на световно ниво ще се осъществи истински ден за борба с хроничните вирусни хепатити.  
 
Досега на всеки континент Световният ден за борба с хепатита се отбелязваше на различни дати и по различни начини. Истината е, че на световно ниво организациите не са се събирали, за да вземат компромисно решение, което да устройва всички. По инициатива на Европейската организация на пациентите с чернодробни заболявания и по-скоро на нейния основател Чарлз Гор, през миналата година започнаха преговори и в края на 2007 г. в Бостън представители на всички континенти взеха новото решение. Това беше радостна новина за всички ни, тъй се надяваме когато сме единни в световен мащаб, шумът и въобще посланията, които разпространяваме, да стигнат до възможно повече хора.  
 
Разбрахме, че Световният ден за борба с хепатита ще бъде отбелязан на 19 май. По този повод какви активности предвиждате?  
Стремежът ни е нашите активности да започнат преди 19 май с подготвителна кампания. Естествено кулминацията ще бъде на самата дата. Като цяло стремежът ни ще бъде насочен към това да повишим информираността на хората по отношение на заболяването и да обърнем вниманието на отговорните институции към решаването на проблема, който е изключително сериозен и с огромно социално значение. Една от основните активности в световен мащаб ще бъде всички държави участнички, които надвишават 150 от всички континенти, да издигнат 12 искания, свързани с хепатита, към своите правителства. Шест от тези искания са еднакви за всички държави, а останалите шест са съобразени с локалните потребности на съответната страна.  
 
България също ще се включи в тази инициатива, още повече, че тя е една от най-проблемните държави от ЕС относно политиката си спрямо болните от хепатит. Факт е, че честотата на носителство на вируса на хепатит В и С у нас е много висока, а ресурсите които се отделят за превенцията и лечението на това заболяване са много по-малки от реалните нужди.  
 
С какви проблеми се сблъсквате?  
Проблемите са изключително много, като започнем от ниската информираност на обществото за хроничните вирусни хепатити В и С. Много често те се асоциират с хепатит А или така познатия в обществото хепатит на ?мръсните ръце?, което е изключително неправилно. Другите проблемни звена са профилактиката, профилактичната политика на държавата и на здравните институции, стигайки до лечението и грижата за пациента, което е основен "препъни-камък" в последните няколко години. В България носители на хепатит С са около 116 000 човека, а на хепатит В около 300 000 човека. На фона на тези стряскащи цифри в България годишно лечение получават не повече от 350 човека. Всички останали, които не се лекуват представляват реална опасност за околните, защото продължават да разпространяват заразата, като в повечето случаи дори не знаят за това, тъй като заболяването може да няма никакви външни изяви. И това са само част от проблемите. Те съдържат в себе си много детайли и ние като сдружение, заедно с Дружеството на гастроентеролозите, а вече за щастие и с някои от българските институции, правим първи стъпки в усилията си да разрешаваме тези проблеми.  
 
На какво е посветено световното събитие тази година?  
Целта на събитието е да се обърне внимание на света, на обикновения човек и на сериозните институции от световно и континентално значение като СЗО, нейните регионални офиси и някои европейски структури за това колко обширен е проблемът Хепатит. Целта ни е да се изтъкне необходимостта от много действия от страна на правителствата, за да се накарат хората да се изследват, да мислят за проблема, да накарат лекарите да мислят за този проблем. Като цяло усилията и исканията, които ще поставим пред правителствата, ще са насочени в тази посока. За никой не е тайна, че хепатитът е доста по-сериозен и мащабен проблем, отколкото например ХИВ. За съжаление обаче той като че ли остава на заден план и е изместен от гръмката световна заплаха СПИН. Истината е обаче, че хепатитът засяга многократно пъти повече хора. Например в Европа всяка година от усложненията на хепатита умират четири пъти повече хора, отколкото от ХИВ и СПИН.  
Планирали сме и седмица на ваксинирането, заедно с предоставянето на информация за профилактиката и лечението на това заболяване.  
 
Хепатитът е глобален проблем, който засяга всички нас. Разкажете повече за това заболяване.  
Като глобален чисто медицински проблем хепатитът вълнува медицинската общност от много години. Отдавна се търсят начини за ефективно лечение срещу това заболяване. На този етап разполагаме с няколко медикамента, които са стандарт при лечението на хепатита, като други медикаменти са в процес на разработка. От 22 април започва Конгрес на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб в Милано, където ние сме активни участници, и на който се надяваме да бъдат изнесени нови данни за методите и начини за лечение. На този етап лечението на хроничния вирусен хепатит С е доста по-ефективно. Златен стандарт при терапията на заболяването е пегилиран интерферон с рибавирин, по-специално Пегасис. Този стандарт едва ли скоро ще бъде променен предвид факта, че макар да се проучват още много лекарства, в повечето случаи те са в комбинация с Пегасис. Освен това опитът на нашите водещи специалисти в лечението на хроничните вирусни хепатити е свързан основно с този медикамент. Когато говорим за хепатит С, в България близо 70% от хората, които започват терапия, биват напълно излекувани и това един от най-високите проценти в Европа. Тази успеваемост се дължи на прецизния подбор на пациентите, поради факта, че годишно се лекуват ограничен брой болни, както споменах преди това. Парите, които държавата отделя за лечението на това заболяване са крайно недостатъчни. Като че ли никой не си дава сметка, че всеки един излекуван пациент на практика спира да тежи на здравната система. След като вирусът бъде унищожен, шансът да се развият някакви усложнения е малък.  
 
Колкото по-рано започне лечението на хепатита, толкова по-голям е шансът човек да бъде излекуван напълно, като разбира се от това държавата ще пести пари в бъдеще. Лечението на един болен от хепатит С е около 34 000 лв. годишно, а при хепатит В около 22 000 лв. годишно. За сравнение една чернодробна трансплантация е от порядъка на 200 000 лв.  
 
Това не са единствените проблеми. Например хепатит В е заболяване, което донякъде се пренебрегва у нас и като че ли по-малко се познава. От тези 350 пациента, които споменах в началото на нашия разговор едва 100 са лекуваните от хепатит В. Тревожна е информацията, която получихме, че е спрян приемът на протоколи на тези пациенти от здравната каса. На практика хепатит В (в случаите, в които пациентът е подходящ за лечение) не търпи отлагане. Там болните не могат да бъдат поставяни в листата на чакащите. На практика българският пациент с хепатит В е лишен от достъпа си за лечение. Явно не се оценя факта, че точно вирусът на хепатит В води до много по-тежки усложнения, инвалидизация и дори летален изход ако не се вземат адекватни мерки за лечение на инфекцията.  
 
Какво е лечението и как може да се осъществи превенцията, що се отнася до вирусните хепатити?  
Когато говорим за първична профилактика, истината е че разполагаме с прекрасни ваксини срещу хепатит В или комбинирана ваксина срещу хепатит А и В. За нещастие обаче срещу хепатит С не разполагаме с ваксина и съответно начините за профилактика са различни. Основният път за разпространение на хепатит С е кръвният път. Обикновено заразяването се осъществява от човек на човек, когато има кръвен контакт. Превантивните мерки са много и разнообразни. Най-важното е доброто ниво на хигиена в болничните и стоматологичните заведения, студиата за татуировки и пиърсинг и въобще местата, където има възможност за предаване на вируса по кръвен път. Застрашена група хора са венозните наркомани, които би следвало да бъдат обучавани по какъв начин да се предпазват от хепатит.  
 
Профилактиката се изразява в това хората да бъдат информирани, да се засили контролът там, където нивото на хигиена не е достатъчно добро и разбира се, болните да бъдат лекувани, за да се спре заразата. У нас кръвта се изследва за хепатит В и С, така че на практика кръвопреливането не е проблем. Но за да се намали разпространението на хепатит С е необходимо болните да бъдат лекувани.  
 
В България е въведена ваксинация за хепатит В на новородените след 1992 г. и последните данни сочат, че на практика в групата на децата до 16 години хепатит В е елиминиран като проблем. Лечението на болните от хепатит  
В е поддържащо, без да може изцяло да се изкорени вирусът поне на този етап. Разбира се, част от болните се повлияват позитивно в началото на терапията, но този процент е около 30%. Ето защо казах, че сериозността на инфекцията с вируса на хепатит В се подценява. Трябва да се обърне много по-сериозно внимание, защото тук предаването на болестта от човек на човек става по време на полов акт, посещение при стоматолог и дори в семейството, когато човек не знае за заболяването си и затова, че е заразоносител. Необходимо е да бъдат отделени средства за скрининг на населението за да може държавата да вземе адекватни мерки относно лечението на болните от хепатит В или С. Само по такъв начин може да бъде спряно разпространението на инфекцията.  
 
Нещо, което бихте желал да споделите с читателите на сп. Мединфо?  
За пръв път при осъществяването на инициативите по повод Световния ден за борба с хепатита тази година, Сдружение Хепасист има удоволствието да бъде подпомогнато общо взето от почти всички фармацевтични компании, които имат медикаменти в областта на хепатитите. Досега винаги сме били подпомагани изключително от страна на Рош България, докато тази година за пръв път се включват и други компании. Това е позитивен сигнал за нас. Смятам, че със съвместни усилия ще можем да направим много повече за хората страдащи от това изключително сериозно заболяване.