Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2009

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Добромир Гочев



 
 
„… За съжаление, много голяма част от хората и специално у нас или не знаят, че имат високо кръвно налягане, или знаят, но не го лекуват адекватно…”  
 
Доц. д-р Добромир Тенев Гочев е роден на 09 юли 1951 г. в гр. Хасково. Медицинското си образование завършва във Висш медицински институт – гр. София през 1975 г. През 1982 г. придобива специалност „Вътрешни болести” в Медицинска академия – гр. София. През 1985 г. придобива специалност „Кардиология” в Медицинска академия – гр. София. През 1992 г. е удостоен с научна степен „доктор на медицината”, а през 1995 г. с научно звание „доцент”.  
От 1998 г. до този момент е Началник на Клиниката по кардиология във ВМА, гр. София.  
 
 
Доц. Гочев, в последните години сърдечно-съдовите заболявания се определят като враг номер 1 на съвременното общество. Кои са най-тревожните факти, засягащи България?  
Това наистина е така. Сърдечно-съдовите заболявания и по-специално смъртността от тях показва една, макар и не много висока, но устойчива тенденция към увеличение и то специално в т.нар. цивилизован свят, в който все пак попада и България, особено след като беше приета в семейството на Европейския съюз.  
 
Най-тревожните факти в това отношение са няколко. На първо място е недобрият контрол на артериалната хипертония. За съжаление много голяма част от хората и специално у нас или не знаят, че имат високо кръвно налягане, или знаят, но не го лекуват адекватно и много често въпросът, който ми задават този тип пациенти е: „Аз нямам оплаквания, защо да си лекувам кръвното налягане?”. Тази тенденция е много тревожна и трябва да се пречупи, като за това е важна ролята особено на общопрактикуващите лекари, които трябва да познават добре основните водещи моменти в контрола на артериалното налягане, както и това, че артериалната хипертония е водещият, основополагащ фактор за развитието на короналната болест на сърцето и съответно на усложненията, свързани с това. Друг тревожен момент е наднорменото тегло. Този проблем съществува основно в Северна Америка и до известна степен във Великобритания. Напоследък обаче като че ли се наблюдава една тенденция за увеличаване броя на хората в млада и средна възраст с наднормено тегло. Това също е въпрос на обучение както на общопрактикуващите лекари, така и на специалистите. Общопрактикуващите лекари са тези, които имат ежедневен контакт със своите пациенти и трябва да обръщат много внимание на този проблем. На следващо място стои тенденцията за увеличаване на захарния диабет от т.нар. втори тип, който също е водещ рисков фактор за сърдечно-съдова болестност и смъртност. Това в най-общи рамки са тревожните тенденции и факти в последните години.  
 
На какво се дължи това? Наследствеността определящ фактор ли е за появата на тези заболявания?  
Естествено. Наследствеността винаги влияе, но ние не можем да се борим с нея. Всеки човек е възприел от своите родители генетичната предразположеност или съответно непредразположеност към дадени заболявания, така че ние не можем да се намесваме поне на този етап от развитието на човешките познания. Това, което има безпорно значение, са нещата, за които се говори всеки ден – стресът, нерационалното хранене, липсата на достатъчно движение. Например препоръката специално по отношение немедикаментозния контрол на артериалната хипертония е не толкова спортуването, колкото осигуряването на поне 30 минути ходене през повечето дни от седмицата.  
 
Сърдечно-съдовият риск се формира най-общо казано от две групи фактори. Едната от тях е т.нар. немодифицируеми фактори. Един от тези рискови фактори е наследствеността, за която вече споменах, другият фактор е полът и третият фактор са годините, т.е. на тези рискови фактори ние не можем да влияем, те са даденост. Другата група рискови фактори са общоизвестните вече такива и за които стана дума – артериалната хипертония, захарният диабет, наднорменото тегло, тютюнопушенето, употребата на алкохол, застоялият начин на живот и др., по-малки причини, които не са формиращи. Основният фактор, както вече казах е артериалната хипертония.  
 
Споменахте пола в групата на немодифицируемите фактори. Какво е процентното съотношение между мъжете и жените що се отнася до сърдечно-съдовите заболявания?  
До определена възраст, по-висок е процентът при мъжете. След 55-годишна възраст този процент постепенно започва да се изравнява. Това се отнася основно за коронарната болест на сърцето.  
 
Какво бихте казал за миокардния инфаркт? Увеличават ли се случаите на това заболяване и какъв е процентът на смъртност от него?  
Ако говорим за България, процентът на острите форми на миокарден инфаркт през последните години не се увеличава или тенденцията за увеличаването му е минимална. Смъртността остава също в граници за последните години и е около 10-15% при пациентите, които са получили остър коронарен инцидент. Тук става дума за първите часове и минути от възникване на заболяването. Трудно е да се каже, но може би смъртността е по-ниска специално в София, където има възможност за т.нар. първична ангиопластика при тези пациенти в първите няколко часа. В София има 24-часово разположение на центрове, които имат възможност за извършване на инвазивна диагностика и процедури. Бърза помощ в първите часове кара пациентите на място, където се извършва първична дилатация и стентиране. Това е модерното поведение при такива случаи. Друг е въпросът, че за съжаление този начин на поведение при острия миокарден инфаркт не е разпространен в цялата страна поради липсата на такава възможност за 24-часово дижурство на специализирани лаборатории.  
 
От друга страна стои проблемът, че като че ли пациентите предпочитат да поизчакат малко, за да видят все пак тази симптоматика няма да премине. По този начин се губят първите часове, когато ефективната намеса е най-добра. Лично според мен няма тревожна тенденция в нарастването както по брой, така и по процент смъртност при това тежко усложнение на исхемичната болест на сърцето.  
 
Има ли падане на възрастовата граница при миокардния инфаркт и защо това е така?  
До известна степен може да се каже, че възрастовата граница пада, поради факта, че стресът като провокиращ фактор непрекъснато се проявява в по-млада възраст. Още повече, че и при самата исхемична болест на сърцето има световна тендения за подмладяване, а всъщност острият коронарен инцидент е остра проява на коронарната болест на сърцето.  
 
С каква апаратура разполагате във вашата Клиника?  
Във ВМА разполагаме с достатъчно добро оборудване, както и с модерна лаборатория за интервенционална диагностика и лечение на заболяванията, за които вече стана дума, така че смятам че в това отношение ние сме не по-зле оборудвани от водещите центрове както в страната, така и в чужбина. Специално за нас кардиолозите е важно и бихме искали да имаме отделен ангиографски апарат, който да обслужва само кардиологичните случаи. В момента сме малко затруднени, защото се работим на общ апарат заедно с другите специалисти.  
 
Какви са най-новите виждания за оптималните стойности на кръвното налягане?  
Миналата 2007 година беше публикувано последното Европейско ръководство за съответните заболявания. Всъщност изискванията за оптимално артериално налягане са много ясни. Когато пациентът не е със захарна болест, неговото артериално налягане трябва да е под 140/90 mmHg. Съответно когато пациентът е със захарен диабет, изикванията са по-строги. Тогава артериалното налягане трябва да е под 130/80 mmHg, тъй като там рисковете за засягане на т.нар. прицелни органи – на първо място бъбреците, са по-големи и поради тази причина артериалното налягане трябва да се поддържа в по-ниски стойности. По същия начин трябва да се постъпва и с пациентите, които имат бъбречна недостатъчност.  
 
Съвременната медицина поставя акцент върху профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Каква според вас специалистите трябва да бъде тя?  
Това е може би един от ключовите въпроси в съвременната кардиология. Проблемът обаче е следният – за да се извършва една профилактика са необходими много повече ресурси, отколкото, за да се провежда лечение на вече настъпило заболяване. Така че за съжаление, профилактиката от чисто финансова и икономическа гледна точка в нашата страна не е на нивото, на което би трябвало да бъде. Профилактика може да се прави в богати страни, в които се отделят достатъчно ресурси за здравеопазване. А както знаем, тук процентът, който се отделя от брутния вътрешен продукт за здравеопазване е много под критичния минимум и много под този, който се отделя в развитите и в икономически мощните страни. Профилактиката е изключително важна и на нея ще се обръща все повече и повече внимание, тъй като е много по-изгодно за обществото да се извършва първична профилактика на един пациент, отколкото той да бъде временно или трайно неработоспособен и да изгуби своя икономически потенциал, Така че, макар и с малко средства в нашата страна трябва да се обръща изключително внимание на профилактиката и това да стане водещ принцип по цялата пирамида на здравните специалисти.  
 
Какви са световните тенденции в развитието на функционалното изследване на сърдечно-съдовата система?  
Световните тенденции са да навлизаме все повече и повече, доколкото това е възможно, в интимните процеси на развитието на атеросклерозата, тъй като тя всъщност стои в основата на коронарната болест на сърцето. Тук все повече и повече се обръща внимание на образната диагстика и то по-специално на неинвазивната образна диагностика, която не води до тези макар и минимални рискове, до които може да се стигне при т.нар. инвазивна диагностика. Тук непрекъснато се увеличава ролята на ЯМР при изследването както на миокардната, така и на съдовата анатомия и функция. В България вече има и съвременни модели на компютъртомографските апарати, с които се оценява коронарната анатомия по неинвазивен път.  
 
Наскоро се проведе Европейския конгрес по кардиология. Кажете с няколко думи какви новости и тенденции в лечението на сърдечно-съдовите заболявания бяха представени там?  
Най-общо казано новостите и тенденциите са тези, за които вече споменах, а именно - адекватна профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, и по-специално първична профилактика за надопускане на развитието на сърдечно-съдово заболяване, продължаване на насоките за съвременно медикаментозно и немедикаментозно лечение на сърдечно-съдовите заболявания въз основа на ръководствата, които непрекъснато се обогатяват и адаптират към новите съвременни условия.  
 
Нещо, което бихте желал да споделите пред читателите на сп. Мединфо?  
Бих отправил един призив към цялото общество, към всеки гражданин на държавата, а той е да обръща внимание на своето здраве. Да обръща внимание тогава, когато все още не е настъпил периодът на заболяването, тогава когато все още може да се помогне, когато ние кардиолозите имаме възможността да извършим контрол на рисковите фактори и да не допуснем развитието на сърдечно-съдово заболяване или, ако то вече е настъпило, да се лекуват адекватно последиците от него, както и рисковите фактори при всеки един пациент, така че да може нашата нация да бъде малко по-здрава отколкото е в момента.