Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2009

Херпес симплекс инфекции

виж като PDF
Текст A
Д-р Д. Странски, Д-р Б. Мирчевска



Инфекциите с херпесни вируси са разпространени в целия свят.  
Вирусът е кариотропен ДНК вирус (Фиг. 1).  
 
 
Фиг. 1.  
 
Според това дали уврежданията се намират по горната или по долната половина на тялото се различават двата типа на заболяването:  
•   I тип или лабиален херпес (херпес на устните или кожен херпес).  
•   II тип или генитален херпес (засяга най-често лигавиците на половите органи).  
 
Хората са силно възприемчиви към херпесните вируси, т.е. инфекция се развива в почти 100% от контактните с вируса. Първичната инфекция с тип I на херпесния вирус обикновено се среща във възрастта до 15 години, а заразяването с тип II - след това.  
 
Рискът за заразяване е по-висок при контакт (включително и полов) с човек, страдащ от явна форма на херпесна инфекция. Риск съществува обаче и при контакт с латентен носител (видимо здрав) на вируса.  
 
Източник на зараза е само човекът - болен или здрав заразоносител. Вирусът се намира в слюнката, очните секрети, секрета на кожно-лигавичните ерозии и половите секрети. Механизмите на предаване са множествени. Главният път на предаване е прекият контакт с болния (контакт на кожа и лигавици, включително целувка, както и контакт с микроскопични капчици във въздуха, съдържащи секрет от херпесните ерозии), тесен контакт с предмети на болния (включително медицински инструменти, с най-голяма сила това важи за зъболекарския и офталмологичен инструментариум) и половия път (вагинален, анален, орално-вагинален и др.).  
 
Други възможни пътища за предаване на вируса са вертикалният (заразяване на новороденото от болна майка - това може да стане както през плацентата преди раждането, така и по време на самото раждане - при контакт на очната лигавица на плода със заразените полови пътища на майката) и много рядко кръвният.  
 
След като човек е инфектиран с вируса на обикновения херпес, той достига през микроскопични наранявания на кожата или лигавиците до кръвта и оттам до нервните ганглии, най-често на подкожните и кожни нерви. Там вирусът изпада в латентно състояние и при определени условия се активира отново, като по обратния път достига до кожата и лигавиците, където причинява специфичните увреждания[1] (Фиг. 2).  
 
 
Фиг. 2.  
 
Причините за реактивация на инфекцията са разнообразни и не напълно изяснени, но най-общо всички те предизвикват отслабване на защитните сили на организма. Такива фактори могат да бъдат: температурни състояния, други инфекции на цялото тяло, прекомерна ултравиолетова радиация (напр. слънчево изгаряне), силен емоционален стрес, промени в имунната система, тежка травма и много други.  
 
Инкубационният период е от 2 до 7, най-често около 4 дни. Трябва да се има предвид обаче, че въпреки реално настъпило инфектиране с вирусите на обикновения херпес, при 1/2 до 2/3 от заразените се наблюдава безсимптомно протичане[2].  
 
Клиничната изява на обикновения херпес варира според вида на вируса и локализацията на инфекцията. Продължителността на заболяването е от една до три седмици.  
 
Кожният херпес (предизвикан от тип I вирус) се изявява най-често като херпес на устата (гингивостоматит, възпаление на лигавицата на устата и венците) или като херпес на устната (лабиален херпес).  
•   Херпес на устата (Фиг. 3) - тази форма се наблюдава предимно при малките деца и протича с някои общи оплаквания като повишена температура и отпадналост. Преди появата на специфичните увреждания се усеща парене и болка в устата, подуване и оточност на венците и езика, а също и повишено отделяне на слюнка. Тези оплаквания са най-силно изразени в първите дни на заболяването и често водят до отказ от прием на храна. След 1 до 3 дни по венците, вътрешната страна на устните, вътрешната страна на бузите, по небцето или гърлото се появяват няколко на брой силно болезнени ерозии с белезникаво дъно. Възможно е да се появи кървене от оточните венци. Ерозиите обикновено са налице около 1-2 седмици. Този вид на херпесната инфекция често рецидивира. Херпесът на устната кухина може да бъде съпроводен от подуване и болезненост на шийните лимфни възли. При по-възрастни болни (над 20-годишна възраст) тази форма на болестта може да протече като ангина с развитие на плитки белезникави ерозии и сиви налепи по сливиците[3].  
     
 
Фиг. 3.  
 
•   Херпес на устните (Фиг. 4 и 5) - това е най-честата проява на заболяването и се наблюдава във всички възрасти (често наричан по народному "стресница"). При здрави в друго отношение хора (с нормални защитни сили) след известно парене или тръпнене на определен участък от кожата и устната се появяват едно или няколко типични везикулки, които скоро се разпукват и преминават в ерозии, които от своя страна скоро завяхват и се покриват с круста. Рядко е налице и повишена температура. Много характерно е честото рецидивиране на тези кожни увреждания- при редица температурни състояния, инфекции, стресови моменти и т.н.[4].  
 
     
Фиг. 4 и 5.  
 
Изключително рядко, при увредени болни, обикновеният херпес може да протече като изолирано засягане на някой от вътрешните органи като черен дроб, бъбреци, главен мозък и др.  
 
Заболяването може да протече тежко с развитие на сериозни усложнения при хора с потисната имунна система (напр. болни от СПИН, раково болни и др.), кърмачета под 6-седмична възраст и др. В тези случаи може да се развие херпетичен менингоенцефалит (възпаление на главния мозък и неговите обвивки), засягане на черния дроб и бъбреците и др.  
 
Диагнозата се поставя клинично. Рядко се прибягва до извършването на други изследвания, тъй като те обикновено се оказват недостатъчно информативни или необходими[5].  
 
Диагнозата може да се докаже точно чрез изолиране на вируса от течност на кожно-лигавичните везикули или ерозии и последващото му доказване чрез отглеждане на клетъчни култури в лабораторни условия. Този процес най-често изисква 3-5 и повече дни, през което време нерядко оплакванията са отшумели.  
 
Съществуват изследвания, откриващи антитела, насочени срещу херпесните вируси тип I и II, но положителен резултат само свидетелства, че в определен момент от живота си организмът се е сблъскал с тези вируси и евентуално е преболедувал. Ако пациентът посети лекаря без клинична изява на заболяването в момента, тези изследвания не могат сами по себе си да поставят диагнозата.  
 
Понастоящем не съществува лечение, което да елиминира трайно вирусите на херпеса.  
 
Медикаментозното противовирусно лечение се прилага обикновено само при тежки форми на болестта, при деца под 6-седмична възраст и при честа поява на рецидиви. Провежда се с противовирусни препарати като Acyclovir, Famciclovir, Valaciclovir, които могат да се приемат както през устата, така и по венозен път. Тези медикаменти допринасят за по-бързото оздравяване на кожните увреждания и разреждане на повторната им поява или пълното й предотвратяване. Не се препоръчва рутинното приложение на това лечение при деца под 18-годишна възраст и бременни.  
 
За облекчаване на локалната болка, дискомфорт и парене могат да се прилагат мехлеми, съдържащи обезболяващ медикамент. Съществуват мехлеми, съдържащи противовирусен препарат, които могат да допринесат за по-бързо преминаване на кожните увреждания. Не се препоръчва обаче употребата на тези медикаменти при деца под 18-годишна възраст и бременни.  
Съществуват имунни препарати, представляващи готови защитни антитела срещу херпесния вирус. Те се прилагат само в случаите на много тежко протичане на болестта с голям риск за сериозни усложнения при много отслабена имунна система на болния.  
 
Бременните жени, които страдат от генитален херпес към момента нараждането или имат чести рецидиви на заболяването, трябва да се обърнат към лекар, за да се прецени най-удачният начин на родоразрешение.  
 
Необходимо е да се спазват редица предпазни мерки, поради опасността от разпространяване на инфекцията от една част на тялото към друга, както и от предаване на болестта от един човек на друг. Трябва да се спазва много добра лична хигиена (старателно измиване на ръцете, да не се докосват очите и други части на тялото след докосване на херпетичните везикули и ерозии, да не се ползват дрехите на болен от херпес човек и др.) и полова хигиена (избягване на безразборни сексуални контакти, използване на презерватив, избягване на сексуален контакт при наличие на активна инфекция при един от партньорите и др.).  
 
В огромната част от случаите прогнозата е много добра по отношение оздравяването на кожно-лигавичните увреждания. Това най-често става за 1 до 4 седмици. На мястото на кожните лезии обикновено не остават белези.  
 
 
КНИГОПИС:
 
1.   Margolis TP, Imai Y, Yang L, Vallas V, Krause PR. Herpes simplex virus type 2 (HSV-2) establishes latent infection in a different population of ganglionic neurons than HSV-1: role of latency-associated transcripts. J Virol. Feb 2007; 81(4):1872-8.  
2.   Levett PN. Seroprevalence of HSV-1 and HSV-2 in Barbados. Med Microbiol Immunol. Jan 2005;194(1-2):105-7  
3.   [Best Evidence] Baeten JM, Strick LB, Lucchetti A, Whittington WL, Sanchez J, Coombs RW, et al. Herpes simplex virus (HSV)-suppressive therapy decreases plasma and genital HIV-1 levels in HSV-2/HIV-1 coinfected women: a randomized, placebo-controlled, cross-over trial. J Infect Dis. Dec 15 2008; 198(12):1804-8.  
4.   Xu F, Markowitz LE, Gottlieb SL, Berman SM. Seroprevalence of herpes simplex virus types 1 and 2 in pregnant women in the United States. Am J Obstet Gynecol. Jan 2007; 196(1):43.e1-6.  
5.   Boivin G, Goyette N, Sergerie Y, Keays S, Booth T. Longitudinal evaluation of herpes simplex virus DNA load during episodes of herpes labialis. J Clin Virol. Dec 2006; 37(4):248-51.