Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2009

Остър бронхит в детска възраст

виж като PDF
Текст A
Д-р М. Алексиева



Острият бронхит е заболяване, характеризиращо се с възпаление на бронхите с продължителност не повече от 3 седмици. Заболяването е едно от 5-те най-чести причини за посещение при детския лекар.  
 
Честотата на острия бронхит в различните страни е различна и варира между 20.7-28%.  
 
Най-често боледуват децата под 5-годишна възраст, предимно през есенно-зимния сезон, като при децата между 9-15-годишна възраст се наблюдава втори пик на заболеваемост.  
 
Етиология  
Най-честите етиологични причинители на острия бронхит са вирусите в 90% от случаите, а в 10% се откриват бактерии.  
 
Най-честите причини на острия бронхит сред педиатричната популация са:  
•   Вируси  
◦ Аденовирус.  
◦ Грип.  
◦ Парагрип.  
◦ RSV.  
◦ Риновирус.  
◦ Коксакивирус.  
◦ HSV.  
•   Вторична бактериална инфекция, като част от инфекция на горните дихателни пътища, причинени от:  
◦ S. Pneumonia.  
◦ M. Catarrhalis.  
◦ H. Influenzae.  
◦ Chlamydia pneumonia.  
◦ Mycoplasma species.  
•   Тютюнев дим.  
•   Алергени.  
•   Хронична аспирация или гастроезофагиален рефлукс.  
•   Гъбични инфекции.  
 
Патоанатомия  
Патоанатомичните промени се характеризират първоначално с конгестия на мукозата, секретите са обикновено редки, но активността на мукозните жлези се повишава с напредване на възпалителния процес и се увеличава продукцията на храчки. Миграцията на полиморфонуклеарни левкоцити в стената на въздухоносните пътища и лумена съдейства за образуването на гнойна експекторация. Еозинофилни инфилтрати, шарко-лайденови кристали и спирали на Куршман се откриват предимно при остър бронхит, известен като „пластичен бронхит”. Последният се среща сравнително рядко в детската възраст и се характеризира с образуването на плътни и лепкави секрети, водещи до запушване на дихателните пътища. Пациенти с вродени сърдечни заболявания, които са претърпели операция тип Fontan, са с повишен риск от развитието на пластичен бронхит, като причините за неговото възникване са неизвестни.  
 
Според характеристиката на ексудата се различават следните видове: катарален, гноен, фибринозен, хеморагичен, путриден и некротичен.  
 
Клинична картина  
Заболяването започва като инфекция на дихателните пътища. Наблюдава се неспокойствие, отпадналост, втрисане, леко повишена температура, зачервено гърло, болки по гърба и мускулите. При децата има кашлица, придружена с водниста секреция от носа. След няколко дни секретите от носа стават по-гъсти и гнойни. Кашлицата първоначално е суха, дразнеща и непродуктивна. В първите часове или дни се отделя малко количество вискозни храчки, а по-късно секретите стават по-жилави или мукопурулентни. Децата под 5-годишна възраст рядко отхрачват. В тази възрастова група храчките се виждат в повърнатото съдържимо (т.нар. посткашличен емезиз).  
 
Параклиника  
Кръвната картина в повечето случаи остава непроменена. Рентгеновото изследване на белите дробове показва двустранно усилен съдов рисунък и уголемени хилусни сенки.  
 
Диференциална диагноза  
Прави се с други форми на бронхит, астма и пневмония. Трябва да се имат предвид някои инфекциозни заболявания като коклюш и морбили, които могат да започнат с клиниката на остър бронхит.  
 
Лечение  
Лечението е комплексно и цели овладяване на интоксикацията, ограничаване на инфекциозния процес и осигуряване на проходимост на дихателните пътища. То е предимно симптоматично и се провежда в домашна обстановка.  
 
Прилагат се антипиретик при висока температура, отхрачващи средства. Стаята се проветрява често, въздухът трябва да бъде затоплен и умерено овлажнен. Храната е лека, лесно усвоима, богата на витамини. Осигуряват се достатъчно течности. При установен вирусен причинител се прилагат противовирусни препарати.  
 
Кортикостероидните препарати имат ограничено приложение. Те са показани при обратим бронхиален спазъм.  
 
Физикалната терапия има голямо значение за отстраняване на бронхиалната секреция. С помощта на различните физикални методи се подпомага пасивното отстраняване на секрета. При белези на дихателна недостатъчност и артериална хипоксемия се провежда и кислородолечение. При суспектни данни за бактериална инфекция са необходими и антибиотици.  
 
При наличието на по-тежка клинична картина и особено при дихателна недостатъчност, лечението трябва да се проведе в болнична обстановка и с широк комплекс от диагностични и терапевтични мероприятия.  
 
Прогнозата на острия бронхит е добра. Средната продължителност на симптомите е около седмица и само приблизително в 25% от случаите е две седмици, а тежки усложнения се срещат в около 3% от пациентите.  
 
КНИГОПИС:
 
1.   Добрев П., Възпалителни заболявания на белите дробове, 2002, 207-211.  
2.   Caloran P. L , Acute bronchitis, E-medicine, Mar 19, 2009.  
3.   Loughlin G. M, Bronchitis, Kendig’s Disorders of the Respiratory Tract in Children, 7th edition, 416-421.