Базоцелуларен карцином
виж като PDF
Текст
Д-р Динко Странски
Базоцелуларният карцином е най-често срещаният карцином при хората. Обикновено се появява по зони, изложени на хронично слънчево облъчване. Базоцелуларният карцином обикновено нараства бавно и рядко метастазира, но може да причини локална деструкция и обезобразяване при неправилно лечение и ненавременно откриване. Прогнозата е отлична при правилно третиране[1].
Счита се, че базоцелуларният карцином произлиза от плурипотентни клетки в базалния слой на епидермиса или от фоликуларни структури. Тези клетки се образуват през целия живот и формират космите, мастните и апокринните жлези. Туморът прораства обикновено от епидермиса или от стволовите клетки на космения фоликул, които се намират точно в канала на мастната жлеза.
Съществуват различни теории за гени, отговорни за образуването на базоцелуларните карциноми. Мутации в TP53 тумор супресорния ген, предизвикани от UV-лъчите често биват откривани при случаи на базоцелуларен карцином. Имунохистохимично се открива също активиран BCL2 (антиапоптотичен прото-онкоген)[2].
Тъй като базоцелуларният карцином най-често засяга главата и врата, често се стига до козметично обезобразяване. Възможно е да се стигне до загуба на зрението при орбитално засягане. Периневрално разпространение би могло да доведе до загуба на функцията на нерва и дълбока и екстензивна инвазия на тумора. Базоцелуларият карцином често улцерира като се създават условия за инфекция. Смъртните случаи от базоцелуларен карцином са изключително редки[3].
Базоцелуларният карцином най-често се среща при хора в напреднала възраст, предимно от бялата раса, като съотношението мъже-жени е 3:2.
Базоцелуларният карцином обикновено започва като незаздравяваща рана. Най-често ангажира кожата на лицето, ушите, скалпа и горната част на трункуса. Незначително травмиране при миене на лицето или избърсване с хавлиена кърпа може да предизвика кървене. Обикновено пациентите съобщават за хронично излагане на слънце[4].
Съществуват редица клинични и хистологични подтипове на базоцелуларния карцином. Разпознаването на различните подтипове е от значение, тъй като агресивният терапевтичен подход е неизбежен при микронодуларен, инфилтриращ или морфеаформен базоцелуларен карцином.
Нодуларният базоцелуларен карцином е най-често срещаният вариант на базоцелуларния карцином. Най-често се среща по кожата на главата, врата и горната част на гърба[5]. Лезиите могат да имат някои от следните характеристики:
o Восъчни на цвят папули с централна депресия (Фиг. 1).
o Перловиден ръб.
o Ерозии или улцерации.
o Кървене.
o Крусти.
o Надигнати граници (Фиг. 2).
o Прозрачен вид.
o Повърхностни телеангиектазии.
o Данни за кървене при минимално травмиране.
Фиг. 1
Фиг. 2
За разлика от лезиите при нодуларния базоцелуларен карцином, тези при пигментния базоцелуларен карцином съдържат кафяв или черен пигмент и са по-често срещани при хора с тъмна кожа (Фиг. 3).
Фиг. 3
Лезиите при кистичния базоцелуларен карцином са полупрозрачни синьо-сиви кистични нодули, приличащи на бенигнени кистични формации.
Суперфициалният базоцелуларен карцином се проявява с розови до червено-кафяви папули или хиперкератотични плаки, с нишковидна граница. Суперфициалният базоцелуларенкарцином ангажира кожата на трункуса и рядко е инвазивен. Папулите напомнят тези при псориазис или екзема, но са бавно прогресиращи.
Множествени суперфициални базоцелуларни карциноми могат да са индикация за отравяне с арсеник.
Микронодуларният базоцелуларен карцином е с агресивен ход. Той е с ясни граници, не улцерира, изглежда жълто-бял при опъване на кожата и е твърд при палпация.
Морфеаформните и инфилтративни подтипове на базоцелуларния карцином са агресивни със склеротични плаки или папули, неясни граници. Те се характеризират с улцерации, кървене и формиране на крусти (Фиг. 4 и 5).
Фиг. 4
Фиг. 5
Като причини, предизвикващи базоцелуларен карцином, могат да бъдат посочени:
• UV-радиация – най-важната и често срещана причина за възникването на базоцелуларен карцином. Късовълновите UV-лъчи (290-320 nm, предизвикващи слънчево изгаряне) се смята, че играят по-голяма роля при възникването на базоцелуларен карцином от дълговълновите UVA-лъчи (320-400 nm, предизвикващи слънчев тен). Типичният латентен период между увреждането от UV-лъчите и клиничното начало на базоцелуларния карцином е между 20 и 50 години.
• Хроничната експозиция на арсеник е свързана с развитието на базоцелуларен карцином. Най-често това става чрез замърсени водоизточници.
Диагнозата при базоцелуларния карцином се поставя хистологично.
Най-ефикасното лечение на базоцелуларния карцином е хирургичната ексцизия. Целта на хирургичното лечение е разрушаване или премахване на тумора, за да се предотврати по-нататъшна пролиферация на малигнена тъкан. Други методи на лечение са прилагането на локални химиотерапевтици и имуномодулатори при малки суперфициални базоцелуларни карциноми, криотерапия, Mohs хирургия и др. При подбора на терапевтичен подход трябва да се отчетат множество фактори като хистологичен подтип на базоцелуларния карцином, локализация на тумора, възраст на пациента и др. Затова е необходимо консултацията и лечението да бъдат извършени от опитен дерматохирург, опитен хистопатолог, с какъвто екип разполагаме в ККВБ.
КНИГОПИС:
1. Karagas MR. Occurrence of cutaneous basal cell and squamous cell malignancies among those with a prior history of skin cancer. The Skin Cancer Prevention Study Group. J Invest Dermatol. Jun 1994; 102(6):10S-13S.
2. Silverman MK, Kopf AW, Grin CM, Bart RS, Levenstein MJ. Recurrence rates of treated basal cell carcinomas. Part 2: Curettage-electrodesiccation. J Dermatol Surg Oncol. Sep 1991; 17(9):720-6.
3. Brodland DG. Diagnosis of nonmelanoma skin cancer. Clin Dermatol. Nov-Dec 1995; 13(6):551-7.
4. Fritsch P. Dermatologie und Venerologie. 2nd ed. Berlin, Germany: Springer; 2004.
5. Miller SJ. Pathogenesis: basal cell carcinoma. In: Maloney ME, Miller SJ, eds. Cutaneous Oncology. Oxford, England: Blackwell Science; 1998: 581-5.
Базоцелуларният карцином е най-често срещаният карцином при хората. Обикновено се появява по зони, изложени на хронично слънчево облъчване. Базоцелуларният карцином обикновено нараства бавно и рядко метастазира, но може да причини локална деструкция и обезобразяване при неправилно лечение и ненавременно откриване. Прогнозата е отлична при правилно третиране[1].
Счита се, че базоцелуларният карцином произлиза от плурипотентни клетки в базалния слой на епидермиса или от фоликуларни структури. Тези клетки се образуват през целия живот и формират космите, мастните и апокринните жлези. Туморът прораства обикновено от епидермиса или от стволовите клетки на космения фоликул, които се намират точно в канала на мастната жлеза.
Съществуват различни теории за гени, отговорни за образуването на базоцелуларните карциноми. Мутации в TP53 тумор супресорния ген, предизвикани от UV-лъчите често биват откривани при случаи на базоцелуларен карцином. Имунохистохимично се открива също активиран BCL2 (антиапоптотичен прото-онкоген)[2].
Тъй като базоцелуларният карцином най-често засяга главата и врата, често се стига до козметично обезобразяване. Възможно е да се стигне до загуба на зрението при орбитално засягане. Периневрално разпространение би могло да доведе до загуба на функцията на нерва и дълбока и екстензивна инвазия на тумора. Базоцелуларият карцином често улцерира като се създават условия за инфекция. Смъртните случаи от базоцелуларен карцином са изключително редки[3].
Базоцелуларният карцином най-често се среща при хора в напреднала възраст, предимно от бялата раса, като съотношението мъже-жени е 3:2.
Базоцелуларният карцином обикновено започва като незаздравяваща рана. Най-често ангажира кожата на лицето, ушите, скалпа и горната част на трункуса. Незначително травмиране при миене на лицето или избърсване с хавлиена кърпа може да предизвика кървене. Обикновено пациентите съобщават за хронично излагане на слънце[4].
Съществуват редица клинични и хистологични подтипове на базоцелуларния карцином. Разпознаването на различните подтипове е от значение, тъй като агресивният терапевтичен подход е неизбежен при микронодуларен, инфилтриращ или морфеаформен базоцелуларен карцином.
Нодуларният базоцелуларен карцином е най-често срещаният вариант на базоцелуларния карцином. Най-често се среща по кожата на главата, врата и горната част на гърба[5]. Лезиите могат да имат някои от следните характеристики:
o Восъчни на цвят папули с централна депресия (Фиг. 1).
o Перловиден ръб.
o Ерозии или улцерации.
o Кървене.
o Крусти.
o Надигнати граници (Фиг. 2).
o Прозрачен вид.
o Повърхностни телеангиектазии.
o Данни за кървене при минимално травмиране.

Фиг. 1

Фиг. 2
За разлика от лезиите при нодуларния базоцелуларен карцином, тези при пигментния базоцелуларен карцином съдържат кафяв или черен пигмент и са по-често срещани при хора с тъмна кожа (Фиг. 3).

Фиг. 3
Лезиите при кистичния базоцелуларен карцином са полупрозрачни синьо-сиви кистични нодули, приличащи на бенигнени кистични формации.
Суперфициалният базоцелуларен карцином се проявява с розови до червено-кафяви папули или хиперкератотични плаки, с нишковидна граница. Суперфициалният базоцелуларенкарцином ангажира кожата на трункуса и рядко е инвазивен. Папулите напомнят тези при псориазис или екзема, но са бавно прогресиращи.
Множествени суперфициални базоцелуларни карциноми могат да са индикация за отравяне с арсеник.
Микронодуларният базоцелуларен карцином е с агресивен ход. Той е с ясни граници, не улцерира, изглежда жълто-бял при опъване на кожата и е твърд при палпация.
Морфеаформните и инфилтративни подтипове на базоцелуларния карцином са агресивни със склеротични плаки или папули, неясни граници. Те се характеризират с улцерации, кървене и формиране на крусти (Фиг. 4 и 5).

Фиг. 4

Фиг. 5
Като причини, предизвикващи базоцелуларен карцином, могат да бъдат посочени:
• UV-радиация – най-важната и често срещана причина за възникването на базоцелуларен карцином. Късовълновите UV-лъчи (290-320 nm, предизвикващи слънчево изгаряне) се смята, че играят по-голяма роля при възникването на базоцелуларен карцином от дълговълновите UVA-лъчи (320-400 nm, предизвикващи слънчев тен). Типичният латентен период между увреждането от UV-лъчите и клиничното начало на базоцелуларния карцином е между 20 и 50 години.
• Хроничната експозиция на арсеник е свързана с развитието на базоцелуларен карцином. Най-често това става чрез замърсени водоизточници.
Диагнозата при базоцелуларния карцином се поставя хистологично.
Най-ефикасното лечение на базоцелуларния карцином е хирургичната ексцизия. Целта на хирургичното лечение е разрушаване или премахване на тумора, за да се предотврати по-нататъшна пролиферация на малигнена тъкан. Други методи на лечение са прилагането на локални химиотерапевтици и имуномодулатори при малки суперфициални базоцелуларни карциноми, криотерапия, Mohs хирургия и др. При подбора на терапевтичен подход трябва да се отчетат множество фактори като хистологичен подтип на базоцелуларния карцином, локализация на тумора, възраст на пациента и др. Затова е необходимо консултацията и лечението да бъдат извършени от опитен дерматохирург, опитен хистопатолог, с какъвто екип разполагаме в ККВБ.
КНИГОПИС:
1. Karagas MR. Occurrence of cutaneous basal cell and squamous cell malignancies among those with a prior history of skin cancer. The Skin Cancer Prevention Study Group. J Invest Dermatol. Jun 1994; 102(6):10S-13S.
2. Silverman MK, Kopf AW, Grin CM, Bart RS, Levenstein MJ. Recurrence rates of treated basal cell carcinomas. Part 2: Curettage-electrodesiccation. J Dermatol Surg Oncol. Sep 1991; 17(9):720-6.
3. Brodland DG. Diagnosis of nonmelanoma skin cancer. Clin Dermatol. Nov-Dec 1995; 13(6):551-7.
4. Fritsch P. Dermatologie und Venerologie. 2nd ed. Berlin, Germany: Springer; 2004.
5. Miller SJ. Pathogenesis: basal cell carcinoma. In: Maloney ME, Miller SJ, eds. Cutaneous Oncology. Oxford, England: Blackwell Science; 1998: 581-5.