Базоцелуларен карцином

Д-р Динко Странски



Базоцелуларният карцином е най-често срещаният карцином при хората. Обикновено се появява по зони, изложени на хронично слънчево облъчване. Базоцелуларният карцином обикновено нараства бавно и рядко метастазира, но може да причини локална деструкция и обезобразяване при неправилно лечение и ненавременно откриване. Прогнозата е отлична при правилно третиране[1].  
 
Счита се, че базоцелуларният карцином произлиза от плурипотентни клетки в базалния слой на епидермиса или от фоликуларни структури. Тези клетки се образуват през целия живот и формират космите, мастните и апокринните жлези. Туморът прораства обикновено от епидермиса или от стволовите клетки на космения фоликул, които се намират точно в канала на мастната жлеза.  
 
Съществуват различни теории за гени, отговорни за образуването на базоцелуларните карциноми. Мутации в TP53 тумор супресорния ген, предизвикани от UV-лъчите често биват откривани при случаи на базоцелуларен карцином. Имунохистохимично се открива също активиран BCL2 (антиапоптотичен прото-онкоген)[2].  
 
Тъй като базоцелуларният карцином най-често засяга главата и врата, често се стига до козметично обезобразяване. Възможно е да се стигне до загуба на зрението при орбитално засягане. Периневрално разпространение би могло да доведе до загуба на функцията на нерва и дълбока и екстензивна инвазия на тумора. Базоцелуларият карцином често улцерира като се създават условия за инфекция. Смъртните случаи от базоцелуларен карцином са изключително редки[3].  
 
Базоцелуларният карцином най-често се среща при хора в напреднала възраст, предимно от бялата раса, като съотношението мъже-жени е 3:2.  
 
Базоцелуларният карцином обикновено започва като незаздравяваща рана. Най-често ангажира кожата на лицето, ушите, скалпа и горната част на трункуса. Незначително травмиране при миене на лицето или избърсване с хавлиена кърпа може да предизвика кървене. Обикновено пациентите съобщават за хронично излагане на слънце[4].  
 
Съществуват редица клинични и хистологични подтипове на базоцелуларния карцином. Разпознаването на различните подтипове е от значение, тъй като агресивният терапевтичен подход е неизбежен при микронодуларен, инфилтриращ или морфеаформен базоцелуларен карцином.  
 
Нодуларният базоцелуларен карцином е най-често срещаният вариант на базоцелуларния карцином. Най-често се среща по кожата на главата, врата и горната част на гърба[5]. Лезиите могат да имат някои от следните характеристики:  
o   Восъчни на цвят папули с централна депресия (Фиг. 1).  
o   Перловиден ръб.  
o   Ерозии или улцерации.  
o   Кървене.  
o   Крусти.  
o   Надигнати граници (Фиг. 2).  
o   Прозрачен вид.  
o   Повърхностни телеангиектазии.  
o   Данни за кървене при минимално травмиране.  
 
 
 
Фиг. 1  
 
 
Фиг. 2  
 
За разлика от лезиите при нодуларния базоцелуларен карцином, тези при пигментния базоцелуларен карцином съдържат кафяв или черен пигмент и са по-често срещани при хора с тъмна кожа (Фиг. 3).  
 
 
 
Фиг. 3  
 
Лезиите при кистичния базоцелуларен карцином са полупрозрачни синьо-сиви кистични нодули, приличащи на бенигнени кистични формации.  
 
Суперфициалният базоцелуларен карцином се проявява с розови до червено-кафяви папули или хиперкератотични плаки, с нишковидна граница. Суперфициалният базоцелуларенкарцином ангажира кожата на трункуса и рядко е инвазивен. Папулите напомнят тези при псориазис или екзема, но са бавно прогресиращи.  
 
Множествени суперфициални базоцелуларни карциноми могат да са индикация за отравяне с арсеник.  
 
Микронодуларният базоцелуларен карцином е с агресивен ход. Той е с ясни граници, не улцерира, изглежда жълто-бял при опъване на кожата и е твърд при палпация.  
 
Морфеаформните и инфилтративни подтипове на базоцелуларния карцином са агресивни със склеротични плаки или папули, неясни граници. Те се характеризират с улцерации, кървене и формиране на крусти (Фиг. 4 и 5).  
 
 
Фиг. 4  
 
 
Фиг. 5  
 
Като причини, предизвикващи базоцелуларен карцином, могат да бъдат посочени:  
•   UV-радиация – най-важната и често срещана причина за възникването на базоцелуларен карцином. Късовълновите UV-лъчи (290-320 nm, предизвикващи слънчево изгаряне) се смята, че играят по-голяма роля при възникването на базоцелуларен карцином от дълговълновите UVA-лъчи (320-400 nm, предизвикващи слънчев тен). Типичният латентен период между увреждането от UV-лъчите и клиничното начало на базоцелуларния карцином е между 20 и 50 години.  
•   Хроничната експозиция на арсеник е свързана с развитието на базоцелуларен карцином. Най-често това става чрез замърсени водоизточници.  
 
Диагнозата при базоцелуларния карцином се поставя хистологично.  
 
Най-ефикасното лечение на базоцелуларния карцином е хирургичната ексцизия. Целта на хирургичното лечение е разрушаване или премахване на тумора, за да се предотврати по-нататъшна пролиферация на малигнена тъкан. Други методи на лечение са прилагането на локални химиотерапевтици и имуномодулатори при малки суперфициални базоцелуларни карциноми, криотерапия, Mohs хирургия и др. При подбора на терапевтичен подход трябва да се отчетат множество фактори като хистологичен подтип на базоцелуларния карцином, локализация на тумора, възраст на пациента и др. Затова е необходимо консултацията и лечението да бъдат извършени от опитен дерматохирург, опитен хистопатолог, с какъвто екип разполагаме в ККВБ.  
 
КНИГОПИС: