Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2009

Desloratadine в стандартни и по-високи дози намалява обема на уртиките и подобрява студово-провокиращия праг при пациенти със студова уртикария

виж като PDF
Текст A
гл. кор. проф. д-р Николай К. Цанков, д.м.н.



Рандомизирано, плацебо-контролирано, кръстосано клинично проучване
 
ОБЗОР

 
 
Студовата уртикария (СУ) е физикална уртикария, която се характеризира с появата на уртики по кожата (с или без ангиоедем) при излагане на ниски температури. Провокиращи фактори могат да бъдат студен въздух, студени течности или повърхности. На практика пациентите със СУ са с потенциален риск от тежки системни анафилактични реакции. Клиничните симптоми при СУ се дължат на освобождаване на медиатори от мастоцитите в отговор на студова провокация. Ако например неволно те паднат в студена вода или погълнат студени напитки, могат да се развият тежки животозастрашаващи реакции, като напр. оклузивен едем на дихателните пътища.  
 
Екип от учени на университетската клиника Charité в Берлин провежда клинично изпитване за оценка ефективността и безопасността на desloratadine* 5 mg и 20 mg дневно при пациенти със СУ. В това проспективно, рандомизирано, двойно-сляпо кръстосано проучване пациенти със СУ (n=30) получават плацебо, 5 mg desloratadine и 20 mg desloratadine дневно в продължение на 7 дни, разделени от 14 дневен период без терапия. В края на всеки терапевтичен курс пациентите са подложени на студова провокация с TempTest 2.0/2.1 система, като урикариалните реакции са оценени с помощта на триизмерни термографични и фотографски измервания.  
 
Методи  
В проучването са включени мъже и жени на възраст между 18 и 75 г. с потвърдена СУ поне 6 седмици преди скрининга. Клиничното проучване (clinicaltrials. gov; identifier: NCT00600847) е разрешено от Етичната комисия на регион Берлин и от Федералния институт за лекарства и медицински изделия, като от всички пациенти е взето информирано съгласие за участие. На скрининговата визита е проведен студово-провокационен тест, като пациентите с положителна реакция (обрив и сърбеж) след 10 мин. провокация с 4˚С са включени в изпитването. Всички пациенти са рандомизирани според експерименталния дизайн: всяка от 6-те възможни последователности от плацебо, ниска доза и висока доза desloratadine са приложени при еднакъв брой пациенти. Всеки 7-дневен период на терапия е последван от 14-дневен период без терапия преди преминаване към следващ терапевтичен режим.  
 
Критерии за ефективност  
Провокиране на уртики: Извършен е студово-провокиращ тест с TempTest 2.0/2.1 система, позволяваща компютърно контролирани температурни интервали от 0 до 42˚С (±0.1˚С). След 7-дневна терапия пациентите са подложени на студово-провокиращ тест на предмишницата, като кожната реакция е оценена с триизмерна термо- и фотография. Оценен е критичният температурен праг чрез стимулация с 4˚С за 5 мин. при увеличаване на температурата с 3˚С до общо 30˚С, за да се определи най-ниската температура без обрив. Проследени са критичен температурен праг (КТП), определен като най-високата температура, при която се появяват уртики, както и критичен стимулационен праг (КСП), дефиниран като най-малкото време, необходимо за развитие на уртики.  
 
Статистически метод  
Статистически анализ е направен със SAS 9.1.2. (SAS Institute, Inc, Cary, NC) и SPSS 15.0 (SPSS, Inc, Chicago, Ill), при доверителен интервал от 0.5 за всички статистически тестове.  
 
Ефективност  
Първична крайна цел: Оценена е чрез поява на студово-провокирани уртики преди и след терапия с desloratadine (5 mg и 20 mg) и плацебо за 7 дни. Пет милиграма desloratadine за 7 дни се свързват със значително намаляване обема на студово-провокираните уртики в сравнение с плацебо (P<.001). По подобен начин терапията с 20 mg desloratadine за 7 дни води до значително намаляване обема на студово-провокираните уртики в сравнение с плацебо (P<.001). Ефектът на 20 mg desloratadine е значително по-добър, в сравнение с този на 5 mg desloratadine (P<.001). При термографичния анализ са установени по-малки зони на лезия при групите на 5 mg desloratadine (средно 278.68 mm2) и 20 mg desloratadine (ср. 214.39 mm2) в сравнение с плацебо (ср. 281.31 mm2). По отношение на останалите проследени критерии (КТП и КСП) резултатите са били отново в полза на групите на desloratadine спрямо тези на плацебо (Фиг. 1).  

Фиг. 1.  
А: Триизмерен фотографски образ на студово-индуциран уртикариален отговор при пациент със СУ на плацебо, 5 mg desloratadine и 20 mg desloratadine за 7 дни  
В: Термографски образ на студово-индуциран уртикариален отговор при пациент със СУ на плацебо, 5 mg desloratadine и 20 mg desloratadine за 7 дни


 
Лекарствена безопасност  
По време на проучването не е наблюдавана сънливост при нито един от пациентите. Докладвана е само една сериозна нежелана реакция (гастроентерит), при която пациентът се е възстановил след съответна терапия.  
 
Обсъждане  
По последни данни това е първото проучване, оценяващо ефекта на висока доза неседативен антихистамин върху появата на уртики при пациенти със СУ, при което за оценка е използван обективен и прецизен метод - TempTest система. Установено е, че 7-дневната терапия на пациенти със СУ със стандартна доза от 5 mg desloratadine дневно намалява обема на студово-индуцираните уртики, в сравнение с плацебо. Изключително важно е, че увеличената доза desloratadine до 20 mg, т.е. четири пъти над стандартната доза, се свързва с допълнителни ползи за пациента в сравнение с тези, наблюдавани при стандартна доза. При 20 mg desloratadine в по-голяма степен спрямо стандартната доза се намалява обемът на студово-провокираните уртики, като статистически значимо намалява и температурният праг, а времето за провокиране на уртиките се удължава. Тъй като СУ се регулира от мастоцитите, увеличената доза desloratadine води до стабилизирането им и допълнително до регулиране на сигналите на възпаление в организма и овладяване на симптомите му. Въпреки че увеличената доза desloratadine води до по-добър клиничен ефект при СУ, това не се свързва с увеличаване броя или тежестта на нежеланите реакции. Нивото на сомнолентност е сравнимо с плацебо, дори и в проучване с високи дози (45 mg/дн. за 10 дни)[11], при което не е съобщавано за наличие на сънливост.  
 
Клиничен извод  
Увеличаване на дозата desloratadine при пациенти със СУ води до статистически значимо по-добри резултати по отношение намаляване обема на уртиките, както и критичния температурен праг, в сравнение със стандартна доза desloratadine.  
 
* desloratadine е лекарствен продукт на Schering Plough.  
 
 
 
КНИГОПИС:

1. Siebenhaar F, Weller K, Mlynek A, Magerl M, Altrichter S, Vieira Dos Santos R, et al. Acquired cold urticaria: clinical picture and update on diagnosis and treatment. Clin Exp Dermatol 2007; 32:241-5.  
2. Wanderer AA, Hoffman HM. The spectrum of acquired and familial cold-induced urticaria/urticaria-like syndromes. Immunol Allergy Clin North Am 2004; 24:259-86.  
3. Neven B, Callebaut I, Prieur AM, Feldmann J, Bodemer C, Lepore L, et al. Molecular basis of the spectral expression of CIAS1 mutations associated with phagocytic cell-mediated autoinflammatory disorders CINCA/NOMID, MWS, and FCU. Blood 2004; 103:2809-15.  
4. Siebenhaar F, Staubach P, Metz M, Magerl M, Jung J, Maurer M. Peltier effect based temperature challenge: an improved method for diagnosing cold urticaria. J Allergy Clin Immunol 2004; 114:1224-5.  
5. Boyce JA. Successful treatment of cold-induced urticaria/anaphylaxis with anti-IgE. J Allergy Clin Immunol 2006; 117:1415-8.  
6. Zuberbier T, Bindslev-Jensen C, Canonica W, Grattan CE, Greaves MW, Henz BM, et al. EAACI/GA2LEN/EDF guideline: management of urticaria. Allergy 2006; 61:321-31.  
7. Zuberbier T, Bindslev-Jensen C, Canonica W, Grattan CE, Greaves MW, Henz BM, et al. EAACI/GA2LEN/EDF guideline: definition, classification and diagnosis of urticaria. Allergy 2006; 61:316-20.  
8. Wang YH, Tache´ Y, Harris AG, Kreutner W, Daly AF, Wei JY. Desloratadine prevents compound 48/80-induced mast cell degranulation: visualization using a vital fluorescent dye technique. Allergy 2005; 60:117-24.  
9. Lippert U, Kr€uger-Krasagakes S, Mo¨ller A, Kiessling U, Czarnetzki BM. Pharmacological modulation of IL-6 and IL-8 secretion by the H1-antagonist decarboethoxy-loratadine and dexamethasone by human mast and basophilic cell lines.  
Exp Dermatol 1995; 4:272-6.  
10. Zhao Y, Leung PC, Woo KS, Chen GG, Wong YO, Liu SX, et al. Inhibitory effects of budesonide, desloratadine and dexamethasone on cytokine release from human mast cell line (HMC-1). Inflamm Res 2004; 53:664-9.  
11. Henz BM. The pharmacologic profile of desloratadine: a review. Allergy 2001; 56(suppl 65):7-13.