Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2009

Хранителна алергия в детската възраст

виж като PDF
Текст A
Д-р Пламен Масларски



Хранителната алергия е имунен отговор към храни и хранителни добавки. Честотата на това страдание е значителна в ранна детска възраст, където достига 8% при децата под 3 години и спада до 1% при възрастното население. Установено е, че около 10% от болните от астма деца и 30% от децата с атопичен дерматит имат хранителна алергия. Алергичната реакция може да бъде от бърз тип - IgE-медиирана и от забавен тип не-IgE-медиирана. Клиничната картина е най-добре проучена при IgE-медиираните реакции.  
 
Симптомите са следните:
     
  •    От страна на кожата: еритем, уртикария, оток.  
  •    От дихателната система: ринит, оток на ларинкса, астма.  
  •    От храносмилателната система: сърбеж и оток на устните, небцето и фаринкса, гадене, повръщане, диария, коремна болка.  
  •    От очите: сърбеж и сълзене, оток и зачервяване.  
  •    От централна нервна система: мигрена.  
  •    Генерализирани: анафилаксия.
 
 
Не-IgE-медиирана алергия е свързана със:
     
  •    Синдром на Хейнер.  
  •    Белодробни инфилтрати и белодробна хемосидероза при алергия към краве мляко във възрастта до 2 години.  
  •    Синдром на малабсорбция - най-често при сенсибилизация към краве мляко в периода на отбиване на детето към майчина кърма.  
  •    Глутенова ентеропатия.  
  •    Ентероколитен синдром - краве мляко, соя.
 
 
Основни рискови фактори за възникване на алергии са:
     
  •    Фамилна обремененост - при двустранна такава рискът достига 60%.  
  •    Смесено изкуствено хранене в първите месеци.  
  •    Ранно внасяне с храната на други алергени.
 
 
Храносмилателната и имунната система през кърмаческия период са несъвършени затова хранителната алергизация настъпва основно в тази възраст. Бариерната функция на тънкочревната мукоза не е добре развита и това благоприятства резорбцията на по-големи белтъчни молекули. При изкуствено хранените деца това най-често са белтъците на млякото и соята. Всеки пептит, съдържащ повече от 16 аминокиселини, е потенциален алерген. Кравето мляко съдържа повече от 17 различни белтъци, като най-чести алергени са говеждият албумин и глобулин, бета-лактоглобулин и казеин. От храните, използвани в кърмаческа възраст, потенциални алергени са мляко и млечни произведения, яйца, месо, ядки, бобови храни, плодове: цитрусови, горски, банани, праскови и кайсии.  
 
Диагнозата се обуславя възоснова на:
    •  
    •    Анамнезата - описание на симптомите, предполагаема от болния храна, която ги предизвиква, определяне на времето от поглъщане на храната до поява на съответния симптом.  
    •    Клинично наблюдение.  
    •    Имунологични тестове.  
    •    Диагностични диети - елиминационна и провокационна.
     
     
    Основното патогенетично лечение в детската възраст е диетата. Почти не се използват соевите млека, а се препоръчват трето поколение хидролизирани млека. Те са продукт на успехите в хидролизацията на пептидите, както и на усъвършенстването на ултрафилтрацията. Съдържат нисък процент амино киселини, като основна фракция са късоверижните пептиди. При неуспех на диетата може да се пристъпи към медикаментозно лечение.  
     
    Най-доброто лечение на алергията към краве мляко е кърменето. Атопията е един от рисковите фактори за развитие на хранителна алергия.  
     
    При тези деца се препоръчва:
       
    •    Майката да спазва общоприетата пренатална диета.  
    •    Кърмещата майка да избягва цитрусови плодове, ядки, яйца, риба и евентуално млечни продукти.  
    •    Препоръчва се кърмене най-малко 6 месеца.  
    •    Забавяне захранването на детето.