Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2009

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Д-р Иван Стайков



„…Мозъчните инсулти са третата по ред причина за смъртност сред населението и най-честата причина за трайна инвалидизация… ”  
 
 
 
Д-р Иван Стайков завършва медицинския факултет на Медицински университет – гр. София през 1988 г. с отличен успех. Към настоящия момент е Началник на отделение по неврология, научен секретар на комисията по научна дейност и заместник председател на комисията по етика при МБАл „Токуда Болница София”. През 1993 г. придобива специалност по неврология, през 1998 г. му е присъдена научна степен „Доктор по медицина” от медицинския факултет при университета в гр. Берн, Швейцария, а през 1999 г. е присъдена научната и образователна степен „Доктор” в гр. София.  
 
В периода 1996-1998 г. специализира неврология с насоченост мозъчно-съдови заболявания, както и ултрасонографска диагностика на мозъчното кръвообращения в Неврологична клиника при университетска болница Inselspital, гр. Берн, Швейцария, през 2000 г. специализира неврология в областта на мозъчния инсулт в неврологичния институт в гр. Флорида, САЩ, през 1999 г. и през 2001 г. специализира неврология с насоченост – нарушения на съня и бодърстването в научен институт Pro Science, гр. Линден, Германия и в Университетската клиника по психиатрия и психосоматични заболявания, гр. Фрайбург, Германия, през 2006 г. специализира неврология и здравен мениджмънт в болниците на Корпорацията Токушукай в Япония.  
 
Д-р Стайков, като завеждащ на Отделение по неврология разкажете повече за самото отделение?  
Отделението по неврология в болница Токуда беше създадено през месец ноември 2006 год., като през декември същата година ние практически имахме и първия пациент. От тогава досега отделението се разви във всеки един аспект - териториален, технически и кадрови.  
 
Към настоящия момент Отделението на неврология се състои от 30 легла, като 8 от тях са разположени в интензивния сектор към отделението. Имаме четворни стаи, единични стаи, както и легла, разположени в т.нар ЛУКС стаи. Последните са мебелирани с мека мебел, хладилник, разполагат с кухненски бокс и условия, създаващи комфорт на пациентите. Цялото отделение е оборудвано с възможности за сгъстен въздух, кислород и аспирация. Към отделението по неврология спадат и т.нар. ДКЦ, където всъщност имаме три неврологични кабинета и една функционално свързана манипулационна. Разполагаме и със Сектор по електрофизиология, като той се състои от три кабинета – електромиографски, електроенцефалографски и кабинет по доплерова сонография, където се включват цветен дуплекс и доплерова сонография. Апаратурата завършва с четвърти кабинет, който се намира в самото отделение. Това всъщност е Лаборатория по полисомнография, където лекуваме пациенти с т.нар. сънна апнея.  
 
Отделението на неврология, както и повечето отделения в Токуда болница, работи на принципа 24-7-365, т.е. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината ние осигуряваме пълно обслужване на пациентите си.  
 
Какви пациенти ви посещават?  
Мога да отбележа, че неврологичните кабинети към ДКЦ-то са много добра натовареност и на този етап се радваме на огромна популярност. Средно на месец през тези кабинети приминават около 1500 пациенти и смея да твърдя, че ние отговаряме много добре на техните изисквания.  
 
Основно в Отделението по неврология е наблегнато на мозъчно-съдовите заболявания, които както знаете са сериозен проблем в цял свят. В това отношение имаме доста разнородна група от пациенти и с исхемични мозъчни инсулти, със супра…. кръвоизливи, с мозъчни кръвоизливи, за които се провежда и най-съвременното лечение на исхемичните мозъчни инсулти в световен мащаб. Това е лечение в острия стадий - т.нар. тромболитично лечение. В Токуда болница разполагаме с много добри възможности за първична и вторична профилактика по отношение на един от най-честите фактори за причиняване на исхемичния мозъчен инсулт – стеснението на вертебралните (сънните) артерии. Този проблем диагностицираме чрез доплерова сонография и дуплекс и от там насетне имаме възможност да изпращаме пациентите в Съдова хирургия. Там разполагаме с т.нар. каротидни ентаректомии, т.е. премахване на плаките на каротидните артерии, което на практика спасява човешкия живот. Изпращаме пациенти и в Отделението по Инвазивна кардиология, където се прави т.нар. стентиране на артерии.  
 
В Отделението по неврология се лекуват всякакви неврологични заболявания. Мога да спомена няколко мащабни групи заболявания, една от които например е епилепсията. Има пациенти с мултиплена склероза, Алцхаймер или т.нар. деменции – чумата на третата възраст, приемат се пациенти с Паркинсоновата болест, както и развиваме съвременното направление в медицината – медицина на съня. Тук лекуваме заболяването сънна апнея, което обхваща в по-голямата си степен предимно мъже на възраст 45-50 години, т.нар. пикнични типове. Тези пациенти спират нощно време по една или друга причина да дишат. Ние имаме пациенти, които спират да дишат за минута, минута и половина и това е непрекъснато през нощта. Заболяването е известно е като хъркане, но не всяко хъркане води до спиране на дишането. В следствие на това артериалното налягане се повишава, а от там се повишава и рискът за исхемичен инсулт, както и за миокарден инфаркт.  
 
Лечението е много елементарно, налично и възможно и аз смятам, че това е значителен бенефит за пациентите, които се лекуват тук в Токуда Болница.  
 
Мозъчните инсулти са третата по ред причина за смъртност сред населението след сърдечните заболявания и туморите и най-честата причина за преждевременно инвалидизиране. Как ще коментирате този факт?  
Действително това е така. Мозъчните инсулти са третата по ред причина за смърност сред населението и най-честата причина за инвалидизация. Те са огромен бич за съвременното общество. Пациентите в България са много, а общоизвестните фактори, които играят роля за това, са артериалната хипертония, захарният деабет, дислипидемията, тютюнопушенето, сърдечните заболявания, сънната апнея. Към тези фактори спадат разбира се и обездвижването, затлъстяването, неправилното непълноценно хранене и още много други. И поради факта, че именно тези рискови фактори са доста за България, нашата страна заема много печално място в Европейската редица на страните с или без мозъчно-съдови заболявания.  
 
В световен мащаб е важното това, което беше споменато на последния световен конгрес по мозъчен инсулт във Виена, на който имах удоволствието да присъствам, а именно че основното лечение на мозъчните инсулти е … от първичната или вторична профилактика. Известен факт е, че само с първична профилактика, т.е. с овладяване на голяма част от тези рискови фактори, които вече споменах, може до 80% да бъдат намалени исхемичните инсулти в световен мащаб, което е огромна цифра.  
 
Профилактиката на исхемичния мозъчен инсулт е най-ефективното направление за ограничаване на заболеваемостта, инвалидността и смъртността от мозъчно-съдови заболявания, като решаващо значение заема повлияването на рисковите фактори. Някои от по-важните рискови фактори за развитието на мозъчни инсулти са артериалната хипертония, захарният диабет, дислипидемията, тютюнопушенето, сърдечните заболявания, обструктивната сънна апнея, безсимптомните стеснения на сънните артерии и др. Към тези фактори спадат разбира се и липсата на движение, затлъстяването, неправилното, непълноценно хранене, злоупотребата с медикаменти и други. За съжаление в България повечето от тези рискови фактори са с висока честота, поради което нашата страна заема печално място в Европа и света по брой на мозъчно-съдови заболявания.  
 
Какви програми разработва Токуда Болница що се отнася до мозъчно-съдовите проблеми?  
Такива програми са разработени, като основно място в тях се отделя на профилактичните прегледи. Периодично провеждаме профилактични прегледи с насоченост мозъчно-съдови заболявания, за които преди това информираме в медиите. На последните проведени прегледи успяхме да обхванем около 500 човека, което смятам, че е голямо количество хора. Тези прегледи са насочени основно към здрави хора в творческа възраст с рискови фактори за мозъчен инсулт, към пациенти с така нареченото асимптомно нарушение на мозъчното кръвообращение, както към пациенти с прекарани вече леко или средно изразени мозъчни инсулти. При такива контингенти вероятността за първи или повторен мозъчен инсулт е висока. На тези прегледи подробно се оценяват рисковите фактори, преценява се вероятността от мозъчен инсулт, предписва се необходима терапия, използват се специализирани въпросници, правят се брошури, както и необходимите инструментални изследвания. Смятам, че такива профилактични прегледи играят ключова роля за повишаване на здравната култура на българите, и намаляване на честотата на мозъчните инсулти.  
 
Освен профилактичните прегледи друга ключова роля за намаляване на честотата на исхемичните мозъчни инсулти са семинарите и интерактивните обучения, които провеждаме с общопрактикуващите лекари и поликлиничните невролози.  
 
Възрастта най-вероятно е определящ фактор при мозъчно-съдовите заболявания. Каква е ролята на наследствеността и пола?  
Да, може да се каже, че възрастта е сериозен рисков фактор, който се причислява към така наречените неизменяеми рискови фактори. Установено е, че след 55 годишна възраст, рискът от мозъчен инсулт за всяко десетилетие се удвоява. Напоследък се наблюдава „подмладяване” на мозъчните инсулти както у нас, така и в световен мащаб. Тук основната причина са рисковите фактори, един от най-сериозните от които е артериалната хипертония. Недобре лекуваното кръвно налягане в даден момент от живота провокира транзиторна исхемична атака или мозъчен инсулт, които от своя страна могат да бъдат фатални или силно инвалидизиращи.  
 
Установено е, че рискът от мозъчен инсулт е с около 2 пъти по-висок при лицата, чиито родители са преболедували от инсулт. Дискутира се, че тази наследственост вероятно е мултифакторна и се дължи на онаследяване на рисковите фактори за инсулт, вродена податливост към тези фактори, сходни условия на хранене и живот при членовете на едно семейство, взаимодействие между генетичните и външните фактори и др. Генетичните фактори също както възрастта и пола спадат към неизменяемите рискови фактори.  
 
 
На читателите на сп. Мединфо желая здраве и много късмет!