Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2009

Характеристика на херпесните вируси

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р Пенка Илиева, д.м.н., д-р Галя Ганчева, д.м.



Херпесните вируси са широко разпространени в човешката популация и причиняват различни заболявания в зависимост от механизмите на предаване.  
 
Херпесните вируси са разпределени в шест рода, като четири от тях имат важно значение за различни патологични прояви при човека. Шестте рода съдържат осем вида херпесни вируси – Human herpesvirus 1 (HHV1), Human herpesvirus 2 (HHV2), Human herpesvirus 3 (HHV3), Human herpesvirus 4 (HHV4), Нuman herpesvirus 5 (HHV5), Нuman herpesvirus 6 (HHV6), Нuman herpesvirus 7 (HHV7) и Нuman herpesvirus 8 (HHV8). Всички спадат към група Herpesviridae и се разпределят в три подгрупи – Alphaherpesviruses, Betaherpesviruses и Gamaherpesviruses.  
 
Морфологична структура  
Херпесните вируси са ДНК вируси с големина 180-200 nm. Нуклеокапсидът е изграден от 162 капсомера, подредени в икосаедър с хексогонална форма. Сърцевината на вируса (core) съдържа двойноверижен ДНК геном с възможност да кодира около 100 вирус-специфични продукта. Външната обвивка на вирусите има сложна структура, изградена от една липидна и две протеинови мембрани, пронизани от пепломери (шипчета).  
 
Репликацията на вирусите е сложна и се осъществява в ядрото на засегнатата клетка. Херпесните вируси са повече от 80 и се размножават в широк кръг – от човека до безгръбначни; топлокръвни и студенокръвни представители. Херпесните вируси, принадлежащи към отделните групи, причиняват различни заболявания при човека и животните.  
 
Alphaherpesviruses – тук спадат вируси Herpes simplex 1 и Herpes simplex 2.  
Herpes simplex 1 вирусите причиняват от обикновен херпес на кожата до тежки и летални енцефалити, особено при новородени и кърмачета. Херпесната инфекция на кожата може да бъде локализирана около горната и долна устна или по кожата на лицето, но може да протече като тежка генерализирана форма, включително с фатален изход при имунокомпроментирани пациенти. Характерно за кожната форма на herpes simplex 1 (HSV1) е рецидивирането й. Този вирус преминава в латентно състояние и остава в тригеминалните ганглии, а HSV2 е в сакралните ганглии. Активирането на тези вируси се наблюдава при фебрилитет, физически и психически стрес, ултравиолетова светлина и др. Започва с локални промени – в началото зачервяване на кожата с лек сърбеж, след 12-24 ч. се появяват везикули, изпълнени с бистро съдържимо, по-късно се образуват повърхностни лезии, с бавно възстановяване на кожните промени за около 7 дни.  
 
Herpes simplex 1 енцефалитите протичат тежко с промени в съзнанието, гърчове, тежък мозъчен едем с малкомозъчно вклиняване и фатален изход. Малкото случаи, описани в литературата, са с остатъчни промени от прекараната херпесна инфекция.  
 
Herpes simplex 2 е причина за първичен генитален херпес – при жените се наблюдава генитален херпес, трудно повлияващ се от прилаганото лечение, с рецидивиращ характер. В 80% HSV 2 причинява генитален херпес при индивиди от женски и мъжки пол.  
 
Третият вирус, принадлежащ към тази група, е Human herpesvirus 3 (Varicella-Zoster virus/VZV). При децата този вирус причинява често срещаното заболяване варицела, което подробно е описано в други публикации. При възрастните този вирус е причина за друга клинична форма – Herpes Zoster. Съществуват литературни данни, че този вирус се атенюира в спиналните ганглии и ganglion semilunare и при определени условия (най-често имунна депресия) води до това заболяване. Лезиите са по хода на спиналните и черепномозъчните нерви (n. trigeminus). По хода на интеркосталните нерви или по клончетата на феморалния нерв (клон на n. ischiadicus) или n. trochlearis (клон на n. trigeminus) се появява болка, която се последва от появата на везикули, изпълнени с бистро съдържимо. По-късно се образуват малки язвички, които са трудно заздравяващи – за около 10-14 дни. Обикновено липсва температурна реакция, но понякога болката е изключително силна. При Herpes Zoster на кожата по хода на n. trigeminus около очната ябълка е възможно образуване на язвички по конюнктивата и склерата, те са доста болезнени и трудно се възстановява целостта на засегнатите тъкани. При непроведено етиологично лечение е възможна слепота.  
 
Betaherpesviruses – към тази група принадлежи Human herpesvirus 5 или Cytomegalovirus (CMV). Този вирус е силно патогенен за човека, а инфекцията варира от латентна до тежко увреждане на жизнено важни органи и системи – CMV ембриопатии и фетопатии. Развиват се енцефалит, ретинит, CMV пневмония, увреждане на черния дроб с иктерен синдром и хепатоспленомегалия. CMV инфекция се среща много често при трансплантирани пациенти (чернодробна и бъбречна трансплантация), както и при НІV-позитивни или с разгъната клинична картина на СПИН. CMV инфекцията е сериозен проблем и заслужава да се представят клиничните прояви на този вирус в самостоятелна публикация.  
 
Към тази подгрупа на херпесните вируси е включен и Human herpesvirus 6, открит през 1986 г. в лабораторията на R. Gallo, принадлежащ към Roseolavirus. Този вирус причинява четвърта и шеста болест, синдром на Rosal–Dofman, СПИН-свързан синдром и синдром на хроничната умора.  
Gammaherpesviruses – към тази група принадлежи Human herpesvirus 4 (Epstein-Barr virus/EBV). Този вирус причинява инфекциозната мононуклеоза, заболяване с полиорганно засягане (ангинозна форма, жлезнонодуларна, чернодробна, белодробна, бъбречна форма и засягане на ЦНС). Последните проучвания доказват, че вирусът остава до 6 месеца след клиничните прояви на заболяването, а полиорганното засягане заслужава отделно разглеждане.  
 
ЕВV причинява лимфом на Burkitt, назофарингеален карцином, Т-клетъчен лимфом (лимфом на Hodgkin), назален Т-клетъчен лимфом.  
 
Radinovirus – Human herpes 8 причинява сарком на Kaposi, наблюдаван при НІV/СПИН, но и изолирани случаи на сарком на Kaposi при отрицателни за НІV пациенти. Засяга всички вътрешни органи и системи, върху кожата и лигавиците образува синкавочерни възловидни образувания, които кървят, включително и във вътрешните органи. Този вирус е причина за болестта на Castelman.  
 
Обща характеристика на херпесните вируси  
Предаването на вирусите се осъществява по различни механизми, развиват се сравнително тежки заболявания, които бяха отбелязани за всеки отделен тип, но съществуват и латентни форми без клинични изяви.  
 
В епидемиологичен аспект херпесните инфекции могат да се предадат по въздушно-капков и контактно-битов механизъм. Издръжливостта на херпесните вируси в околната среда е незначителна. Те загиват бързо на стайна температура, а физичните и химични фактори ги инактивират за кратко време. Независимо от това се наблюдава предаване на херпес вирусите от разкъсаните везикули при варицела и зостер инфекция.  
 
В клиничен аспект се наблюдава разнообразна патология, причинена от херпесните вируси. Заболяванията варират от леки до много тежки, включително и фатални за пациентите.  
 
Диагноза  
Диагнозата може да се постави клинично при някои от клиничните изяви на херпесните вируси, в други случаи – само лабораторно.  
 
Материалът за изследване е различен за различните клинично изявени заболявания, локализации на патологичния процес и начини на излъчване на вируса. Изследва се везикулозна течност, крусти при варицела, носоглътъчен секрет, слюнка, кръв, фецес, околоплодни води, кърма, биопсичен материал от болен и различни аутопсионни материали. За директно откриване на вирусните частици в материалите за изследване се използват най-широко имунофлоуресцентен метод, електронна микроскопия, имуноензимен метод ELISA, PCR и др.  
 
Изолирането на причинителите на различните заболявания се извършва чрез заразяване на клетъчни култури (Herpes simplex и варицела).  
 
Серологични методи се използват при диагностициране на EBV и CMV инфекции.  
 
Лечение  
При част от херпесните вируси има етиологично лечение – при варицела и Herpes Zoster успешно се прилага Acyclovir 10-30 mg/kg, 5-7 дни. При деца с варицелен енцефалит или Herpes simplex енцефалит при новородени Acyclovir се прилага венозно 10-12 дни по 30 mg/kg. При варицелен енцефалит се прилагаше хиперимунен вазиглобин (VZIG), но поради липсата му се прилага Immunovenin intact, въпреки че нивата на специфичните антитела варират и ефектът е несигурен. Използват се локални унгвенти, съдържащи Acyclovir, както и локални обезболяващи средства. При СМV инфекция се прилага Gancyclovir – доза 10-20 mg/kg.  
 
Профилактика  
Жива варицелна ваксина е лицензирана през 1995 г. в САЩ и е включена в имунизационния календар. По-късно тя е включена в Германия, Австрия, Канада, частично в Израел и Италия, Швейцария и се прилага в две дози по 0.5 ml, като първата е на 12-15-месечна възраст, втората на 4-6 години. Ваксината се препоръчва при имунокомпроментирани пациенти, медицински персонал, възприемчиви подрастващи и възрастни.  
 
От 2007 г. в САЩ се препоръчва и ваксина срещу Herpes Zoster на всички лица над 60-годишна възраст.  
 
Общите профилактични мерки са избягване на контакт с болни от варицела, която е с висок контагиозен индекс, изолиране и наблюдение на контактните. ЕВV се среща в младежката възраст спорадично, но поради дългото му излъчване е препоръчително избягване на контакт при доказана инфекция от този вирус. CMV инфекцията е особено опасна за бременни и трансплантирани пациенти. Това налага изследване както на бременната, така и на донора и реципиента.  
 
КНИГОПИС:
 
1. Илиева П. Инфекциозни заболявания и бременност. Ст. Загора, изд. „Знание”, 2002.  
2. Инфектология, ред. Б. Илиев, Г. Митов, М. Радев. Първо изд., С., изд. “М. Дринов”, 2001.  
3. Инфекциозни болести, ред. Генчо Генев. Първо изд., С., изд. „Медицина и физкултура”, 2009.  
4. Инфекциозни болести, ред. Ив. Диков. Трето изд., Ст. Загора, изд. “Знание”, 2006.  
5. Инфекциозни болести, ред. М. Тихолова. Първо издание, изд. “Арсо – КП” ЕООД, 2008.  
6. Митков К., И. Ботев. Инфекции, предизвикани от вирусите на херпес симплекс. Мединфо, 2008, 10: 46-48.  
7. Bruynseels P, Jorens PG, Demey HE, Goossens H, Pattyn SR, Elseviers MM, Weyler J, Bossaert LL, MentensY, Ieven M. Herpes simplex virus in the respiratory tract of critical care patients: a prospective study. The Lancet, 2003 Nov 8, 362(9395): 1536-1541.  
8. Chandravanshi SL, Rathore MK. Herpes zoster ophthalmicus or Herpes zoster maxillaris? Indian J Ophthalmol. 2009 Mar-Apr; 57(2): 163-4; author reply 164.  
9. Douglas KMJ, Gordon C, Osman H, Heaton S, Skan J, Situnayake D, Bowman SJ. Lupus and zoster. The Lancet, 2003 Aug, 362(9384): 616.  
10. Fishman J, Rubin R. Infection in organ-transplant patients N Engl J Med, 1998, 338: 1741-1750.  
11. Fridenberg et al, eds. Fitzpatrik’s dermatology in general medicine, 6-th ed., New York, 2003.  
12. Gilbert LK, Omisore F. Common questions about herpes: analysis of chat-room transcripts. Herpes, 2009 Jan; 15(3): 57-61.  
13. Gupta R, Warren T, Wald A. Genital herpes. The Lancet, 2007 Dec 22, 370(9605): 2127-2137.  
14. Heininger U, Seward JF. Varicella. The Lancet, 2006 Oct 14, 368(9544): 1365-1376.  
15. Jääskeläinen AJ, Moilanen K, Bühler S, Lappalainen M, Vapalahti O, Vaheri A, Piiparinen H. Serological microarray for detection of HSV-1, HSV-2, VZV, and CMV antibodies. J Virol Methods, 2009 May 25. [Epub ahead of print].  
16. Mandell, Douglas, and Benett’s Principles and Practice of Infectious Diseases, Mandell G, Bennett JE, Dolin R, eds. 6th ed. Philadelphia: “Churchill Livingstone”, 2005; Part III, Chapters 131-137.  
17. McGraw HM, Friedman HM. Herpes simplex virus type 1 glycoprotein E mediates retrograde spread from epithelial cells to neurites. J Virol., 2009 May; 83(10): 4791-9. Epub 2009 Mar 11.  
18. Moses H, Nagel MA, Gilden DH. Acute cerebellar ataxia in a 41 year old woman. The Lancet Neurology, 2006 Nov, 5(11): 984-988.  
19. Ratzka P, Schlachetzki JCM, Bähr M, Nau R. Varicella zoster virus cerebellitis in a 66-year-old patient without herpes zoster. The Lancet, 2006 Jan 14, 367(9505): 182.  
20. Ross SE, Carter B, Lambert S. Seroprevalence of herpes simplex virus-2 infection among women seeking medical care for signs and symptoms of vaginitis. Herpes, 2009 Jan; 15(3): 46-50.  
21. Steiner I, Kennedy PGE, Pachner AR. The neurotropic herpes viruses: herpes simplex and varicella-zoster. The Lancet Neurology, 2007 Nov, 6(11): 1015-1028.