Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2009

Специален гост

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Илия Салтиров



„…Пред нас стоят предизвикателства за овладяване на нови оперативни методи и апаратура, за развитие и усъвършенстване на възможностите ни за диагностика и лечение на нашите пациенти…”  
 
 
 
Доц. Салтиров, като ръководител на Катедрата по урология, нефрология и хемодиализа, моля да разкажете за нейната научна и учебна дейност.  
Клиниката по урология е създадена през 1962 г., на базата на съществуващото урологичнo отделение на ОАБ. През 1990 г. в резултат на развитието и подобряването на диагностично-лечебната, научно-изследователската и учебната дейност се създава Катедрата по урология, нефрология и хемодиализа в състава на ВМА. От тогава до сега са постигнати значими резултати в научно-изследователската и учебно-преподавателска дейност. В Катедрата се разработват актуални теми от съвременната урология, нефрология и хемодиализа, имаме редовни участия с научни съобщения в национални и международни научни форуми, публикуваме научни статии в периодичния медицински печат у нас и в чужбина, участваме в написването на специализирани учебници, ръководства и монографии. Катедрата подържа професионални и научни контакти с научни асоциации в България и в чужбина.  
 
Катедрата по урология, нефрология и хемодиализа е и утвърдена база за обучение на лекари за придобиване на специалност по урология и нефрология; лекари уролози за следдипломна квалификация във високоспециализирани дейности в урологията по програма на СДО и УБК на Медицинския университет; лекари уролози по тематични курсове за следдипломна квалификация; специализанти по хирургия; медицински специалисти по здравни грижи. В момента сме в процес по акредитация за обучение на докторанти, като имаме висока оценка от акредитационната комисия, която е съставена от авторитетни учени. По този начин продължаваме да утвърждаваме и развиваме катедрата като един съвременен научен и учебен център за подготовка и квалификация на докторанти, лекари и специалисти по здравни грижи.  
 
Катедрата по урология, нефрология и хемодиализа на ВМА е и утвърден диагностично лечебен клиничен център. Бихте ли запознали нашите читатели с нейната структура и възможности, с каква апаратура разполагате, какви нови предизвикателста стоят пред вас?  
В Катедрата по урология, нефрология и хемодиализа има обособени следните клинични звена:  
Клиника по Ендоурология и екстракорпорална литотрипсия - това е първата и единствена засега клиника в страната, изцяло специализирана в съвременните ендоскопски и малкоинвазивни методи за лечение на урологични заболявания. Усилията, трудът, професионалните и научни търсения на няколко поколения уролози от ВМА бяха концентрирани в подготовката, натрупването на знания и умения, както и завоюването на професионален авторитет, за да стане възможна реализацията на този проект.  
 
Клиника по обща урология - тук се извършват в пълен обем всички видове класически хирургични операции при заболявания на бъбрека, уретера, пикочния мехур, простатната жлеза и външните полови органи. Клиниката е специализирана в операциите с голям обем и сложност в областа на реконструктивната хирургия и уроонкологията.  
 
Отделение по нефрология - дейноста на отделението е свързана с диагностика и лечение на възпалителните заболявания на бъбрека. Отделението разполага с възможности за съвременна ехографска диагностика, за бъбречна биопсия, за извършване на микробиологични и имунологични изследвания и медикаментозно лечение на заболяванията на отделителната система.  
 
Отделение по хемодиализа - тук се осъществяват регулярни бикарбонатни хемодиализни процедури при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, както и такива на пациенти, при които е настъпило остро отпадане на бъбречната функция във връзка с някое основно заболяване, травматизъм или интоксикация. Във възможностите на отделението са и най-съвременните методики на продължителните бъбречно-възстановителни терапии, като продължителна вено-венозна хемодиализа, хемофилтрация, високопоточна хемодиафилтрация и др. Прилагат се най-съвременни методики на филтрационен плазмен обмен и селективна плазмена абсорбция при редица системни и автоимунни заболявания и тежки септични състояния и ендоинтоксикации, като отделението е единствен център в страната, където за сега е въведена методиката. Ефективно се повлияват и състояния на хиперлипедимия, включително и при т.н. метаболитен синдром Това се осъществява с уникална за световната липидологична практика система на Хепарин-индуцирана LDL-преципитация.  
 
Катедрата разполага с най-съвременна апаратура и инструментариум за съвременна и отговаряща на европейските стандарти ехографска, рентгенова и ендоскопска диагностика на заболяванията на пикочополовата система. Лечебните ни възможности в класическата хирургия са осигурени от съвременен хирургичен инструментариум. Съвсем скоро сменихме и старите операционните маси с електрохидравлични маси от висок клас, които създават перфектни условия за работа на хирурга и анестезиолога и позволяват поставяне на пациента в оптимално положение в зависимост от извършваната операция. Постепенно преоборудваме операционните зали и с нови инсрументални маси, шкафове и други аксесоари, така че наистина да отговарят на съвременните стандарти.  
 
Имаме извънредно високи възможности в областа на ендоурологията и малкоинвазивните операции. В момента създаваме и нов операционен сектор за такива операции, който смея да твърдя, че ще бъде уникален с инсталираната в него апаратура и с инструментариума, с който ще разполага. В него е интегриран най-новият, последно поколение апарат за екстракорпорална литотрипсия (извънтелесно разбиване на камъни); нов дигитален рентгенов апарат с операционна маса за извършване на ендоурологични операции при заболявания на горен уринарен тракт; операционна за извършване на лапароскопски операции и ендоурологични операции при заболявания на долния уринарен тракт. Разполагаме с последни поколения енергийни и светлинни източници, лазери и ендоскопи. Всички зали са интегрирани в обща система за обмен на информация, включително и в реално време. По време на самата операция ще има възможности за консултации със специалисти и клиники в Европа, които разполагат и са оборудвани със същите системи за обмен на данни. Операциите ще могат да бъдат наблюдавани на екрани в учебните зали на катедрата или записвани и след това анализирани, което ще подобри много и нашата учебна и научна дейност. Така пред нас стоят нови предизвикателства за овладяване на нови оперативни техники и апаратура, развитие и усъвършенстване на нашите възможности за диагностика и лечение на нашите пациенти.  
 
Какви са най-честите заболявания, които лекувате? Нарастват ли злокачествените заболявания през последните години и какви мерки се предприемат за контрол на тези заболявания? На какъв период би трябвало да се изследват пациентите в случай, че при тях съществува риск за развитие на злокачествено заболяване?  
С възможностите, които имаме при нас се лекуват голям брой урологични и нефрологични заболявания. Що се отнася до злокачествените заболявания ние лекуваме всички злкокачествени заболявания на урогениталната система при мъжете и на отделителната система при жените, които подлежат на някакъв вид хирургично или ендоурологично лечение. Казвам хирургично лечение, тъй като лечението на злокачествените заболявания изисква често, според техния вид и стадий на развитие, комбинирано лечение.  
През последните години определено наблюдаваме ръст в броя на пациентите, лекувани по повод на злокачествени заболявания. Причините за този увеличен брой на диагностицирани тумори са различни.  
Имаме изключитено подобрени диагностични възможности с развитието на съвременните апарати за образни изследвания – ултразвукови апарати с висока резолюция и с възможности за доплерово изследване на кръвотока, дигитални рентгенови апарати за контрастни изследвания, последни поколения спирални скенери и магнитно резонансни томографи, които позволяват ранно откриване на тези заболявания в стадий, в който те са лечими. Имаме и повишена здравна култура на част от населението, които при съвременните възможности за получаване на информация са достатъчно информирани и търсят навременна консултация със специалист при проява на смущаващи симптоми. Въвеждането на профилактични прегледи, често със скринингови ехографски изследвания, позволява напоследък все по-често да се диагностицират и т.нар. „случайно открити тумори” които все още не са се проявили със специфичната симптоматика и позволяват в голяма степен оздравителна терапия. Все по-често се провеждат разяснителни кампании за необходимостта от определени консултативни прегледи и изследвания при оптределени полови или възрастови контингенти с определена насоченост към подобряване на ранната диагностика на туморните заболявания.  
От друга страна, съвременният човек е подложен на все по-голям натиск от множество външни вредни фактори, свързани със замърсяване на околната среда, нездравословен начин на живот, стрес и др., което повишава риска от развитие на различни злокачествени заболявания Не без значение за злокачествените заболявания е и факторът наследственост.  
За съжаление по различни причини, все още се наблюдава и късно диагностициране на тези заболявания. В тези случаи пациентът идва твърде късно, когато туморът е напреднал, често с развити вече лимфни и далечни органни метастази и ние сме безсилни да му помогнем със съвременните методи на медицината. Тогава нашите усилия са насочени единствено към облечаване на неговите оплаквания и опит за създавне на по-добро качество на живот.  
 
Друго заболяване, което засяга мъжката половина от населението при напредване на възраста е доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ). Кои пациенти са застрашени, кои са рисковите фактори при ДПХ и можем ли да говорим за превенция на заболяването ?  
Доброкачествената простатна хиперплазия е състояние при което се наблюдава увеличаване на обема на простатната жлеза, което настъпва при мъжа с напредване на възрастта. Тези промени обикновено се наблюдават след 50-годишна възраст и прогресират с годините, но не са редки и случаите, когато те настъпват и по рано. Този процес е обусловен от различни фактори свързани с възраст, раса, наследственост, хормонален баланс, някои растежни фактори, хранене, начин на живот и др. Самото увеличаване на обема на простатата няма клинично значение. То придобива такова при проява на симптоми свързани с тези промени, или така наречените симптоми на долните пикочни пътища (СДПП). Именно тези симптоми започват да тревожат нашите пациенти и ги принуждават да потърсят лекарска помощ. В зависимост от тежестта на симптомите и резултатите от изследванията и прегледа ние определяме и начина на лечение – медикаментозно или хирургично, кето може да бъде ендоурологично или оперативно. През последните години разполагаме с различни групи ефективни медикаменти за консервативно лечение, което може да отложи във времето, или никога да не се стигне до хирургично лечение. Но искам да подчертая много добре следното - симптомите на ДПХ могат да бъдат напълно еднакви със симптомите на простатния карцином, а понякога простатният карцином може да се развие дори и без симптоми. Когато ДПХ не се лекува и пациентите не посещават редовно лекар, могат да настъпят усложнения, като остра задръжка на урината, голямо количество остатъчна урина в пикочния мехур, хидронефроза с нарушаване на бъбречната функция, чести уринарни инфекции, образуране на камъни в пикочния мехур и др. Тези състояния вече изискват да се обсъди оперативно лечение. В повечето такива случаи се извършва ендоскопска трансуретрална резекция на простатата, но при тежки усложнения и много големи простатни жлези може да се наложи и извършване на класическа хирургична операция, която е по-травматична и с по-дълъг период на възстановяване.  
 
Какво можете да кажете за бъбречно-каменната болест. Често срещано заболяване ли е? Кого засяга най-вече тази болест и можем ли да говорим за наследственост? Разкажете за възможните методи за лечение и техните показания.  
Това е много обширна тема и едва ли бихме могли да навлезем в подробности. Накратко бих казал, че уролитиазата в нейните различни клинични форми е често срещано заболяване. В Европа бъбречно-каменната болест се установява в около 1-2 % от населението. Има обаче страни в които честотата на това заболяване е по висока. България е една от тях и също попада в района на т.нар. ендемично разпространение на бъбречнокаменната болест. При уролитиазата нямаме доказана наследственост, но има наследствено предаване на някои фактори, които благоприятстват камъкообразуването.  
 
Заболяването се среща във всички възрасти, но най-често болните са в активна възраст между 20 и 50 години. Това представлява над 50% от населението. Не е пощадена и детската възраст. Заболяването се среща почти еднакво при мъжете и жените. При децата съотношението между момчетата и момичетата е 2:1. Двата бъбрека се засягат почти еднакво от заболяването. Заболяването има висока рецидивност. Тези епидемиологични данни показват голямата социална значимост на заболяването.  
 
Уролитиазата винаги е била един от големите и проблемни раздели на урологията. Още от древноста е съществувал интерес от страна на лекарите към възможността за отстраняване на бъбречните камъни, профилактиката на тяхното образуване и предпазването от рецидиви. Колебливото развитие на науката в посока на профилактика на първичното формиране на камъните и предпазването от рецидиви, доведе до силно развитие на хирургичните техники за отстраняване на вече образувани камъни от бъбрека и уретера. Това обяснява високия дял на извършваните урологични операции в миналото, с цел отстраняване на камък от уринарния тракт.  
 
От втората половина на 80-те години на ХХ-ти век, науката и техниката, търсенията и стремежа на учените предоставиха възможности за лечение без използване на скалпел. Беше извършена революция в лечението на уринарните камъни с въвеждането на извънтелесното разбиване на камъни в бъбрека и уретера, или така наречената екстракорпорална литотрипсия. При този метод, чрез ударни вълни генерирани извън тялото на пациента камъкът се дезинегрира до песъчини, които се елиминират с урината. Поради съществуващи ограничения свързани главно с големината на камъка, или настъпили усложнения при около 30-40% от пациентите метода не е показан или ефективен. При тези пациенти се прилагат т.нар ендоскопски операции. При тези операции се прониква с ендоскоп в кухинната система на бъбрека, или в уретера и там под зрителен контрол камъните се разрушават с различни форми физична енергия – ултразвук, електрохидравлични или електрокинетични ударни вълни, лазери и др. В средата на 80-те години в нашата страна се въведоха всички съвременни неинвазивни и малкоинвазивни методи за лечение на уролитиазата, като се промени изцяло терапевтичния подход към това често и с висока рецидивност заболяване. Постигна се един изключително висок социален ефект, свързан с намаляване на травматичноста, болничния престой и инвалидизирането, както и подобряване на трудоспособноста и качеството на живот на пациентите с уролитиаза. Камъните в бъбрека и уретера започнаха да се лекуват с екстракорпорална литотрипсия, перкутанна нефролитотрипсия или уретероскопия. Освен самостоятелно, прилагаме тези методи и в комбинация, което увеличава терапевтичните им възможности. Чрез тези методи ние постигнахме отлични резултати при минимална инвазивност. Вече само при около 3-4% от пациентите се налага оперативно лечение. При определяне на показанията за приложение на всеки терапевтичен метод подхождаме строго индивидуално, като се съобразяваме с много фактори. Така при всеки пациент прилагаме най-ефективния метод за лечение или тяхна комбинация при съответна последователност. Този принцип осигурява висока ефективност, минимален болничен престой и разходи. И при камъните в бъбрека, както при камъните в уретера, нашите критерии за прилагане на метод на лечение не се различават от приетите от Европейската асоциация по урология.  
 
Нещо, което желаете да споделите с читалелите на сп. Мединфо.  
Желая на Вас и Вашите читатели много здраве, професионални успехи и лично щастие!