Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2009

Кърмене и захранване

виж като PDF
Текст A
Д-р Мария Русинова, Д-р Цветомира Борисова



Правилното хранене е жизнено необходимо за всяка възраст, но то е особено важно за детето, защото доставената чрез храната енергия се използва не само за поддържане на жизнените му процеси, но и за растежа му. Поради това хранителните потребности на детето са толкова по-големи, колкото по-малко е то.  
 
Различията в храненето на детето през първата година от живота са малки. В продължение на хилядолетия, откакто на Земята се е появил човекът, единствена храна за малкото бебе е била майчината кърма.  
 
Днес съществува почти универсален, общоприет консенсус, че майчиното мляко е най-добрата храна за новороденото и кърмачето, защото нейните свойства улесняват прехода от вътреутробен към извънутробен начин на живот (Табл. 3). Тази видовоспецифична течност осигурява голямо разнообразие от биоактивни вещества, необходими на кърмачето за развитието на мозъка, червата и имунната система.  
 
Колкото по-рано и по-често се поставя детето на майчината гърда, толкова по-обилна е кърмата и това се изразява в по-малко физиологично спадане на тегло на бебето и по-голямо наддаване още през първите дни след раждането.  
 
Състав на майчината кърма  
Съставът на майчиното мляко варира в отделните периоди на лактацията, в различните часове на деня и в процеса на едно кърмене. Така например в началните порции концентрацията на лактоза е по-висока, а в последните порции (крайно мляко), както и в сутрешните часове се увеличава съдържанието на мастите.  
 
В отделните периоди на лактацията се различават: коластра - секретира се в първите дни след раждането; тя е в малко количество, но с високо съдържание на протеини, специално секреторен IgA (sIgA), вит. А и цинк. Калоричността й варира от 1500 kcal/l през първия ден до 700 kcal/l на шестия ден. С увеличаване количеството на кърмата започва да се отделя преходно мляко, а след 10-ия ден зрялото мляко, което съдържа всички хранителни съставки в такова съотношение, че задоволява напълно всички хранителни нужди на бебето през първите 6 месеца от живота, осигурявайки му оптимално физическо и нервно-психическо развитие.  
 
Белтък. Белтъкът в майчината кърма наподобява този в кръвта и се състои от белтъци на суроватката и казеин, като преобладават суроватъчните белтъци - албумини и глобулини, а казеинът е с по-ниско съдържание. Кърмата доставя и всички необходими за кърмачето есенциални аминокиселини.  
 
Съставките на белтъка на майчината кърма са специфични само за млякото на човека и към тях се отнасят алфа-лакталбумин, казеин, лактоферин, лизозим, витамин В12-свързващ протеин. Освен тях в кърмата се откриват още серумни албумини и имуноглобулини – IgA, IgG, IgM.  
 
Масти. Те са основен енергетичен източник за кърмачето и източник на мастноразтворими витамини и есенциални мастни киселини. Мастите в майчината кърма съдържат значителни количества есенциални ненаситени мастни киселини – особено линоленова и арахидонова киселина, които са градивен материал за мозъка и ретината на окото. Голямо биологично значение има съдържанието на фосфатиди в кърмата. Те предизвикват затваряне на пилора при преминаването им в дванадесетопръстника и по този начин се създават условия за по-равномерна евакуация на стомашното съдържимо; ограничават отлагането на масти в различните органи и специално в черния дроб, участват в изграждането на биологичните мембрани.  
 
Въглехидрати. Въглехидратите в кърмата са представени главно от лактоза. Майчината кърма съдържа най-много лактоза измежду всички животински млека и това съответства на бурния растеж и развитие на главния мозък през първите месеци след раждането. Тя стимулира размножаването на млечните бактерии в храносмилателния тракт и допринася за поддържането на киселата реакция на чревното съдържимо, потискайки по този начин размножаването на Escherichia coli. Лактозата стимулира и резорбцията на калция в червата и играе роля за предотвратяване на рахита.  
 
Минерални вещества. Кърмата е източник на всички макроелементи, необходими за бързо растящото бебе. Солите в кърмата са относително малко (2 g/l срещу 7 g/l в кравето мляко), тъй като незрелите бъбреци на бебето не могат да се справят с голямо количество соли (Табл. 1). Кърмата доставя на детето и всички необходими микроелементи, с изключение на желязо.  
 
Табл. 1. Биохимични показатели на майчината кърма - референтни стойности, изработени в биохимичната лаборатория на Банката за майчина кърма* и сравнени с някои международни  
 

Специфично тегло

1024-1030

Киселинност в градус по Тьорнер

2.8-6.8

рН

7.08-7.56

Масти

2.4-5.2 g/100 ml

Белтък

0.8-2.0 g/100 ml

Лактоза

7.0-7.8 g/100 ml

Сухо вещество

10.4-13.8 g/100 ml

 
 
Антиинфекциозни свойства на майчината кърма  
Майчиното мляко съдържа огромно количество кръвни клетки – левкоцити, сред които лимфоцитите са основните в имунната система. В един милилитър женска кърма се съдържат от един до два милиона левкоцити, като постепенно броят им намалява и на 52-та седмица (1 година) остават около 1000-2000 на брой. Учените в света отдавна се опитват да докажат, че след стерилната обстановка, в която бебето расте в утробата, именно кръвните клетки в кърмата са тези, които му помагат постепенно да развие имунната си система срещу болестотворни агенти като бактерии и вируси. При ескперименти в лабораторни условия е доказано, че при замразяване на кърма, лимфоцитите не загиват (досега това е било известно само за белтъчните клетки) и при размразяване запазват имунозащитните си функции. Затова е добре майката да кърми детето дотогава, докато има кърма, защото млякото носи не само хранителните вещества, но и силата на имунната система. Кръвните телца в кърмата не се влияят от евентуално заболяване на майката (напр. настинка или грип), тяхното количество зависи единствено от генетичните особености на жената.  
 
Кърмата съдържа още лактопероксидаза, интерферон, антивирусни липиди, бифидус-фактор и клетъчни антиинфекциозни фактори, поради което някои народи наричат кърмата “бяла кръв” (Табл. 2).  
 
Табл. 2. Антиинфекциозни свойства на кърмата  
 

Специфично тегло

1024-1030

Киселинност в градус по Тьорнер

2.8-6.8

рН

7.08-7.56

Масти

2.4-5.2 g/100 ml

Белтък

0.8-2.0 g/100 ml

Лактоза

7.0-7.8 g/100 ml

Сухо вещество

10.4-13.8 g/100 ml

 
 
Имунологични ефекти на майчината кърма  
Поредица от клинични проучвания показват, че децата, хранени изключително с майчина кърма, имат по-високи нива на антитела срещу ДТ и полиовирус още след първите две апликации на ваксините в сравнение с децата, хранени с млечни формули.  
 
Да се дава ли вода на бебето?  
СЗО препоръчва изключителното кърмене, т.е. без прием на никакви други храни, без добавка на адаптирано мляко и без вода, за първите 6 месеца от живота.  
 
Майчиното мляко съдържа 88% вода. Поради тази причина се счита, че едно здраво, адекватно кърмено бебе няма нужда от допълнителен прием на вода, освен при горещ климат и при жълтеница от майчината кърма.  
 
Приема ли бебето достатъчно кърма?  
Кърмачето само регулира количеството погълната кърма, като тя може да варира от 360 до 1000 ml дневно. Един от най-важните параметри, използвани за оценяване на адекватността на кърменето е тегловният прираст на бебето. Ако кърмачето е спокойно след хранене, спи между 2 и 4 часа след всяко кърмене и наддава добре на тегло, това показва, че кърменето е адекватно.  
 
Някои автори отбелязват, че тегловният прираст на 3-месечна възраст при изключително кърмените деца е по-нисък в сравнение с този при изкуствено хранените кърмачета и интерпретират този факт като необходимост от добавка на адаптирано мляко преди навършване на 6-месечна възраст на кърмачето.  
 
В действителност, относително ускореното наддаване на тегло на изкуствено хранените деца предразполага към бъдещо затлъстяване, като са наблюдавани също по-ранно удвояване на теглото на кърмачето и нарушено съотношение тегло-височина.  
 
Въпреки че продължават противоречията относно времето за въвеждане на добавка от адаптирано мляко (ако това е необходимо), най-приемливите критерии са “когато тегловният прираст и другите данни сочат, че кърмата не е достатъчна, за да посрещне нуждите на бързо развиващия се организъм”.  
 
Днес е всеобщо прието мнението, че успешното кърмене се определя от ранно начало на закърмване, често поставяне на бебето на гърдата, нощно кърмене, изпразване на гърдите и лишаване от други храни на бебето. Важно е и балансираното и пълноценно хранене на кърмачката.  
 
Едната или двете гърди на кърмене  
Кърмачето трябва да изпразни поне една гърда на хранене, а в първите седмици след раждането трябва да се слага и на двете гърди на всяко кърмене, като по този начин максимално се стимулира лактогенезата. След стабилизиране на продукцията на кърма, гърдите могат да се редуват и честотата на храненията може да се намали на 6-8 пъти за денонощие. В този случай бебето обикновено се засища с количеството кърма от едната гърда.  
 
Нощното кърмене  
Нощното кърмене е важно, специално в първите дни след раждането и не бива да се бърза с премахването му, защото то стимулира пролактиновата секреция и е важно за поддържане на висока продукция на кърма.  
 
В редки случаи относителната загуба на тегло, изоставането в растежа и дори обезводняване са наблюдавани и при кърмени деца. Това се дължи най-често на неуспешно кърмене, поради неподходяща техника на кърмене, което е често срещано сред първораждащи и което в повечето случаи се дължи на стрес и липса на емоционална подкрепа на майката, и много по-рядко на недостатъчна продукция на кърма.  
 
В случаите, когато кърменото дете не наддава добре на тегло, се препоръчва по-често слагане на гърдата - през 2 часа, като трябва да се има предвид, че кърменето на по-малки интервали от време може да потисне пролактиновата секреция и да намали продукцията на кърма.  
 
Три вероятности трябва да се изключат, преди да се реши, че майката няма достатъчно кърма: 1. Грешка при кърменето; 2. Фактори от страна на майката - диета, почивка, емоции, стрес; 3. Нарушения от страна на детето, които пречат на сукането и наддаването на тегло.  
 
 
Табл. 3. Предимствата на майчината кърма за бебето  
 

Фактор

Предимство

Коластра

Високо съдържание на вит. А, цинк, sIgA

Удобство

Готова за директна консумация – прясна, затоплена, чиста и лесна е за усвояване от недоразвитата храносмилателна система на бебето

Ниска цена

Майката не трябва да консумира скъпи храни, за да произвежда кърма

Чистота

Кърмата не е стерилна, но съдържащите се в нея бактерии обикновено не са патогенни; кърмата съдържа антитела срещу бактериите в майчиния ГИТ

Съдържание

Подходящ аминокиселинен състав, съдържа дълговерижни полиненаситени мастни киселини, микро- и макроелементи, витамини

Лесна абсорбция

Наличие на свързващи белтъци, като лактоферин, лесна абсорбция на много микроелементи

Ензими

Майчината кърма съдържа множество ензими, напр. липазата повишава ефективността на мастната резорбция

Други нехранителни
фактори

Наличие на хормони, растежни фактори, цитокини и простагландини. Ролята на някои от тях не е напълно изяснена, но се предполага, че те са свързани със защитните антиинфекциозни свойства на кърмата и предпазват от други незаразни болести на по-късен етап от живота

 
 
Хранене на недоносени деца  
Установено е, че кърмата на майки, родили преждевременно, се отличава от кърмата на жени, родили в срок (Табл. 4). Няколко изследвания са установили, че кърмата на първите е значително по-богата на белтъци, масти, натрий, хлориди и желязо и като цяло има по-висока енергийна стойност, защото тъкмо те са най-нужни за по-бързия растеж, който трябва да компенсира ниското тегло при раждането. Улеснената абсорбция на хранителните вещества, имунологичната защита, която предоставя майчиното мляко и възможният съзравящ ефект на хормоните и ензимите по отношение на храносмилателния тракт, правят кърмата най-добрата храна за недоносеното дете.  
 
На недоносените деца е уместно да се дават допълнително вит. А, С, D и фолиева киселина (ентерално или парентерално в зависимост от начина на хранене), докато добавянето на желязо трябва да се избягва преди навършване на 4-седмична възраст, защото може да увеличи продукцията на свободни радикали.  
 
Табл. 4. Различие в състава на кърмата на майки, родили в срок и родили преждевременно между 28-36 г.с., отделена на 14-ия ден след раждането (по St. Gross и сътр., 1980)  
 

Елементи

Кърма на майки, родили
в срок

Кърма на майки, родили преждевременно

Лактоза

67.8 g/l

62.1 g/l

Масти

34.8 g/l

44.0 g/l

Белтък

15.7 g/l

21.7 g/l

Натрий

11.0 mmol/l

19.7 mmol/l

Хлориди

14.5 mmol/l

22.8 mmol/l

Калий

15.4 mmol/l

16.2 mmol/l

Калций

6.5 mmol/l

5.5 mmol/l

Фосфор

5.4 mmol/l

4.7 mmol/l

Магнезий

1.1 mmol/l

1.2 mmol/l

Енергия

3.1 J (642 kcal)

3.5 J (723 kcal)

 
 
Предимства на кърменето за майката  
Кърменето помага за по-бърза инволуция на матката и намалява кървенето, забавя възстановяването на менструацията и загубата на кръв с нея, което намалява риска от желязодефицитна анемия. Кърменето помага за по-бързото възстановяване на теглото преди бременността, тъй като за образуването на кърмата се изразходва енергия, получена от мастните депа в организма на майката, намалява риска от рак на гърдата, матката и на яйчниците.  
 
Доказано е, че при жените, кърмили най-малко шест месеца, има много по-малка вероятност да развият артериална хипертония, диабет, хиперлипидемия и сърдечно-съдови заболявания когато навлязат в менопауза, в сравнение с жените, които са били бременни, но никога не са кърмили.  
 
Необходимо ли е кърмачката да получава допълнително хранителни вещества и витамини?  
По време на лактация в зависимост от количеството на секретираната кърма са повишени нуждите от енергия и хранителни вещества на майката. През първите 6 месеца се отделя средно дневно 750-800 ml кърма, енергийното съдържание на 100 ml майчино мляко е 70 кcal, т.е. енергийните потребности на кърмачката са повишени с около 700 кcal през първите 6 мес. и 500 кcal през вторите 6 мес. от лактацията. Нарастват нуждите от пълноценен белтък: от 0.8 g/kg на 1.1 g/kg с добавка от 25 g/ден или 90 g/ден, а също така и от някои витамини и минерали: витамини А, Е, С, В1, В2, В6, В12, фолиева киселина, желязо, цинк, йод, селен. Потребностите от вода са повишени от 2.7 на 3.8 l/ден. Не е установена зависимост между количеството на приетите течности и лактацията; млечната секреция може да намалее само ако количеството на приетите течности е по-малко от обема на отделяната кърма. Не всички съставки на майчината кърма обаче се влияят от хранителния прием на майката.  
 
Енергийната стойност и приемът или дефицитът на белтък, както и на калций, желязо, цинк, мед, фолиева киселина и вит. D в храната на майката почти нямат ефект върху концентрациите им в кърмата и повишеният прием на тези вещества осигурява добро здравословно състояние на майката, а не повлиява състава на кърмата. Мастният и мастно-киселинният състав на кърмата, както и количеството на лактозата и някои витамини и минерали като витамин В1, В2, В6, В12, А и С, йод, селен се влияе от диетата на майката, т.е колкото по-високо е съдържанието на тези вещества в храната на майката, толкова по-голямо количество от тях получава кърмачето. Разнообразното и здравословно хранене, свързано с повишените изисквания по време на лактация, гарантират здравето на майката и нормалното развитие на нейното бебе. Необходимо е към дневното меню да бъдат добавени например: 1 ястие със 100 g месо и зеленчуци или 1 яйце, 1-2 чаши мляко, повече салати, плодове, 100-150 g хляб.  
 
Противопоказания за кърмене  
В редки случаи актът на кърмене или съставът на майчината кърма могат да увредят здравето на бебето или на майката. Такива състояния са тежки заболявания на новороденото, затрудняващи дишането и сърдечната му дейност, мозъчни увреждания, галактоземия. Трансмисията на някои инфекции от майката на детето чрез кърмата също е сериозно противопоказание за кърмене.  
     
Табл. 5. Някои по-често предавани инфекции чрез майчината кърма  
 

Елементи

Кърма на майки, родили
в срок

Кърма на майки, родили преждевременно

Лактоза

67.8 g/l

62.1 g/l

Масти

34.8 g/l

44.0 g/l

Белтък

15.7 g/l

21.7 g/l

Натрий

11.0 mmol/l

19.7 mmol/l

Хлориди

14.5 mmol/l

22.8 mmol/l

Калий

15.4 mmol/l

16.2 mmol/l

Калций

6.5 mmol/l

5.5 mmol/l

Фосфор

5.4 mmol/l

4.7 mmol/l

Магнезий

1.1 mmol/l

1.2 mmol/l

Енергия

3.1 J (642 kcal)

3.5 J (723 kcal)

 
 
В обобщение, кърменето се отразява благоприятно върху здравословното състояние на детето в дългосрочен план; оказва положително влияние върху майката в краткосрочен и дългосрочен план и е свързано с икономическите облаги за семейството и обществото.  
 
Майчината кърма може да задоволи хранителните нужди и да осигури нормалното развитие на кърмачето през първите 5, максимално 6 месеца. След тази възраст се изчерпват запасите от желязо и някои витамини, а интензивният растеж и повишената двигателна активност през второто полугодие повишават дневните нужди от енергия и пластични вещества. Затова кърмачето трябва да се захрани - за захранване се счита заместването на едно млечно хранене с по–гъсти и концентрирани (кашави) немлечни храни. Даването на плодови сокове и пюрета не се смята за захранване, но не е за препоръчване преди края на 16-ата седмица.  
 
Средните енергийни потребности за възрастта 6-12 мес. са 650 кcal/ден, 1 год.-1.5 год. - 850 кcal/ден, нуждите от пълноценен белтък са съответно: за възрастта 6-12 мес. – 12.3-13.4 g/ден, 1-3 год. – 13.6-14.4 g/ден.  
 
Както ранното, така и късното захранване могат да доведат до неблагоприятни последици. Захранване преди навършени 4 месеца води до бързо намаляване на кърмата и повишава риска от алергии, хранителни инфекции, прехранване, затлъстяване, диабет и др. При захранване след 6-ия месец недостатъчният внос на основни хранителни вещества и енергия води до забавяне на растежа, хранителни дефицити, желязодефицитна анемия, нарушава се развитието на съзъбието и дъвкателния рефлекс, децата трудно приемат нови по вкус и консистенция храни, създават се затруднения при приучването на детето след 1 година да дъвче и приема обща храна.  
 
Развитието на всяко дете е индивидуално, необходимо е да се вземе предвид и тегловният прираст, но има общи признаци, по които се съди, че детето е готово за захранване: скъсява интервалите между кърменията, може да стои седнало добре, взема само предмети и ги слага в устата си, увеличава се слюнкоотделянето, поникват първите зъби, проявява интерес към храната на възрастните. Захранването започва само, ако детето е напълно здраво. Въвежда се само по една нова храна седмично в малки дози (по 3-4 кафени лъжички) в началото на храненето, като постепенно се увеличава количеството до заместване на цялото хранене. Това се прави с оглед на ензимната адаптация на храносмилателната система. Най-добре е новата храна да се включи през първата половина на деня, за да може да се наблюдават белези на хранителна алергия - обриви, диария, повръщане и др. Ако детето упорито отказва дадена храна, тя се замества с друга, близка по състав и след 2-3 седмици отново се прави опит за нейното включване.  
 
Продуктите, от които се приготвят храните за кърмачета (зеленчуци, плодове, брашна и др.), трябва да се разнообразяват, за да се избегне дефицит на някои основни хранителни вещества и да се създадат правилни хранителни навици. Храните за захранване трябва да бъдат пълноценни, бактериално и химически чисти. За предпочитане е това да бъдат готови фабрично произведени храни, които имат някои предимства: те са с точно определен и желан състав, съобразен с физиологичните особености на съответната възраст чрез дозиране на хранителните съставки; произведени чрез използване на подходящи щадящи технологии и подбор на качествени екологично чисти суровини, те са с висока хранителна и биологична стойност, фино хомогенизирани и имат подходяща консистенция, съответстваща на степента на развитие на храносмилателната, отделителната система и дъвкателния апарат и обезпечават по-доброто смилане и усвояване на основните хранителни вещества; имат висока бактериална и химическа чистота, висока трайност и осигуряват голямо разнообразие от храни през всички сезони; приготвени са при строг контрол на технологичния процес, не съдържат консерванти, оцветители, подсладители, аромати, съдържанието на захар и сол се контролира; удобни за транспортиране и съхранение; съобразени с действащите международни и национални нормативи, свързани с производството и търговията на храни, предназначени за кърмачета и малки деца.  
 
При здрави кърмени бебета захранването може да започне при навършени 5-5 ½ месеца (при деца на млечни формули захранването може да стартира 1-2 седмици по-рано), у нас традиционно това става със заместване на обедното кърмене с млечно-зеленчуково пюре (картоф, морков, тиквичка, чушка, домат). След 2-3 седмици се замества следобедното хранене с безглутенова каша (оризова, царевична, елда), през ден тя може да се редува с млечно–плодово пюре. Енергийната стойност и съдържанието на белтъчини на храните за захранване трябва да превишават тези на млякото, което заместват. Поне 50% от съдържанието на плодовите/зеленчуковите пюрета или кашите трябва да представлява пълноценен белтък (напр. кърма или адаптирана формула; месо, яйце). През 6-ия месец на обяд се включва месо (телешко, заешко, агнешко, пиле, пуйка) под формата на месно-зеленчуково пюре през ден, а в безмесните дни към зеленчуковото пюре се добавя ¼ твърдо сварен жълтък от яйце, между храненията се дават прясно изцедени плодови сокове. Не се препоръчва смесването на сокове от зеле, ябълки и моркови с други плодове и зеленчуци, тъй като съдържат аскорбиназа, която разрушава бързо витамин С. В началото се избягват цитрусови и мъхести плодове (ягоди и малини, защото може да предизвикат алергия, диспепсия). До едногодишна възраст не се препоръчва да се дават: бонбони, шоколади, кексове, черен и зелен чай, храни и напитки с изкуствени подсладители, газирани напитки, подправки. През 8-ия месец се замества предиобедното хранене с попара със сухар, масло и обезсолено сирене. През 9-ия месец на обяд може да се включи риба (бяла, хек), увеличава се количеството на жълтъка до ½, може да се предложи 30 ml бульон, а по-късно и супа. На 10-11-месечна възраст може да предложи кисело мляко. Размерът на частиците на храните за захранване за възрастта от 5 до 8 месеца са от 0.2 mm до 2 mm, от 9 до 12 месеца храната вече не се пасира, а е раздробена с големина на късчетата до ½ cm, т.нар. преходна храна – тя се доближава по състав до храната на възрастните, но е приготвена чрез щадящи технологии (варене, печене, задушаване), количеството сол трябва да бъде не повече от 1 g дневно. На 12-месечна възраст общото количество храна за деня не трябва да превишава 1000 ml, разделени на 4-5 приема. На Табл. 6 е показана примерна схема на захранване.  
 
Табл. 6. Примерна схема на захранване  
 

Час

5-5 ½ месеца

6 месеца

7 месеца

8 месеца

9 месеца

10-12 месеца

6.00

кърма/
формула

кърма/
формула

кърма/
формула

кърма/
формула

кърма/
формула

кърма/
формула

9.30
÷
10.00

кърма/
формула

50 g пл. пюре
кърма/формула

50 g пл. пюре
кърма/формула

попара със
сирене

попара със
сирене

попара със
сирене

12.00
÷
13.00

60 g зел. пюре +
кърма/формула

зел. пюре/1/4
жълт.; през ден
месно-зел. пюре

зел. пюре/1/4
жълт.; през ден
месно-зел. пюре

зел. пюре/1/4
жълт.; през ден
месно-зел. пюре

зел. пюре/1/2
жълт.; през ден
месно-зел. пюре

бульон/супа,
преходна храна

15.30
÷
16.00

20 g пл. пюре
кърма/формула

млечно-плодова
каша

кърма/формула

кърма/формула

млечно-плодова
каша

млечно-плодова
каша

19.00
÷
21.30

кърма/формула

кърма/формула

кърма/формула

кърма/формула

млечно-плодова
каша
кърма/формула

млечно-плодова
каша
кърма/формула

 

кърма/формула

 

кърма/формула

 
 
*Банката за майчина кърма (БМК) в София е единствена по рода си в България и на Балканския полуостров. Имайки предвид значението на майчината кърма и в подкрепа на световната тенденция за защита на кърменето, Министерство на здравеопазването създава през 1989 г. "Банката за майчина кърма”, която работи по европейски и световни стандарти. БМК се състои от: Отделение по събиране, съхранение и пласмент на майчината кърма, отделение по пастьоризация и лиофилизация, лаборатории по микробиология и биохимия, в които работят 4 лекари, 4 лаборанта и 1 медицинска сестра.  
 
Дарителки могат да бъдат здрави лактиращи жени, които не употребяват алкохол, цигари, лекарства, живеят при добри битови условия, с добра лична хигиена. Необходимо е да притежават нискотемпературна хладилна камера или фризер. Количеството кърма, което отделят, трябва да бъде около 250- 300 ml за денонощие, слeд като са задоволили нуждите на собственото си бебе. Кандидат-донорките задължително се подлагат на изследвания: СПИН, хепатит В и С, сифилис, гонорея, носителство на болестотворни микроорганизми в гърлен и носен секрет, фекална проба за чревно заразоносителство, взема се сведение от ГТД за заболяване от туберкулоза. Шест месеца след началото на дарителството изследванията се повтарят. Екип лекар и медицинска сестра посещава дома на кандидат-донорката, като по този начин се преценяват условията, в които тя живее, нейното и на бебето здравословно състояние, осъществява се пробно изцеждане и се взима натривна кърма за микробиологичен анализ.  
 
След приключване на изследванията, при отрицателни резултати, с кандидат-донорката се сключва договор, според който тя се задължава да спазва определени условия - да не употребява цигари, алкохол и медикаменти, при нейно заболяване, на бебето или друг член на семейството да уведоми БМК. Събирането на майчината кърма се извършва от екип под ръководството на лекар-ординатор към сектора по събиране, съхранение и пласмент (СССП) на майчината кърма. На всяка млекодарителка се дава идентификационен номер, предоставя се пакет със стерилни банки за събиране на кърмата, дават й се указания за изцеждането и съхранението й, запознава се с хигиенните изисквания при събирането на кърмата, от спазването на които зависи нейното качество. Кърмата се съхранява в хладилна камера при температура не по-висока от -10°C за не повече от 48 часа в дома, а при температура -18°С за не повече от една седмица до момента на транспортирането й в БМК. Транспортирането на кърмата се извършва с кола с хладилна система или хладилна чанта.  
 
Кърмата се обработва чрез пастьоризация при 62.5°С за 30 мин., като се изследва биохимично преди пастьоризация, а микробиологично преди и след пастьоризация.  
 
На единствения по рода си в страната автоматичен анализатор "Милкоскен", калибриран за изследване на биохимичните показатели на майчината кърма, се изследват съдържанието на белтъци, масти, лактоза и сухо вещество. Освен това се изследват киселинен градус по Тьорнер, рН, проба за фалшификация. Когато киселинният градус е над 18 при рН под 6.6, кърмата се бракува. Провежда се и системен ежедневен вътрешно-лабораторен качествен контрол, което е от основно значение за качеството на резултатите, което се прави на много малко места в Европейските млечни банки.  
 
Микробиологичното изследване включва общ брой микроорганизми, Стафилококус ауреус, Стрептококус бета хемолитикус, Е. коли, колиформи, Псевдомонас, Бацилус цереус, дрожди, спори на микроскопични гъбички.  
 
Пласмент на майчината кърма: На здравни заведения кърма се предоставя безплатно по установения ред. На частни лица кърмата се предоставя по Постановление №188 от 05.05.1997 г. - по т. 2 на здрави кърмачета в домашна обстановка срещу заплащане по 1.80 лв. за литър; - по т. 3 на кърмачета със заболявания, нуждаещи се от майчина кърма - безплатно срещу талон-направление (със съответния изходящ № от здравно заведение); по т. 4 на кърмачетата, чийто майки са болни от туберкулоза, диабет, сърдечно-съдови и психически заболявания – безплатно (срещу талон-направление с изходящ № от здравно заведение).  
 
За 2007 г. Банката за майчина кърма е имала 67 донорки, обработената кърма е 3 207 литра. От тях 577 литра са предоставени за дохранване на здрави кърмачета в домашна обстановка, 2 260 литра – на кърмачета със заболявания в домашна обстановка, 31 литра на кърмачета, чиито майки са болни. От пласираната кърма 1 474 литра е за бебета с АБКМ, 492 литра за недоносени, 295 литра - за деца с вродени инфекции.  
 
През миналата година беше внедрена НАССР система за управление и контрол на качеството и безопасността на майчината кърма, която представлява научно обоснован и систематичен подход, който определя всички опасности и мерките за техния контрол, за да се осигури безопасността при манипулирането и обработката на майчината кърма, предназначена за хранене на деца от новородени до 12-месечна възраст.
 
 
 
КНИГОПИС:
 
1. Никола Мумджиев, Майчина кърма и кърмене, Изд. Медицина и физкултура, 1984.  
2. Никола Мумджиев, Хранене на кърмачето, 2003 г., стр. 9-18.  
3. Елена Николова и сътр., Проучване върху свойствата на майчиното мляко, Институт по ескпериментална морфология и антропология при БАН.  
4. Maria Staikova, Elena Nikolova, Anatoliy Neronov, Hristo Neychev, Cryoprotection of human milk cells, Cryo-Letters 12, 1991, p. 59-64.  
5. Richard E. Behrman, Robert M. Kliegman, Hal B. Jenson, W. B. Saunders, Nelson Textbook of Pediatrics, 2003, p. 247-248.  
6. Catherine A. Geissler, Hilary J. Powers, Human Nutrition 2005, p. 281-288.  
7. Tricia Lacy Gomella, M. Douglas Cunningham, Fabien G. Eyal, Karin E. Zenk 2004, p. 680-685.  
8. Eleanor Bimla Schwarz, Roberta M. Ray, Alison M. Stuebe; Matthew A. Allison, Roberta B. Ness, Matthew S. Freiberg, Jane A. Cauley, Duration of Lactation and Risk Factors for Maternal Cardiovascular Disease, Journal of Obstetrics & Gynecology 2009, Issue 5 - pp 974-982.  
9. Стефка Петрова, Лалка Рангелова, Препоръки за здравословно хранене на кърмачетата, стр. 3-7; 10-16.  
10. С. Ташкова, Д. Димитрова, Р. Александрова, Е. Николова, Имунни свойства на майчината кърма, сп. Акушерство и Гинекология, 5.2003, стр. 31  
11. Лиляна Трифонова, Хранене на детето в кърмаческа възраст, Изд. Медицина и физкултура, 1986, стр.104-105, 109, 112-113, 142-150, 154.