Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2009

Главоболие

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р Иван Миланов, д.м.н.



Най-често от главоболие се оплакват изнервените хора. Това е така, защото от една страна главоболието, свързано със стрес или тензионният тип главоболие (тензия – напрежение) е изключително често. Около 80% от хората са страдали в някакъв момент от живота си от такова главоболие, а 40% от хората го получават почти всеки ден. От друга страна мигрената, която е наследствено заболяване също се влошава при стрес. И от двата вида главоболие боледуват по-често жените. Това обаче не е свързано само с по-голямата честота на стреса при жените, а вероятно и с някои хормонални причини. Третият вид първично главоболие – кластърното главоболие (кластър – период), което е значително по-рядко, обаче засяга по-често мъжете. Вторичните главоболия, причинени от друго заболяване, като например високите стойности на кръвното налягане, зависят от честотата на заболяванията, които ги предизвикват.  
 
България в момента преживява преходен период, поради което разбира се честотата на стреса и свързаното с него тензионно главоболие е по-голяма. При останалите два вида главоболие стресът само предизвиква зачестяване на пристъпите.  
 
Тензионното главоболие се дължи на съкращение на перикраниалните мускули и повишена болкова чувствителност на централната нервна система. Главоболието се класифицира като епизодично, когато се появява до 15 дни месечно и хронично, когато се появява през повече от 15 дни от месеца. Дълготрайното мускулно напрежение води до исхемия на контрахирания мускул поради компресия на малките кръвоносни съдове и по-нататъшно засилване на главоболието поради образуване на метаболити (брадикинин, серотонин, простагландини, млечна киселина), активиращи болковите рецептори и засилващи болката. В резултат на дълготрайната мускулна контракция може да възникнат и увреждания в лигаментите, сухожилията и мускулните влакна. Според някои автори основна роля за възникване на главоболието играят намалената активност на ендогенните контролни механизми на болката.  
 
Главоболието може да не е свързано с ясна причина или да бъде предизвикано от психологичен стрес, тревожност, депресия, соматоформено разстройство, мускулно пренапрежение и преумора, работа в нефизиологична поза, оромандибуларна дисфункция или предозиране на медикаменти за лечение на тензионният тип главоболие. Ежедневният “малък стрес” довежда по-често до тензионен тип главоболие, отколкото остро настъпилият краткотраен стрес. Епизодичното главоболие настъпва остро под влияние на повишена болкова аферентация от мускулите, вследствие на мускулно пренапрежение от физическа преумора или работа в неудобна поза. Повтарящите се епизоди от тензионен тип главоболие понижават прага за възникване на следващи епизоди чрез промени в миофасциалните тъкани. Вторично намалява активността на ендогенните контролни механизми на болката. По този начин епизодичното главоболие се превръща в хронично и започват да преобладават нарушенията в централните механизми на болката.  
 
Началото на главоболието в около 15% е преди 10-годишна възраст. При останалите хора началото може да бъде във всяка възраст, но най-често започва около 20-годишна възраст. В началото на заболяването най-често главоболието е епизодично и свързано със стрес. Дори очакването на неприятни събития или наличието на много задачи, които трябва да се изпълнят през деня могат да предизвикат главоболие. Продължителността на всеки пристъп от епизодично главоболие е много различна (средно 12 часа), за разлика от мигренния пристъп. Характерна е също локализацията на болката в различни мускули при всеки пристъп, както и различната интензивност на болката. Най-често се засяга окципиталната, следвана от париеталната, темпоралната и фронталната област. Болката, обхващаща фронталната и окципитална област като шапка, е най-типична. Понякога болката се разпространява и към раменете. Ремисиите между отделните пристъпи могат да бъдат дълготрайни за разлика от мигренозното главоболие. По късно главоболието се получава независимо от някакви психологични фактори и се превръща в хронично.  
 
Мигрената е заболяване, което е измъчвало хората много векове, защото доскоро за него нямаше адекватно лечение. В някои епохи е било модерно хората от висшето общество да боледуват от "мигрена". Така или иначе много известни личности са боледували наистина от мигрена. Луис Карол дори описва своята мигрена в "Алиса в страната на чудесата". Не всяко главоболие означава мигрена. Мигрената се характеризира с ясни пристъпи от главоболие, обхващащо обикновено половината глава, придружено от гадене и повръщане и продължаващо около 24 часа. При някои хора преди започване на главоболието се появяват светещи точки, линии или други симптоми, наречени "аура". Пристъпите от мигренно главоболие са обикновено доста тежки и карат страдащия да се изолира в затъмнено помещение. Пристъпите от главоболие се повтарят често и нарушават работоспособността и качеството на живот на хората.  
 
Мигрената като наследствено заболяване обикновено започва в юношеска възраст и съпътства човека през целия му живот. Скоро стана ясно, че мигрената се дължи на повишена мозъчна възбуда и затова броят на пристъпите може да се намали чрез профилактика с определени медикаменти. Самият пристъп може да бъде прекратен чрез новите изключително ефикасни медикаменти от групата на "триптаните".  
 
Както в цял свят, така и у нас хората предпочитат сами да лекуват главоболието си. Това е много опасна практика, защото главоболието може да бъде алармиращ симптом на сериозно заболяване, което само лекарят може да открие. От друга страна самолечението обикновено включва обезболяващи медикаменти, понякога във високи дози. Малко хора знаят, че злоупотребата с обезболяващи медикаменти води до ежедневно главоболие, предизвикано от медикаментите.  
 
Трябва ли всяко главоболие да ни отведе при специалиста?  
Ако човек е получил инцидентно главоболие, обикновено поради стрес, една таблетка обезболяващо лекарство ще свърши работа. Когато обаче главоболието започне да се повтаря е необходима медицинска консултация. Някои хора си знаят диагнозата "мигрена", ходили са при специалист и не са получили помощ, след което са продължили да се самолекуват. Само че медицината направи голям прогрес по отношение на диагностиката и лечението на главоболието през последните години, така че специалистът ще помогне и на тях. Лошото е, че повечето болни прибягват до аналгетиците, без да се консултират с лекар. Разбира се, причина за това е разочарованието от миналия опит с несполучливо лечение. Но все пак, ако не е мигрена, а друго главоболие, самолечението може да бъде опасно.  
 
Лечението на главоболието включва лечение на пристъпите и профилактика, когато пристъпите са повече от няколко месечно. Профилактиката, освен медикаменти, включва и специална диета при болните с мигрена и ограничаване на тревожните епизоди. Спортуването, приятните занимания, природата, хобито ще ни помогнат да намалим честотата на главоболието. Другото, което пациентът трябва да се научи да прави е да усеща кога започва да го обхваща напрежение. Ако в този момент човек остане за малко сам, седне на удобен стол и се отпусне напълно, без да мисли за нищо в продължение да 10-15 минути, почти със сигурност може да предотврати пристъпа от последващо тензионно главоболие.  
 
Лечението на пристъпите от тензионно главоболие се провежда със специфични медикаменти, а не с аналгетици. Прилагането на комбинация от нестероиден противовъзпалителен медикамент и миорелаксант отпуска спазъма на мускулите и прекратява пристъпа. Когато главоболието е хронично се налага и профилактично лечение с антидепресанти или някои антиепилептични медикаменти, които са много ефективни.  
 
Мигрената зависи само донякъде от приеманата храна и напитки, както и от съпътстващия стрес и физическа преумора. Спазването на всички изисквания за правилен начин на живот може да намали пристъпите от мигрена, но не и напълно да ги предотврати.  
 
Лечението на мигренните пристъпи се провеждаше до скоро предимно с аналгетици, аспирин и парацетамол. Честото приемане на тези медикаменти обаче довежда до главоболие, предизвикано от самите медикаменти. В продължение на дълги години ерготаминовите алкалоиди бяха единственият специфичен медикамент за лечение на мигренните пристъпи. Те обаче имат изразени сериозни странични ефекти, които ограничават тяхната употреба до 1-2 дни от седмицата. Всъщност някои от пристъпите са по-леки и изпиването дори на едно силно кафе в началото на главоболието може да предотврати пристъпа. Когато обаче пристъпите са силни нито един от споменатите медикаменти не е ефикасен. Като се има предвид, че мигрената започва обикновено в младежка възраст, ясно е че тези хора бяха обречени на мъчително главоболие през целия си живот.  
 
Нещата се промениха през 1991 година, когато беше предложен първият медикамент от групата на "триптаните" за лечение на мигренен пристъп – sumatriptan. Неговият ефект върху мигренните пристъпи е значително по-изразен в сравнение с ерготаминовите алкалоиди. За съжаление скоро стана ясно, че това не е дългоочакваното чудотворно хапче за лечение на мигренния пристъп, защото медикаментът дава неприятни странични ефекти. Този медикамент обаче постави началото на "Ерата на триптаните". Второто поколение триптани zolmitriptan и naratriptan бяха представени през 1997 година и rizatriptan eletriptan, almotriptan и frovatriptan – през 1998 и 2000 година. Триптаните от второ поколение се характеризират със значително подобрена ефективност и минимални странични ефекти. Приемането на една таблетка в началото на пристъпа блокира главоболието. Рядко се налага да се вземе и втора таблетка, ако главоболието се възвърне.  
 
Всичките триптани не са идентични по отношение на своята ефективност и странични ефекти. Rizatriptan се очертава като медикамент с най-бързо настъпващ ефект. Naratriptan започва действието си по-бавно, но по-рядко дава възвръщане на главоболието, поради което е по-подходящ при болни, при които е налице такава тенденция. Продължителността на ефекта на Eletriptan е по-дълга и се доближава до групата на триптаните с дълго действие, но съчетава и бързото начало на ефекта. И трите медикамента имат най-малко странични ефекти, в сравнение с останалите триптани.  
 
Когато броят на пристъпите е голям, се провежда доста ефективно профилактично лечение с антидепресанти, съдоразширяващи или някои антиепилептични медикаменти.