Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2009

Лечение на артериалната хипертония – обратно в бъдещето

виж като PDF
Текст A
Д-р Сотир Марчев



От миналото…  
Февруари 1945 г. на срещата в Ялта, Западът оставя Източна Европа на Сталин, който надделява в преговорите над Чърчил и Рузвелт. Американският президент Франклин Делано Рузвелт, който трябва да отстоява западните интереси, пристига на тези преговори с артериално налягане 260/150 mmHg. Ние с вас, като лекари знаем колко адекватен може да е човек с такова артериално налягане и как би водил преговори. Рузвелт умира месец и половина по-късно на 13 април 1945 год. от хеморагичен мозъчен инсулт при артериалното налягане 300/190 mmHg.  
 
 
През 1995 г. Месерли[2] коментира тези събития в New England Journal of Medicine в статия озаглавена „Този ден преди 50 години” и задава въпроса, защо е било допуснато това? Защо американският президент, който е под непрекъснато медицинско наблюдение, е бил с такова артериално налягане? Вината за това е в тогавашните медицински концепции. Тогава се е считало, че колкото по-високо артериално налягане може да вдигне едно сърце, толкова това сърце е по-здраво. Връзката между повишеното артериално налягане и повишената сърдечно–съдова смъртност е открита по-късно.  
Между другото, макар и доста по-късно, и другите двама участници в тази среща – Чърчил и Сталин, също умират от мозъчни инсулти, причинени от артериална хипертония.  
 
…Към бъдещето  
Понастоящем пациентите с артериална хипертония приемат лекарства ежедневно. Разработват се много нови методи това да се промени – пациентите да бъдат лекувани само един–два пъти годишно, желателно дори и по-рядко. Разработват се следните методи:  
 
Генна терапия  
Настоящата терапия на артериалната хипертония е патогенетична, но не е етиологична. Ние не лекуваме причините за хипертоничната болест, а блокираме механизмите, чрез които се повишава артериалното налягане. Причините са, че нашите гени са приспособени към условията на първобитния живот с много движение, ниско телесно тегло, ограничен достъп до храна и сол. Тези гени в условията на съвременния живот с неговото обездвижване, лесен достъп до храна и сол водят до артериална хипертония.  
 
Съвременната генна терапия позволява да се потисне експресията на гените, които водят до вазоконстрикция – например гените, кодиращи ензимите и рецепторите в ренин-ангиотензиновата система и симпатико-адреналната система. Генните интервенции позволяват и да се постигне свръх експресия на вазодилататорните гени – например на тези, които кодират синтетазите на азотен окис и на брадикинините. Нужните гени могат да бъдат вкарани в генома чрез вектори – плазмиди, модифицирани вируси и др. Примамливата идея е, че вместо пациентyt всеки ден да пие бета–блокер, да му се направи една инжекция с генен материал, който да намали веднъж завинаги (или задълго) експресията на бета-адренорецерторите. Или вместо всеки ден да взема АСЕ-инхибитор, да се потисне завинаги (или задълго) синтезата на ангиотензин–конвертиращия ензим. На ниво експериментални животни има постигани успехи в това направление – една инжекция успява да подържа нормално артериално налягане за седмици и месеци.  
 
Ваксина срещу артериална хипертония  
От 4-ти до 7-ми ноември 2007 год. в Орландо, щата Флорида, САЩ, се проведоха Научни сесии на American Heart Association (AHA 2007). Там бяха представени резултатите от проучване на ваксина срещу хипертония. Ваксината CYT006-AngQb в малко проучване фаза IIa води до поява на антитела срещу ангиотензин ІІ и намалява дълготрайно артериалното налягане.  
 
Ангиотензин ІІ е едно от веществата, чието повишение води до високо кръвно. Днес ние блокираме производството или действието на този ангиотензин ІІ с лекарства, които се приемат всеки ден. Идеята при разработването на тази ваксина е организмът сам да произвежда антитела, които да блокират това вещество, тоест човешкото тяло само да си произвежда лекарството.  
 
Докато например ваксината срещу грип се прилага на хора за да не се разболеят от грип, то тази ваксина се прилага на хора, които вече са повишили артериалното си налягане с цел да се избегне ежедневният прием на лекарства. Идеята е вместо лекарствата да се произвеждат в химически заводи, нашето тяло да си ги изработва само.  
 
Тази ваксина трябва да се прави два пъти годишно, което спестява на болните ежедневния прием на лекарства. Освен това, както се каза, тази ваксина е още в етап на проучване – т.е. все още я няма по аптеките. Но нейното разработване показва бъдещето на лечението на високото кръвно. Успехът ражда подражание. Вероятно тя ще бъде последвана от други ваксини, които се прилагат още по-рядко, както и ваксини за лечение на други сърдечни заболявания – например блокирането на ангиотензин ІІ е полезно и при сърдечна недостатъчност.  
 
Интервенционална терапия  
Представлява катетърна симпатикусова денервация на бъбрека. Основният механизъм, чрез който бета-блокерите понижават артериалното налягане вероятно е, че потискат симпатикусовата инервация на бъбрека, която контролира рениновата секреция. Идеята е същият ефект да се постигне без прием на бета-блокер. Симпатикусовите влакна са по хода на реналната артерия. При тяхната аблация с радиочестотен ток чрез аблационен катетър артериалното налягане се понижава. Първите резултати върху хора бяха представени на конгреса на American College of Cardiology в Орландо, 28-31 март 2009 год. от д-р Хенри Крум.  
 
 
Пейсмейкър за лечение на артериална хипертония  
Rheos е пейсмейкър, който пейсира синус каротикус и така заблуждава централната нервна система, че артериалното налягане е изключително високо и тя реагира чрез понижаването му. Първите резултати върху хора бяха представени на същия конгрес (на American College of Cardiology в Орландо, 28-31 март 2009 год.).  
 
 
 
Най-хубавото на бъдещето е, че е неизвестно.