Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2009

Мозъчно-съдова болест
Исхемичен мозъчен инсулт

виж като PDF
Текст A
Доц. Ю. Петрова



Мозъчно-съдовата болест е от група от заболявания с много висока социална значимост, защото заемат второ място като причина за смъртност в България, и първо като причина за временна и трайна нетрудоспособност. Мозъчносъдовите заболявания възникват в резултат на нарушение на артериалното или венозното мозъчно кръвообращение. Клинически могат да се изявят като остри, подостри или хронични. Най-честата проява на мозъчно-съдовата болест е исхемичния мозъчен инсулт. Заболеваемостта е между 1.8 и 2.8 промила, като нараства с възрастта. Наблюдава се тенденция за подмладяване на мозъчните инфаркти.Това вероятно е свързано с увеличаване на въздействието на рисковите фактори: нелекувана артериална хипертония, захарен диабет с лош контрол на кръвната захар, тютюнопушене, хиперлипидемия. предсърдно мъждене, клапни пороци, дислипидемия, тютюнопушен. Напоследък към тези рискови фактори се добавят затлъстяване, неконтролиран прием на анаболни хранителни добавки, наркотици и други. Основна етиологична причина за исхемичния мозъчен инсулт е атеросклерозата. Тя е с многофакторна генеза, което води до един динамичен хронично-възпалителен процес.. Атеросклерозата се развива в участъци от съдовата стена, където е налице ендотелна дисфункция. Най-често това са бифуркацията на arteria carotis communis и arteria carotis interna.  
 
Исхемичните мозъчни инсулти в зависимост от етиологичната причина, която оформя до голяма степен и протичането им се делят на емболични, хемодинамични и тромботични. Особено важно за исхемични мозъчен инсулт е неговата ранна диагноза и започнатото лечение.  
 
Методи на изследване:  
1.
   Клиничен преглед.  
2.   Доплерова сонография  
3.   Компютърна аксиална томография  
4.   Лабораторни изследвания  
5.   Магнитно-резонансно изследване  
 
От изброените инстументални методики основно значение за скрининг и диагностика при болни с исхемичен мозъчен инсултния има Доплеровата сонография. Тя се използва рутинно за оценка на морфологичното състояние на каротидната и вертебралната система. След направеното изследване и при наличие на плака с определени промени се реализира инвазивна терапия( стент), хирургично лечение( ендартеректомия) или медикаментозно лечение (антиагрегантно или антикуагулантно). Утразвуковото изследване в последните години на каротидната артерия се извършва с цел да се диагностицира субклиничната и преклиничната фаза на атеросклерозата.. Измерването на интима-медия комплекса на каротидната артерия се смята за ранен маркер при диагностиката на атеросклероза. Доказана е позитивна връзка на дебелината на intima-media комплекса, както с традиционните рискови фактори (възраст, пол, фамилна история, високо ниво на холестерола, HDL-холестерола, кръвното налягане, затлъстяване, тютюнопушене, захарен диабет, лявокамерна хипертрофия), така и с новите (, Липопротеин, Хомоцистеин, hs-CRP, фибриноген).  
 
 
 
Доплеровата сонография има значение и за диагностициране, характеризиране и проследяване на микроемболичните сигнали от различен произход. Напоследък тази методика се коментира и при тромболизата.  
 
Използването на другите инструментални методики е свързано с откриването на определени морфологични промени в ранните часове на заболяването. Наличието на ранните белези помага при определяне и на прогнозата. Другата основна роля на невроизобразяващите методи е диференциално-диагностичното уточняване.  
 
Клиничната картина на исхемичния мозъчен инсулт зависи от етиологията на инсулта, размера на появилия се инфаркт, ефикасността на колатералното кръвообращение, наличие на други заболявания и възраст. Най-често се изявява с огнищна неврологична симптоматика в зависимост от засегнатиш съдов басейн и различна степен на количествено нарушение на съзнаннието. Рядко може да протече и безсимптомно.  
 
Профилактиката на мнозъчно-съдовата болест е първична и вторична. Първичната профилактика има значение преди всичко за факторите, довеждащи до исхемичен инсулт. Сред тях най-важният е хипертоничната болест. Това определя важността на контрола на хипертоничната болест. Използването на съвременните лекарства като монотерапия или комбинация от няколко медикамента стабилизира стойностите на кръвното налягане. Важно значение при лечението на хилертоничната болест е редовното приемане на медикамента/тите, безсолна диета, нормален прием на течности., увеличен двигателен режим. При изясняване на етиологията на хипертоничната болест понякога се налага да се проведат допълнителни лабораторни и ехографски изследвания. Напоследък убедително се приема, че контролът върху нивото на холестерола, триглицеридите има важно значение за профилактиката на мозъчно-съдовата болест. Приемът на медикаменти дори при гранични стойности на тези показатели е необходим във връзка с развитието на атеросклеротични процес. Увеличаването на двигателната активност и снижаването на нивото на стреса са важна част от първичната профилактика.  
 
Вторичната профилактика е насочена към стабилизиране на състоянието и предовратяване на нови исхемични съдови инциденти. Основно значение има контролиране на състоянието на пациента чрез подходящата терапия и подходящи препоръки  
 
Мозъчно съдовата болест и по-специално мозъчниш инсулт е често срещано заболяване. Затова ранното му диагностициране и прилагането на първична профилактика са важна част от неговото предовратяване.