Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2009

Специален гост

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Марио Станкев



Доц. д-р Марио Станкев завършва медицина в Медицински Университет, гр. София през 1985 г. През ноември 1986 г., след успешно положен конкурсен изпит е избран за асистент в Клиника по съдова хирургия и ангиология към СБАЛ „Св. Екатерина”. През 1991 г. става старши асистент, а през 1996 г. е избран за главен административен асистент към клиниката. От 2003 г. е завеждащ Клиника по съдова хирургия и ангиология към НКБ. През 2004 г. доц. д-р М. Станкев успешно защитава дисертационен труд на тема „Съдово-хирургични аспекти на бъбречната трансплантация”.  
 
Специализирал е чернодробна и бъбречна трансплантация в Университетска болница, Хановер, и бъбречна трансплантация в Милано. Специализирал е също така каротидна хирургия и хирургия на аортата в Милано, както и ендоскопска съдова хирургия в Университетска болница, Дюселдорф.  
 
Една от областите, в които работи през годините, е тази на бъбречните трансплантации. През 1996 г. се изгражда програма за бъбречни трансплантации и съвместно с колегите уролози и нефролози от Медицинска академия, извършва множество бъбречни трансплантации.  
 
Секретар е на Научното дружество по ангиология и съдова хирургия. Понастоящем е Изпълнителен директор на НКБ, гр. София  
 
Доц. Станкев, като изпълнителен директор на НКБ, разкажете за болницата и за предизвикателствата, които стоят пред вас?  
 
Аз съм Изпълнителен директор на НКБ от края на 2005 год. Преди това съм работил в Клиниката по съдова хирургия, в която работя и в момента ежедневно, опитвайки се да съвместявам двете дейности – на изпълнителен директор и на хирург. Работата ми като хирург не е в такава пълна степен, каквато извършвах преди, т.е. ежедневна, многочасова ангажираност. Сега влизам в операциите при пациенти, които искат да бъдат оперирани от мен и съответно при трудно диагностични и оперативни случаи, които касаят клиниката, разбира се. Естествено това е голямо предизвикателство предвид обема на дейност, който има един изпълнителен директор и един завеждащ клиника, но се опитвам да изпълнявам и двете длъжности достатъчно добре.  
 
Що се отнася до болницата мога да споделя, че през последните три години, благодарение на помощта на МЗ, се сдобихме с много нова апаратура. Открихме най-съвременния, поне до преди година, скенер – 64-срезов, закупиха се два нови ангиографа за инвазивни изследвания на сърцето и за поставянето на стентове, нови рентгени и нова стерилизационна. Сега тече подмяната на сградния фонд на болницата, който се нуждаеше от реконструкция, тъй като от самото й създаване през 60-те години, тя не беше ремонтирана сериозно. Цялостно сеподменя дограмата по един проект, подменихме асансьорните уредби, и въобще болницата се развива като всяка болница в страната. При нас това става с по-усилени темпове, предвид значимостта й в системата на здравеопазването, защото знаете, че НКБ е специфична, тя е специализирана в системата само на тези заболявания.  
 
 
Какви дейности извършвате тук в НКБ?  
 
Тук се извършват няколко уникални дейности, една от които е лечението на ритъмните и проводни нарушения. Тук единствено и само има Детска кардиохирургия и Детска кардиология, които покриват 100% нуждите на пациентите. Не на последно място е и завършеният цикъл на лечение – рахабилитация на пациентите в нашия санаториум в Банкя. Ние единствени от работещите в тази система имаме такъв санаториум, където се извършва долекуването и рехабилитацията на оперираните пациенти. По този начин затваряме цикъла и болницата е уникална именно с това.  
 
С риск да прозвучи хвалебствено, ние се опитваме да съхраним структурата на болницата и на практика през последните години успяваме, разбира се, отново повтарям, благодарение на МЗ.  
 
Какви методи на лечение използвате?  
През последните години въведохме много нови методи на лечение както на съдовите, така и на сърдечните заболявания. Нашите водещи специалисти в областта на кардиологията, кардиохирургията и съдовата хирургия непрекъснато развиват своите специалности в болницата. Те участват по международни проекти и през последните години се реализира един тласък във въвеждането на новите технологии.  
 
Новите методи навлязоха и по отношение лечението на варикозата. Нашата болница е единствената, в която се окомплектоваха всички методи, т.е. развихме съвсем новите методи, които са в Европа и света. Това са радиофреквентната аблация, лазер терапията и венесукцията. Тези методи бяха въведени преди 1-2 години и сега, след натрупания първоначален опит, можем да се похвалим с много добри резултати.  
 
А по отношение структурата на болницата и кадровия потенциал?  
Болницата е една голяма структура. Тя разполага с 320 легла, тук работят около 780 души. Разбира се, всички те са ангажирани в промоцията, диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания. На практика това е един екип, който се е съхранил в годините и това беше моето най-голямо желание като Изпълнителен директор, а именно да съхраня кадровия потенциал на болницата, тъй като както знаем, за да се работи с апаратура и да се въвеждат новите технологии, трябват личности. Смятам, че сме успели в този аспект, защото няма текучество на карди предвид отварящите нови частни болници. В болницата съществува обща стабилност, която се усеща, въпреки че някои от дейностите като Детска кардиология и Неврология са недофинансирани. Болницата се опитва да съхрани тези структури, защото обществото и пациентите имат нужда от тях.  
 
С какви програми работи болницата?  
Болницата работи с много програми. Стремим се да даваме предимство на профилактиката, тъй като тогава биха се отделили много по-малко средства, а и за потенциалните пациенти е много по-добре, ако бъдат профилактирани навреме. В този контекст ние провеждаме Програма за превенция и ранно откриване на атеросклерозата, която е в основата на сърдечно-съдовите заболявания. Програмата се изразява в скрининг на пациентите, които са застрашени над опредеделена възраст, с определени заболявания. Болницата се стреми чрез безплатни прегледи да изгради оформянето на пациентите в рискови групи, да ги открива рано и да ги предпазва от пълното развитие и изявата на атеросклерозата.  
 
А що се отнася до недостатъчното финансиране на определелени структури в болницата, какво можете да споделите?  
Детско-кърмаческата структура и Детската кардиология са недостатъчно финансирани. За съжаление те носят бреме на болницата, но са уникални за страната. От 4 години клиничните пътеки не са променяли своята стойност и единственото, което МЗ направи и даде глътка въздух, е обезпечаването на интензивните легла. Болницата е един организъм и не може да загърби някои свои основни дейности, защото те не са финансирани. Ние имаме договор с Македонската здравна каса и това носи много добър имидж на болницата. В Македония няма детска кардио-хирургия и това че оперираме македончета компенсира в някаква степен ниската финансираност в Детската кардиология.  
 
Бих искал да кажа и няколко думи за недостатъчната финансираност на системата. За съжаление всяко правителство обявява за свой преоритет здравето на българина, но в последствие всичко се размива. Увеличаването на финансирането в здравеопазването може да стане по няколко начина и дори в последния си доклад ЕС ни даде да разберем, че ние трябва да увеличим процента от брутния вътрешен продукт именно за здравеопазването. Наистина здравната вноска се увеличи от 6 на 8%, но това е крайно недостатъчно. Държавата трябва да се грижи за своите поданици и то адекватно, с повече действия. Мисля, че новото правителство трябва да покаже повече воля, като визирам волята за Национална здравна карта. В България има много болници, но никой през тези години не решава да направи Национална здравна карта, порочният кръг се затваря и всичко е във вреда на пациентите. Касата има голям проблем със здравните вноски и смятам, че именно тук ще се отрази кризата. Пациентите няма да могат да плащат здравните си вноски, предвид кризата и по този начин ще възникне проблем със събираемостта на касата, т.е. дали тя ще може да финансира здравните заведения за извършената дейност, защото така или иначе ние ще извършваме тази дейност.  
 
Всеки ли пациент може да ви посети?  
Болницата е отворена за всички пациенти и е без никакви финансови претенции. Това показва и самият срез на пациентите, а именно, че над 60% от лекуващите се в нашата болница са хора от провинцията. За последните 4 години, откакто аз съм Директор, няма нито едно оплакване за финансово нарушение. Ние не стимулираме по никакъв начин даването на средства в болницата. Единствено само при т.нар. избор на екип се заплаща допълнително, но пациентите и затова не са съветвани, това тяхно право и те решават дали да се възползват от него.  
 
Тук идват най-сложните диагностични и терапевтични случаи, които на практика ние приемаме, знаейки, че ще ни донесат финансов дефицит. Над 50% от болните постъпват при нас по спешност, а това води до дефицит, защото голяма част от спешните случаи се усложняват в последствие.  
 
С какви заболявания най-често се сблъсквате?  
Една специализирана болница каквато е НКБ има призванието да промотира, диагностицира и лекува тези заболявания, които в съвременното общество са едни от най-значимите заболявания.  
 
В България за съжаление най-често се срещат нелекуваните хипертоници, които достигат до аневризма на коремната аорта. Много често у нас, за разлика от другите развити в медицинско отношение страни, се допуска честото усложняване на аневризмите с руптура, т.е. със пукване на аневризмата и кръвоизлив, който в голям процент от случаите завършва фатално. Ако такъв пациент постъпи при нас, той бива незабавно опериран. Предвид развитието в последните години на съдовата хирургия и въвеждането на нови техники, смъртността е значително понижена.  
 
В миналато смъртността от руптурина аневризма на коремната аорта беше около 50%, докато в момента се движи от порядъка на под 10% - между 5 и 7%. Що се отнася до неусложнените аневризми, те се оперират ежедневно тук в клиниката и резултатите са много добри. Имаме много добро място в страната, да не кажа водещо, по операции на вече споменатите аневризми.  
 
Другият голям бич на обществото е нелекуваната хронична венозна недостатъчност и варикозата. Варикозата или разширените вени са само един етап от развитието на хроничната венозна недостатъчност, а всички други стадии остават неразпознати поради лошата промоция на това заболяване сред населението. Тъй като всеки от нас членува в Дружеството на съдова хирургия и ангиология, а аз съм Председател на дружеството по флебология, през последните години свършихме много, организирайки едно мащабно проучване в страната, в което се отчете, че около 50-55% от населението е засегнато от хронична венозна недостатъчност в различните му стадии. Разбира се, по този повод започна една масова кампания в работата с ОПЛ, която се изразяваше в това те да бъдат осведомени, за да могат от своя страна да информират своите пациенти за рисковете от нелекуване на заболяването и смятам, че постигнахме добри резултати. Все повече пациенти се обръщат към нас в ранния стадий на заболяването.  
 
Друго заболяване, с което често се сблъскваме тук в клиниката, е хроничната артериална недостатъчност. Лошото кръвоснабдяване на крайниците в България е доста широко застъпено. За разлика от варикозата, където съотношението мъже:жени е 1:3 в „полза” на жените, тук предимно се засягат мъже.  
 
Напоследък обръщаме специално внимание (и аз работя в тази област), а именно в областта на съдовете, които кръвоснабдяват мозъка. В този смисъл ние направихме една скринингова програма, при която когато при нас дойде пациент, ние задължително изследваме неговите съдове и решаваме дали той е застрашен от инсулт или не. По този начин той се оперира превантивно и така избягваме възможността за получаване на инсулт. Постигнахме много добри резултати в тази област. Такива операции се правят ежедневно тук, а в цифри това е около 500-600 операции годишно.  
 
Вие сте в управителния съвет на Българската асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хирургия. Какви са плановете на асоциацията в близък и по-далечен план?  
Асоциацията обединява три много близки специалности. Тя съществуваше преди много години, но не й беше вдъхнат живот, тъй като касаеше три дисциплини и някак си беше размита във времето. Сега на практика през последните 3-4 години се създаде една стройна организация, в която всеки от специалността става водещ в един определен момент, т.е. структурата се модернизира като понятие. Работи се много, участва се в международни форуми, дори сега през октомври 2009 г. организираме конгрес с международно участие.