Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2010

Честота и разпространение на оплакванията от стомашни киселини в България

виж като PDF
Текст A
Борислава Савова



Оплакванията от стомашни киселини представляват дискомфорт и чувство на парене най-често в горната част на корема и в областта зад гръдната кост. Парещото усещане е предизвикано от контакта между стомашния сок, съдържащ солна киселина с чувствителната вътрешна обвивка на хранопровода[1].  
 
Стомашните киселини могат да се проявяват самостоятелно или като симптом на гастро-езофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) – състояние, което се характеризира с чести рефлуксни симптоми (гастро-езофагеален рефлукс) и/или лигавично увреждане на горния отдел на храносмилателната система. Стомашните киселини могат да се появяват периодично (веднъж месечно до веднъж седмично), да имат епизодичен характер (напр. след консумация на люти храни) или да се характеризират с чести проявления (повече от 2 пъти седмично)[1].  
 
Стомашните киселини и другите симптоми на ГЕРБ влияят отрицателно върху качеството на живот и ежедневната ак¬тивност. Оценката за качеството на живот, давана от болните с ГЕРБ, е по-ниска с око¬ло 25% от тази при пациентите с нелекувана дуоденална язва, хипертония, стабилна ангина пекторис, сърдечна недостатъчност, астма и диабет. Влошеното качество на живот е в пряка връзка с тежестта и честотата на симптомите[2].  
 
Целта на този скрининг е чрез използването на Бърз тест за стомашни киселини да се оцени честотата, тежестта, разпространението и влиянието върху качеството на живот на оплакванията от стомашни киселини сред обслужваните от общопрактикуващите лекари (ОПЛ) пациенти в България.  
 
Методи  
През периода септември-октомври 2009 г. на принципа на случайния подбор са анкетирани 2 816 лица на възраст над 18 г., живеещи на територията на Република България и посещаващи по някакъв повод кабинета на произволно селектирани 90 общо практикуващи лекари от 36 населени места.  
 
Основният инструментариум е Бърз тест за стомашни киселини, съдържащ 9 въпроса, оценяващи оплакванията от стомашни киселини, честотата, интензивността на симптомите и провокиращите ги фактори през последните 2 месеца. Отчита се също така дали до момента е провеждано някакво лечение и ако е, колко често анкетираните прибягват отново до прием на медикаменти, вследствие рецидивиране на оплакванията. Интензивността на всеки отделен симптом се измерва по Ликертова скала от 0 (отсъствие на симптома) до 4 (висок интензитет), като анкетираните трябва да изберат един от петте въможни отговора, който най-много да се доближава до реалното им състояние (Табл. 1). Крайният резултат се получава като сума от получените на всички въпроси точки. В зависимост от тежестта и честотата на оплакванията той може да бъде разделен в четири групи: 1. Без сериозни оплаквания – резултат от 0 до 7 точки; 2. Епизодични оплаквания от стомашни киселини – от 8 до 16 точки; 3. Чести оплаквания от стомашни киселини – от 17 до 24 точки; 4. Тежки и постоянни оплаквания от стомашни киселини – от 25 до 36 точки.  
 
Табл. 1.  

Бърз тест за стомашни киселини

Въпроси

Колко често имате оплаквания от болка или тежест в горната част на корема?

Колко често имате оплаквания от парене зад гръдната кост?

Колко често имате оплаквания от киселини и/или горчив кисел вкус в устата?

Колко често имате оплаквания от връщане на стомашното съдържимо по хранопровода към устата (регургитация)?

Колко често тези оплаквания са свързани с консумация на храни или напитки?

Колко често тези оплаквания смущават или влияят на съня Ви?

Колко често тези оплаквания Ви създават неудобство или пречат на изпълнението на Вашите всекидневни активности?

Колко често във връзка с тези оплаквания Ви се налага да приемате медикаменти с или без лекарско предписание?

Колко често медикаментите, които приемате във връзка с тези оплаквания, не Ви помагат изобщо или само за кратък период от време?

Възможни отговори

Никога
(0 точки)

Поне веднъж в месеца
(1 точка)

Поне 2 пъти седмично
(3 точки)

Поне веднъж седмично
(2 точки)

Всеки ден
(4 точки)

Резултати

Без значителни оплаквания
(0–7 точки)

Епизодични оплаквания
(8–16 точки)

Чести оплаквания
(17–24 точки)

Тежки и постоянни оплаквания
(25–36 точки)

 
 
Статистически анализ на резултатите  
Резултатите са обработени чрез параметрични тестове за статистически анализ. За да се провери връзката между пола и възрастта от една страна, и получения резултат, от друга, е използван t-тест на Student за две независими извадки при ниво на значимост α = 0.05. Наличието на връзка между възрастта и получения резултат, както и зависимостта между отделните въпроси от Бързия тест за стомашни киселини, е анализирано с помощта на корелационния анализ по Pearson при вероятност за грешка от първи род α=0.05. За статистическата обработка на данните е използван SPSS v.17.  
 
 
Резултати  
Разпространение и честота на стомашните киселини  
 
Общи характеристики на участниците в скрининга
 
Анкетирани са 2816 лица на възраст от 21 до 90 г., на средна възраст 48.62 ± 15.48, като от тях 45.8% са мъже и 54,2% са жени. Средната възраст за двете групи е много близка: 49.9 г. за жените и 47.5 г. – за мъжете. Табл. 2. показва основните характеристики на изучаваната популация.  
Табл. 2.  

Общи характеристики на участниците в скрининга

 

 

Жени

Мъже

Общо

Пол

n (%)

1526 (54.2%)

1290 (45.8%)

2816 (100%)

Възраст (г.)

X ± S

47.5 ± 15.22

49.9 X ± 15.69

48.6 ± 15.48

Средна оценка от теста

X ± S

14.08 ± 8.179

13.54 ± 8.544

13.54 ± 8.544

X – средна аритметична величина; S – стандартно отклонение

 
 
В Табл. 3. е показано разпределението на пациентите по населени места в зависимост от големината на градовете и броя на регистрираното население в тях.  
 
Табл. 3  

Разпределение на интервютата по населени места

Вид град (според населението)

Брой градове

% интервюирани

Много големи градове
население над 200 хил. жители

3

26.5

Големи градове
население от 100 хил. до 200 хил. жители

4

9.5

Средни градове
население от 30 хил. до 100 хил. жители

15

36.7

Малки градове
население от 10 хил. до 30 хил. жители

9

16.4

Много малки градове
население под 10 хил. жители

5

10.9

Общо

36

100

*Големина на градовете според броя на населението, съгласно проектопромяна в Закона за устройството на територията, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009 г.

 
 
Тежест на оплакванията от стомашни киселини  
Резултатите от теста за цялата извадка показват, че от 2 816 анкетирани 74.5% имат стомашни киселини, които варират от епизодични (29.9%), чести (36%) до тежки и постоянни оплаквания (8.6%). Само 25.5% от участниците в скрининга попадат в категорията „Без сериозни оплаквания”. С най-голям дял са анкетираните с чести оплаквания от стомашни киселини (Фиг. 1).  
 
Средният резултат от теста за цялата извадка е 13.83 ± 8.3, като той попада в границите на епизодичните оплаквания от стомашни киселини (Табл. 2). Оплакванията от стомашни киселини са значително по-чести при жените в сравнение с мъжете (76.5% спрямо 72.2%). Това се вижда и в крайния резултат от теста, който е по-висок при жените – 14.08 ± 8.18 точки в сравнение с този при мъжете, съответно 13.54 ± 8.54 точки.  
 
 
 
Разпределението на оплакванията според пола показва, че повече мъже са без сериозни оплаквания (27.8% в сравнение с 23.5% при жените). За разлика от тях епизодичните и честите оплаквания от стомашни киселини преобладават при жените (съответно 31.3% и 36.9%) в сравнение с мъжете (съответно 28.4% и 35%). Тежките и постоянните оплаквания са с почти равно разпределение при мъжете (8.8%) и жените (8.3%).  
 
Първият въпрос от Бързия тест за стомашни киселини, на който трябва да отговорят анкетираните, засяга оплакванията от болка и тежест в горната част на корема. 82.5% от цялата извадка са имали подобни оплаквания през последните 2 месеца, като 23% от анкетираните съобщават, че това им се случва поне веднъж седмично, 24.3% - поне два пъти седмично, а при 4.9% от случаите тези оплаквания са всекидневни (Фиг. 2).  
 
Един от характерните симптоми, асоциирани със стомашните киселини, е паренето зад гръдната кост (Въпрос 2). От всички 2 816 анкетирани 85.5 % са изпитали парещо усещане зад гръдната кост (стомашни киселини) поне веднъж през последните 2 месеца. 23% са имали това оплакване поне веднъж седмично, 24.3% поне 2 пъти седмично, а 4.9% - всеки ден.  
 
Други много характерни оплаквания, за които съобщават анкетираните, са киселините и/или горчивия кисел вкус в устата (Въпрос 3). При 18.5% от интервюираната извадка те са налице поне веднъж седмично, при 27.6% - поне 2 пъти седмично, а при 4.6% - всеки ден.  
 
 
 
Рефлуксните оплаквания (връщане на стомашно съдържимо по хранопровода, Въпрос 4) се наблюдават при 16.4% - поне веднъж седмично, при 24.2% - поне 2 пъти седмично, а при 3% от анкетираните всеки ден. 82.1% от интервюираните свързват появата на оплаквания от стомашни киселини с определени обстоятелства като консумацията на храни и напитки.  
 
Зависимост на получените резултати от пола и възрастта  
Резултатите от формалната проверка на хипотезата за равенство на резултатите по пол показват, че тази хипотеза не може да бъде отхвърлена (при α=0.05), тъй като няма статистически значима разлика в резултатите по пол. 95% доверителен интервал потвърждава този извод.  
 
Изследвана е също така и линейната връзка между възрастта и получените резултати от Бързия тест за стомашни киселини. Корелационният анализ показва, че в действителност липсва зависимост между възрастта и получените резултати от теста (r=0.060).  
 
Влияние на стомашните киселини върху качеството на живот  
Оплакванията от стомашни киселини се възприемат като фактор, нарушаващ или влияещ на съня и неговото качество (Въпрос 6) при 71.1% от случаите (Фиг. 2). 15.4% от анкетираните съобщават, че стомашните киселини пречат на нормалния им сън поне веднъж седмично, 21.9% - поне 2 пъти седмично, а при 2.6% от интервюираните това се случва всеки ден. Освен върху съня 71.3% от анкетираните отчитат влиянието на стомашните киселини и върху нормалното изпълнение на всекидневните активности (Въпрос 7). 14.8% от анкетираните смятат, че тези оплаквания създават неудобство или пречат на правилното изпълнение на дейностите от ежедневния живот (ДЕЖ) поне веднъж седмично, 22.6% - поне 2 пъти седмично, а 2.8% отчитат това влияние всекидневно.  
 
Много често оплакванията от стомашни киселини, парене зад гръдната кост и регургитация са предизвикани от консумацията на определени храни и напитки (82.1% от случаите). При 31.9% от анкетираните режимът на хранене провокира посочените по-горе симптоми поне веднъж седмично, при 25.7% - поне 2 пъти седмично, а при 3.2% - всеки ден.  
 
За да се провери доколко тежестта и честотата на оплакванията от парене зад гръдната кост и връщането на стомашното съдържимо по хранопровода към устата (регургитация) са свързани с консумацията на храни и напитки, както и в каква степен нарушават съня и ДЕЖ на интервюираните, е изчислен коефициентът на корелация по Spearman. Получените резултати са значими (р<0.001) и имат достатъчно високи стойности, за да твърдим, че Въпрос 2 и Въпрос 4 от Бързия тест за стомашни киселини корелира положително и във висока степен с въпрос 5, 6 и 7 (при от rs=0.591 до rs=0.653). Следователно колкото по-изявени са оплакванията от парене зад гръдната кост и регургитация, толкова по-голяма е вероятността тези оплаквания да са провокирани от определени храни и напитки, както и да нарушават съня и да пречат на изпълнението на всекидневните активности на анкетираните.  
 
Стомашни киселини и медикаментозно лечение  
От цялата анкетирана популация, 38.4% съобщават, че вече са лекувани, докато 61.6% споделят, че не са търсили медицинска помощ до момента във връзка с тези оплаквания. Резултатите на общата популация, както и вътрегруповият анализ по пол, показват, че жените са по-склонни да не търсят лечение в сравнение с мъжете. От всички 61.6%, които не са лекувани до момента, 64.2% са жени, а 58.5% - мъже. От всички анкетирани 1 526 жени, 64.2% не са предприемали лечение до момента, докато 35.8% от тях са провеждали някаква терапия във връзка с оплакванията си от стомашни киселини. При мъжете (n=1290) резултатите са съответно 58.5% и 41.5% в полза на нелекуваните (Фиг. 3).  
 
Във връзка с оплакванията си от болка и тежест в горната част на корема, парене зад гръдната кост, кисел/горчив вкус в устата и регургитация, 19.7% от интервюираните съобщават, че им се налага да приемат медикаменти с или без лекарско предписание поне веднъж седмично, 22.4% поне 2 пъти седмично, а при 3.6% това се налага всеки ден (Фиг. 2).  
 
 
 
Интересен е фактът, че пациентите, при които крайният резултат от теста е „Без сериозни оплаквания”, съобщават в 37.9% от случаите, че са предприемали някакво лечение до момента. Важен е и въпросът доколко приемът на каквито и да било медикаменти помага на анкетираните да се справят с оплакванията си от стомашни киселини. 66.4% от участниците в скрининга споделят, че медикаментите, които взимат във връзка с тези оплаквания, не им помагат или действат само за кратък период от време.  
 
Интересно е как е разпределено лечението до момента спрямо тежестта на оплакванията. Както при разпределението по пол, така и при разпределението по тежест на оплакванията, се вижда, че преобладава процентът на пациентите, които не се лекуват, независимо колко са сериозни техните оплаквания. Прави впечатление, че най-малко склонни да се лекуват са тези от анкетираните, при които оплакванията от стомашни киселини имат епизодичен характер. Процентът на прилагащите някакво лечение е близък за останалите групи (Фиг. 4).  
 
 
 
Обсъждане  
Този скрининг има чисто описателен характер, като показва, че в България при повечето от анкетираните пациенти са налице епизодични до тежка оплаквания от стомашни киселини (44.6% от случаите). Делът на тези, които събират нулев резултат, т.е. не посочват нито един от симптомите е 25.5%. Резултатите, получени от този скрининг, са подобни на резултатите, получени от различни проучвания в Европа, като показват, че във Финландия[3], Швеция[4], Франция[5], Англия[6] и Белгия[7 ]оплакванията от стомашните киселини се срещат съответно при 30%, 25%, 27.1%, 18% и 28% от населението.  
 
За разлика от другите страни обаче, получените резултати показват, че полът не е определящ за крайния резултат от Бързия тест за стомашни киселини.  
 
Лечение са провеждали по-малко от половината анкетирани (38.4%). Възрастта показва почти нулева корелация (r=0.06) с резултата. Най-малко склонни да се лекуват са хората с епизодични оплаквания (34.6%), което е по-ниско дори от тези, които нямат сериозни оплаквания, но въпреки това се лекуват (37.9%).  
 
Важно е да се подчертае, че в голяма част от случаите интензитетът и тежестта на оплакванията от стомашни киселини корелират значително с консумираните храни и напитки (82.1% от случаите), като тези симптоми от своя страна оказват отрицателно влияние върху качеството на съня (71.7%) и дейностите от ежедневния живот (71.3).  
 
 
Скринингът е осъществен със съдействието на фармацевтична компания ZENTIVA и е обработен от МЕДИСТАТ ЕООД.  
 
 
 
 
 
КНИГОПИС:
 
1.   Българско научно дружество по обща медицина, Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България, Ръководство за поведение на общопрактикуващия лекар при болни с гастроезофагеална рефлуксна болест, София, 2007 г.  
2.   Rick H. Davis, Jr, PA-C and Mary Knudtson, MSN, FNP, PNP, Frequent Heartburn: An Evidence-Based Approach to Cost-Effective Management, American Association of Physician Assistants, Dec 15,2004  
3.   Isolauri J, Laippaia P. Prevalence of symptoms suggestive of gastroesophageal reflux disease in an adult population. Ann Med 1995; 27: 67-70.  
4.   Ruth M, Mansson I, Sandberg N. The prevalence of symptoms suggestive of esophageal disorders. Scand J Gastroenterol 1991; 26:73-81.  
5.   Bruley des Varannes S, Galmiche JP, Bernades P, Bader JP. Douleurs épigastriques et régurgitations. Epidémiologie descriptive dans un échantillon représentatif de la population française adulte. Gastroenterol Clin Biol 1988;12:721-728.  
6.   Jones RH, Lydeard SE Hobbs FD, Kenkre JE, Williams EL, Jones SJ, et al. Dyspepsia in England and Scotland. Gut 1990; 31:401-405.  
7.   Louis E., DeLooze D. et all, Heartburn in Belgium: prevalence, impact on daily life, and utilization of medical resources, European Journal of Gastroenterology (2002), vol. 14, pp. 279-284.