Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2010

Чернодробни нарушения при пациенти със захарен диабет тип 2

виж като PDF
Текст A
Д-р Захари Никитов1, доц. д-р Жулиета Геренова1 , д-р Донка Атанасова1, доц. д-р Ирена Манолова2



Уврежданията на черния дроб при захарен диабет тип 2 са чести, но данните за връзката им с наличието на метаболитен синдром са противоречиви и недостатъчно добре проучени.  
 
Цел: Цел на настоящото проучване е да се проучат чернодробните нарушения при захарен диабет тип 2 във връзка с наличието на метаболитен синдром. Изследвани са 81 пациенти със ЗД тип 2. 74.6% от пациентите със ЗД и метаболитен синдром имат чернодробни нарушения, а при пациентите със ЗД без метаболитен синдром чернодробни промени се установиха в 16.6%. 57.4% от изследваните пациенти със ЗД тип 2 и метаболитен синдром имат ехографски данни за чернодробна стеатоза; 36.2% имат повишени чернодробни ензими и ехографски установени промени; при 6.4% от пациентите се установиха само чернодробни промени. Статистически значими разлики установихме в серумните нива на gamaGTP - 50±5 U/l при пациентите със ЗД тип 2 с МС спрямо пациентите със ЗД тип 2 без МС (35±7 U/l).  
 
Заключение: Чернодробните промени при захарен диабет тип 2 са чести и нарушенията са особено изразени при наличието на метаболитен синдром. Те са по типа на чернодробна стеатоза и като ранен ензимен маркер се установяват увеличени серумни нива на gamaGTP.  
 
Неалкохолната чернодробна болест се среща при затлъстяване, захарен диабет тип 2, дислипидемия, метаболитен синдром, като за отключващ патогенетичен елемент се счита инсулиновата резистентност, която води до стеатозни промени. Наличието на оксидативен стрес активира възпалителния отговор и се развива стеатохепатит.  
 
Противоречиви са данните за наличие на чернодробни промени при пациенти със захарен диабет (ЗД) тип 2, като посредством ехографския метод, между 50 и 75% от изследваните показват кумулиране на мастна тъкан в черния дроб[1,2]. Умереното хронично повишаване на серумните трансаминази при ЗД тип 2 се предполага за резултат от инсулиновата резистентност[3]. Предполага се, че GamaGTP има проинфламаторно действие, защото медиира интерконверсията на глутатион-съдържащия медиатор на възпалението левкотриен C4 в левкотриен D4[4].  
 
Активността на gamaGTP може да модулира редокс състоянието на тиолите върху клетъчната мембрана, спомагащи за образуването на свободни радикали и проникващия през клетъчната мембрана водороден прекис[5].  
 
Данните за връзката на чернодробните промени при пациенти със ЗД тип 2 и наличието на метаболитен синдром са противоречиви и недостатъчно добре проучени.  
 
Цел на настоящото проучване е да се проучат чернодробните нарушения при захарен диабет (ЗД) тип 2 във връзка с наличието на метаболитен синдром (МС).  
 
Материал и методи: Изследвани са 81 пациенти със ЗД тип 2 (42 мъже и 39 жени), ср. възраст 58.7±9.8 год (Табл. 1). Наличието на метаболитен синдром бе оценявано по критериите на IDF 2009. Чернодробните промени бяха оценени по наличието на ехографски данни за стеатоза и/или увеличени чернодробни ензими – sGOT, sGPT, gamaGTP. От изследването бяха изключени пациенти с анамнеза за алкохолна злоупотреба и/или клинични данни за други причини за чернодробни нарушения.  
 
Статистически анализ: Всички резултати са представени като средни стойности ± SD. За статистически анализ са използвани дискриптивна статистика и параметричния t-test. Данните са обработени със статистическа програма SPSS.  
 
Резултати и обсъждане: Шестдесет и три (77.8%) от пациентите със ЗД тип 2 отговаряха на критериите за метаболитен синдром. 74.6% (n=47) от пациентите със ЗД и метаболитен синдром имат чернодробни нарушения, а при пациентите със ЗД без метаболитен синдром чернодробни промени се установиха в 16.6% (p=0.0001) (Фиг. 1). 57.4% от изследваните пациенти със ЗД тип 2 и метаболитен синдром имат ехографски данни за чернодробна стеатоза; 36.2% имат повишени чернодробни ензими и ехографски установени промени; при 6.4% от пациентите се установиха само чернодробни промени (Фиг. 2). Статистически значими разлики установихме в серумните нива на gamaGTP - 50±5 U/l при пациентите със ЗД тип 2 с МС спрямо пациентите със ЗД тип 2 без МС (35±7 U/l, p<0.05) (Фиг. 3).  
 
Пациентите със ЗД тип 2 и МС имат увеличени чернодробни ензими – sGOT, sGPT, gamaGTP в 9.5%, 22.2% и 28.6%, а при пациентите със ЗД тип 2 без МС в 5.5%, 11.1% и 11.1% съответно. При пациентите със ЗД тип 2 и МС се установява увеличение на поне един чернодробен показател в 33.3%, докато при пациентите със ЗД тип 2 без МС в 16.7% (Фиг. 4).  
 
Висока честота на абнормни чернодробни тестове сред кохорта пациенти със захарен диабет тип 2 установяват също и други автори, като те също подчертават наличието най-често на повишени стойности на gamaGTP и sGPT сред изучаваните групи[6,7]. Повишаването на чернодробните ензими е умерено, най-често до 2 пъти над горната граница на нормата и не е контраиндикация за провеждане на перорална антидиабетна или липид-редуцираща терапия. При постигането на отличен метаболитен контрол се отбелязва редукция на серумните нива на sGPT.  
 
Проучване в Канада сред 438 069 пациенти с новооткрит захарен диабет показват 2пъти по - висок риск от сериозни чернодробни заболявания в сравнение с пациенти без диабет[8]. Неалкохолната чернодробна болест е едно от усложненията при пациентите със захарен диабет тип 2, като честотата е особено висока при тези с метаболитен синдром. Тези пациенти изискват интензивен метаболитен контрол по отношение на хипергликемията, дислипидемията, затлъстяването и артериалната хипертония с цел редукция на кардиоваскуларния риск, но също така да се намали опасността от прогресия към изразена чернодробна дисфункция като цироза и хепатоцелуларен карцином.  
 
В заключение, чернодробните промени при захарен диабет тип 2 са чести и нарушенията са особено изразени при наличието на метаболитен синдром. Те са предимно по типа на чернодробна стеатоза и като ранен ензимен маркер се установяват увеличени серумни нива на gamaGTP, който има проинфламаторно действие и участва в последващите процеси на оксидативен стрес.  
 
КНИГОПИС:
 
1. Gupte P, Amarapurkar D, Agal S, Baijal R, Kulshrestha P, Pramanik S, Patel N, Madan A, Amarapurkar A, Hafeezunnisa Non-alcoholic steatohepatitis in type 2 diabetes mellitus. J Gastroenterol Hepatol 2004,19:854–858.  
2. Akbar DH, Kawther AH Nonalcoholic fatty liver disease in Saudi type 2 diabetic subjects attending a medical outpatient clinic: prevalence and general characteristics. Diabetes Care 2003, 26:3351–3352.  
3. Harris E.H. Elevated liver function tests in type 2 diabetes Clinical Diabetes, 2005, 23: 115-119.  
4. Anderson ME, Allison RD, Meister A. Interconversion of leukotrienes catalyzed by purified gamma-glutamyl transpeptidase: concomitant formation of leukotriene D4 and gamma-glutamyl amino acids. Proc Natl Acad Sci U S A. 1982; 79: 1088–1091.  
5. Dominici S, Valentini M, Maellaro E, Del Bello B, Paolicchi A, Lorenzini E, Tongiani R, Comporti M, Pompella A. Redox modulation of cell surface protein thiols in U937 lymphoma cells: the role of gamma-glutamyl transpeptidase-dependent H2O2 production and S-thiolation. Free Radic Biol Med. 1999; 27: 623–635.  
6. Salmela PI, Sotaniemi EA, Niemi M, Maentausta O. Liver function tests in diabetic patients. Diabetes care, 1984, 7, 248-254.  
7. Gonem S, Wall A, Parijat D. Prevalence of abnormal liver function tests in patients with diabetes mellitus. Endocrine Abstracts, 2007, 13, P157.  
8. Porepa L., Ray JG, Sanchez-Romeu P, Booth GL. Newly diagnosed diabetes mellitus as a risk factor for serious liver disease. CM
 
 
Табл. 1. Демографски и клинични характеристики на пациентите със захарен диабет тип 2 (n=81)  

Показател

 

Възраст (год.)

58.7 ± 9.8

Мъже (%)/жени (%)

42 (52%)/39 (48%)

Давност на ЗД тип 2 (год.)

9.5 ± 8.5 (1 - 45)

ИТМ (kg/m2)

31.7 ± 6.7

Кр. захар на гладно (mmol/l)

9.0 ± 2.8

Инсулин на гладно (mU/ml)

13.7 ± 12.9

Hb A1 C (%)

10.9 ± 2.7

Общ холестерол (mmol/l)

5.8 ± 1.3

LDL-холестерол (mmol/l)

4.3 ± 1.4

HDL-холестерол (mmol/l)

1.4 ± 0.5

Триглицериди (mmol/l)

2.7 ± 2.0

Артериална хипертония (+ %)

86%/14%

 
 
Стойностите са представени като средни стойности ± SD.  
 
 
 
Фигура 1. Наличие на чернодробни промени при пациенти със ЗД тип 2 според наличието на метаболитен синдром.  
 
 
Фигура 2. Пациенти със ЗД тип 2 с метаболитен синдром: с ехографски данни за чернодробна стеатоза; с повишени чернодробни ензими и ехографски установени промени; само с чернодробни промени  
 
 
Фигура 3. Серумни нива на sGOT, sGPT, gamaGTP (U/l) при пациенти със ЗД тип 2 без МС спрямо пациентите със ЗД тип 2 с МС.  
 
 
Фигура 4. Наличие на повишени чернодробни ензими (sGOT, sGPT, gamaGTP) – (%) при пациенти със ЗД тип 2 с МС и при пациенти със ЗД тип 2 без МС