Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2010

Хронична идиопатична уртикария

виж като PDF
Текст A
Д-р Динко Странски



Уртикарията е полиетиологично, полипатогенетично заболяване с остро или хронично-рецидивиращо протичане, което се представя с характерните лезии – уртики. Понякога се засягат и лигавиците и вътрешните органи. Кожните прояви са резултат от действието на медиатори, освободени от кожните мастоцити. Ангиоедемът се среща в част от случаите с уртикария и се дължи на същите медиатори.  
 
Спектърът на клиничните прояви при различните подтипове уртикария е много широк. Съвременната класификация е базирана на продължителността, честотата на обривите и провокиращия фактор (Табл. 1).  
 
Табл. 1.  
 

Група

Подгрупа

Определение

Спонтанна уртикария

Остра уртикария 
Хронична уртикария

Спонтанни уртики <6 седмици 
Спонтанни уртики >6 седмици

Физикална уртикария

Студова, контактна уртикария
Уртикария от забавен тип при натиск
Контактна уртикария от топлина
Слънчева уртикария
Уртикария фактиция
Вибрационна уртикария/ангиоедем

Провокиращ фактор: студен въздух, вода, вятър
Провокиращ фактор: вертикален натиск 
(уртиките се появяват до 3-8 часа)
Провокиращ фактор: локализирана топлина
Провокиращ фактор: UV и/или видима светлина
Провокиращ фактор: механично въздействие (уртиките се появяват след 1-5 мин.)
Провокиращ фактор: вибрационни сили

Други заболявания с уртикария

Аквагенна уртикария 
Холинергична уртикария
Контактна уртикария
Породена от физически усилия анафилаксия/уртикария

Провокира се от вода 
Провокира се от повишена температура на тялото 
Провокира се от контакт с уртикарогенни субстанции 
Провокира се от физически упражнения

 
 
Хроничната уртикария се определя като ежедневни или почти ежедневни обриви с продължителност повече от 6 седмици. При част от случаите на хронична уртикария не могат да бъдат идентифицирани провокиращи фактори. Тази уртикария се нарича хронична идиопатична уртикария. Хроничната идиопатична уртикария често се придружава от ангиоедем.  
 
Патогенетичните механизми при хроничната уртикария се припокриват при част от подвидовете.  
 
Хроничната идиопатична уртикария рядко се причинява от тип І алергична реакция (IgE медиирана).  
 
Хроничните инфекции често отключват поява на уртики. Най-честите причинители на такива инфекции са H. pillory, streptococci, staphylococci, yersinia, hepatitis virus и др.  
 
Диагноза  
От всички диагностични методи най-важно е снемането на подробна анамнеза, включваща всички възможни провокиращи фактори, физикален преглед и провеждането на лабораторни изследвания[1].  
 
Анамнезата включва  
- Начало и поява на заболяването.  
- Честота и продължителност на уртиките.  
- Денонощна променливост.  
- Форма, размери и разпространение на уртиките.  
- Наличие на ангиоедем.  
- Наличие на свързани с лезиите субективни симптоми.  
- Фамилна анамнеза за уртикария/атопия.  
- Наличие в миналото или в настоящия момент на алергии, инфекции, вътрешни заболявания.  
- Провокиране от физически агенти/усилия.  
- Употреба на лекарства.  
- Храни.  
- Тютюнопушене.  
- Естество на работа.  
- Хоби.  
- Хирургично поставени импланти.  
- Реакция към ужилвания от насекоми.  
- Връзка с менструалния цикъл.  
- Отговор на терапията.  
- Стрес.  
- Качество на живот.  
 
 
Табл. 2. Препоръчвани диагностични тестове при субтиповете ХУ[2]  

Група

Подгрупа

Рутинни диагностични тестове

Допълнителни изследвания

Спонтанна

Хронична уртикария

Пкк+Дкк+Суе, CRP, изключване на подозирано лекарство (НСПВС)

Тест за инфекциозни заболявания 
Тип І алергия
Автоантитела
Тиреоидни хормони 
Физикални тестове 
Диета без псевдоалергени за 3 седмици
Биопсия

Фикална

Студова контактна уртикария

Студова провокация и тест за праг на чувствите л ност (кубчета лед, студена вода, студен вятър)

Пкк+Дкк+Суе,CRP, криопротеини, които са налице при др. заболявания, инфекции

Уртикария от забавен тип при натиск

Пресионен тест (0.2-1.5 кg/кв. сm за 10 и 20 мин.)

 

Топлинна  контактна уртикария

Провокационен топлинен тест и тест за праг за чувствителност (топла вода)

 

Слънчева уртикария

UV и видима светлина с разл. дължина на вълната

Изключване на др. фотосензитивни дерматози

Дерматографична уртикария/Urticaria factitia

Провокиране на дермаграфизъм

Пкк+Дкк+Суе, CRP

Други нарушения с уртикария

Аквагенна уртикария

Поставяне на мокри компреси с температура на тялото за 20 мин.

 

Холиергична уртикария

Провокиращи тестове с физ. натоварване и топли вани

 

Контактна уртикария

Prick/Patch тестове, отчетени след 20 мин.

 

Породени от физ. усилия ана фи лаксия/уртикария

В зависимост от анамнезата, тест с физ. упражнения, с или без храна

 

 
 
Лечение  
1.
   Избягване, елиминиране или лечение на провокиращите фактори.  
2.   Инхибиране освобождаването на медиаторите от мастоцитите.  
3.   Лечение, насочено към таргетните тъкани, подложени на действието на освободените от мастоцитите медиатори.  
 
Качеството на живот при уртикарията е значително нарушено. Ето защо лечението на заболяването трябва да бъде точно подбрано и проведено при тясно сътрудничество между пациента и лекаря.  
 
КНИГОПИС:
 
1.   1-ви Национален консенсус за диагностика и лечение на уртикария.  
2.   T. Zuberbier, R. Asero, EAACI/GA2 LE N/EDF/WAO guideline: definition, classification and diagnosis of urticaria, Allergy – Octomber 2009, 1417-1422.