Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2010

Яйчникови тумори

виж като PDF
Текст A
Д-р Анета Начева



Яйчниците са орган, в изграждането на който участват различни тъкани, което го прави първенец по отношение разнообразието на туморите, които могат да се развият в него.  
В широк смисъл яйчников тумор е всяко увеличаване на обема на органа – широка гама от изменения, включваща неоплазми, функционални кисти, възпалителни изменения.  
     
Понятието яйчникова киста (като частен случай на яйчниковите тумори) подлежи на разяснение. В нормалния яйчник има кухини, изпълнени с течност (фоликули), където се намират яйцеклетките. При нарастването на фоликулите кухините стават по-големи – после се пукат, при което яйцеклетката се отделя, а в яйчника се образува структура, наречена жълто тяло, чиято функция основно е свързана с производството на прогестерон. Това може и да не се случи. Течността в кухината продължава да се натрупва, като говорим за киста, ако кухината в яйчника достигне диаметър, по-голям от 3 cm. От друга страна, възможно е след пукането на фоликула в жълтото тяло да се събере повече кръв и диаметърът му също да надвиши 3 cm. Така промененото жълто тяло също представлява киста.  
 
Описаните кисти не са злокачествено заболяване. Те се образуват в хода на функционирането на яйчника и затова ги наричаме “функционални кисти”. Функционалните яйчникови кисти често са свързани с нередовни менструации.  
Кисти на яйчника може да причини и заболяването ендометриоза – разположени на “чужда територия” огнища от маточна лигавица. Вътрешната повърхност на кистите, причинени от ендометриоза, функционира като нормална маточна лигавица - по време на менструация тя също "менструира" и кистата се изпълва с менструална кръв. Тъй като няма излаз навън, менструалната кръв се натрупва в кистата, претърпява разпад и цветът й се променя от червен на тъмнокафяв, наподобяващ течен шоколад. Затова ендометриозните кисти на яйчника се наричат "шоколадови".  
 
Много пъти “яйчниковите кисти” се диагностицират като изпълнени с течност кухини, разположени в близост до яйчника. Това могат да са кисти в структурите, които прикрепят яйчника към матката или към тазовата стена – т.нар. “параовариални кисти”. В подобни случаи яйчниковата тъкан е изцяло запазена. Параовариалните кисти най-често са доброкачествени. Като киста може да изглежда и яйчниковият абсцес – кухина в яйчника, изпълнена с гной. Същото важи за гной или друг вид течност, събрана в разположената наблизо маточна тръба. Това са промени, причинени от тежко възпаление на вътрешните полови органи. Като киста може да изглежда и извънматочната бременност.  
     
Когато в яйчниците се развие тумор, който освен кистозна има и твърда (солидна) част, понятието „киста” губи своята адекватност. Такива тумори могат да бъдат доброкачествени, съмнителни или злокачествени. Разликата между тези три категории е съществена, но тя обикновено се установява едва след изследване от патологоанатом.  
 
Поведение при поставена диагноза “яйчникова киста”  
За поставяне на диагнозата “яйчникова киста” често е достатъчен обикновен гинекологичен преглед, но за по-точни данни разчитаме най-вече на ехографското изследване.  
 
Операция се прави, ако:  
•   Ехографският образ не отговаря на киста (кухина), а на солиден тумор;  
•   Жената е в менопауза;  
•   Съществуват лабораторни данни, че кистата произвежда необичайни количества хормони или други биологичноактивни вещества;  
•   Освен кистата, в корема на жената се установява значително количество свободна течност.  
В останалите случаи, поведението може да бъде различно, като при положение, че след проследяване в рамките на три менструални цикъла, кистата изглежда по един и същ начин или нараства, се препоръчва операция, защото:  
•   Нарастването на кистата създава предпоставки за спукване и изтичане на съставките й в коремната празнина - да причини “остър хирургичен корем" - това рязко влошава състоянието на пациентката и представлява непосредствена опасност за живота й. Острият корем налага спешна операция.  
•   Оперативно лечение на киста на яйчника може да се предприеме, за да бъде поставена точна диагноза: да се изясни дали става дума за “функционална”, “параовариална”, “ендометриозна” киста на яйчника или за тумор с доброкачествен, съмнителен или злокачествен характер.  
При строго определени обстоятелства операцията може да се замени с пункция. Пунктират се кисти, за които е сигурно, че са доброкачествени и които са разположени ниско в таза.  
 
Пункцията се осъществява през влагалището, под ехографски контрол - иглата, с която пунктираме, е прикрепена чрез специално устройство към ултразвуковата сонда, с която се извършва вагинална ехография. Изтеглената от кистата течност се изпраща за изследване, а на нейно място се въвежда разтвор, който пречи на по-нататъшно натрупване на течност (например етилов алкохол).  
 
При доброкачествени кисти, метод на избор е лапароскопията. Чрез лапароскопски достъп днес се извършват повечето гинекологични операции, включително най-сложните от тях.  
 
Установяването на яйчников тумор или киста изисква пациентката незабавно да потърси помощ от квалифициран акушер–гинеколог, за да получи адекватна преценка за съответното поведение и лечение.