Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2010

Специален гост

виж като PDF
Текст A
Проф. д-р Людмила Матева



Проф. д-р Людмила Матева е завършила висшето си медицинско образование през 1978 г. в МФ на Медицинския университет, гр. София. Ръководител е на Катедрата по вътрешни болести в МФ на Медицински университет, гр. София и началник на Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД - гр. София. Има специалности по Вътрешни болести, Гастроентерология и Диететика.  
 
Притежава научна степен к.м.н. с дисертация на тема "Промени във въглехидратната обмяна при хронични чернодробни заболявания" и д.м.н. с дисертация на тема "Инсулинова резистентност и захарен диабет при хронични чернодробни заболявания". Научните й интереси са свързани с хроничните чернодробни заболявания, метаболитните нарушения, чернодробната функция, функционалните нарушения на ГИТ и фармакокинетиката.  
 
Проф. Матева, като началник на Клиниката по гастроентерология, моля разкажете с какви заболявания най-често се обръщат към вас пациентите?  
Най-големият брой пациенти, които постъпват в нашата клиника, са тези с хроничните хепатити - хронични вирусни хепатити, хроничен вирусен хепатит С, хроничен хепатит В и в по-малка степен хроничен хепатит D. Друга голяма група представляват стеатозните хепатити, като една част от тях са свързани с метаболитни нарушения, затлъстяване, захарен диабет, метаболитен синдром, а другата част са резултат на алкохолна консумация.  
 
Мога също така да кажа, че срещаме пациенти с разностранна патология, която се хоспитализира или консултира от специалистите на нашата клиника. Тук имам предвид болестите на хранопровода, като една част от хората, които се обръщат към нас са тези със сериозни симптоми, както и такива с гастроезофагеална рефлуксна болест. Останалите заболявания, с които работим са хроничните заболявания на червата, болестта на Крон и улцерозния колит. Това е другата голяма група, която търси специализирана помощ тук при нас. Най-често това са млади хора с много тежки оплаквания, голяма инвалидизация и сериозни усложнения.  
 
Освен това Клиниката по гастроентерология е един от центровете за диагностика, лечение и проследяване на болни с редки заболявания, като например болестта на Уилсън. Това е едно заболяване, при което се натрупва повече мед в организма и дава увреждане на различни органи и системи. Ако се диагностицира обаче навреме, съществува лечение, което измъква медта от организма и хората могат да живеят напълно нормално. В случай обаче, че се диагностицира късно (което най-често се случва в нашата страна), промените са доста необратими и хората не могат да водят пълноценен начин на живот.  
 
Клиниката е и единственото място, където се извършва диагностика, лечение и проследяване на една друга рядка болест, а именно – порфириите.  
 
Как си сътрудничите с общопрактикуващите лекари и каква според вас е тяхната роля за установяване и адекватно лекуване на определен гастроентерологичен проблем?  
Смятам, че общопрактикуващите лекари имат основна роля и аз, както и всички останали колеги, се отнасяме с уважение към тях. Те всъщност са първите лекари, които се срещат с пациентите и ние не можем да очакваме от тях да знаят толкова за гастроентерологията и останалите болести, колкото знаят самите специалисти. Не е възможно този огромна информация да бъде събрана и актуализирана в една глава. Смятам, че общопрактикуващите лекари са добре информирани за гастроентерологичните заболявания, за патологията им в по-млада възраст, за която вече стана дума и изпращат своите пациенти към специалистите, когато се налага.  
 
Много пациенти с остър хепатит B, след изписването им от инфекциозната клиника, имат много въпроси и притеснения, свързани с начина на хранене, физическите натоварвания, какъв да е набора от изследвания, които трябва да си направят и кога да си ги направят. Бихте ли дали някакви конкретни съвети в това отношение на тези пациенти?  
Смятам, че най-добрата препоръка е контролният преглед. Пациентите имат право на такъв в рамките на острото си заболяване. Този преглед се извършва в инфекциозната болница, където са лежали. Там всъщност се определят техните вирусни маркери, чернодробните ензими и се извършва клиничен преглед, за да се уточни дали пациентът е напълно оздравял или е налице протрахиране след острата инфекция.  
 
Що се отнася до режима – той трябва да бъде без алкохол, с относително малко физическо натоварване, да се избягва мазната храна, а всичко останало може да бъде съвсем нормално. Добре би било след като минат шест месеца от преболедуването пациентите да потърсят своя личен лекар или специалист, където могат да изследват маркерите, по които може да се оцени дали са оздравели или не.  
 
По изнесени данни 75% от хората, заразени с хепатит B, не развиват клинични симптоми на остър хепатит и реално никога не постъпват в инфекциозна клиника. Има ли някаква статистика за това какъв е процентът на хронифициране при тези пациенти?  
Да, има официални данни за хронифицирането на инфекцията. Около 2.5% от населението са носители на хроничния хепатит В и около 1.5% са хората с хроничен хепатит С. За съжаление действително по-голяма част от хората с хепатит С и една част от тези с хепатит В се разболяват, прекарват заболяването като хронично, в по-леки форми, които не се свързват с болест. Хубаво е обаче човек да намери време и да изследва чернодробните си ензими (АСАТ и АЛAT) или пък да отиде и да се изследва за маркери на вирусните хепатити. Пациентската организация Хепасист предлага такива възможности и ако пациентите имат желание, могат да се изследват профилактично.  
 
По отношение на диарията – кои са най-новите подходи в терапевтично отношение?  
Този въпрос зависи от това каква е диарията. Тя може да инфекциозна, израз на хронично възпалително заболяване или на по-сериозни промени, като например рак на дебелото черво. В тази връзка и подходът е различен. В най-общ смисъл, човек, който има хронична диария, трябва да бъде изследван. Тоест, ако една диария продължи около месец, най-подходящо е пациентът да потърси чрез своя личен лекар решение на този проблем. Ракът на дебелото черво е лечимо заболяване, ако се диагностицира в ранна възраст. Средно около 10 години минават от израждането на доброкачествения тумор в злокачествен такъв. В тази връзка полипектомиите (едноскопското отстраняване на тумори) са много важни и нашата клиника работи в това направление.  
 
По отношение на най-доброто лечение на диарията в случай, че е инфекциозна, преходна или при пътуване, съществуват разтвори, които й въздействат много добре. Напоследък се употребяват пробиотици и пребиотици, които също нормализират чревната флора.  
 
Много често язвеният колит се свързва с наличието на патогенна микрофлора и с инфекции в организма, например стафилококи, стрептококи, чревен бацил. Това ли е единствената причина за възникване на заболяването?  
Тук става въпрос за бактериалния хроничен колит или т.нар. неспецифичен хроничен колит. Истинският улцерозен колит е заболяване, чиято етиология и патогенеза все още не са известни. Съществува някакъв фактор, който поддържа хронично възпаление в червото. Това възпаление е сериозно, защото започва от най-долната част на ректума, пълзи по целия колон и може да се усложни. Това е много сериозна болест, свързана с отделяне на кръв, слуз и гной в изпражненията, абсцеси в самото черво, понякога анемия, както и болка. Ако един човек има такива алармиращи симптоми, трябва да потърси лекарска помощ колкото се може по-бързо. Общопрактикуващите лекари познават тези симптоми и изпращат винаги пациентите специалист.  
 
Какви профилактични мерки трябва да се вземат, за да не се стигне до обостряне на болестта, а още повече до оперативна намеса?  
Това са мерки, които важат за всички останали болести, а именно човек да намери спокойствие и да няма среща с инфекции, които могат да изострят едно заболяване. Това зависи от кметовете на населените места – да е чиста храната, да има контрол върху водата, като това важи с пълна сила и за хепатит А. Много е важна и хигиената в дома, начинът на хранене. Хората не трябва да консумират храна, ако имат съмнение, че тя не е достатъчно чиста. Другата форма на профилактика е по-малко стрес и напрежение, което обаче е много трудно, но не и неизпълнимо. Човек трябва да се разхожда повече, да пие достатъчно вода, да се занимава с нещата, които обича, да решава по-бързо своите проблеми.  
 
Какво представлява синдромът на дразнимото черво?  
Всички препоръки, за които стана вече дума, важат най-вече за синдрома на дразнимо черво. Това всъщност е едно състояние, в което не се намират много органични промени в стомашно-чревния тракт, които да обяснят оплакванията на хората. Най-честото оплакване е болка, свързана с акта на храненето. Хората го свързват с храната, не с храните, няма непоносимост или нещо друго, а има бърз гастроколичен рефлекс. Той се изразява в това, че щом храната попадне в гастроинтестиналния тракт, се появават спазми на дебелото черво. Тоест, има болка, запек, разстройство или смяна на разстройство със запек. Много често този проблем се случва след прекарана инфекция, като тук най-голямата група е т.нар. постинфекциозно дразнимо черво. Също така обаче има известни възпалителни изменения в червото, което е минало, старо възпаление, но е оставило последствия и в нервните клетки, имащи отношение към спазмите.  
 
У нас проф. д-р Симеон Стойнов намери тези промени и смело ги написа тогава, когато светът още не беше узрял, че голяма част от това заболяване е всъщност е постинфекциозно.  
 
По отношение на това какво трябва да направят хората мога да кажа, че общопрактикуващите лекари познават лекарствата, които се използват. За съжаление обаче тези лекарства повлияват за кратко проблема и ефектът им се изчерпва. За тези пациенти важат най-вече правилата на хранене – често и по малко, да пият поне 8 чаши вода на ден, да се борят със стреса, да се движат и да решат психическите си проблеми.  
 
Какви са възможностите за правилното лечение на синдрома на дразнимото черво?  
При всеки пациент тук терапията е строго индивидуална. Има, разбира се, правила, но решението е индивидуално, в зависимост от симптомите при всеки отделен пациент.  
 
Нещо, което желаете да споделите с читателите на сп. Мединфо?  
"Не пестете пари за сметка на здраве". Призовавам българите да поемат част от отговорността и грижата за своето здраве. Да съучастват в това активно. Да започнат с профилактични прегледи и изследвания, независимо от конюнктурните трудности. Нито една държава по света, дори богатите, не може да покрие здравните разходи напълно.