Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2010

Бронхит

виж като PDF
Текст A
Д-р Полянка Георгиева



Бронхитът е заболяване, при което се развива възпаление на въздухоносните пътища на белите дробове. Това е система от разклоняващи се тръбоводни органи - трахея, бронхи и бронхиоли, изграждащи т.нар. “бронхиално дърво”. През тях в процеса на дишане преминава въздушният поток. Възпалението на “бронхиалното дърво” води до нарушение на този поток и до затруднения в дишането. Бронхитът е едно от най-честите заболявания в световен мащаб. По различни данни почти всеки човек е боледувал поне веднъж през живота си от някаква форма на бронхит, обикновено в рамките на т.нар. “обичайна настинка” или простуда.  
 
Тютюнопушенето, вредното въздействие на замърсения въздух и честите инфекции са причина за т.нар. “хроничен бронхит”, който е най-честото белодробно заболяване.  
 
В значителна част от заболяванията на “бронхиалното дърво” инфекцията се развива след преодоляване на основния му защитен механизъм - мукоцилиарния клирънс, след което настъпва бактериална пролиферация и дисeминиране в бронхите. Течният слой, покриващ дихателните пътища се състои главно от мукус (секретиран от жлези бронхиален секрет). Произведеният секрет под форма на течен слой е в две фази - зол (ниско вискозна течност), в която се осъществяват движенията на ресничките и гел - настояща вискозна покривка. При възпалителни заболявания на белите дробове, под влияние на тютюнопушене, бактерии, микроорганизми и последващи възпаления, настъпва оксидантен стрес. Образуват се свободни радикали, които притежават висока реактивоспособност и могат да увредят директно всички молекулни компоненти на клетката. Разпространението на вирусите от клетка в клетка се облекчава от действието на вирусен ензим - невроминидаза, който повишава вискозитета на слузния секрет, покриващ дихателната лигавица, при което възниква разпространена некроза на ресничестия епител. Така наранената повърхност става идеална среда за последващо проникване на бактерии.  
 
Видовете бронхит се различават по своя причинител и хода на протичане като остър бронхит - в хода на “обичайна настинка” или простуда и хроничен бронхит. Острият обикновен бронхит бива катарален, мукопуролентен, улцерозен, мембранозен и гноен.  
 
Остър бронхиолит засяга малките бронхи и бронхиолите и има значително по-тежко протичне - висока температура, изразен задух, цианоза по лицето и крайниците. Като хроничен бронхит се определя състояние на дифузно неспецифично възпаление с увреждане на структурата и функцията на бронхиалното дърво, протичащо с повишена продукция на бронхиален секрет. Основните прояви са на хронична продуктивна кашлица със слузна, слузно-гнойна или гнойна експекторация поне най-малко три последователни месеца на две последователни години, без периоди на пълно изчезване на всички симптоми.  
 
Бронхитът възниква в следствие на възпаление на стената на бронхите под влияние на различни фактори: инфекция с микроорганизми, вируси (най-често грипен и парагрипен), микоплазми, гъбички, рядко бактерии. Нерядко се причинява от вдишването на дразнещи вещества, газове, прах, токсини и някои физични фактори - силни колебания в температурата и влажността на въздуха. Възпалението е свързано с отделянето на секрет, оточност и затрудняване на нормалния въздушен поток през бронхите. Понякога е налице спазъм (свиване), което допълнително стеснява лумена и нарушава дишането.  
 
Тъй като бронхитът е честа последица в хода на “обичайната настинка”, първоначално симптомите могат да бъдат: общо неразположение, повишена температура, главоболие, мускулно-ставни болки. В последствие се добавя суха дразнеща кашлица с оскъдно количество жилав, безцветен секрет, болка зад гръдната кост, затруднено дишане, понякога със “свиркане”.  
 
Основно диагнозата се поставя въз основа на историята на заболяването и медицинския преглед (статуса на болния). Допълнително могат да се направят рентгенография на бял дроб, кръвни изследвания и микробиологично изследване за установяване на причинителя. Най-честото сериозно усложнение е развитието на бронхопневмония. Тя трябва да се подозира при продължителен ход на заболяването, наличие на симптоми на дихателна недостатъчност, обща интоксикация. В такива случаи ценна е рентгеновата графия на белия дроб.  
 
За лечение на бронхитите са важни т.нар. “общи мерки”:  
•   Подходящ хранителен и постелен режим.  
•   Приемане на голямо количество течности.  
•   Витамини, общоукрепващи средства.  
 
При наличие на температура и отпадналост се добавят т.нар. “симптоматични средства” - аспирин, парацетамол, аналгин.  
Съществуват препарати за облекчаване или подтискане на кашлицата, както и за втечняване и подобряване отделянето на храчките. Антибиотиците са показани при тежко, затегнато протичане или подозрение за усложения. При наличието на бронхоспазъм е удачно използването на бронходилататори (метилксантин и др.) а при бронхит в следствие на токсични вещества и противовъзпалителни вещества - кортикостероиди.  
 
Мерките за предпазването от заболяването са преди всичко профилактични:  
•   Закаляване.  
•   Укрепване на организма.  
•   Избягване на контакт със заразно болни.  
•   Ограничаване пребиваването на обществени места по време на грипни епидемии.  
•   Почивка и редовно спортуване.  
•   Повече време на чист въздух, живот без тютюнопушене, ваксини срещу вирусите.