Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2010

Грип

виж като PDF
Текст A
Д-р Роза Митрева



Грипът е едно от най-сериозните епидемични заболявания на всички времена и най-тежко протичащото остро вирусно заболяване през есенно-зимния сезон.  
 
Поради генетичната изменчивост на грипния вирус и респ. способността му да преодолява имунната система на организма, грипът продължава да е основна глобална здравна грижа на общественото здравеопазване, защото причинява тежки усложнения, водещи до хоспитализация и смърт, особено при високо рисковите групи (малките деца, пациентите в старческа възраст и хронично болните).  
 
По честота и брой на заболяванията грипът и сезонните инфекции заемат първо място в света и обхващат 95% от всички инфекциозни заболявания.  
 
По данни на СЗО всяка година от грип се заразяват от 5-30% от населението, 95% от заразените се разболяват, а при 47% се получават усложнения.  
 
Официалните данни за България сочат, че:  
В периода 1996-2008 г. изчисленият брой заболявания от грип и ОРЗ в цялата страна е от 2 082 940 до 2 796 503 (средно 2 462 871 годишно).  
Тези заболявания съставляват 10% до 30% от всички случаи с временна нетрудоспособност.  
Епидемиите от грип се развиват в рамките само на 4-8 седмици (средно 6 седмици), през някои от които средната заболеваемост за страната достига до над 300 на 10 000 население.  
Ежегодно през епидемичния период системата на здравеопазването е изправена пред проблема за обслужването на поне 687 140 заболели в продължение на 1.5 месеца.  
Грипните епидемии закономерно се придружават и от чести и тежки усложнения и увеличаване на смъртността, предизвикана от грип и пневмонии (най-често пневмококови).  
През периода 1995-2007 г. в България са хоспитализирани поради пневмония общо 901 229 души (средно 69 325 души годишно).  
В посочения период от пневмония са починали общо 27 307 души (средно 2 100 годишно).  
 
От тях средно 7.4% са кърмачета под 1 година и 72% са лица над 60 години - възрастовата група, за която се доказва, че е особено рискова по отношение на пневмониите, които са най-честото усложнение на грипа.  
 
Другото название на грипа е "инфлуенца", около произхода на което съществуват няколко версии. Според една от тях то е възникнало в Италия в средата на XVI-ти век след тежка епидемия, която приписвали на въздействието (influence) на звездите. Според други хипотези, названието произхожда от латинската дума "influere" (нахлува) или от италианската "influenza di freddo" (последица от охлаждане). Холандската дума "griep", която се употребява в разговорния език, подобно на английската "flu", произхожда от френската "gripper" и представлява събирателно понятие, обозначаващо голям брой респираторни заболявания, предизвиквани от над 100 вируса, които инфектират горните дихателни пътища.  
 
За първи път за грипа се споменава през 412 г. пр.н.е., а първото описание на грипоподобно заболяване е направено от Хипократ. Причинителят на болестта, грипният вирус, е открит от Ричард Шоуп (Richard Shope) през 1931 г. Няколко години по-късно са типизирани трите групи грипни вируси А, В и С.  
 
Грипният вирус тип А най-често причинява средно тежки заболявания. Поразява както човека, така и някои животни (кон, свиня, пор, птици). Грипните вируси тип А предизвикват тежки епидемии и пандемии. Известни са множество подтипове на вируса от тип А, които се класифицират според повърхностните антигени хемаглутинин (Н) и невраминидаза (N). Напр. вирус тип А (Н1N1), А (H2N2), вирус тип А (НЗN2) и др.  
 
През 1889-1891 г. се разразява пандемия със средна сила, предизвикана от вирус тип А (НЗN2). Известният "испански грип", предизвикан от вирус тип А (Н1N1), атакува човечеството през 1918-1920 г. Това е най-голямата от всички известни пандемии, която отнема живота на повече от 20 млн. души. "Испанският грип" поразява 20-40% от населението на Земята. Смъртта настъпвала изключително бързо. Сутринта човекът е могъл да бъде напълно здрав, да се разболее към обяд, а вечерта вече да е мъртъв. Онези, които не умирали през първите дни, най-често ставали жертва на усложненията от грипа (най-често пневмония). Отличителен белег на "испанския грип" е, че поразявал млади хора, докато при обичайните грипни епидемии страдат предимно деца и възрастни.  
 
През 1957-1958 г. избухва пандемия, наречена "азиатски грип", чийто причинител е вирус тип А (H2N2). Пандемията започва през февруари 1957 г. в Далечния Изток и бързо се разпространява по целия свят. Само в САЩ от нея умират над 70 000 души.  
 
През 1968-1969 г. пламва среден по сила "хонгконгски грип", причинен от вирус тип А (H3N2). Пандемията започва в Хонгконг в началото на 1968 г. Засегнати са най-много хората над 65-годишна възраст. Броят на починалите от тази пандемия достига 33 800 души.  
 
През 1977-1978 г. започва относително лека пандемия, известна като "руски грип". Вирусът тип А (H1N1), причинил тази пандемия, вече е предизвиквал епидемия през 50-те години. Затова болестта поразява предимно хората, родени след 1950 г.  
 
Пандемията от свински грип, причинен от вируса тип А (H1N1), бе обявена през юли 2009 г. СЗО обяви нейния край през август 2010 г. От свински грип по света починаха 18 450 души.  
 
Грипният вирус тип В, подобно на тип А, е способен да променя антигенната си структура, но по-слабо от него. Тип В не предизвиква пандемии, а обикновено причинява епидемични взривове или епидемии, които понякога обхващат една или няколко държави. Разпространението на грип В може да съвпадне с грип А или да го изпревари.  
 
Грипният вирус тип С не е изучен достатъчно. За разлика от вирусите А и В, тип С съдържа само 7 фрагмента на рибонуклеиновата киселина и 1 повърхностен антиген. Заразява само хора. Симптомите на грип С най-често са слабо изразени или не се усещат изобщо. Тип С не предизвиква епидемии и сериозни последствия. Води само до спорадични заболявания с леко протичане, по-често при децата.  
 
Грипният вирус се предава лесно. Най-разпространеният път за предаване на инфекцията е въздушно-капковият. Друг възможен, макар и по-рядко, е контактно-битовият. Върху предмети и в прах вирусите могат да останат живи в продължение на седмици. Болният от грип е резервоар на вируси, които се отделят в околната среда заедно с разрушените клетки на лигавицата на дихателните пътища и като фини частици се разпръскват по време на разговор, кихане и духане на носа с далечина на разсейването им 2-3 метра.  
 
Заразяване настъпва не само по време на явната проява на симптомите на болестта, но и през инкубационния период, а също така и по време на оздравителния стадий, когато организмът елиминира грипните вируси. Възможно е заразяване и от болни, при които грипът протича много леко, почти безсимптомно.  
 
Инкубационният период при грипа обикновено трае 1-2 дни, но може да достигне и до 5 дни. Грипът най-често започва остро, внезапно, без предварителни симптоми, което го отличава от другите инфекциозни заболявания. Рязкото начало се обуславя от бурното размножаване на грипните вируси в епителните клетки на лигавицата на носа, гърлото, устната кухина, трахеята и бронхите.  
 
Разрушавайки клетките, грипните вируси попаднат и в кръвта заедно с токсични вещества от размножаването им. Това обяснява силната интоксикация при грипа, проявена с втрисане, болки в ставите и мускулите, главоболие, световъртеж, значителна отпадналост, която понякога не позволява на болните да станат от леглото. Чести са оплакванията от болки в кръста, в очните ябълки и зад гръдната кост, понякога има и кръвотечение от носа.  
 
Състоянието на болния от грип е тежко и се влошава много бързо, дори с часове. Температурата още от първия ден достига 38-390С. Типичен е външният вид на болния от грип: подуто зачервено лице, вялост, сънливост, апатичност.  
 
Водещи са симптомите на фаринготрахеита - чувство на щипане в гърлото, болки при преглъщане, пресипнал глас и най-често суха, лаеща, а понякога и влажна кашлица с оскъдни жилави храчки. Езикът е сух, обложен в средата, а страничните му ръбове са зачервени. Обилната хрема не е характерна за грипа.  
 
Грипът може да бъде също така гастричен и ревматичен. Гастричен е когато има изразени явления от страна на гастро-интестиналния тракт - силно обложен език, гадене и повръщане, диария, дори с кръв. В някои случаи може да се появи и иктер. Грипът е ревматичен, когато освен треската, има много силна болка във всички стави.  
 
Тежестта на заболяването зависи от много фактори: общо здравословно състояние, възраст, придружаващи заболявания. В зависимост от посочените фактори болният може да развие една от четирите форми на грип: лека, средно-тежка, тежка или хипертоксична.  
 
Ако грипът протича без усложнения, температурата продължава 2-4 дни, а заболяването - 5 до 10 дни.  
 
Преболедувалият грип болен може да чувства около 2-3 седмици умора, слабост, главоболие, раздразнителност, безсъние и др. Най-продължително се задържа отпадналостта, която може да се наблюдава дълго време след изчезване на всички други симптоми.  
 
Често след преболедуване от грип се случва повторно заразяване с бактерии или с други вируси, поради отслабването на организма от вирозата.  
 
Диагноза и диференциална диагноза  
Диагнозата на грипа обикновено се поставя на база на епидемиологичната обстановка (наличието на грипна епидемия) и съвкупността от клинични прояви при пациента. Съществуващите лабораторни вирусологични изследвания за доказване на грипния вирус рядко се използват в практиката, особено по време на епидемия.  
 
Сезонните инфекции и острите респираторни заболявания (ОРЗ) са събирателни понятия за инфекции, предизвиквани от различни микроорганизми, най-често аденовируси и риновируси. Обикновено те предизвикват леки заболявания, които не водят до тежки усложнения (характерни за грипа) или до смърт.  
 
Размножавайки се в респираторния тракт, вирусът на грипа предизвиква разрушаване на ресничестия епител, чиято физиологична функция е да прочиства дихателните пътища от прах, бактерии и др. И резултатът от намалената очистителна функция е бързото проникване на бактерии и развитие на бактериална суперинфекция (пневмония или бронхит). Ако в хода на грипното заболяване се наблюдава двувълново повишаване на температурата, второто повишаване (към 5-6-ия ден от началото грипа) е свързано най-често с прибавена бактериална инфекция.  
 
При обикновените ОРЗ не се разрушава ресничестият епител и затова рискът от усложнения е много по-малък. При леките форми симптомите на грипа наподобяват тези на ОРЗ. Изразеният грип се диференцира от ОРЗ по високата температура и тежката обща симптоматика.  
 
Лечение  
За етиологичното лечение на грипа се използват два класа антивирусни препарати: инхибитори на невраминидазата (oseltamivir и zanamivir) и адамантани (amantadine и rimantadine).  
Tamiflu (oseltamivir) е за лечение на инфлуенца A и B вирусни инфекции при възрастни и деца над 1 година.  
Relenza (zanamivir) е за лечение на инфлуенца A и B вирусни инфекции при възрастни и деца над 7 години с неусложнена грипна инфекция, в първите 2 дни след появата на симптомите. Препаратът не се използва за превенция на грипа.  
Remantadin (rimantadine) е за лечение на инфлуенца тип А вирусни инфекции при възрастни. Не повлиява инфлуенца тип B вирусни инфекции.  
Viregyt-K (amantadine) се прилага при възрастни и деца над 1 година, за лечение и профилактика на тип A инфлуенца вирус, но не повлиява инфлуенца тип B вирусни инфекции.  
 
Целта на етиологичното лечение е да се прекрати размножаването на вируса. За най-добър ефект противовирусните медикаменти трябва да започнат да се приемат в рамките на 48 часа от началото на грипа. Те намаляват продължителността на симптомите на грипа с един ден, ако започнат да се вземат в рамките на два дни от тяхната поява. Няма информация за ефективността на лекарствата при започване на лечението повече от два дни след появата на симптомите.  
 
Антибиотиците не действат върху вирусите и не се използват за лечение на неусложнен грип. Те са ефикасни при бактериалните усложнения на грипа, някои от които могат да бъдат много сериозни.  
 
През първите дни от болестта състоянието може да облекчи от симптоматичното лечение: многобройните комбинирани препарати на парацетамол с антихистаминово средство, други температуропонижаващи препарати, вит. С, калциеви соли и др.  
 
Особено внимание заслужават хомеопатичните лекарства, изключително подходящи при грип и всички вирусни заболявания. Правилно проведеното хомеопатично лечение стимулира естествените защитни механизми на организма, води до бързо оздравяване и предпазва от усложнения. Установено е, че децата и възрастните, които редовно се лекуват с хомеопатични лекарства при остри вирусни заболявания на дихателните пътища, по-рядко развиват бронхит и пневмония. Освен това, хомеопатичното лечение не е съпроводено с риск от развитие на алергия или други странични и нежелани ефекти. Предимство на хомеопатичните препарати пред противогрипните ваксини е фактът, че освен профилактично, те могат да се прилагат и за лечение, докато за ваксините е абсолютно противопоказано да се поставят при повишена температура или други симптоми на която и да е вирусна инфекция.  
 
При грип най-добре е още при първите оплаквания да се започне лечение с френския хомеопатичен препарат Oscillococcinum, който се назначава 3 пъти дневно по 1 туба-доза. Този медикамент е специално изпитван в двойно сляп опит при грип във Великобритания и Франция, като резултатите от проучването показват по-висока ефективност в сравнение с конвенционалното лечение.  
Заслужава внимание и немският хомеопатичен препарат Engystol, който засилва неспецифичната защита и е с насоченост към грипна инфекция, други вирусни заболявания и продължителни неясни температурни състояния. При остри състояния се приемат 3 пъти дневно по 1 таблетка, в "опашката" на заболяването - по 1 таблетка дневно, а за профилактика - 1-3 пъти седмично по 1 таблетка.  
 
 
Съществуват две основни групи хомеопатични медикаменти - монопрепарати и комбинирани препарати. За постигане на добър резултат при използването на монопрепарати е необходимо максимално съвпадение на болестните симптоми със симптомите, които съответното хомеопатично лекарство предизвиква в токсични дози.  
 
 
Основни монопрепарати, най-често прилагани при грип, са:  
Gelsemium 9 CH. Водещ симптом, при който е уместно използването на този препарат, е силната отпадналост. Пациентът е в прострация, чувства се "оглупял", "затъпял". Допълнителни симптоми - повишаване на температурата, втрисане, челно главоболие с болки в очните ябълки, липса на жажда. Приемат се по 5 гранули на всеки 6-8 часа.  
Rhus toxicodendron 9 CH. Водещи са ставните болки и сковаността, която се подобрява при раздвижване. Допълнителни симптоми - силна жажда за студена вода, висока температура, отпадналост. Има симптоми и от стомашно-чревния тракт - подуване на корема. Приемат се по 5 гранули на всеки 6-8 часа.  
Eupatorium perfoliatum 9 CH. Най-изявени са костните болки с чувство за "счупени кости", болки в очните ябълки при натиск, отвращение от храна (участие на храносмилателната система), дискомфорт, парене, дразнене зад гръдната кост. Приемат се по 5 гранули на всеки 6-8 часа.  
Bryonia alba 9 CH. Водещ симптом - сухи лигавици, логично следствие е силната жажда за студена вода, сухата, болезнена кашлица без секрети (кашлицата води до кашлица), допълнително влошаване на състоянието при движение. Приемат се по 5 гранули на всеки 6-8 часа.  
Aconitum napellus 9 CH. Водеща е внезапността. Заболяването се развива взривообразно. Започва със силна възбуда, която бързо може да се смени с потиснатост. Често болният се събужда през нощта със страх, кожата е суха, лицето е зачервено, пулсът е ускорен. Характерна е силната жажда за студена вода, която обаче се повръща (придружаващ гастроентерит). Наблюдават се и силни костни, ставни, мускулни болки, които се засилват при движение и се провокират от допир със завивките. Ако са налице изброените симптоми, препаратът се приема през 15-30 минути по 5 гранули до появата на първите капки пот. Тогава на ред е:  
Belladonna 9 CH. Най-подходяща за пациенти, които излъчват топлина "като радиатор". Пулсът е ускорен, лицето и лигавиците са силно зачервени, гърлото е сухо, често може да се наблюдава силна възбуда, повишена температура. Медикаментът е много ефикасен при придружаващо възпаление на гърлото с болки, болки в ухото и други симптоми на възпаление. Приемат се по 3-5 гранули през 15-30 минути и с подобрението приемите се разреждат през 1-2 часа до 3-4 приема дневно по 5 гранули на прием.  
 
Комбинираните препарати са лесни за предписание, защото имат ясни показания. Най-общо те скъсяват периода на лечение и бързо облекчават придружаващите грипната инфекция симптоми. Главни представители са френският препарат Paragrippe и немският - Gripp-Heel. Дозировката е 3 до 5 таблетки дневно, а при остро начало и бурно изразени симптоми по 1 таблетка през 15 минути в първите 2 часа.  
 
 
Други комбинирани хомеопатични препарати за симптоматично лечение на грип при съответните симптоми, са следните:  
При остра хрема - Coryzalia. За разлика от обичайно прилаганите капки за нос (вазоконстриктори или антихистамини) този медикамент не води до изсушаване на лигавицата и не потиска локалния имунитет. Прилага се като се смучат през час по 1-2 таблетки. С намаляване на хремата приемите се разреждат.  
При пресипналост, съчетана с усещане за умора на гласните връзки и загуба на гласа се започва лечение с Homeovox®. Лечението започва с 1 таблетка за смучене през 1-2 часа до възстановяване на гласа и отзвучаване на чувството за дразнене в гърлото.  
При втрисане, главоболие, болки в мускулите и очите, повишена температура и силна отпадналост се предписва Paragrippe® - по една 1 таблетка през час. Обикновено в края на първото денонощие настъпва клинично подобрение и приемите се разреждат до 3-4 таблетки дневно.  
Когато водещото оплакване е болка в гърлото, чувство за дразнене, пресипналост, затруднено преглъщане и температура, се препоръчва лечение с Homeogene® - по 1 таблетка през половин час. След 2 дни при клинично подобрение приемите се разреждат до 3-4 пъти дневно.  
При дразнеща, мъчителна кашлица към изброените по-горе медикаменти може да се добави Stodal® - по една чаена лъжичка (за деца) или по една супена (за възрастни) 5 пъти дневно.  
 
За да преодолява едно дете или възрастен по-лесно всички инфекциозни заболявания, включително и грипната инфекция, е необходимо да спазва и съответния за възрастта му хранителен и хигиенен режим. Необходимо е ежедневно присъствие в менюто на пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, прясно изцедени плодови сокове, сурови ядки и семена, богати на есенциални мастни киселини.  
 
В хода на грипна инфекция, в оздравителния стадий или след по-продължителен прием на антибиотици е уместна употребата на поливитаминно-полиминерални препарати за 30 дни.  
 
Препоръчително е вместо синтетични, да се приемат естествени такива - напр. капсули AquaSource Green Energy, в чийто състав са включени няколко вида водорасли, естествено съдържащи всички витамини и минерали в балансиран вид. Средната дневна доза за възрастни и деца над 7 години е 3 х 1 капсула.  
 
За хората с добър имунитет и навременно проведено адекватно лечение грипът преминава леко и отзвучава бързо. В противен случай вирусът може да доведе до усложнения.  
 
Усложненията на грипа могат да бъдат много сериозни, понякога и животозастрашаващи. Те възникват най-често в началото на грипните епидемии и са свързани с въвличането в епидемичния процес на лица с отслабени по различни причини съпротивителни сили.  
 
 
Най-често срещаното усложнение на грипа са пневмониите, които биват три типа:  
Първична вирусна пневмония - рядко усложнение, което се характеризира с висока смъртност. Възниква в случаите, когато грипът е предизвикан от вирус с висока вирулентност. Тогава се развива скоротечна смъртоносна хеморагична пневмония, която трае не повече от 3-4 дни. Наблюдава се при болни, страдащи от хронични сърдечни и белодробни заболявания, придружени от застойни явления в белите дробове.  
Интерстициална грипна пневмония.  
Вторична бактериална грипна пневмония - най-честата, вследстие на вторична бактериална инфекция, предизвикана от Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae или Staphylococcus aureus.  
 
 
Могат да настъпят усложнения и от страна на ушите (гнойни и хеморагични отити), от страна на носа и околоносните кухини (синуити), обостряне на хронични тонзилити, от страна на ставите (артрити) и др.  
 
Много опасни са усложненията от страна на централната нервна система (мозъчен едем, менингити, менингоенцефалити и др.). При грип нерядко се засягат периферните нерви (лицевият, троичният, седалищният), като се развиват съответните неврити.  
 
Като усложнение от страна на сърдечно-съдовата система е развитието на миокардит или перикардит, които водят до сърдечна недостатъчност.  
 
След боледуване от грип често явление е обострянето на хронични заболявания като бронхиална астма и хроничен бронхит, нарушаване на обмяната на веществата, бъбречни заболявания и др.  
 
Усложнения при деца и подрастващи  
Синдромът на Рей (хепатоенцефалопатия) може да се развие при деца и подрастващи, възстановяващи се от грип. Той започва с гадене и повръщане, но най-неприятни са прогресиращите промени в съзнанието (объркване, делириум и кома).  
 
Синдромът на Рей се свързва с безконтролната употреба при болни от грип деца на аспирин или аспирин съдържащи комбинирани препарати като температуропонижаващо и болкоуспокояващо средство без лекарско предписание.  
 
Други грипни усложнения при деца са фебрилните гърчове, крупът и отитите.  
 
В заключение рискът от развитие на сериозни усложнения или дори смърт при боледуване от грип е най-висок сред хората в напреднала възраст, тези с хронични заболявания, както и малките деца.  
 
Към тези т.нар. рискови групи от населението, на които трябва да се постави профилактично грипна ваксина, СЗО възприе още няколко критерия за рискови групи лица, които задължително трябва да се ваксинират, а именно:  
- Лицата над 65-годишна възраст.  
- Деца и възрастни, страдащи от хронични заболявания - метаболитни заболявания (напр. диабет), заболявания на дихателната система, сърдечно-съдови заболявания, хронични бъбречни заболявания, имунодефицитни състояния.  
- Здрави лица, които са в контакт с рискови групи и има опасност да предадат инфекцията.  
- Хора с рискови професии.  
 
Профилактика  
И така, основен метод за профилактика на грипа, както и на повечето инфекциозни заболявания, е активната имунизация - ваксинацията.  
Противогрипните ваксини са най-ефективното средство за профилактика на грипната инфекция и усложненията от нея. Едно от основните предизвикателства в профилактиката на грипа е да се убедят пациентите да се ваксинират. Между основните причини хората да не се ваксинират е липсата на информираност за реалните последици от заболяването и необходимостта от повторно (ежегодно) ваксиниране през всяка следваща година, погрешна представа за заболяването или за ваксината, както и страхът от иглата и неразбиране на процеса на ваксиниране.  
 
Времето за ваксиниране е краят на септември - началото на октомври. И тъй като вече е декември, пациентите, които по една или друга причина не са се ваксинирали, могат да разчитат на превенцията на имуностимулаторите.  
 
За рисковите групи се препоръчва комбинирана профилактика - ваксина и имуностимулатори. Ваксината предпазва от грипния вирус, а имуностимулаторите противодействат на вторичните бактериални инфекции и повишават имунитета по няколко механизма: повишават неспецифичната защита, засилват фагоцитозната способност и освобождаването на интерлевкини от активираните макрофаги, стимулират Т-клетките, ускоряват диференцирането на В-лимфоцитите до продуциращите антитела лимфобласти, ускоряват продукцията на бързи антитела (IgM) и индуцират образуването на интерферон.  
 
Широко приложение в практиката намират познатите имуностимулатори Есберитокс, Изопринозин, Бронховаксон, Респивакс, Имунооксипривент.  
 
Един сравнително нов, изключително ефикасен имуностимулатор е КолАктивТМ, съдържащ изсушена коластра, включваща в състава си и петте групи имуноглобулини, както и:  
Лактоферин - изключително силна антивирусна и антибактериална съставка.  
Цитокини - засилват и играят съществена роля в регулирането на силата и продължителността на имунната реакция.  
Интерлевкин-10 - специфично вещество, което забавя възпалителните процеси.  
Полипептид, богат на пролин - хормон, който регулира функциите на тимуса.  
Олигозахариди и гликоконюганти - възпрепятстват проникването на патогенните бактерии в стомашната лигавица.  
Фактор на растеж на епителната тъкан (ЕGF).  
Инсулин-подобен фактор на растежа (IGF-1).  
Трансформиращи фактори на растежа А&В (ТGF А&B).  
 
Дозировката е както следва:  
За възрастни:  
1-ви ден: на всеки 2 часа по 2 капсули.  
2-ри и 3-ти ден: 3 пъти по 2 капсули. Следващите дни по 2 капсули дневно.  
 
За деца над 7 г.:  
1-ви ден: на всеки 2 часа по 1 капсула.  
2-ри и 3-ти ден: 3 пъти по 1 капсула. Следващите дни по 2 капсули дневно.  
 
За деца над 1 г.:  
1-ви ден: 3-4 пъти по 1 капсула.  
2-ри и 3-ти ден: 3 пъти по 1 капсула. Следващите дни по 1 капсула дневно.  
 
Съдържанието на капсулата може да се разтвори в 1 ч.л. хладка вода.  
 
Медът и неговите продукти са всепризнати природни имуностимулатори. Пчелното млечице Апитонин от 20 и 60 mg се приема между 30 и 60 дни в доза 3 пъти дневно по 1 капсула. Друг вариант е пчелният клей на капки. Той се приема с прясно мляко 3 пъти дневно по 10 до 30 капки.  
 
За имуностимулаторите, които изграждат защитата срещу бактериални инфекции, е характерно, че се приемат по определена схема в продължение на няколко месеца. Приемът е добре да започне през есента.  
 
Като имуностимулатори се препоръчват и хомеопатичните средства:  
Oscillococcinum - за системно приемане по 1 туба-доза седмично от месец октомври до месец март. Действието му се допълва от Influenzinum 9 (или 15) CH по 10 гранули веднъж месечно. Същите препарати освен за профилактика се прилагат и за лечение в началото на грипното заболяване в съответните терапевтични дозировки.  
Допълнително укрепване на имунната система се постига с приемането на витамини. Най-подходящи са С, А, Е, Д. Витамините са необходими за правилното функциониране на имунната система. Най-сигурният и естествен вариант е да се набавя необходимото количество от плодовете и зеленчуците. Съществуват и доста храни-имуностимулатори - цитрусите киви, грейпфрут, портокали - добър източник на витамин С, както и зелето, шипките, доматите, чушките, лютите чушки, броколите, листните зеленчуци, богати и на витамините Д и Е. Чесънът, медът и киселото мляко са доказани имуностимуланти.  
Да не се забравят и суровите ядки и семена с голямо съдържание на ненаситени есенциални мастни киселини, известни с положителния си ефект върху имунната система, подсилвайки дейността на макрофагите, както и бариерната функция на клетъчните мембрани. Съществува готов препарат - хранителна добавка Комплекс Есенциални мастни киселини, съдържащ цялата гама есенциални и неесенциални мастни киселини от максимален брой растителни масла, всички студено пресовани. При съвременния начин на живот и хранене не е възможно да се набавят в добре балансиран вид всички мастни киселини, от които има нужда. Поради масовото използване на изключително рафинирани мазнини и топлинната преработка на храните, СЗО още преди 30 години алармира правителствата, че ще настъпи дефицит на есенциални мастни киселини и този дефицит вече е налице. Комплекс Есенциални мастни киселини е един успешно решаващ този проблем препарат. Указания за употреба: да се взема по 20 капки 2 пъти дневно. По желание може да се поръси върху салата.  
При някои хора грипното заболяване може да протече много леко, почти безсимптомно. Такива болни, най-често млади и здрави хора, прекарват заболяването "на крак" и са крайно опасни за разпространението на грипните вируси.  
 
За епидемия може да се говори, когато в една държава едновременно заболяват от грип голям брой хора. Продължителността на грипната епидемия обикновено трае 3-6 седмици.  
 
При пандемия грипът поразява едновременно голям брой хора в различни държави. В тези случаи заболяването се предизвиква от нови серотипове на грипния вирус, към които е възприемчива по-голямата част от населението. Затова вирусът се разпространява с много голяма скорост и предизвиква заболяване в много тежка форма.  
 
Обобщение  
Сезонен грип - сезонен грип се нарича грипната епидемия, която възникват ежегодно, главно през късната есен и зимата.  
 
Пандемичен грип - терминът пандемичен грип се отнася за особено вирулентни щамове грип, които се разпространяват бързо от човек на човек и предизвикват световна епидемия (пандемия).  
 
Диференциална диагноза между сезонен и пандемичен грип  
-   Мерките, които трябва да се предприемат при евентуална грипна епидемия, включват:  
-   Максимално ограничаване на контактите с болни хора.  
-   Когато това е неизбежно, да се слагат маски, да се мият ръцете по-често.  
-   Рисковите групи задължително да бъдат превантивно ваксинирани.  
-   Да се засили употребата на имуностимулатори.  
-   Рационално хранене и общозакалителни процедури.  
-   Адекватно лечение при първите симптоми на грип, недопускане на самолечение. n  
 
Табл. 1. Диференциална диагноза между сезонен и пандемичен грип  

Сезонен грип

Пандемичен грип

Възниква предвидимо, всяка година, обикновено през зимата, в умерения пояс

Възниква рядко (три пъти през ХХ-ти век)

Населението обикновено има частично изграден имунитет от предишни боледувания

Населението няма или има много слаб имунитет

Здравите хора обикновено не са подложени на риск от усложнения; при много младите, възрастните или хората с хронични заболявания има повишен риск от сериозни усложнения.
Най-засегнати са деца от 5-14 години и възрастни над 50 години

Здравите хора са с повишен риск от сериозни усложнения.
Най-засегнати при пандемия са хора на възраст между 20–40 години (данни от пандемията от “испански грип” през 1918 г.)

Здравната система може да посрещне обществените и индивидуални нужди.

Здравната система ще е силно претоварена

Съставът на ваксините се основава на предвиждания за щамовете, които ще преобладават през сезона

Наличните противогрипни ваксини няма да са ефикасни срещу грипния щам.
За създаването на нова, подходяща ваксина ще са необходими поне 6-8 месеца след изолиране и идентифициране на вируса

Има адекватни количества и доставки от антивирусни средства

Ефективните антивирусни средства ще са в недостатъчни количества

Смъртните случаи в света всяка година от грип са приблизително 500 000 души

Прогнозите за броя на смъртните случаи са между 7-63 милиона души в света

Симптоми: висока температура, кашлица, хрема, мускулни болки. Смъртта често е предизвикана от усложненията, например пневмония, енцефалит, миокардит и др.

Грипните симптоми могат да бъдат по-тежки, усложненията - по-чести

Като цяло, има средно влияние върху обществото (карантина на училищата, повече хора, които си стоят у дома).
10% от отпуските по болест в Европа

Очаква се щетите да бъдат огромни поради:
Поне 45% отсъствие от работа поради: отпуски по болест, грижи за друг член от семейството, страх от заразяване, карантина с последващо затваряне на офиси, училища, ограничаване на пътуването и т.н.

Управляемо влияние върху националната и световна икономика

Има потенциал за тежко влияние върху националната и световната икономика

 
 
КНИГОПИС:
 
1.   Laurent A, et al Vaccine 2007; 25:6423–6430. Echographic measurement of skin thickness in adults by high frequency ultrasound to assess the appropriate microneedle length for intradermal delivery of vaccines.  
2.   Leroux-Roels I, Vets E, Freese R, et al. Seasonal influenza vaccine delivered by intradermal microinjection: A randomised controlled safety and immunogenicity trial in adults. Vaccine 2008 Dec 2; 26(51):6614-9.  
3.   Weinberger B. et al, Biology of immune responses to vaccination in elderly persons. Clin. Infect. Dis. 2008; 46(7):1078-84.  
4.   ThompsonWW, et al. Influenza-associated hospitalizations in the United States. JAMA 2004; 292:1333-40.  
5.   Goodwin K. Antibody response to influenza vaccination in the elderly: A quantitative review. Vaccine 2006; 24: 1159–1169.  
6.   WHO Influenza Factsheet 211: Prevention and control of influenza pandemics and annual epidemics April 2009. Revised April 2010. http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs211/en/. Accessed July 2010.  
7.   Nichol KL. The efficacy, effectiveness and cost-effectiveness of inactivated influenza virus vaccines. Vaccine. 2003; 21:1769-75.  
8.   Johnson DR, Nichol KL, Lipczynski K. Barriers to adult immunization. Am J Med 2008 Jul;121(7 Suppl 2):S28-S35.