Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2010

Специален гост

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р А. Златев



 
 
Доц. д-р Асен Златев е роден през 1946 г. в гр. Добринище, Благоевградски окръг. През 1973 г. завършва Медицински факултет към МУ - София.  
 
Специализирал е в Русия, Швеция и Англия. Притежава специалност по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия. Завеждащ отделение, a повече от 20 години е началник на Клиника по неспецифични белодробни болести при Специализирана болница по белодробни болести, гр. София.  
 
Автор и съавтор е на повече от 60 научни публикации.  
 
Депутат в Седмото Велико народно събрание, подписал Конституцията на Р.България. Парламентарен секретар и началник на кабинет в Министерството на здравеопазването, общински съветник в СОС, зам. председател на постоянната комисия по здравеопазване.  
 
От 2006 до 2009 г. е изпълнителен директор на Александровска болница, а към настоящия момент е началник на Клиника по неспецифични белодробни болести към СБАЛББ "Света София".  
 
Доц. Златев, като началник на Клиника по неспецифични белодробни болести в болница "Света София", моля разкажете повече за самата клиника.  
Клиниката по неспецифични белодробни болести, като съставна част от СБАЛББ "Св. София" съществува повече от 20 години. Болницата и клиниката имат богата традиция, като реално те са с национално значение. Поради тази причина клиниката като част от голямата болница е референтна по отношение диференциалната диагноза на ХНБЗ (хронични неспецифични белодробни заболявания) и белодробна туберкулоза.  
 
Като цяло нашата болница включва седем клиники - три клиники по неспецифични белодробни болести, клиника по туберкулоза, клиника по детски белодробни болести, клиника за спешна и интензивна терапия и катедра с клиника по гръдна хирургия. Това е един цял университетски комплекс за белодробни болести, включващ широката гама на белодробната патология заедно с белодробната туберкулоза.  
 
С какви заболявания най-често идват при вас пациентите?  
При нас се лекуват пациенти с различни белодробни заболявания, като най-често срещаните такива са ХОББ, пневмониите, карциномите на белия дроб и др. От редките заболявания, които диагностицираме и съответно лекуваме тук в болницата ще спомена саркоидозата, интерстициалните белодробни болести, муковисцидозата и др.  
 
Как си сътрудничите с общопрактикуващите лекари с цел по-доброто и навременно обслужване на пациентите?  
Ние поддържаме една непрекъсната връзка със специализираните практики, с диагностичните центрове и с общопрактикуващите лекари. Реално те трябва да следват определен алгоритъм, а именно - общопрактикуващият лекар да изпрати пациента при пулмолог в ДКЦ, а оттам съответно пациентите да бъдат насочвани при нас за лечение. Много често обаче този път се оказва по-директен и общопрактикуващите лекари от всички селища на страната изпращат директно болните си към нас, скъсявайки пътя за диагностична обработка и лечение.  
 
С каква апаратура разполагате и какви изследвания най-често извършвате?  
Клиниката, на която аз съм ръководител разполага с всичко необходимо като диагностична и лечебна апаратура. Разполагаме с модерни апаратури за рентгенова и компютър-томографска диагностика, за функционално изследаване на дишането и др. В клиниката се провежда инхалаторна и рехабилитационна терапия, която уместно допълва конвенционалното лечение с антибиотици и секретолитици.  
 
Болницата разполага с модерна електрокардиографска и ехокардиографска апаратура, като неизменна част от сложния диагностичен процес. Защото пациентите, които постъпват при нас за лечение на белодробните си страдания са много често с придружаващи заболявания, като сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, захарен диабет.  
 
Близо 100 000 българи годишно биват повалени от болести на дихателната система. Кое заболяване е най-често срещаното?  
Действително белодробните болести са третата група заболявания с най-висок леталитет след мозъчно-съдовата болест и сърдечно-съдовите заболявания. От белодробните болести най-често срещани са пневмониите, вирусните заболявания, бронхитите, ХОББ, бронхиална астма, бронхиектатичната болест, белодробна туберкулоза и за съжаление карциномите, които напоследък зачестяват в средната и по-млада възраст.  
 
В това отношение мога да кажа, че в миналото нашата страна имаше широко изградена диспансерна мрежа, която обхващаше населението от всички региони. Разпадането на тази мрежа, както и на другите съществуващи медицински структури, имащи значение за ранната диагностика и контрола на заболяванията се отрази негативно. Независимо от кризата, в която се намираме трябва да помислим сериозно за профилактиката, ранното откриване на заболяванията, както и въвеждането на скринингови методи за контрол и наблюдение на населението.  
 
 
Кои хора за застрашени най-много от болестите на дихателната система?  
В това отношение най-засегнати се оказват хората с намален имунитет, преживели редица заболявания. От много години ние имаме добър опит в определянето на рисковите контингенти - деца, ученици, възрастни хора над 65-70 години. Застрашени се оказват и хората с професии на миньори, както и такива, работещи в запрашени среди и с химикали. Разбира се, останалите не са застраховани от заболявания на дихателната система. Особено когато започват резките промени на времето.  
 
Какви са най-честите усложнения от пневмониите и какво трябва да се направи, за да не се стига до тях?  
Когато пневмониите не се хванат в техния най-ранен стадий, могат да настъпят усложнения като обхващане на по-големи участъци в белия дроб от възпалителния процес едностранно или двустранно, некроза и разпадане с получаване на абсцеси, които след това се повлияват много трудно. Също така пневмониите могат да доведат до дихателна недостатъчност, както и до засягане на сърдечно-съдовата система, в някои случаи дори до фатален край. Това може да се случи независимо от факта, че имаме огромен опит в лечението им.  
 
Има ли атипични прояви на това заболяване и в какво се изразяват?  
Много често има такива пневмонии, които са предизвикани от хламидия, микоплазма, Q-треска. Те не се проявяват в тяхната типична клинична картина с много висока температура и силна кашлица. Дори при рентгеново изследване те имат малко по-специфична характеристика. Ето защо диагностиката и лечението при тези атипични пневмонии също е по-специално. То се състои в терапия с макролиди, хинолони или комбинация между пеницилини и макролиди, които действат много добре вътреклетъчно. Процентът на тези атипични пневмонии никак не е малък. Той е от порядъка около 20% и мога да кажа, че тук в нашата клиника ние ги разпознаваме много добре.  
 
Как според вас трябва да се започне терапията при пневмония? С какви препарати?  
Препоръчвам лечението да започне с мощен антибиотик във високи дози в началото или т.нар. секвенциална терапия, след което да се премине към по-ниска доза. Малката доза в самото начало може да направи така, че микроорганизмите, предизвикали пневмонията да станат устойчиви и тогава естествено настъпват усложненията. Такива грешки за съжаление се допускат доста често. Използват се много антибиотици един след друг, вместо да се започне с един или два, но във висока доза. Пневмонията не бива де се лекува по определената пътека от 7 дни. Понякога се налага 15-20-дневно до едномесечно лечение. Лечението продължава и в домашни условия, затова винаги нашата препоръка е болният след 7 до 10 дни от изписването да дойде при нас на контролен преглед.  
 
Вие сте член на Европейското торакално общество, както и на Българското дружество по белодробни болести. Разкажете моля за инициативите, който стоят пред двете дружества и по-специално пред българското.  
Аз съм един от основателите на Българското дружество по белодробни болести, което развива една много активна дейност, особено след като се разпредели на региони. 2010 год. - годината на белия дроб, беше свързана с изключително много инициативи по отношение събирането на една голяма аудитория на общопрактуващи лекари, пулмолози и интернисти. С инициативите на ръководството на дружеството се провеждат много срещи и мероприятия. Съвсем скоро се проведе една такава среща на Югозападния клон на дружеството, на която бяха изнесени интересни лекции за пневмониите, белодробния карцином, ХОББ и тяхното лечение.  
 
Аз съм член и на Европейското торакално дружество и съм един от редовните участници в ежегодните техни конгреси в различни столици на Европа. Тази година такава среща имаше в Барселона с изключително голяма посещаемост - над 22 хил. души участваха с много доклади за ХОББ, белодробния рак, пневмониите и редките заболявания на белия дроб.  
 
Нещо, което бихте желал да споделите пред нашите читатели.  
Читателите на вашето списание са интелигентни хора и ние заедно бихме могли с познаването на рисковите фактори, играещи роля при заболяванията на дихателната система, да направим всичко възможно да профилактираме белодробните болести, за да не ги довеждаме до техните усложнения и тежко лечение. По този начин биха се спестили много време, сили и средства и разбира се, не на последно място, това би спомогнало за укрепване здравето на нацията.  
 
Белодробните болести са едни от най-разпространените и ако ние отделим повече време да запознаем широката и специализираната аудитория от лекари с опасностите, рисковите моменти и начините за предпазване от белодробните болести, с профилактичните мерки и с модерните методи за диагностика и лечение, ще спомогнем за рязкото намаляване на заболеваемостта.  
 
Ние никога не трябва да забравяме, че постигнатото в борбата с белодробните болести и туберкулоза от нашата пулмологична школа дължим на огромния опит и ерудиция на нашите учители проф. Р. Раданов, проф. З. Златанов, проф. П. Добрев, проф. Ст. Шошков, проф. В. Ничев, проф. М. Милчев, проф. Н. Алексиев, проф. К. Кисьова и много други.