Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2010

Ендометриоза – безплодието често е единственият признак на болестта

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Стефан Иванов, д-р Атанас Цонев, д-р Александър Абуд



Постарахме се да обобщим нашия и чужд опит в областта на ранното откриване, лечение и профилактика на ендометриозата. Ендометриозата представлява освен медицински проблем, така също и социален проблем, поради това, че води много често до безплодие. Някои автори считат, че стерилитетът при жените се дължи в над 60% на шоколадовите кисти - ендометриоза. Обобщили сме видовете лечение на това често срещано гинекологично страдание.  
 
Ендометриозата е едно от най-честите гинекологични заболявания. Според статистика¬та, около 60% от жените, страдащи от безпло¬дие са с ендометриоза. Затова е мно¬го важно да се разпознае болестта и да се започ¬не лечение в ранен стадий[1,2,3,4].  
 
Симптоми  
При ендометриозата клет¬ки, които приличат по строеж на ендометриума (лигавицата на вътрешността на матката), се разпространяват из¬вън нейните граници. Огни¬ща на такива клетки могат да се появят в матката (аденомиоза), във влагалището, в отвора на маточните тръ¬би, маточната шийка, яйчни¬ка с образуване на кисти, белези след цезарово сече¬ние, пикочния мехур, черва¬та, бъбреците, белите дро¬бове и др.[1,2]. Също както и ен¬дометриума, тези клетки се изменят в зависимост от фазата на менструалния ци¬къл под действието на хор¬моните. Затова и прояви на ендометриоза най-често възникват в периода на менструация[3,4].  
 
Основни признаци на болестта:  
•   Силни, болки ниско в корема и кръста по време на мензис (дисменорея);  
•   Болки, в областта на пра¬вото черво и влагалището;  
•   Болки по време на фи¬зическо натоварване;  
•   Болки по време на по¬лов акт (диспареуния).  
 
Болки при уриниране и дефекация възникват при засягане от ендометриозата на стените на пикочния ме¬хур и правото черво. Поня¬кога болката носи постоянен характер и се усилва по вре¬ме на менструация. Най-из¬разените признаци на ендо¬метриоза са ръждиво-кафеникаво течение в началото на мензиса и в края на менструалния цикъл[1,2,3,4]. Разбира се, симп¬томите на заболяването при всяка жена са индивидуални и могат изобщо да липсват.  
 
Двe различни теории  
Факторите за възник¬ване на ендометриоза и досега остават неизяс¬нени. Съществуват някол¬ко теории[3,4]. Една от тях твърди, че по време на менструация кръв с ендометриални частици се изхвър¬ля не във влагалището, а попада в маточните тръби и през тях в коремната ку¬хина. Там ендометриалните клетки се прихващат, започват да се размножа-ват и заболяването се развива.  
 
Според друга теория, клетките на ендометриума в коремната кухина заги¬ват, но успяват да повлияят на околната тъкан, така че тя се превръща в тъкан, подобна на ендометриума. Освен това, до ендометриоза може да доведе на-рушение на хормоналния фон, разстройства в рабо¬тата на имунната система, особености в строежа на вътрешните полови органи, наследствена предразпо¬ложеност, генетични изменения[4].  
 
Доказано е, че ендомет¬риоза най-често възник¬ва при жени от 20-42-го¬дишна възраст, а също след хирур¬гична манипулация: цеза¬рово сечение, аборт, обгаряне на раничка на маточна¬та шийка, кюртаж.  
 
Разкриване на болестта  
Днес освен ултразвуковото изследване на органите от малкия таз, се използва компютър¬ната томография и биопсията на ендометриозните участъци с тяхно последващо хистологично изследване[1,2,3,4]. В лабо¬раторни условия, за най-надеждни методи за диагнос¬тика на ендометриоза се смятат:  
•   Хистеросалпингография или ХСГ (рентгенова снимка на матката и маточните тръби);  
•   Хистероскопия (операция, позволяваща детайлно да се огледа вътрешната повърхност на матката с помощта на специална оп¬тична техника);  
•   Лапароскопия (хирургич¬на операция, която позволя¬ва да се видят органите от малкия таз отвътре, благо¬дарение на оптична техника, въведена през коремната кухина през малки дупчици.  
 
Лечение на ендометриозата  
•   Хормонално лечение: чрез противозачатъчни препарати, гестагени;  
•   Антибиотично противовъзпалително лечение;  
•   Чрез GTRH-агонисти;  
•   Оперативно лечение: кистектомия (премахване на кистата), тотална хистеректомия (премахване на матката с тръбите и яйчниците);  
 
Лечението на ендометриозата е важно, защото някои автори считат, че това заболяване представлява преканцероза[1,2,3,4].  
 
КНИГОПИС:
 
1. D’Hooghe TM, Hill: Endometriosis. IN Berek JS (ed): Berek&Novak’s Gynecology, 14th ed.Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 2007, pp 1137-1184.  
2. Gambone JC, Mittman BS, Munro MG, et al: Consensus statement for the management of chronic pelvic pain and ebdometriosis: Proceedings of an expert-panel consensus process. Fertil Steril 78:961-972; 2002.  
3. Stratton P, Sinaii N, Segars J, et al: Return of chronic pelvic pain from endometriosis after raloxifene treatment: A randomized controlled trial. Obstet Gynecol 111:88-96, 2008.  
4. Wen D, Guo SW: The search for genetic variants predisposing women to endometriosis. Curr Opin Obstet Gynecol 19:395-401, 2007.