Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2010

Естествено хранене на кърмачето

виж като PDF
Текст A
Д-р Пламен Масларски



Като естествено се означава храненето с майчина кърма до 4-6-месечна възраст. Предимствата на естественото хранене го правят предпочитано от майките и препоръчвано от лекарите.  
 
Предимствата на майчината кърма са:  
1.
   Майчината кърма е видово специфична храна, чийто състав е плод на продължителна еволюция, датираща от появата на homo sapiens.  
2.   Майчината кърма задоволява енергетичните и пластични нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота. С адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но остават редица биологични различия:  
- Антиинфекциозните фактори, повече от 20 на брой, са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавяни към адаптираните млека.  
- В кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но стимулират развитието на чревната лигавица и нейната бариерна функция.  
- Майчината кърма чрез своите биохимични и биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревния тракт, дихателната система, предотвратява развитието на отити и алергизирането на организма. По-ниската заболяемост и смъртност сред естествено хранените деца е най-очебийна в развиващите се страни, но такива статистически данни са налице и в индустриално развитите държави.  
- Чрез кърменето се създава оптимален контакт между майката и детето, който повлиява поведението на детето през следващите месеци и години.  
 
Предпоставките, които осигуряват естественото хранене на детето, могат да бъдат формулирани по следния начин:  
- Желание от страна на майката да кърми детето си, породено от съзнателно и активно отношение към проблема, формирано още по време на бременността под влияние на умело и аргументирано провеждана здравна просвета.  
- Оказване на морална и емоционална подкрепа от страна на близките на кърмачката, като особено значение при нашите условия се отдава на майката и съпруга й.  
- Закърмяне на детето възможно най-рано; първоначално поставяне на и на двете гърди. Забрана на адаптираните млека в родилния дом и избягване на обилното оводняване, особено с подсладена вода.  
- Прилагане на т.нар. биологично кърмене - когато детето заплаче. В повечето случаи децата се приспособяват към 7- или 6-кратно кърмене.  
- Осигуряване на достатъчно спокойствие на кърмачката; допълнителен внос от около 2200 Kj (500 kcal), 20 g белтъци и 750 ml течности.  
- При опасения, че детето не получава достатъчно кърма, да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съветът на лекар/консултант по кърмене за стимулиране на лактацията.  
 
Кърменето се презентира като една от превенциите от алергични заболявания, които стават все по-чести в кърмаческата и детската възраст. Причина за това са измененията в околната среда, промените в начина на живот (по-често живеене в големи градове, по-малко деца в семейството, глобалното замърсяване, промените в хранителните навици – по-голямо разнообразие на храни, по-голямо количество наситени мастни киселини, по-малко антиоксиданти). Всичко това води до предпоставка за алергични реакции. За това при деца, които имат предпоставка за алергии се препоръчва основно кърмене до 6-12 месеца без добавки на соеви и животински млека.  
 
При невъзможност за кърмене се прилагат хипоалергенни формули до 6 месеца, а при рисковите деца - до 12 месеца.  
 
При прояви на алергия се използват формули с екстензивно хидролизирани протеини (казеин, сурватъчен или соев белтък, свински колаген или микстури от аминокиселини).      
 
Захранване се прилага не по-рано от 4 месеца, но по-добре е това да стане на около 6 месеца и да се избягват предполагаемите хранителни алергени. Новите храни да се въвеждат поетапно през 1 седмица.  
 
Захранване на кърмачето  
Захранването на кърмачето се дефинира като постепенно въвеждане на полутечни храни (пюрета, каши, попари), които заместват млякото под форма на майчина кърма, адаптирани млека или квасено мляко.  
Захранването е важен етап в живота на детето. Някои автори го означават като второ раждане, защото се прекъсва връзката с майката, осъществявана чрез кърменето. От хранителна, физиологична, имунологична и психологична гледна точка захранването е комплексен процес, поради което изисква и съответен научен подход.  
 
Защо е необходимо захранването?  
Основната причина е нарастването на енергетичните потребности след 4-5-ия месец от живота. Докато нуждите от белтъчини на 12-месечното дете могат да се задоволят от 800 ml кърма или формула, за задоволяване на енергетичните потребности ще са необходими 1500-1600 ml мляко, което трудно може да се поеме от детето. Освен това немлечните храни са източник на повече минерали и микроелементи, на витамини и баластни вещества.  
 
Кога да започва захранването?  
Времето за въвеждане на полутечните храни в диетата на детето варира в широки граници и зависи повече от традициите и социалните фактори, отколкото от физиологичните нужди. Налице е тенденция към по-ранно захранване в САЩ, Западна Европа, както и у нас. Тя е неоправдана от физиологична гледна точка и крие известни опасности.  
 
Възрастта за въвеждане на полутечни храни в диетата на кърмачето зависи от начина на хранене – естествено или изкуствено, от физическото развитие на детето и предпочитанията на майката. Повечето деца трябва да бъдат захранвани преди 6-ия месец; много малък брой изискват захранване преди 4-ия месец.  
 
Аmerican Academy of Pediatrics сочи, че: „На базата на стоящите знания въвеждането на полутечни храни, заместители на млякото, преди 4-6-месечна възраст няма никакви предимства”.     
 
Въвеждането на плодови пюрета през 3-ия месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. У нас отдавна се използва зеленчуково пюре като първа храна за захранване, последвано от каши на зърнена основа, месно-зеленчукови пюрета и попара със сирене. Друг начин на захранване е да се започне с безглутенови каши, последвано от зеленчуково пюре, плодово пюре и месо. Като след 10-12-ти месец се преминава на преходна храна.  
 
За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен. През периода на захранване децата продължават да получават мляко. Използваните в този период формули трябва да са с по-високо белтъчно съдържание.  
 
Основни правила при захранването са:  
1.
   Внасяне на новата храна само при здраво дете.  
2.   Даване на нова храна само в начало на храненето.  
3.   Въвеждане на всяка нова храна в малки дози и проследяване изпражненията на детето.  
4.   Контрол на размера на хранителните частици - до 5-ия месец фино-хомогенизирани храни, след това смлени и пасирани храни, от 9-ия месец по-грубо смлени с размери на частиците от 1-5 сm.  
5.   При отказ от дадена храна се опитва със сходна по състав.  
6.   Използване на разнообразни продукти за съставяне на разнообразни хранителни навици.  
7.   Осигуряване на добър ритъм и оптимален интервал между отделните хранения.  
8.   Правилното физическо и нервно-психическо развитие е най-добрият показател за адекватното хранене.