Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2010

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Д-р Петър Петров



Д-р Петър Петров, д.м. завършва медицина в Медицински Университет гр. Пловдив през 2003 г. В периода 2003-2004 г. работи като общопрактикуващ лекар в гр. Харманли. През есента на 2004 г. печели конкурс за клиничен ординатор по специалността Акушерство и гинекология в Тракийски Университет, гр. Ст. Загора. От 2005 г. е в МБАЛ „Св. Мина” гр. Пловдив. В периода 2005–2007 г. провежда мащабно проучване по проблемите на ромската раждаемост в България. През 2008 г. придобива специалност по Акушерство и гинекология и Репродуктивна медицина. През 2008 г. защитава докторска дисертация и придобива научна степен Доктор по медицина. От 2009 г. е избран за председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ. За по малко от една година организацията набира скорост и провежда няколко мащабни инициативи, в това число и Първата национална конференция на акушер-гинеколозите от доболничната помощ в България. В момента в организацията членуват над 250 акушер-гинеколози от цялата страна.  
 
Към настоящия момент д-р Петров има публикувани над 70 научни публикации във водещи наши и международни медицински издания. Автор е и на три монографии – „Седалищно раждане”, „Цезарово сечение” и „Раждаемостта сред ромския етнос в България – реалности и перспективи”.  
 
Членува в няколко престижни международни научни организациии.  
 
Д-р Петров, като Председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ, моля разкажете за инициативите, които стоят пред него до края на годината.  
През 2010 г. планираме организирането на три големи научни форума, първият от които ще бъде провеждането на „Националната интердисциплинарна конференция на акушер-гинеколози и общопрактикуващи лекари по проблемите на женското здраве” в края на февруари в гр. Пловдив. За средата на годината сме предвидили Национален научен симпозиум по проблемите на полово-предаваните и венерическите заболявания, на който имаме намерение да поканим и колеги дерматолози, а също така добре дошли ще бъдат всички останали, които по някакъв начин се сблъскват с тази патология или просто проявяват интерес към нея. Втората национална конференция на акушер-гинеколозите от доболничната помощ е предвидена за втората половина на ноември т.г. Веднага, след като бъдат определени точните дати и местата за провеждане на последните две събития, те ще станат достояние на вашите читатели, благодарение на регистъра за конференции и симпозиуми, който Мединфо поддържа на интернет сайта си.  
 
Освен научните мероприятия ние сме си поставили за цел и някои чисто организационни, като създаване на представителна комисия от извънболнични гинеколози и оторизиране на същата за преговори с институциите, от които зависи организацията на извънболничната акушеро-гинекологична помощ у нас. Искаме също така и да направим достояние на широката медицинска общественост проблемите и трудностите, с които ежедневно се сблъскваме и най-вече да спомогнем за създаването на оптимални модели за решаването им.  
 
Другата голяма инициатива, към която ще се стремим, е организирането на системен и масов скрининг за ранно откриване на рака на маточната шийка. България е единствената страна в Европейския съюз и една от малкото в Европа, която не разполага с такава програма.  
 
Кои са основните акценти на предстоящата Национална интердисциплинарна конференция в Пловдив?  
С общопрактикуващите лекари имаме редица общи допирни точки и нерешени проблеми. Факт, на който като че ли досега не се гледаше с необходимото внимание. Основната цел на конференцията ще е създаването на малко по-комплексен обзор върху общите ни проблеми както медицински, така и организационни. Не трябва да забравяме, че именно на общопрактикуващите лекари се пада отговорността на първата среща с жените, имащи гинекологични и акушерски проблеми и че те имат право да поставят АГ диагнози и да лекуват тези пациентки; едва ако преценят, че съответният проблем се нуждае от специализиран подход, да ни ги препращат за консултации. За съжаление голяма част от пациентките не са наясно с устройството на извънболничната помощ у нас и влизат при личния си лекар направо с думите „Докторе, дай ми направление за гинеколог”. Ако общопрактикуващият лекар има необходимата подготовка по акушерство и гинекология, той би се справил с повече от половината от случаите. За съжаление обаче голяма част от общопрактикуващите лекари, особено от по-възрастните, отдавна са се откъснали от гинекологичната проблематика и не могат да намерят необходимото решение. Именно затова мислим, че подобна конференция би била от полза както за нас, така и за тях с цел обогатяване на кръгозора от познания и запознаване с най-новите достижения в нашата област. Освен научни сесии и симпозиуми по интересни теми от различни области на акушерството и гинекологията, по време на конференцията ще има кръгли маси и дискусии – сблъсък на мнения „за” и „против” по определени тенденции в диагностиката, лечението и др.  
 
Като специалист, с кои гинекологични заболявания се срещате най-често?  
Най-често срещаните проблеми, водещи пациентките при нас са възпалителните заболявания на женските гениталии, като водещо място заемат колпитите във всичките им разновидности. За съжаление, напоследък немалък е и броят на жените, идващи с възпалителни процеси на аднексите, което е значително по-сериозен проблем, криещ редица неприятни последствия. При жените над петдесетгодишна възраст, освен възпалителните заболявания, с голяма честота е и миомата на матката.  
 
Какви пациентки ви посещават?  
За радост все по-информирани. Съвременните български жени редовно сърфират в Интернет, посещават форуми, четат, интересуват се от проблемите си, обменят опит и знания помежду си. Съществува и крайност - някои пациентки се опитват да четат медицински учебници, в което по принцип няма нищо лошо, стига да имаш необходимата подготовка и да знаеш, че две плюс две в медицината не винаги е равно на четири, в противен случай рискуват да си „открият” всевъзможни заболявания.  
 
Днес жените не се притесняват да споделят необходимата ни информация. Мисля, че митът „Търся си гинеколог – задължително жена” е отдавна отживелица. Случвало ми се е 15-16-годишни момичета в присъствието на майките си (за добро или зло) най-спокойно да споделят подробности от половия си живот.  
 
Обръща ли жената достатъчно внимание на своето здраве?  
За съжаление - не. Няма сега да се опитвам да изброявам и търся причините за това. Моите впечатления са, че пациентките четат и се интересуват много, но само когато имат конкретен медицински проблем, а когато са здрави, опазването и съхраняването на собственото им здраве не стои на дневен ред. Изключително рядко може да се види здрава жена да посещава гинеколог само и единствено с цел профилактика и превенция. В известен смисъл изключение от това правило правят безплатните скринингови кампании, които за съжаление у нас са епизодични прояви (но и там посещаемостта е доста под желаната).  
 
Защо според вас е така? Играе ли тук роля общопрактикуващият лекар?  
Не мога да обвинявам колегите общопрактикуващи лекари. Мисля, че не е по силите и не може да бъде искано от един човек да прегледа между 30 и 50 пациенти на ден, идващи с най-различни проблеми, да се справя с тонове документация, да бъде на 24-часово разположение и в същото време да мисли активно за здравнопромотивна дейност сред здравите си пациенти. Според мен проблемът е в системата за здравна превенция и по-точно в липсата на такава. Трябва да бъде създадена изцяло нова система, обучаваща хората към здравословен начин на живот. Необходимо е пропагандиране на изграждането на определени навици от най-ранна до напреднала възраст. Такава система днес е немислима без медии: телевизия, интернет, радио, вестници, списания и др. Един лекар се среща с 20-30 пациенти на ден, а едно телевизионно предаване се гледа от десетки хиляди, като добавим и силата на останалите средства за масово осведомяване и ако всичко това стане цел на системна политика, можем наистина да кажем „Мисията е възможна”. Общопрактикуващите лекари трябва да бъдат неизменна част от системата на промоция и превенция на здравето, но от тях не може и не трябва да се иска да бъдат единственият й стожер.  
 
Какво бихте споделил за проблема рак на маточната шийка? Страната ни е на едно от челните места в Европа по честота на това заболяване. Какво е редно да се направи?  
Засегнахте една от най-болните ми теми. Това е едно от най-коварните заболявания и в същото време най-предотвратимо. Развитието му е едно от най-бавните. Започва с предракови промени, които се развиват с години и са твърде лесни за диагностициране и лечение. Само една цитонамазка годишно, която се взема за няколко минути е напълно достатъчна, за да е всичко под контрол. Появят ли се обаче симптомите му, най-често е вече твърде късно за лечение. За съжаление у нас цитонамазки редовно си правят по-малко от 20% от жените. Болно ми е за безхаберието и нехайството, с които в нашето общество се подхожда към проблема и така с лека ръка се обричат хиляди млади жени. Болно ми е, че сме единствената страна в Европа без масов скрининг за това заболяване. Резултатът е видим за всички - по честота на заболяването в Европа ни изпреварва само Румъния! За съжаление, освен че нямаме масов скрининг, по проблема не се и говори достатъчно. По телевизиите се прахосват хиляди часове телевизионно време в занимаване на аудиторията с чалга, псевдознаменитости и всевъзможни други помии, а на този наистина важен и значим за всички проблем не се обръща никакво внимание.  
 
Как стои сега въпросът с ваксинацията?  
Ваксинацията срещу рака на маточната шийка е нещо чудесно. Въпреки, че не е панацея, безспорно това е една от най-големите придобивки на съвременната медицина. За да има видим ефект от нея на ниво популация, тя трябва да стане масова и повсеместна, а това е невъзможно в реалностите, в които живеем, ако не бъде вкарана в задължителния имунизационен календар. Ако това се случи, заболяването няма да изчезне, но със сигурност ще падне под такива граници, под които ще загуби социално-значимия си характер.  
 
Моля, разкажете какви скринингови програми има в момента по въпросите за женското здраве?  
Повечето скринингови програми, които вървят в момента имат епизодичен и сегментен характер т.е. започват и свършват и не са повсеместни. Истинският скрининг трябва да бъде с национален мащаб и да е без ограничения във времето.  
 
Вие като специалист какво препоръчвате?  
Масовият скрининг трябва да стане държавна политика. Благодарение на огромните средства, които се наливат през последните години в инвазивната кардиология у нас, страната ни загуби лидерската си позиция в Европа по честота на смъртност след миокарден инфаркт. За да спаднем в негативната класация на заболеваемост от рак на маточната шийка, са необходими значително по-малко средства. На запад отдавна са разбрали, че всеки долар, даден за превенция и профилактика днес, спестява пет, които биха се дали за лечение утре. Специално ракът на маточната шийка е заболяване, което засяга най-вече жените в активна трудова възраст. От хуманна гледна точка превенцията спасява живот, а от финансова - безброй трудогодини за икономиката на страната – имам предвид годините, с които би се удължил животът на предпазените и те биха плащали данъци и създавали блага за държавата. Реализирането на такава програма би била от полза за всички, на първо място жените, които печелят най-важното - здраве и живот, лекарите печелим повече работа, а държавата – живи хора в активна трудова възраст.  
 
Напоследък все повече бъдещи майки предпочитат цезаровото сечение. Вие на какво мнение сте?  
Цезаровото сечение е добър и сигурен метод за родоразрешаване. Статистически е доказано, че е по-щадящ както за плода, така и за майката. Не трябва да забравяме обаче и рисковете, които крие, а те са като при всяка една коремна операция (освен, ако не се прави чрез екстраперитонеален достъп). Аз поддържам мнението, че всяка една жена има право сама да избира начина, по който да роди детето си, а наш дълг е да й обясним внимателно и подробно всички плюсове и минуси, с които би бил свързан евентуалният й избор. Правото на избор е основно право, дадено ни от Конституцията и ние трябва да го съблюдаваме във всичките си действия. Парадоксално, но е факт, че съществуващата здравно-нормативна система у нас разрешава на жената да избере да убие плода в себе си, като направи аборт по желание, но не й дава право да избира по какъв начин да го роди. Мисля, че сентенцията „Няма нищо по-добро от нормалното раждане” отдавна не отговаря на времето, в което живеем. Не можем и не бива с лека ръка да зачеркваме постиженията на медицината през последните десетилетия, които направиха така, че секциото да се превърне от най-опасната в най-прилаганата операция и да поставяме днес жените в позицията, в която са били техните прабаби преди сто години. За мен в съвременното акушерство пред жената, която ще ражда има само две алтернативи – първата е дирижирано вагинално раждане, обезболено с епидурална упойка, а втората – цезарово сечение. Познавам много колеги, които биха ме упрекнали за тези думи, но не се сещам за нито един, който не би направил цезарово сечение по желание. В никакъв случай не застъпвам тезата – цезарово сечение на всяка цена. Просто държа на мнението, че медицината е достатъчно напреднала, за да даде на жените възможността да се възползват от правото на избор относно начина на раждане и да раждат без болка.  
 
Относно анестезията по време на раждане – за или против сте? Крие ли тя някакви рискове за майката или нейното бебе?  
Твърдо съм „за”, стига да се съблюдават правилата и условията за поставянето й и най-вече да се поставя от опитен специалист – анестезиолог. Съществуват няколко различни форми на обезболяване на родилния процес, т.е. различни методи на анестезия и когато говорим за риска, трябва да го разгледаме поотделно за всеки един от тях. Днес като оптимален метод за обезболяване на нормалното раждане се приема епидуралната анестезия. Резултатите от направата й зависят до голяма степен от опита и сръчността на лекаря, който я прилага. Ако бъде добре приложена, тя е сигурен и безопасен метод.  
 
Относно полово предаваните болести, каква е статистиката към момента, ако има такава? Можем ли да кажем, че има увеличаване на тези заболявания и на какво се дължи това?  
Не случайно и тази група заболявания се определя като социално-значима, тъй като засяга голяма част от населението в репродуктивна възраст и може да стане причина за стерилитет. За съжаление настъпилата у нас през последните години сексуална революция в съчетание с процеса акцелерация, водещ до все по-ниска възраст на започване на полов живот, неминуемо рефлектираха върху честотата на този тип проблеми. Сериозни фактори, оказващи влияние върху ръста на тази заболеваемост са и ниската сексуална култура, лошата интимна хигиена, високият промискуитет и неизползването на бариерна контрацепция.  
 
Кое е най-често срещаното полово-предавано заболяване?  
Изключвайки обикновените колпити, които могат да са резултат и от полово-предаване, но се причиняват и от редица други фактори, на първо място по честота са трихомоназите и малко след тях хламидийните инфекции.  
 
Какво мислите за прилагането на контрацептивни методи и средства у нас?  
Това е още един от показателите, по които значително изоставаме в сравнение с напредналите страни. Използването на орална хормонална контрацепция у нас е под всякакви критични минимуми. Едва 4% от българките използват орални контрацептиви, а около половината от тях мислят, че трябва да преустановят употребата им след 10-12 месеца с цел „почивка”. В резултат на тези факти сме на второ място в Европа по честота на абортите по желание. В момента разполагаме с прекрасни орални контрацептиви, нискодозирани и почти без никакви странични ефекти, а българските жени не искат или не знаят как да се възползват от тях. Според мен за тези резултати отговорността трябва да бъде споделена между гинеколози и пациентки. На нас се пада отговорността да пропагандираме методите и средствата за предпазване от бременност сред жените и явно не се справяме добре, след като са такива резултатите. Мисля, че в тази област е необходимо да се положат много усилия и от двете страни.  
 
Нещо, което бихте желал да споделите с нашите читатели.  
Искам да споделя нашите координати, интернет адреса и мейла на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ , където винаги могат да потърсят консултация по вълнуващи ги проблеми, да споделят идеи и да направят предложения за това, с какво можем да им бъдем полезни или какво трябва да поставим като цел в работата си.  
 
www.nsagdp.com; nsagdp@abv.bg, 0878/ 58 09 08