Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2010

Съвременно лечение на миома на матката - обобщен наш и чужд опит

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Стефан Иванов



Постарахме се да обобщим нашия и чужд опит в областта на етиологията, патогенезата, клиниката и лечението на миоматозната матка. Обсъдихме както консервативното, така и оперативно лечение при този доброкачествен тумор.  
В практиката все по-често лечението на миомата се извършва консервативно с медикаменти: противозачатъчни препарати, гестагени, кръвоспиращи медикаменти и ГТРХ-агонисти. Към оперативно лечение се пристъпва само в случаите, когато една миоматозна матка е уголемена повече от тримесечна бременност, не се влияе от консервативно лечение, инвалидизира жената и има опасност от раково израждане (саркоматозна дегенерация).  
 
Постарахме се да обобщим видовете лечение и поведението при този чест доброкачествен тумор на матката.  
 
Ключови думи: миома на матката, хирургично лечение, хормонално лечение.  
 
Миомата е доброкачествен тумор на матката. Смята се, че в повечето случаи е хормонално обусловен - причинява се от повишена секреция на естроген от яйчниците[1,2,3,4,5]. Влияние оказват и наследствените фактори[1,2,3]. Стресът и пренапрежението също могат да се превърнат в отключващ момент за появата на това заболяване[4,5]. Някои автори смятат, че нераждането на деца води до „раждане" на миоми[1,2,3,4,5].  
 
Много често това заболяване се комбинира и с друг тежък гинекологичен проблем, а именно - шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Напоследък се смята, че той е предраково състояние и нерядко води до безплодие[1,2,3]. Ето защо лечението и на двете заболявания се извършва с медикаменти, близки по своята химична структура.  
 
Напоследък се счита, че някои генетични предразположености и гени могат да са свързани с възникването на миома и особено ендометриоза - гени като BRCA 1 и BRCA 2. Това са първи данни и въпреки всичко тази информация може да доведе до подобряване на диагностиката и лечението[1,2,3,4,5].  
 
Миоматозните възли са няколко вида в зависимост от това, къде са се появили. Те могат да са по повърхността на матката, в дълбочина на тялото й или в кухината й. Възможно е да се наблюдава съчетание и на трите вида.  
 
Около 20% от жените развиват миома на около 40-годишна възраст. Около 5% от жените с миома имат проблеми, свързани с уринирането. Смята се, че в 80% от случаите миомата може да се повлияе от консервативно лечение, без операция. Една жена може да има миома и да не се налага операция. Към нея се прибягва, когато туморът се уголеми и по размери достигне и надмине 3-месечна бременност.  
 
Хирургична намеса се налага, когато се подозира злокачествено израждане на миомата, доказано чрез пробно сепарирано абразио.  
 
Симптомите при наличие на миоматозен възел са следните: миомата причинява често обилни кръвотечения, които не се повлияват от консервативно лечение, болки ниско в корема и кръста, умора, задух, дори сърдечни оплаквания. Понякога в малък процент може да се стигне до саркоматозно израждане. При млади жени води до безплодие и често до анемия поради обилните кръвотечения, до инвалидизиране и невъзможност за работа. Лечението обикновено се състои в прилагане на кръвоспиpaщи и хормонални препарати. Понякога се предписват и противозачатъчни таблетки с кръвоспираща цел.  
 
Често наличието на миома се открива случайно при профилактичен преглед. За измерване големината на тумора се прави ехография, лапароскопия и сепарирано абразио (кюретаж), за да се установи дали има предракови клетки и да се отхвърли вероятността за карцином на ендометриума. Жените, на които са открити миоматозни възли, се подлагат на периодични гинекологични прегледи, за да се следи развитието им. В миналото миомата се оперираше задължително, като се премахваха възлите или много често и цялата матка. Сега се смята, че почти в 90% от случаите може да се избегне операцията, а миомата да се лекува по други консервативни методи на лечение.  
 
Модерното хирургично лечение включва хистероскопска резекция (отстраняване) на възлите вътре в кухината на матката, последвано от антибиотично лечение и хормонална стимулация при млади жени, за да могат да забременеят. При по-възрастните с резектоскопа се постига облекчение на симптомите и избягване на хирургичното отстраняване на матката.  
 
Тези възли, които не могат да се „стопят" чрез хормонално лечение, се изрязват чрез хистероскопия и специална ендоскопска техника, като престоят в болница е само един ден. Сега намират приложение нови медикаменти, наричани Gonadotropin Releasing Hormone – агонисти, които на практика „стопяват" миоматозните възли и правят зачеването при млади жени възможно. Максимално редуциране на миоматозните възли настъпва в рамките на 12 седмици от започване на лечението. А при жени преди менопауза могат да доведат до постепенно навлизане в нея, да се избегне операцията и необходимост от отстраняване на генитални органи като матка, тръби и яйчици. Медикаментите са инжекционни и се прилагат веднъж месечно. При неповлияване от медикаментозното лечение и при силно нарастване на миомата, се пристъпва към хирургичното отстраняване на матката, тръбите и яйчниците, особено когато жената е над 40-годишна възраст.  
 
При пациентки, наближаващи климакс, някои автори препоръчват лъчелечение, което води до стопяване и спиране на кървенето и обратното развитие на миомата. В последно време се предписват препарати – т.нар. ГТРХ-агонисти, които също намират приложение при лечението на ендометриозата (шоколадови кисти).  
 
Миомата претърпява обратно развитие (т.е. свива се) в климакса поради хормонални причини. Ето защо е важно да се прецени какво да се прави и как да се лекува докато настъпи менопауза.  
 
 
 
 
КНИГОПИС:
 
1. American College of Obstetricians and Gynecologists(ACOG): Surgical alternative to hysterectomy in the management of leiomyomas. Practice Bulletin No.16.Washington, DC, ACOG, May 2000.  
2. Cheng MH, Wang PH:Uterine myoma: A condition amenable to medical therapy. Emerg Drugs 13:119-133,2008.  
3. Espindola D, Kennedy KA, Fisher EG: Management of abnormal uterine bleeding and the pathology of endometrial hyperplasia. Obstet Gynecol Clin N Am 34:717-737, 2007.  
4. Marshburn PB, Matthews ML, Hurst BS:Uterine artery embolization as a treatment option for uterine myomas. Obstet Gynecol Clin North Am 33:125-144, 2006.  
5. Viswanathan M, Hartman K, McDoy N, et al: Management of uterine fibroids:An update of the evidence. Evid Rep Technol Assess 154:1-122, 2007.