Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2010

Епидемиологично проучване на атопичен дерматит при пациентите на стационарно лечение в Окръжен диспансер по кожни и венерически заболявания със стационар „Д-р Владимир Горанов” – гр. Русе за периода 2000-2007 г.

виж като PDF
Текст A
Даниела Грозева¹, Димитър Господинов ¹, Лилия Грозева ², Диана Дянкова ²



Атопията е често срещано състояние. То може да се определи като фамилна свръхчувствителност на кожата и мукозата към различни вещества от средата, асоциирана с повишена продукция на IgE и/или променена фармакологична реактивност. Лечението изисква ефикасен кратковременен контрол на острите симптоми, без да се пренебрегва общият лечебен план, който цели стабилизиране на състоянието за дълъг период от време, превенция и избягване на страничните ефекти.  
 
Ключови думи: Атопичен дерматит (АД), атопия  
 
Екзацербацията може да разкрие подлежащи провокиращи фактори като контактна алергия или инфекция. Тези факти ни провокираха да направим детайлизирано проучване на условията за възникване на състоянието. Целта на проучването е да докаже, че броят на пациентите с атопичен дерматит през последните години нараства и заболяването се среща по-често сред градското население. Представя се статистически обработена информация за пациенти с АД от Окръжен диспансер за кожни и венерически заболявания със стационар „Д-р Вл. Горанов” – Русе (ОДКВЗС – Русе) за периода 2000-2007 година включително. Изследването се базира на анамнестични данни, клинична картина, лабораторни изследвания, фамилна обремененост. За по-добра статистическа обработка на данните пациентите бяха разделени на 6 групи, съобразно възрастта. Показана е разликата в честотата на поява на заболяването при различните възрасти. Пациентите са разделени по пол, градско и селско население, възраст, фамилна обремененост, локализация.  
 
 
Aтопичният дерматит (АД) е хронично-рецидивиращо заболяване, част от атопичната диатеза, среща се във всички възрасти. Тo може да се определи като фамилно унаследена свръхчувствителност на кожата, асоциирано с повишена продукция на IgE и/или променена фармакологична реактивност.  
 
Честите периоди на екзацербация могат да разкрият подлежащи провокиращи фактори – контактна алергия, инфекция и др. Тези факти ни провокираха да направим детайлизирано проучване на условията за възникване и обостряне на АД и неговото разпространение сред населението.  
 
Цел и задачи на проучването  
1.
   Да се проследи честотата на АД сред общия брой хоспитализирани пациенти в ОДКВЗС – Русе за периода 2000-2007 год.  
2.   Да се проучи структурата на заболяването по пол, възрастови групи, местоживеене и фамилна обремененост.  
3.   Да се установи разпределението на болните за всяка от годините в периода 2000-2007 год.  
 
Материали и методи  
За 8-годишен период е извършено ретроспективно проучване на 3 601 стационарно болни, от които 90 с атопичен дерматит, като се има предвид леглова база от 40 легла за 2000 год. и в периода от 2001 год. до 2007 год.  
Изследването се базира на документални източници – анализ на история на заболяването на всеки един от пациентите (анамнеза, клинична картина, терапия по време на престоя в ОДКВЗС).  
За по-лесна обработка на данните, пациентите бяха разделени на 6 групи, съобразно възрастта. Първа група – пациенти от 0 до 9 год., втора – от 10 до 19 год., трета – от 20 до 39 год., четвърта – 40-59 год., пета – 60-79 год. и шеста – над 80 год.  
В изследването пациентите бяха разделени и по пол, градско и селско население, придружаващи заболявания, локализация на обривите и лечение.  
За статистическа обработка на данните използвахме програмите Excel и StatGraphics на MicroSoft.  
 
Резултати  
На стационарно лечение в ОДКВЗС - Русе за периода 2000-2007 год. са преминали общо 3 601 пациенти, от които 90 с различни форми и локализация на атопичен дерматит. Разпределението им през годините по брой е следното: през 2000 год. в ОДКВЗС - Русе са преминали 7 болни с АД; през 2001 год. – 13 пациенти; през 2002 год. – 6 пациенти; 2003 год. – 7 пациенти; 2004 год. – 14 пациенти; 2005 год. – 8 пациенти; 2006 год. – 7 пациенти и през 2007 год. – 28 пациенти (Фиг. 1).  
 
При разпределението по пол се забелязва по–голям брой на болни с АД при пациентите от женски пол, отолкото при тези от мъжки пол, съответно – 57 жени или 63% и 33 мъже или 37% (Фиг. 2).  
 
Заболяването АД е най-често срещано във възрастовите групи между 40-59 год. и 60-79 год., където резултатите дават информация за 31 пациенти за първата от двете групи и 32 за втората или по съответно 34% и 36% (Фиг. 3).  
 
По местоживеене преобладаващата група болни са от населението, живеещо в градовете – 59 пациенти или 66%, докато по-малък е делът на тези, живеещи в селата – 31 човека или 34% (Фиг. 4).  
 
В проучването е застъпена и фамилната обремененост като положителна анамнеза за това дават 10 болни или 11%, а 80 (89%) нямат фамилна обремененост за заболяването или нямат информация за това (Фиг.5).  
Относно локализацията на патологичните лезии, разпределението е както следва: по капилициум – 3 болни, тяло – 78, крайници – 64, лице – 9, гънки – 6. Броят на болните надвишава 90, тъй като повечето от тях имат лезии на повече от една от посочените области.  
 
 
 
Oбсъждане  
Атопичният дерматит (АД) е често срещано кожно заболяване, с ненапълно изяснена патогенеза. То се асоциира с други атопични заболявания като алергичен ринит и конюнктивит, астма и атопична характеропатия. Сърбежът е основен субективен признак, който през нощта се засилва и причинява безсъние и постепенно влошава качеството на живот на боледуващите.  
 
За 8-годишен период (2000-2007) от стационарно лекуваните в ОДКВЗС – Русе 3601 болни, с пристъп на АД са били 90. Забелязва се пик през 2004 и 2007 год., което потвърждава тенденцията за увеличаване броя на болните през последните години[5,6].  
 
Според възрастовото разпределение, най-засегнати са групите 40-59 год. (31 пациенти, 34%) и 60-79 год. (32 пациенти, 36%). В достъпната ни литература съществуват множество данни за стационарно и амбулаторно лечение на АД в детството[1], но не открихме подобни за стациониране в активна възраст.  
 
Според разпределението по местоживеене, се забелязва по-големият дял (59 пациенти) на градското население, засегнато от АД, за разлика от селското (31 пациенти). Честотата на АД се е удвоила и утроила в индустриализираните страни през последните 3 десетилетия; 15 до 30% от децата и 2 до 10% от възрастните са засегнати. Това заболяване често е белег на атопична диатеза, която включва астма и други алергични състояния. АД често започва през ранна детска възраст (т.нар. АД с ранно начало). От всички случаи 45% на АД започват през първите 6 месеца от живота, 60% започват през първата година и 85% - преди 5-годишна възраст. Повече от 50% от децата, които са засегнати през първите 2 години от живота нямат никакви белези на Ig E–сенсибилизация, но се сенсибилизират по време на протичането на АД. До 70% от тези деца имат спонтанна ремисия преди зряла възраст. Въпреки, че симптомите отзвучават с възрастта при 50% от децата, състоянието може да персистира с възрастта. По-неблагоприятните прогностични критерии включват фамилна анамнеза с това заболяване, ранно дисеминиране на заболяването още в детска възраст, женски пол и съпътсващи алергичен ринит и астма. Заболяването може да започне и в зряла възраст (т.нар. късно начало на АД) и голям брой от тези пациенти нямат белези на Ig E-медиирана сенсибилизация. Ниската честота на АД при селското население в сравнение с градското предполага връзка с „хигиенната хипотеза”, която допуска, че отсъствието на инфекциозни агенти в детската възраст увеличава възприемчивостта към алергични заболявания. Тази концепция обаче е под въпрос в последно време във връзка с АД. Ниската честота на АД в селата корелира с т.нар. „хигиенна хипотеза”[6].  
 
Само 10 от болните са съобщили за фамилна обремененост. Моделът на унаследяване не е изучен напълно, но в някои проучвания 60% от възрастните с АД имат деца с АД, а честотата на деца с АД е по-висока (81%) при двама болни родители[3].  
 
Локализацията на лезиите при отделните пациенти е предимно по крайниците и торса. Сумата надхвърля 90, тъй като повечето пациенти имат засягане в не само една топографска област. Клиничните прояви на АД варират с възрастта, като резултатите ни корелират с публикациите в съвременната научна периодика[3,5,6].  
 
Изводи  
Атопичният дерматит е хронично–рецидивираща болест, чийто дял сред общата дерматологична патология расте през последните години. Не е установена сезонност при влошаване на състоянието.  
 
Рецидивите, провокирани от вторична инфекция и стрес налагат ежедневен медицински контрол. Съгласие за хоспитализация и хистологична верификация е осъзнато от болните след 40-годишна възраст, с предимство на женския пол и такива, живеещи в града.  
 
Типичните за АД лезии показват възрастова предилекция. Ангажирането на лице, врат, капилициум и гънки е характерно за деца и млади пациенти, а засягането на торса, както и дорзалните повърхности на крайниците е по-често срещано сред болните над 40 години.  
 
Терапията на пристъпите се извършва със системни и локални антиалергични средства и имуномодулатори, в комбинация с емолиенти, при задължително лечение и отстраняване на рисковия фактор, довел до обострянето на АД (инфекция, негативен стрес). Диагнозата на АД се базира на анамнеза и преглед. Експозицията на възможни екзацербиращи фактори като аероалергени, иритиращи химични вещества, храни и емоционален стрес трябва да бъдат избягвани. Няма специфични лабораторни изследвания и хистологична картина, които да са характерни за атопичния дерматит. Въпреки че повишени нива на IgE се откриват при 80% от засегнатите пациенти с атопичен дерматит, повишени IgE нива също се откриват и при други атопични заболявания. АД е заболяване, което нарушава качеството на живот на пациентите. Неговият най–чест симптом е сърбежът. Опитите за успокояването му чрез разчесване утежнява обрива и е причина за порочен кръг. Лечението трябва да бъде насочено към облекчаване на сърбежа, възстановяване на кожата и ограничаване на възпалителния процес, ако е необходимо. Затова овлажняващите средства, антихистамините и локалните кортикостероиди са основните в терапията.  
 
Ако е необходимо, могат да се включат и орални кортикостероиди. В случай, че сърбежът не се повлиява от лечението, други диагнози като бактериален растеж или вирусни инфекции трябва да се вземат под влияние.  
 
 
Заключение  
Представяйки получените от нас резултати, трябва да се имат предвид и немаловажни факти от днешната действителност – диспансеризиране на хроничните кожни заболявания в ДКЦ и предимно амбулаторен режим на лечение не само от специалисти – дерматолози; Наложените изисквания (някои от които ограничителни) на НЗОК, както по отношение на действителната диагноза, така и в терапията и в срока на болничния престой на пациентите. При проучения контингент отчетохме морбидна асоциация с други кожни и вътрешни болести, вкл. и такива, част от атопичната диатеза. Считаме за доверителни получените данни, свързващи рецидивите с импетигинизация на съществуващите екземни лезии или психосоматични зависимости, резултати, които предстоят да бъдат анализирани и публикувани.  
 
 
 
КНИГОПИС:
 
1.   Златков Н., Дерматология и сексуално предавани болести, АРСО, 1997, 244-251.  
2.   Трашлиева М., Атопична екзема, издателство „ Пейчински” – Плевен, 1999, 5-14.  
3.   Wolff K., Johnson R.A, Suurmond D., Fitzpatrick’s color atlas and synopsis of dermatology, The McGraw-Hill Comp., 2005, 36-41.  
4.   Hanifin JM, Rajka G, Diagnostic features of atopic dermatitis. Acta Dermatol and Vener, 1980, 92: 44-47.  
5.   Ring J., Przybilla, Ruzicka T., Handbook of Atopic Eczema, 2nd edition, Springer, 2006, 26-35.  
6.   Bieber Т., Atopic dermatitis, NEJM, 2008, 358: 1483-1494.