Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2010

Психиатрични аспекти на телесните болести

виж като PDF
Текст A
Д-р Кунка Никифорова



Взаимовръзката соматична болест - психика и психика - соматична болест се дискутират отдавна в медицината, респективно в психиатрията. Още бащата на медицината Хипократ използва понятието „хистерия”, показвайки относително неразривната връзка душа-тяло. Затова и психосоматичната медицина днес показва единството и взаимодействието между психиката и тялото. Не е възможно да си представим заболяване, което по някакъв начин да не е повлияно от психологичните фактори. Болестите следва да се разглеждат като мултифакторно явление. При това соматичните, психичните и социалните фактори имат различна тежест при различните заболявания. Редица изследвания показват наличието на изразена зависимост между телесните и психологичните заболявания.  
 
Съществуват пет типа връзки между психичните разстройства и соматичните симптоми.  
 
Психичното разстройство може да провокира или да отключи соматично заболяване. Най-честият пример е депресията. При част от пациентите с психични разстройства в общите болници се открива следната последователност: стресогенни жизнени събития-депресивен епизод-соматична болест. Няма съмнения, че “функционалните” заболявания като мигрена и бронхиална астма се появяват по-често при психологични неблагополучия.  
 
Психичните симптоми могат да бъдат начална проява на соматичните заболявания. Това се случва, макар и не толкова често. Тиреотоксикозата може да започне като състояние на тревожност, микседем и пернициозна анемия с депресия, а миастения гравис може да бъде взета като леко афективно разстройство.  
 
Психичното разстройство може да бъде пряко следствие от соматичното заболяване. Ако не настъпи соматично заболяване, няма да се появи и психичното или поне не точно в този момент от живота на пациента. Когато открие сериозен симптом, например бучка в гърдата, пациентът може да стане тревожен, а когато знае, че има рак – депресивен. Важно е тези разстройства да се разпознават, тъй като те причиняват много страдания и се повлияват добре от лечение.  
 
Психичното разстройство може да изостри болката при соматично заболяване. Когато са в депресия пациентите преживяват болката и дискомфорта по-тежко, а преживяването на тревога понижава прага на болковата чувствителност. Тази обща зависимост е валидна за всяка хронична болка – от ишиалгичната до злокачественото заболяване. При изостряне на болката при доказано соматично заболяване най-често се мисли за влошаване на самото заболяване, но това не винаги е така.  
 
Психичното разстройство може да се представя на лекаря със соматични симптоми, които нямат органична основа. Явлението се нарича соматизация на психологичен дистрес.  
 
В съвременната психиатрия са описани редица “типични” психосоматични разстройства: хипертонична болест, мигрена, хипертиреоидоза, язвена болест на стомаха и дванадесетопръсника, язвен колит, астма, диабет, артрит, екзема, невродерматит и др. Те се разглеждат като резултат от трайно емоционално напрежение, свързано със специфичен за всяка от тях емоционален конфликт. Отнася се за болести, които имат функционален характер, появата и увеличението им през последните години се обуславя от усложняването на междуличностните отношения в съвременния динамичен живот, от увеличаване на ежедневните изисквания, от по-голямото натоварване.  
 
Връзката между сърдечните заболявания и емоциите е известна още от древността. В съвременната психосоматична медицина се разглежда връзката между стресови житейски събития, специфични личностни черти и възникване на коронарните заболявания и хипертонията. Водещи в клиниката на психокардиологичните разстройства са болката, повишената тревожност, подтиснатост и страх от смъртта. Сърдечната болка при психокардиологично разстройство няма характеристиката на стенокардната болка. Като естествена закономерност се поставя диагнозата исхемична болест на сърцето (ИБС), когато става въпрос за пациенти над 35 години.  
 
В резултат на това пациентите се лекуват предимно соматично, което довежда до задълбочаване на тревожността и депресивността, фиксиране на сърдечните оплаквания и влошаване качеството на живот. ИБС е основната причина за инвалидизация и смърт у нас.  
 
Характеризира се със следните психологични характеристики: поведение тип А (лидерски черти, бързо вземане на решения, борба за високи постове, променени хранителни навици, като повишена консумация на сол и месо). При хипертонична болест стресът и междуличностните конфликти са едни от основните фактори за развитието на това заболяване.  
 
Язвената болест на стомаха и двандесетопръсника е хронично протичащо и рецидивиращо заболяване с разнообразна клинична картина. Отдавна е известно, че клиничните симптоми на язвената болест се предшестват от стресови събития. Психичният стрес е особено висок при лица, неспособни да се справят с трудности, което обяснява и по-високата честота на язвена болест при тях.  
 
Аерофагията е състояние, което има психогенна основа, възниква след остри и често повтарящи се психотравми. Пациентите са с чувство за малоценност и безпомощност, затварят се в себе си, често имат депресивни черти, а бягството в болестта е компенсация на собствената им малоценност.  
 
Функционалните заболявания на червата представляват най-честата психосоматична патология в областта на гастроентерологията.  
 
Синдромът на раздразнен колон се свързва с коремна болка и дискомфорт, без да се установява телесно заболяване, което засяга една трета от населението. В 60% от болните се установява неудоволетвореност от извършената работа, повишена тревожност и депресивност.  
 
Хроничен улцерозен колит – често се предхожда от психологичен стрес, заедно с него от значение е и личностовата структура на болните, за която са характерни лесна емоционална ранимост, сдържаност на емоциите и спазване на нормите на поведение и морал.  
 
Респираторните разстройства са заболявания, които добре характеризират съвременното разбиране за психосоматиката. Тук спадат:  
Хипервентилационен синдром - характеризира се с хиперпнея, придружена със субективно чувство на паника и различни физиологични усещания, които често са израз на панически пристъп и интензивна тревожност.  
 
Бронхиална асма - съвременната психосоматика разглежда бронхиалната асма като резултат от взаимно свързани помежду си системи - биологична, личностова и микросоциална. Стартът на заболяването е обикновено алергичен, което облекчава въвличането на дихателните нарушения в структурата на емоционалните реакции. Личността на болния има следните особености – неадекватен нереалистичен субективен образ на Аз-а, на семейството, на собственото поведение и на поведението на околните. Тези особености обусляват вътресемейните конфликти, които са в основата на астматичния пристъп.  
 
При ревматоидния артрит наследствеността, имунологичните и психологичните фактори са основни за етиопатогенезата на болестта. Психологичният стрес предразполага към артрит и други автоимунни болести по механизма на имунната супресия. Болните изпитват ограничения, тъй като са изгубили част от двигателната си функция и понякога поради това са гневни и раздразнителни.  
 
Главоболието е твърде често оплакване в общата практика. Емоционалният стрес провокира главоболие при повечето от хората. Допуска се обусловеност от несъзнаван психичен конфликт. Главоболието е чест симптом при повечето депресивни и тревожни разстройства.  
 
Мигрената е заболяване, което се проявява с главоболие и може да се придружи със зрителни и стомашно-чревни симптоми. Болните с мигрена в по-голямата част от случаите са обсесивни, с повишен самоконтрол, перфекционизъм, подтиснат гняв и генетично предразположени към главоболие.  
 
Захарният диабет е нарушение на хомеостатичния баланс, като началото му се свързва със стресогенни събития. Провокиращи фактори са фрустрацията и самотността. Личностовата предиспозиция включва зависмост, подчертана пасивност и търсене на внимание.  
 
При тиреотоксикозата повишената нервна възбудимост е водещ симптом за поставяне на диагнозата. Болният е в постоянно напрегнато състояние, настроението му е непостоянно и бързо се променя от една крайност в друга, често има емоционали изблици.  
 
Зависимостта на кожните заболявания от психичното състояние е известна отдавна. В по-ново време значимостта на този проблем нараства поради това, че една трета от болните в дерматологичните заведения се представят с психологични проблеми. Прието е тези проблеми да се означават като психодерматологични. Тук се отнасят от една страна някои от обострянията на дерматози като псориазис, екзема и др. от емоционален стрес. От друга страна съществен дял заемат и други, при които болният е убеден, че съществува кожно заболяване, без то да е налице. Психосоматичната дерматоза е тази, която се причинява или влошава под въздействието на психологични фактори.  
 
При невродермита психологичните особености в детско-юношеска възраст включват хиперактивност, непоседливост, хипопрозексия, а при възрастните се установяват дисфория, избухливост и тревожност.  
 
Уртикарията е по-честа при личности с изразена емоционална и вегетативна реактивност.  
 
В комплексното лечение на тези болестни състояния мястото на целенасоченото психично въздействие е много важно. Терапевтичното повлияване се осъществява от мултидисциплинарен екип, включващ психиатър, психолог, социален работник и лекари от други медицински специалности. Такъв екип осигурява широк подход към пациента (в съответствие с биопсихосоциалната парадигма на лечение) и е модел на интердисциплинарно сътрудничество.