Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2010

Синдром на сухо око
(keratoconjunctivitis sicca)

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Андреев



Синдромът на сухо око е един от най-честите очни проблеми, третиран от офталмолозите. Характерно за заболяването е нарушеното качество на слъзния филм, който овлажнява очната повърхност.  
 
Симптоми  
Продължителната сухота, дразненето и паренето най-често се свързват със синдрома на сухо око. Друг симптом е усещане за чуждо тяло в окото, фотофобия, неясно зрение.  
 
Дори да звучи странно, но прекомерното сълзене също може да е в резултат на keratoconjunctivivis sicca, защото прекомерната сухота стимулира надпродукцията на водния компонент на сълзите.  
 
Всички оплаквания, свързани със сухото око, се засилват в задимена или замърсена среда, вътрешно отопление или прекомерна работа с компютър.  
 
Някои лекарства също намаляват слъзната секреция – антихистаминови препарати, бета-блокери, употреба на контрацептиви, някои успокоителни.  
 
Добрата анамнеза е от голямо значение за уточняване на съпътстващо заболяване – ревматоиден артрит, на съединителната тъкан, на щитовидната жлеза.  
 
Носенето на контактни лещи и сухите очи са порочен кръг. Синдромът на сухо око предизвиква дискомфорт при носене на контактни лещи, а от друга страна триенето на лещите в конюнктивата предизвиква сухота в очите.  
 
Състав на сълзите  
Слъзният филм покрива гладката повърхност на роговицата. Той се състои от три слоя:  
-   Повърхностен ( външен ) липиден слой – произвежда се от мейбомиевите жлези. Неговата основна функция е да предпазва подлежащия воден слой от изпаряване. Той осигурява гладка оптична повърхност. Липидният слой служи като бариера за чужди тела и има противомикробни качества. При инфекция на клепачите (блефарит) патогенният причинител може да повреди целостта на слоя. Дисфункцията на мейбомиевите жлези, напр. при розацея, води до намаляване на липидния слой.  
-   Среден (най-дебел) воден слой – произвежда се от слъзната жлеза (рефлексно сълзене) и от допълнителните жлези на Краузе и Волфринг (основно сълзене). Този слой съдържа 60 различни протеини, електролити и вода. Лизозим (20-40% от общия протеин) е в състояние да разруши клетъчната стена на бактериалната клетка. Лактоферин има антибактериални и антиоксидативни функции. Епидермалният растежен фактор (EGF) спомага за по-бързото заздравяване на роговични рани. Водният слой съдържа и албумин, трансферин, имуноглобулин А, имуноглобулин М, имуноглобулин G. Намаляването на водния слой се дължи на две основни причини: намалена продукция на сълзата или прекалено изпарение. Намалената секреция на сълзи се съпровожда от различни автоимунни заболявания (синдром на Sjogren, ревматоиден артрит, лупус и др.). Прекомерното изпарение най-често се дължи на недостатъчност на липидния слой.  
-   Вътрешен (хидрофилен) муцинов слой – произвежда се от конюнктивните гоблетни клетки и епитела. Създава условия за по-добра адхезия на слъзния филм. Намалената продукция на муциновия слой може да бъде в резултат от химическо (алкално) изгаряне като резултат на синдром на Стивънс-Джоунс и цикатрициален пемфигоид.  
 
Синдромът на сухото око е често срещано нарушение на слъзния филм, засягащо голям процент от населението.  
 
Тестове и изследвания  
Най-честите клинични находки са следните:  
-   Хиперемия на булбовата конюнктива.  
-   Намален слъзен мениск.  
-   Неправилна роговична повърхност.  
-   Точковидна епителна кератопатия.  
-   Роговични филаменти.  
-   Повърхностен точковиден кератит, положителен при накапване на флуоресцеин.  
-   Слузест секрет.  
-   Корнеални язви в усложнените случаи.  
 
Сухо око е преди всичко клинична диагноза – информацията се кумулира от анамнезата, прегледа и няколко изследвания, за да потвърдят диагнозата:  
-   TBUT (време на разкъсване на слъзния филм) – определя се чрез измерване на времето между накапването на флуоресцеин и появата на първите сухи петна на роговицата. Засича се времето преди поставянето на първата капка, поставя се лентичка с флуоресцеин в долния форникс, разтрива се и се следи на максимална светлина и на син филтър, кога ще се появят първите сухи петна. Време, по-малко от 10 секунди се смята за извън нормата.  
-   Биомикроскопия – изследва се количеството и дебелината на слъзния филм, изследва се конюнктивата, за да се определи дали е прекалено суха.  
-   Тест на Ширмер – изследва количеството сълзи, произведено от окото, поставя се краят на лентичка от филтърна хартия в долния форникс. След минута, филтърната хартия се премахва и се отчита нивото на намокряне. По-малко намокрена хартия се свързва със сухо око.  
-   При съмнение за автоимунно заболяване се назначават различни кръвни тестове за потвърждаване на диагнозата.  
-   Много рядко може да се стигне до биопсия на слъзната жлеза.  
 
Класификация (етиопатогенетична)  
Намаляване на продукцията.
 
   Сухо око при синдром на Sjogren: първично и вторично.  
   Сухо око, несвързано със синдрома на Sjogren: намаление на секрецията от слъзната жлеза, стеснение на слъзния канал, рефлексна хипосекреция, системни лекарства.  
 
Повишено изпарение.  
   Вътрешни причини – дисфункция на Мейбомиевите жлези, неправилно затваряне на клепачите, намалено мигане под въздействие на някои лекарства.  
   Външни причини – дефицит на вит. А, топикални лекарства и консерванти, носене на контактни лещи, заболявания на очната повърхност.  
 
Лечение  
Лечението зависи от стадия на заболяването.  
І – отстраняване на системните лекарства, които влошават състоянието на очите, изкуствени сълзи, гелове, мехлеми, терапия на клепача.  
ІІ – противовъзпалителни лекарства – локални кортикостероиди, циклоспорин А, омега-3 мастни киселини, тетрациклин (за мейбомианит, розацея), тапички за слъзните точки.  
ІІІ – автоложен серум, контактни лещи, перманентни тапи.  
ІV – системни противовъзпалителни лекарства, хирургично лечение – хирургия на клепача, тарзорафия, трансплантиране на мукоза, трансплантация на амниотична мембрана.  
 
Освен всички изброени до момента начини за лечение, могат да се направят някои промени в начина на живот, които да облекчат дразненето. Например пиенето на повече течности поддържа хидратацията. Да се избягва търкането на очите, особено докато се гледа телевизия. Синдромът на сухото око е заболяване, което засяга все повече дори младите хора. Пребиваването в помещения с климатици, излагането на силна слънчева светлина за по-дълъг период от време засилват дразненето и симптомите на сухота в очите.  
 
В съвременното общество замърсяването на околната среда, сухият въздух в помещенията, продължителната работа пред компютър – всички тези фактори влошават състоянието на очите. Не винаги симптомите корелират с тежестта на заболяването, но съвкупността от външните влияния и анамнестичните данни трябва да ни насочват към синдрома на сухото око и адекватната му терапия.