Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2010

Алергия към инсекти

виж като PDF
Текст A
Д-р Тихомир Мустаков



През пролетта и лятото цялата природа се съживява. Хората предпочитат да стоят на открито, сред природата, да пътешестват. Много често това поставя на изпитание излезлите от бетонните си укрития градски жители и покрива непривикналите им тела с мехури от изгаряния, сърбящи обриви от контакта с растенията или от ухапванията на комарите и паяците. Често при преспиване в хотели, хижи, почивни станции летовниците може да се натъкнат на недобре поддържан спален инвентар или помещения. Топлото време кара хората да бъдат по-леко облечени и така те предоставят по-голяма площ от тялото си на въздействето на слънчевите лъчи, за съжаление обаче и на жилещите, и кръвосмучещите насекоми, които са особено активни през този период. Това става повод за проява на един от относително честите видове алергия – тази към инсекти.  
 
Всъщност, алергията към инсекти е цяла група алергични реакции, силно различаващи се по прояви, етиология, протичане и лечение.  
 
Алергичните реакции към насекоми варират от лека локална реакция на еритем и пруритус до серумна болест, анафилактичен шок и едем на Квинке.  
 
По отношение на начина на предизвикването им, реакциите към инсекти се разделят на реакции към облазване, ухапване и ужилване.  
 
Реакциите към облазване се причиняват обикновено от гъсеници и домашнопрахови микрокърлежи. Те се проявяват обикновено като контактен дерматит или строфулус и обривът отговаря на мястото, където е било облазването. По правило реакциите са локални, изключително рядко – системни.  
 
При ухапване от кръвосмучещи насекоми могат да настъпят локални реакции със значителна тежест, понякога и системно разпростраение. Причината за тези реакции са или хистаминоподобните субстанции или слюнката на насекомото. При тях обривът засяга и по-дълбоките кожни слоеве, може да се достигне до оток на крайници, лице, рядко до обструкция на горните или долните дихателни пътища, болки в ставите и др.  
 
Алергията към ужилване се свързва с най-тежките алергични реакции към насекоми, с най-голям процент системно, тежко и дори фатално протичане. Отровата на жилещите насекоми е мултикомпонентна смес, предизвикваща както токсични, така и имунни реакции. Имунните реакции към нея могат да протекат и по четирите типа на имунния отговор, предизвикващи многообразни локални и системни реакции. Допълнително затруднение предизвиква това, че няма сигурни критерии кога локалните реакции могат да преминат в системни. Това налага всеки пациент да бъде внимателно изследван и наблюдаван, а лечението му – максимално индивидуализирано.  
 
По правило тези алергични реакции към насекоми се случват в извънболнична обстановка, затова хората, които знаят, че реагират с тежка алергична реакция към насекоми (по правило към ужилване от тях) трябва да вземат адекватни профилактични мерки. Те включват хипосенсибилизация, избягване на цветове и аромати, които стимулират насекомите, непрекъснато носене на комплект от животоспасяващи лекарства. Жизненоважно за хората с инсекталергия е освен антихистаминов препарат да имат със себе си и адреналинова и кортикостероидна инжекция, за предпочитане самоинжектор с адреналин.  
 
Медикаментите, използвани за двете състояния могат да се разделят на четири основни групи: за профилактика (антихистаминови препарати – системни и локални, алергени за хипосенсибилизация, локални КС – назални спрейове, инхалатори); за лечение на обострянето (колири, кремове, системни КС, адреналин).  
 
Добрата етиологична диагностика и специфичната имунотерапия помага за трайното излекуване на над 80% от пациентите с инсекталергия. Ето защо е необходимо пациентите да бъдат насочени към алерголог с оглед етиологичното изясняване на състоянието и съставянето на терапевтичен план, максимално адаптиран спрямо сенсибилизацията на пациента и клиничните прояви.